Решение по дело №1224/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуален кодекс АПК/ вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Р. С. П., с [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. Д. Я. от АК - Варна, против Решение № 530/20.04.2024 г. по АНД № 20243110200205 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 208/09.08.2023 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 5, т. 5 от Наредбата за Обществения ред на Община Варна /Наредбата/, на Р. С. П., с [ЕГН], от гр. Варна, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата. С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че е потвърденото с обжалваното решение НП е неправилно поради издаването му при неизяснена фактическа обстановка. Излага се, че процесното МПС е от категория „лек“ автомобил, а не „товарен“ по смисъла на чл.5 т.5 от НОРТОВ., а санкционната норма визира единствено товарни такива. Твърди се, че нито ЗДвП, нито ПП към него съдържат въвеждат ограничение при паркиране на такъв автомобил. Налице е колизия на наредбата с акт от по-висок ранг, поради което и с оглед разпоредбата на чл.15 ал.3 от ЗНА следва да се приложи последни ЗДвП, несъдържащ състав на такова нарушение.

От съда се иска отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени НП. В условията на евентуалност се иска изменение на НП в частта относно размера на наложеното наказание „глоба“, като същата бъде намалена в размер на 20 лева, съобразно разпоредбата на л.183 ал.2 от ЗДвП.

В съдебно заседание чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа на изложените основания и се моли нейното уважаване, като се отмени въззивното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касация – Заместник-кмет на Община Варна, в депозиран по делото писмен и в съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт [населено място] оспорва жалбата, като неоснователна и необоснована. Счита за обосновани изводите на ВРС за постановяване на процесното НП при отсъствие на съществени процесуални нарушения, за доказаност на повдигнатото обвинение, за немаловажност на случая и за правилно приложение на санкционната норма, поради което следва да се остави в сила. Претендира се присъждане на ю.к. възнаграждение.

В съдебно заседание, чрез юрисконсулт [населено място], оспорва жалбата и поддържа отговора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че по делото са установени факти и са събрани доказателства, които обосновават извод за извършено нарушение на Наредбата за Обществения ред на Община Варна. Пледира оставянето в сила на обжалваното решение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

 

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Р. С. П., против НП №208/09.08.2023 г., с което за нарушение на чл.5, т. 5 от Наредбата за Обществения ред на Община Варна на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 16.01.2024 г. в Община Варна е постъпил Сигнал рег. № СИГ23000206ВН за липса на места за паркиране поради наличието на паркирани фирмени бусове, каравани, товарни автомобили, изоставени автомобили и други. Въз осонва на този сигнал от служители на Общинска полиция е извършена проверка на паркинга до спортния комплекс в кв. „Младост“, гр. Варна, при която се установяват паркирани товарни автомобили, сред които бил и т.а. „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], чийто собственик е Д. Н. К.. Въз основа на констатациите, срещу последният в негово отсъствие бил издаден АУАН № 0000234/14.03.2023г. На 03.05.2023г. в Общинска полиция се явила С. К. – майка на Д., която категорично заявила, че синът  живее в Канада, а преди време с Р. П. заедно са открили фирма, за чиято дейност бил закупен и товарния автомобил. На следващия ден – 04.05.2023 г. П. се явил в Общинска полиция, където в писмени обяснения потвърдил, че от 15.02.2023 г. до 18.03.2023 г. е паркирал товарния автомобил до ледената пързалка в кв. „Младост“ гр. Варна. Срещу жалбоподателят бил съставен АУАН № 00002569/04.05.2023г. от Командир на отделение към сектор „Общинска полиция“, в който за това, че П. е паркирал с домуване товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] с допустима максимална маса над 2,5 тона на обществен паркинг, е извършил нарушение по чл. 5, т. 5 от Наредбата за обществения ред на Община Варна, за датата на нарушението - 01.03.2023г., извършено до ледената пързалка над бл. 150 в ж.к. „Младост“, гр. Варна. АУАН бил надлежно предявен и връчен. Приемайки за неоснователни възраженията, постъпили в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН, Заместник-кметът на Община Варна издал обжалваното НП, с което на Р. П. за нарушение на чл. 5, т. 5 от Наредбата наложил административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата.

