РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 05.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение,
І-25 състав, в закрито заседание на 05.03.2020 г., като разгледа докладваното
от съдия Александър Ангелов гр. д. № 9587/2009
г., установи следното.
Ищцата М.Г.претендира от ответника „ДЗИ – О.З.“
ЕАД обезщетение за неизпълнение на договор за застраховане на професионалната ѝ
отговорност като частен съдебен изпълнител, сключен с ответника. Ищцата твърди,
че договорът е неправомерно прекратен от ответника, поради което претендира
процесното обезщетение, чийто размер определя съгласно размера на
застрахователната сума по договора.
От изложените от ищцата обстоятелства в исковата
молба и в последващите уточнителни молби е ясно, че тя не твърди да е причинила
вреди на трето лице, които да е обезщетила, т.е. претенцията ѝ не е за
заплащане на застрахователно обезщетение по договора (иск по чл. 229 КЗ
(отм.)). Искът, предявен от ищцата, е за заплащане на обезщетение за
неизпълнението на договора (иск по чл. 79, ал. 2 ЗЗД). При така заявената
претенция остава неясно обаче за обезщетяването на какви вреди се претендира
процесната сума, тъй като според чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната
загуба и пропусната полза, т.е. необходимо е да са настъпили вреди, за да се
търси тяхното обезщетяване. Именно в тази насока за даваните неколкократно на
ищцата указания от съда – с разпореждане от 27.07.2009 г. (на СРС, преди
изпращането на делото по подсъдност на СГС поради увеличаването на размера на
иска), както и с разпореждания от 05.11.2010 г., 03.12.2010 г. и 20.12.2010 г.
На всички дадени от съда указания ищцата е
отговаряла с молби със сходно по съдържание изложение на обстоятелствата –
молби от 21.08.2009 г. (по делото на СРС), от 25.11.2010 г., от 16.12.2010 г. и
от 14.02.2011 г. В тях тя посочва, че не твърди да са налице пропуснати ползи
или разходи, т.е. не твърди да са настъпили вреди за нея (нито описва по друг
начин подобни вреди), а претенцията ѝ е за заплащане на обезщетение за
неизпълнение (преждевременно прекратяване) на процесния застрахователен
договор. При това положение следва да се приеме, че дадените от съда указания,
насочени към изясняване на обстоятелствата, на които се основава предявеният
иск, не са изпълнени, съответно нередовността на исковата молба не е
отстранена. Доколкото претенцията на ищцата е за обезщетение за неизпълнение на
процесния застрахователен договор, изразяващо се в предсрочното му прекратяване
от ответника, и с оглед на посоченото естество на вземането за обезщетение,
което е свързано с настъпването на конкретни вреди вследствие на договорното
неизпълнение, наложително е да се изясни какви са тези вреди. Неколкократните
отговори на ищцата на указания на съда, че вреди не са настъпили, прави
безпредметно даването на допълнителни указания в тази насока. Същевременно без
изясняване на естеството на вредите, за които се претендира обезщетение, не
може да бъде разгледан и предявеният иск. Поради това на основание чл. 129,
ал. 3 ГПК съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА исковата молба на М.А.Г.и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
СЪДИЯ: