МОТИВИ към присъда № 81 от 28.09.2011`г. ,
постановена
по НОХД № 208/11 г. по
описа на СОС
Подсъдимият
А.Б.Ш., роден на *** ***, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, неработещ , с ЕГН ********** е предаден на съд:
І - на 18.12.2010 г. в гр. Силистра
от частен дом, находящ се на ул. Ген. Попов” № 5а, е отнел чужди движими вещи -
лична карта, СУМПС и контролен
талон на името на Р.Г. К.; един брой платежен инструмент –дебитна банкова карта
„Maestro” с № 67050100017345808,
издадена от Банка „ДСК” ЕАД на Р.Г. К., един брой платежен документ –дебитна
банкова карта „Maestro”с № 67605832987820002,
издадена от ЦКБ АД на Р.Г. К. и пари на стойност 150 лв. от владението на Р.Г. К.,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление по чл.. 194, ал.1 от НК
ІІ – на 19.12.2010 г. в гр. Силистра, в условията на продължавано
престъпление е използвал платежни инструменти – дебитни карти - без съгласието
на титуляра както следва :
1. от банкомат № AFIB 7503 на банка „ПИБ” АД, находящ
се в гр. Силистра , пл.„Албена”
- дебитна
банкова карта „Maestro” с № 67050100017345808, издадена от
Банка „ДСК” ЕАД на Р.Г. К., с която е изтеглил сумата от 200 лв.
- дебитна
банкова карта „Maestro”с № 67605832987820002,
издадена от ЦКБ АД на Р.Г. К., с която е
изтеглил сумата от 400 лв.
2. от банкомат № 54204 на ЦКБ АД, находящ се
в гр. Силистра, ул. „ Цар Симеон велики” № 29
- дебитна
банкова карта „Maestro” с № 67050100017345808, издадена от Банка ДСК ЕАД
на Р.Г. К., с която е изтеглил сумата от 200 лв.,
Престъпление по чл. 249,ал.1,пр.1 във вр. с
чл. 26 от НК.
В
съдебно заседание страните се явяват лично, подсъдимият - с редовно упълномощен защитник.
Окръжна
прокуратура гр. Силистра поддържа повдигнатите и предявени обвинения.
Подсъдимият Ш. лично и чрез
защитата си, прави изявление за провеждане
на съкратено съдебно следствие, с оглед на което съдебното производство е
проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК и по точно по реда на чл. 371,т 2 от НПК. Подсъдимият
признава изцяло описаните в обстоятелствената част на Обвинителния акт факти,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.Освен това
признава и собственото си виновно поведение.
Съдът, след като съобрази
становищата на страните и събраните в хода на съкратеното съдебно следствие
доказателства, а така също и онези, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, прие
за установена фактическата обстановка,
изложена в Обвинителния акт.
Вечерта на 18
срещу 19.12.2010 г. подс. Ш. заедно със своя приятел
– св. Д.И. били в дома на бабата на подсъдимия, където употребили хероин. След
22ч. двамата излезли и когато стигнали до дома на св. Р.Г.Х. , подсъдимият
казал на И. да го изчака на улицата, а самият той влязъл в къщата. Не след
дълго подс. Ш. се върнал е показал на св. И. два мобилни телефона, две дебитни карти,
лични документи на мъж и пари около сто
лева, като обяснил, че ги откраднал от дома, в който е влязъл.
Двамата
приятели се отправили към най-близкия банкомат, тъй като подс.
Ш. успял да се сдобие и с ПИН-кодовете, които били записани на отделни
листчета.
От банкомат на
бензиностанция „ОМВ” подсъдимият изтеглил от дебитна банкова карта „Maestro”
с № 67050100017345808, издадена от Банка ДСК ЕАД на името на Р. К. сумата от
200 лв.и от дебитна банкова карта „Maestro” с № 6705832987820002, издадена от ЦКБ АД на името на Р. К.
сумата от 400 лв.
След това
двамата тръгнали към центъра на града и от банкомат на ЦКБ АД, находящ се на ул. „Симеон Велики” № 29 подс.
Ш. изтеглил от дебитната банкова карта, издадена от Банка ДСК сумата от още 200
лв.
Сдобивайки се,
с горната сума пари в размер на общо 800 лв.от двете карти , подсъдимият и
неговият приятел си закупили определено количество хероин част , от което
употребили в по-късните часове на нощта. Преди да се приберат по домовете си
похарчили част от парите в игрална зала.
Личните
документи и свидетелството за управление на МПС на Р. К. останали у св. И.,
който ги върнал на собственика на следващия ден, като обяснил, че ги намерил в
двора на у-ще „ Кирил и Методи”. Непохарчената сума от парите и мобилните
телефони останали във владението на подс. Ш..
Наказателното
производство , в частта относно мобилните телефони, било прекратено като
недоказано, тъй като същите не могли да бъдат идентифицирани и установен техния
действителен собственик.
От приложената
по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че на горепосочената дата и
банкомати, от двете банкови карти на името на Р. К. са направени трансакции от
две лица от мъжки пол, като общите черти на главата и лицето са сходни с тези
на подс. Ш. и св. И..
При така
приетата фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че от обективна и
субективна страна подс. Ш. е осъществил престъпните
състави на чл. 194, ал.1 от НК и на чл. 249,ал.1 във вр. с чл. 26 от НК.
І – За
деянието по чл. 194, ал.1 от НК.
Подсъдимият влизайки , в дома на постр.
Р. К. е отнел сумата от 150 лв. , която намерил в дрехите и дамската чанта на
закачалката в коридора на къщата. Ведно със сумата взел личните документи и
СУМПС на К. и два броя банкови дебитни карти . По тази начин подс. Ш. е прекъснал владението на К. върху парите и е
установил свое такова. Липсват доказателства, че подсъдимият е действал със
знанието и позволението на Р. К., което говори за липса на съгласие от негова
страна за прехвърляне на владението от К. на Ш. върху сумата от 150 лв.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината – пряк умисъл с явно
намерение за своене на отнетата вещ. .Виновното
поведение на подс. Ш. се доказва от събраните по
делото доказателства – свидетелските показания на Р. К., на св.Д. И..
Подс. Ш. ясно е съзнавал, че влиза в чужд дом без покана.
Без съгласието на собственика отнема чужда движима вещ –сумата от 150 лв. и
прекъсва владението върху нея, като установява своя фактическа власт върху нея.
Умисълът и
намерението за противозаконно присвояване се доказват от последващите
разпоредителни действия с вещта. Парите /ведно със сумата, придобита от второто
престъпление/ са използван за закупуване
на хероин и в игралната зала, т.е. подсъдимият се е разпоредил с отнетата вещ
като със своя.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и въпреки това е целял и постигнал
настъпването им.
Съдът прецени,
че личните документи , СУМПС и банковите карти не могат да бъдат предмет на
престъпление по чл. 194 от НК, предвид невъзможността същите да бъдат остойностени, поради което в тази част оправда подс. Ш..
ІІ – За
деянието по чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК.
От горе
описаната фактическа обстановка става ясно, че подс. Ш.
се е сдобил с две банкови дебитна карти ПИН-кодовете за тях, издадени на името
на Р. К. без неговото съгласие. С процесните платежни инструменти, без знанието
и съгласието на К., подсъдимият е извършил общо три банкови трансакции от два
различни банкомата, което се доказва от свидетелските показания по делото ,
наличните справки от съответните банки, блокирането на съответните карти и от заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза.
С действията
си подс. А.Ш. е успял да изтегли сумата от общо 800
лв. - с три последователни престъпни деяния, които обуславят наличието на
продължавано престъпление. Всяко едно от деянията осъществява поотделно състава
на чл. 249, ал.1 от НК; извършени са през непродължителен период от време ; при
една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, като всяко последващо се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходните.
Виновното
поведение, при форма на вината – пряк умисъл, е безспорно с оглед и самото
поведение на подс. Ш.. Същият е съзнавал, че влиза в
чужд дом и без съгласието на собственика взема банковите му карти, пак без
негово съгласие използва същите, за да изтегли определена сума пари, която да
изхарчи за определени свои потребности.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и въпреки това е искал и
постигнал настъпването им.
Причините
довели до осъществяване на инкриминираните деяния се коренят в липса на морални
задръжки, нежелание за спазване на установения правов ред в страната. Мотиви
– лично облагодетелстване и задоволяване на хероинова
зависимост и хазартни страсти.
Условия
– цялостната социално-икономическа обстановка в страната.
При определяне вида и размера на
наказанията на подсъдимия А.Б.Ш. за осъществените деяния , съдът взе предвид и
отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства –
отделно от изцяло признатите фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА,
признаването на вината и изразяване на съжаление за стореното.
- като отегчаващи вината обстоятелства –
богатото съдебното минало, високата степен на обществена опасност на дееца,
невъзстановяване на нанесените материални щети,
И спазвайки
разпоредбите на Общата част на НК , съдът наложи наказания както следва:
За деянието по чл. 194, ал.1 от НК - лишаване от свобода за срок от три години –
размер около, но под средния, предвиден от законодателя. Така определеното
наказание, съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед процедура на
съкратено следствие при условията на чл. 371,т.2 от НПК, бе намалено с една
трета, т.е на две години лишаване от
свобода , при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие
от открит тип.
За деянието по чл. 249, ал.1 във вр. с чл.
26 от НК – лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца - размер около, но
под средния, предвиден от законодателя; и глоба в размер на 800 лв. Така
определеното наказание, съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед
процедура на съкратено следствие при условията на чл. 371,т.2 от НПК, бе
намалено с една трета, т.е на три години
лишаване от свобода , при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо
общежитие от открит тип.
Съдът прецени,
че не са налице условия за прилагане на разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК,
поради липса на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
На осн. чл. 23 от НК бе определено общо наказание в размер на
най-тежкото , а именно три години лишаване от свобода , при първоначален общ
режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер
на 800 лв.
Липсват и
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 25 от НК.
Съдът прецени,
че на осн. чл. 68,ал.1 от НК следва да бъде приведено
в изпълнение и наложеното наказание, със споразумение №953/30.12.09.г. по НОХД
№ 1296/09г.по описа на СРС, в сила от
30.12.2009 г., в размер на три месеца лишаване от свобода , което да се търпи
отделно от определеното общо наказание . Деянията по настоящата присъда са
извършени в изпитателния три годишен
период, постановен по горепосоченото споразумение.
С налагането
на това наказание, по преценка на съда в пълна степен биха се изпълнили
визираните в чл. 36 от НК цели и най-вече би се постигнало максимално
превъзпитателно въздействие върху подсъдимия. Така наложеното наказание ще го постави в такива условия на
морално-волеви задръжки, които да формират у него достатъчно съзнание за
спазване на правовия ред в страната.
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: