Решение по дело №594/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208, ал.1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ОГИТОП“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат М. Б., против Решение № 208 от 09.02.2024 г., постановено по АНД № 20235320205573 по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХVI-ти наказателен състав, с което е изменено Наказателно постановление № 13-2300291 от 04.09.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда /съкр КТ/, като наложеното му на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание „имуществена санкция в размер на 1800,00 лева“ е намалено на „имуществена санкция в размер на 1500 лева“.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че твърдяното нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ не било извършено от дружеството, защото по делото са представени достатъчно доказателства, че възникналото правоотношение с лицето К. С. С. било гражданско, като същото имало за предмет извършване на определен трудов резултат – 50 квадратни метра зид. Сочи се, че е налице валидно сключен граждански договор, с който не се прикривало съществуващо, но неуредено по надлежния ред трудово правоотношение, и неоснователно съдът не е дал вяра на свидетелските показания на К. С.. В тази връзка се твърди, че съдът ги изтълкувал необективно и тенденциозно, възприел ги и ценил избирателно, превратно и едностранчиво, като в голямата си част същите били игнорирани и омаловажени. На следващо място се излагат съображения, че при извършване на проверка в обекта, проверяващите предоставили на лицето предварително изготвена декларация, която да бъде попълнена собственоръчно от К. С., като преди това не са дали обяснения и не разяснили съдържанието на тази декларация, не разяснили и къде следва да бъде попълнена конкретната информация при наличието на гражданско правоотношение. Именно поради това, попълването на декларацията създало объркване и отразяване на неточна информация, която нямала никаква доказателствена стойност. Следвало да се има предвид, че самата декларация съдържала някои вътрешни противоречия, които водели до объркване на декларатора – нямало отделна графа, която да бъде попълнена при наличието на гражданско правоотношение и такава при наличието на трудово правоотношение; посочени били графи за работно време, работни дни, работна заплата – все елементи на трудовото правоотношение и попълвайки декларацията, винаги излизало, че лицето работи по трудово правоотношение.

Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., която поддържа изцяло подадената касационна жалба, излага становище по същество на спора и моли да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното решение, както и да бъде отменено наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не взема становище по основателността на касационната жалба, не депозира отговор в срок. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на РС гр. Пловдив за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14 дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното Решение № № 208 от 09.02.2024 г., постановено по АНД № 20235320205573, Районен съд – гр. Пловдив е изменил Наказателно постановление № 13-2300291 от 04.09.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик за наложеното на дружеството жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800,00 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Районният съд е изменил НП в санкционната част, като е намалил размера на имуществената санкция от 1800,00 лева на 1500,00 лева и е потвърдил НП в останалата му част.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Наред с това е посочил, че не споделя доводите на наказващия орган, който е преценил, че деянието и дееца се отличават с по-висока обществена опасност съобразявайки факта, че в хода на процесната проверка са установени нарушения по КТ по отношение на повече от едно лице. Районният съд е изложил в мотивите си, че доколкото всеки случай с отделен работник е индивидуален, а и не са ангажирани доказателства за влезли в сила наказателни постановления, съдебни решения, които ги потвърждават, за установени други нарушения на трудовото законодателство, а и напротив – в последствие е сключен трудов договор с процесния работник, след като не са били установени по случая отегчаващи обстоятелства, размерът на наложената имуществена санкция е следвало да бъде намалена до мининума, предвиден в закона.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно.

При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал необходимите и относими доказателства за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на същите, въз основа на което е формулирал крайния си извод за изменение в санкционната част и потвърждаване на обжалваното пред него НП в останалата му част.

Не са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават административнонаказателната процедура и да са основания за отмяна на санкционния акт. Съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Предвид направеното и в двата акта достатъчно ясно описание на нарушението, с посочване на датата и мястото на извършването му, и обстоятелствата, при които това е станало, не е налице неяснота относно вмененото на дружеството нарушение и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Правилен е изводът на районния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като по отношение на това, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, на посочените в тези актове дата и място, изводите са обосновани и законосъобразни. Дружеството-касатор е санкционирано за това, че в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, като не е сключило писмен трудов договор с лицето К. С. С.. Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а чл.62 ал.1 КТ изрично предвижда да е в писмена форма. В случая от събраните по делото доказателства се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че извършеното административно нарушение е доказано от обективна страна, като съображенията в тази насока са подробни и обосновани, поради което същите не следва да се преповтарят, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция изцяло препраща към тях. Правилна е преценката на районния съд, че между К. С. и „ОГИТОП “ ЕООД към датата на установяване на нарушението – 24.04.2024г., са били налице реални трудовоправни отношения и след като към този момент е съществувало трудово правоотношение, но с лицето не е бил сключен трудов договор преди постъпването му на работа, то безспорно работодателят не е спазил правилото на чл. 62, ал. 1 от КТ, те да са уредени в писмена форма. Наличието на трудово правоотношение, за което са приложими разпоредбите на КТ, се установява от събраните по делото доказателства – разпит на актосъставителя и К. С., които са обсъдени от районния съд в съвкупност с останалите доказателства, сред които е и попълнената декларация от К. С.. Следва да се посочи, че верността на тази констатация не е оборена с писмени доказателства. Поради горното се налага извод за законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, което е станало при правилно прилагането на материалния закон от районния съд, въз основа на фактите, установени от него в обжалваното решение. В тази връзка съдът намира, че релевантните факти по делото са установени въз основа на надлежно събрани писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са допуснати нарушения при събиране и преценка на същите, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми. Освен това, както е посочил и районният съд, в случая страните по трудовото правоотношение по никакъв начин не са манифестирали пред контролните органи сключения граждански договор, което е било направено по-късно, въпреки показанията на К. С., че сключването на този договор станало преди проверката. Ако действително е бил сключен граждански договор с лицето преди извършване на проверката, остава неясно защо това обстоятелство не е било заявено при проверката, а освен това, показателно е последващото сключване на трудов договор за тази длъжност. Правилни са изводите на съда и по отношение размера на наказанието.

С оглед гореизложеното и при извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът счита, че оспореното решение на Районен съд – гр. Пловдив е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски се дължат на касационния ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане и съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд- Пловдив- XXIII състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 208 от 09.02.2024 г., постановено по АНД № 20235320205573 по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХVI-ти наказателен състав.