№ 5057
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110210921 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Д. Т. С., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 23-4332-011514 от 19.06.2023 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.137а, ал.1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7,
пред.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 лева на основание чл.179, ал.1, т.5, пред.1 и 2 от
ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно. Твърди се,
че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че нарушението не било
извършено виновно, понеже забранителният знак за навлизане в улицата не се виждал
от дърветата и строителното скеле на тротоара, като се претендира и за маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателката заявява, че е била с
поставен обезопасителен колан.
В съдебно заседание жалбоподателката поддържа изцяло депозираната жалба и
претендира за отмяна на издаденото НП. Представя писмени бележки, с които
1
поддържа изложените в жалбата доводи и не претендира разноски.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2023 г., около 21:00 часа, жалбоподателката Д. Т. С. управлявала лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, като се движела в гр. София по ул.
„***“. Жалбоподателката търсела място за паркиране, поради което завила надясно по
ул. „***“ срещу знак „В1“, който забранявал навлизането в тази посока, тъй като
улицата била еднопосочна. Макар преди началото на маневрата жалбоподателката да
не видяла поставения на ул. „***“ знак, който указвал задължително движение
направо, понеже се намирал зад клоните на дърво и скеле на строеж, то след
предприемане на маневрата тя ясно забелязала поставения в началото на ул. „***“
пътен знак „В1“, който забранявал навлизането по ул. „***“, но въпреки това решила
да продължи движението си срещу знака. По същото време на ул. „***“ имало патрул
на ОПП-СДВР, в който бил и свидетелят М. К.. Виждайки навлезлия срещу
забранителния знак автомобил на жалбоподателката, свидетелят К. й подал знак да
спре за проверка, като при самото спиране на водача забелязал, че С. управлява
автомобила без поставен обезопасителен колан. Освен автомобила на
жалбоподателката имало и други автомобили, които навлезли срещу забранителния
знак, поради което и те били спрени за проверка.
Срещу жалбоподателката Д. С. бил съставен АУАН № 120083 от 19.05.2023 г. за
нарушения на чл.6, т.1, пред.3 от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушенията, след което бил
връчен на жалбоподателката С., а тя го подписала с отбелязване, че има възражения.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана и издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 23-4332-011514 от 19.06.2023 г., с което за нарушение на чл.137а,
ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7,
пред.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 лева на основание чл.179, ал.1, т.5, пред.1 и 2 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелите М. К. и А. С., както и от приложените по делото писмени
2
доказателства. Свидетелят К. е бил очевидец на нарушенията, като подробно разказва
за случилото се. Споделя как на процесната дата лично той е подал сигнал на водача да
спре за проверка, тъй като автомобилът навлязъл по ул. „***“ срещу знак „В1“, който
забранявал навлизането, тъй като улицата била еднопосочна. Свидетелят е
категоричен, че при самото спиране на водача забелязал как С. била без поставен
обезопасителен колан още докато автомобилът се движел, тоест тя не го е свалила чак
след като е преустановила движението си, както се твърди в жалбата. Свидетелят
споделя, че още не било напълно тъмно, а се стъмнявало, като той ясно видял липсата
на поставен обезопасителен колан.
Доведената от жалбоподателката свидетелка А. С. е дъщеря на Д. С. и не е била
очевидец на нарушенията. Тя е дошла на мястото на по-късен етап, след като майка й
се обадила по телефона, за да й разкаже как била спряна за проверка от полицейски
служители. Реално тази свидетелка няма как да знае, дали майка й е била с или без
поставен обезопасителен колан, понеже тя не е била с нея в автомобила. Само
предполага, че най-вероятно майка й е била с колан, тъй като в противен случай
сигнализацията в автомобила „пищяла“ нетърпимо. Това твърдение обаче няма как да
обори думите на очевидеца К., тъй като има много варианти да се избегне
активирането на предупредителната система за непоставен колан, чрез допълнителни
средства, които се поставят в закопчалката на колана или просто, ако същият е
закопчан под седалището на водача. Свидетелката А. С. също заявява, че предвид часа
от денонощието било невъзможно да се види в автомобила дали водачът е без поставен
обезопасителен колан, но тук трябва да се отбележи, че свидетелката е отишла след
спирането на майка й, поради което видимостта към момента на пристигането й на
мястото не е била такава, каквато е била към момента на нарушенията, особено след
като свидетелят К. каза, че вече се смрачавало. От друга страна има редица останали
фактори – осветеност на улицата с улични лампи, светлини от съседни сгради и т.н.,
които може да подобрят видимостта дори в тъмната част на денонощието, а в крайна
сметка важно е заявеното от свидетеля К., че ясно е видял липсата на поставен колан,
докато всичко казано от свидетелката А. С. са само едни предположения, а не лично
възприети от нея факти и обстоятелства. Относно навлизането срещу забранителния
знак от страна на майка й, то дори свидетелката А. С. потвърждава тези обстоятелства,
макар да не го е възприела лично, като нейните показания се съсредоточават върху
това, че не се е виждал поставеният на ул. „***“ знак, който указвал задължително
движение направо, понеже се намирал зад клоните на дърво и скеле на строеж, което
съдът приема за доказано. В случая обаче и свидетелката А. С. потвърждава, че след
предприемане на маневрата завой надясно, майка й ясно е забелязала поставения в
началото на ул. „***“ пътен знак „В1“, който забранявал навлизането по ул. „***“, но
въпреки това решила да продължи движението си срещу знака с оправдание, че
маневра назад би създала по-голяма опасност за движението. Следователно и тази
3
свидетелката потвърждава, че майка й е навлязла срещу забранителния знак, но с
показанията й се цели да се установят причините за неправомерното поведение на
нейния родител.
Във връзка с изложеното до тук, съдът изцяло кредитира показанията на
полицейския служител К., тъй като същите са логични, последователни и
непротиворечиви. От друга страна те изцяло се подкрепят и от събрания по делото
писмен доказателствен материал. Свидетелката А. С. също потвърждава думите на К.,
че майка й е навлязла с автомобила си срещу забранителния знак, а относно липсата на
поставен обезопасителен колан, то както беше споменато по-горе, думите на А. С. са
само едни предположения, а не лично възприети от нея факти и обстоятелства, каквито
обаче представляват показанията на очевидеца К..
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира следното:
Относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП:
Във връзка с това нарушение в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателката да се защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В
АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението.
Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било
извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за
реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразена е
правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага
санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП в тази му част. Видно от приложената по делото заповед на
министъра на вътрешните работи, както актосъставителят е компетентно длъжностно
лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е
компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.
Съдът намира за категорично установена и доказана описаната по-горе
фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателката С. е управлявала процесния
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** на 19.05.2023 г. около 21:00 часа
в град София по ул. „***“, като водачът е бил без поставен обезопасителен колан, след
като автомобилът е бил оборудван с такива. Изложеното се установява категорично от
4
показанията на свидетеля К. и от останалите приложени по делото писмени
доказателства. В настоящия случай показанията на свидетеля К. напълно се
припокриват с написаното в акта, поради което направените в него констатации не
само не са били оборени, а напротив, потвърждават се от думите на свидетеля.
Настоящият състав намира, че с оглед тези констатации правилно е прието, че
жалбоподателката С. е управлявала моторното превозно средство без поставен
обезопасителен колан. По този начин тя е осъществила състава на нарушението по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В
случая не е налице нито едно от изключенията, посочени в алинея 2 на същия член,
които дават възможност на водача да не ползва обезопасителен колан. Нарушението е
осъществено от обективна и субективна страна, като посочената от актосъставителя и
наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Жалбоподателката е
знаела, че задължително трябва да използва обезопасителен колан, тъй като незнанието
на закона не е извинително, обективно е имала възможност да използва колана, но не
го е сторила, поради което е налице виновно поведение от нейна страна.
Правилно е била приложена от АНО и съответната санкционна норма за
извършеното нарушение, а именно чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, гласящ, че се
наказва с глоба от 50 лева водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан. Размерът на наложеното наказание е фиксиран, поради което съдът
не може да го изменя.
Съдът намира, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и
случаят да се третира като маловажен, тъй като нарушението не е Т. с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид, тоест то се
явява типично, обичайно. Нарушението е формално и липсата на вредни последици не
следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна
размерът на наказанието не е чак толкова висок, за да се счита глобата за прекомерна с
оглед извършеното, а и законодателят е съобразил размера на наказанието с типичните
случаи на нарушения от този вид. Освен това, в последно време изключително много
зачестиха пътнотранспортните произшествия, които в немалко случаи завършват със
смърт или сериозни телесни увреждания, а поставянето на обезопасителен колан може
да спаси живота на лицето в такава ситуация. Поради тази причина водачите и
пътниците следва да бъдат дисциплинирани и научени да ползват обезопасителен
колан, и според настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да
осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието
по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя
към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.