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на сроковете, регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, съдържащо точно и ясно описание на вмененото нарушение, което позволява на наказаното лице да разбере в какво е обвинено и да организира адекватно защита си, поради което не са констатирани нарушения на админстративнопроизводствените правила. По отношение на материалния закон, въззивният съд установява негово правилно приложение, като извършеното нарушение не представлява маловажен случай, с оглед на обществените отношения, които е накърнило, предвид наличието на подаден сигнал.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При извършване на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон.

Изцяло се споделят изводите на въззивния съд за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря мотивите на районния съд, а директно препраща към тях.

Наведените касационни основания, съдът намира за неоснователни, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 5, т. 5 от Наредбата предвижда забрана по отношение на домуването на товарни автомобили, автобуси и строителна мобилна техника и/или ППС с допустима максимална маса над 2,5 тона по улици, алеи, обществени паркинги и тревни площи. Тоест за да бъде наложено наказание, следва да бъде установено домуването на превозно средство на обществени паркинги, чиято маса надвишава 2,5 тона. В настоящия случай, категорично от сведенията на наказаното лице Р. П., се установява, че е паркирал товарния автомобил на 15.02.2023 г., в близост до ледена пързалка, находяща се до спортен комплекс в ж.к. „Младост“, гр. Варна, като не е преместил превозното средство до 18.03.2023 г. поради отсъствието му от страната /л. 4 от адм. преписка/, а от сведенията на С. К. - майка на собственика на превозното средство, се установява, че последното е закупено с цел търговска дейност, осъществявана от сина й и наказаното лице П..

Отделно от това, в хода на развилото се пред районния съд производство, с жалбата е представено Свидетелството за регистрация на моторно превозно средство част I за товарен автомобил с рег. № [рег. номер], от където се установява, че процесното МПС е с маса 3500 кг., което по категоричен начин доказва, че извършеното деяние е в нарушение на обществения ред, уреден с Наредбата, приета с решение на Общински съвет – Варна.

Правилно, районният съд е формирал извод относно неотносимостта на категорията, с която се управлява процесното моторно превозно средство. В съдържанието на нарушената правна норма е предвидено единствено ограничение за теглото на паркиралите за домуване превозни средства, която не следва да надвишава 2,5 тона. Липсва забрана относно категорията, с която биват управлявани тези автомобили.

Правилно е приел районният съд, че не е налице колизия между Закона за движение по пътищата и приетата от Общински съвет – Варна Наредба, тъй като в закона липсват разпоредби, които да уреждат паркирането на обществените за това места. Налице са единствено разпоредби, които уреждат забрана за паркиране на определени места, но не и какъв вид автомобили могат да бъдат паркирани там. Действително, правилно касационният жалбоподател приема, че паркирането е уредено от чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, но тази разпоредба дава легалната дефиниция на понятието, а именно паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В чл. 94, ал. 3, изр. второ от ЗДвП законодателят е предоставил възможност на собственика на пътя или на администрацията, която го стопанисва, да определят местата за паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона. Именно с Наредбата, приета от Общински съвет – Варна, администрацията, която стопанисва пътя, е определила местата за „домуване“ на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона. Както беше посочено по-горе товарният автомобил, чиято максимална маса значително надвишава установената допустима, не може да бъде паркиран на обществен паркинг. Ето защо, правилно въззивният съд обосновава извод за извършено нарушение на приетата от Общински съвет – Варна Наредба.

Доколкото жалбоподателят е санкциониран за нарушение по Наредбата и същата урежда вида и размера на наказанието за този вид нарушения, наложено в случая от органа в минималния предвиден такъв от 100 лв., както и по изложените по-горе съображения относно отсъствие на подобна регламентация в ЗДвП, на която Наредбата да противоречи, съдът преценява като неоснователно искането на касатора за намаляване на наложената санкция.

При този изход на правния спор, своевременно предявената от ответника претенция за присъждане на разноски, се явява основателна. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в тежест на жалбоподателя следва да се възложи сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 530/20.04.2024 г. по АНД № 20243110200205 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 208/09.08.2023 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 5, т. 5 от Наредбата за Обществения ред на Община Варна на Р. С. П., [ЕГН], от гр. Варна, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата.

 

ОСЪЖДА Р. С. П., с [ЕГН], от гр. Варна да заплати на Община Варна сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.