5
Относно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП:
Настоящият съдебен състав намира, че във връзка с това нарушение при
издаване на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката и
представляващо самостоятелно основание за неговата отмяна в тази му част.
Съгласно разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН, както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на законовите разпоредби, които
са били нарушени, като следва да е налице и пълно съответствие между фактическо и
правно обвинение. В процесните АУАН и НП е посочено, че жалбоподателката С.
навлязла срещу пътен знак „В2“, забраняващ влизането на ППС, като по този начин е
нарушила чл.6, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.6, т.1, пред.3 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите
на ППС, като участници в движението да съобразяват поведението си с пътните знаци.
Посочената правна норма е бланкетна, доколкото не сочи при конкретен пътен знак,
какви са задълженията на водачите. За да бъде дадена прецизна правна квалификация
на нарушението следва ясно да се посочи коя е правната норма, съдържаща правилото
за поведение на водачите на ППС при наличие на пътен знак „В2“, като по този начин
на жалбоподателката ще бъде посочено ясно и конкретно кое е задължителното
правило за поведение, което тя е нарушила, за да й бъде наложено съответното
административно наказание. При издаване на НП, вместо да попълни бланкетната
норма на чл.6, т.1 от ЗДвП с посочване на конкретната правна норма, която предвижда
какво следва да е поведението на водач при наличие на пътен знак „В2“,
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е задоволил
единствено да посочи, че жалбоподателката е нарушила чл.6, т.1 от ЗДвП.
Както вече беше посочено, разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП предвижда
задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Издавайки обжалваното НП АНО е приел, че навлизайки срещу
пътен знак „В2“, жалбоподателката не се е съобразила със забраната на този знак.
Никъде в НП обаче не е посочено кой е нормативният акт, който вменява задължение
на участниците в движението да не навлизат след знак „В2“. Цитираната като
нарушена правна разпоредба - чл.6, т.1 от ЗДвП не посочва при наличие на конкретни
пътни знаци, какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в
частност водачите на ППС. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при
наличие на пътен знак „В2“ е посочено в чл.47, ал.3 от ППЗДвП, а именно да не
6
навлизат след този знак. Тоест чл.6, т.1 от ЗДвП се допълва от друга разпоредба –
такава, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС при
наличие на различни пътни знаци, а с оглед конкретно посочения пътен знак „В2“, това
е чл.47, ал.3 от ППЗДвП. Член 57 от ЗАНН изчерпателно изброява задължителните
реквизити на наказателното постановление, като в точка 6 е предвидено посочването
на „законните разпоредби, които са били нарушени виновно“. Като не е посочил
конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да не навлизат след
пътен знак „В2“, АНО не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма,
която е била нарушена. Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или
посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение,
защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно
нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове
са предвидили за него задължения, които то не е изпълнило.
Констатираното процесуално нарушение е съществено и не може да бъде
отстранено от съда, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно в тази му
част и следва да бъде отменено частично на посоченото процесуално основание.
Освен това трябва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се
установи жалбоподателката да е навлязла след забранителен пътен знак „В2“, а се
установи, че е навлязла след забранителен пътен знак „В1“, тоест не се доказва и
изложената от актосъставителя и АНО фактическа обстановка. Посоченият от
актосъставителя и АНО пътен знак „В2“ забранява влизането на пътни превозни
средства в двете посоки, тоест по улицата въобще е забранено да се движат пътни
превозни средства, независимо в коя посока. В случая обаче, от доказателства по
делото, включително от думите на свидетеля К., стана ясно, че улица „***“ е била
еднопосочна и знакът е забранявал влизането на автомобили само от към ул. „***“, но
движението е било разрешено в обратната посока, тоест в случая се касае за
забранителен пътен знак „В1“, който забранява влизането на пътни превозни средства
само в конкретната посока, а не за посочения от актосъставителя и АНО пътен знак
„В2“, който забранява влизането на пътни превозни средства и в двете посоки.
Предвид на това е налице и второ основание за отмяна на издаденото НП в тази му
част, а именно недоказаност на обвинението, че е бил нарушен пътен знак „В2“.
С оглед на изложеното, съдът намира, че издаденото НП следва да бъде
потвърдено относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и да бъде отменено в частта
относно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-011514 от 19.06.2023 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, В ЧАСТТА, с
която за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на Д. Т. С., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание
чл.179, ал.1, т.5, пред.1 и 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-011514 от 19.06.2023
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на Д. Т. С.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пред.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8