РЕШЕНИЕ
Номер 2028 05.11.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На шестнадесети септември 2019
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Сийка Радева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 4478 по описа за 2019 година
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №
441029-F-457959/07.06.2019г. на Директора
на дирекция „Контрол” в ТД на НАП Пловдив, с което на „АСЕЛ” ООД, ЕИК ****, за
извършено административно нарушение по чл.124, ал.5 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер общо на 4568,38 лева /четири хиляди петстотин
шестдесет и осем лв. и тридесет и осем ст./ на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената
„Имуществена санкция” на 1 000 /хиляда/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №
441029-F-457959/07.06.2019г. на Директора на дирекция „Контрол” в ТД на НАП
Пловдив, с което на „АСЕЛ” ООД, ЕИК ****, за извършено административно
нарушение по чл.124, ал.5 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер общо на
4568,38 лева /четири
хиляди петстотин шестдесет и осем лв. и тридесет и осем ст./ на основание
чл.182, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят,
„АСЕЛ” ООД, обжалва наказателното постановление и моли Съда да го отмени като
неправилно и незаконосъобразно. До Съда, от представляващия дружеството-жалбоподател
- адв.И., е депозирана писмена молба, в
коя моли да бъде даден ход на съдебното заседание.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП Пловдив, редовно призована,
изпраща процесуален представител – ю.П., която пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки
аргументи в тази насока.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА
Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против „АСЕЛ” ООД, ЕИК ****,
със седалище гр. Пловдив за това, че същото дружетво, в
качеството си на регистрирано по ДДС лице и като получател по кредитно известие
№ **********/
29.06.2018 г. към фактура № 74/ 06.06.2018 г., издадено от „БРА - ГАЛ” ООД, ЕИК
***с предмет „СТОРНО ПО Ф-РА **********” на обща стойност - 27410,29 лв., от
които данъчна основа - 22841,91 лв. и ДДС - 4568,38 лв., „АСЕЛ” ООД не е
отразило така издаденото кредитно известие със знак „минус” в дневника си за
покупки за данъчен период м. 06.2018г. и в резултата по справка-декларация,
подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. №16003680673/ 16.07.2018г., което е довело
до определяне на следващия се за м. 06.2018 г. резултат „ДДС за възстановяване”
в по-голям размер, а именно деклариран „ДДС за възстановяване” в размер на
51707,06 лв., вместо 47 138,68 лв.
Кредитното
известие № **********/ 29.06.2018 г. е отразено от „Асел” ООД със закъснение в
дневника за покупки и СД № 16003762535/ 15.10.2018 г.
С оглед
направените констатации, било прието, че „Асел” ООД е извършило административно
нарушение по чл.124, ал.5 от ЗДДС. Прието било, че нарушението е извършено на
17.07.2018г. /14.07.2018г.
е неприсъствен ден/ в гр. Пловдив и е установено на 12.11.2018 г. при извършване
на проверка по прихващане и възстановяване на „Асел” ООД, документирана с
издаването на АПВ № П-16001618190931-004-001/ 12.11.2018 г.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на съставения АУАН, като на
дружеството-жалбоподател, за извършено административно нарушение по чл.124,
ал.5 от ЗДДС, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер общо на 4568,38 лева на основание
чл.182, ал.1 от ЗДДС.
Изложените
по-горе фактически положения се установяват от цялата доказателствена съвкупност
– писмени доказателства, както и гласни такива – показанията на актосъставителя
К. –К., разпитана в съдебно заседание в качеството на свидетел по делото, която
потвърждава авторството на АУАН и направнеите в него констатации. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като последователни,
логични, произтичащи от достоверен източник и съответстващи на писмените
доказателства по делото.
Въз основа на коментираните по-горе доказателства се достигна до
извод за безспорна установеност, че санкционираното дружество, в качеството си
на регистрирано по ЗДДС лице, действително не е отразило със знак „минус” получения
данъчен документ /кредитно известие № **********/ 29.06.2018 г. /в дневника за покупки за данъчен период месец
юни 2018г. и в резултата по
справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16003680673/ 16.07.2018г.,
което е довело до ползван данъчен кредит в по-голям размер и начисляване на
данък за м. 06.2018г. в по-малък размер - с ДДС 4568.38 лв. Деянието на жалбоподателя
е съставомерно, така както му го вменява административнонаказващият орган, тъй
като е реализирано едно трайно състояние на бездействие, въпреки задължението
му за действие, свързано с отразяване на данъчния документ. Всички елементи от
фактическия състав на административното нарушение по чл. 124, ал. 5 са налице и
административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
задълженото лице. Нормата предвижда, че независимо от ал. 4, регистрираното лице е
длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за
данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които
е прекратена регистрацията по този закон.
Всъщност
жалбоподателят не оспорва несвоевременното отразяване на данъчния документ в дневника
за покупки от 06.2018г., а сочи единствено доводи, с които да оправдае
закъснението си.
В тази
връзка, следва да се отбележи, че времето на получаване на кредитното известие
не е елемент от фактическия състав на деянието. Терминът „получените” е използван
от законодателя, за да разграничи търговците - автори на кредитни известия. Ако беше от значение, то тогава не
би съществувало, съответно би се обезмислило изискването във втората част на
разпоредбата, а именно: „...в дневника за покупки за данъчния период, през
който са издадени.” Ето защо
неоснователно е твърдението на жалбподателя, че несвоевременното отразяване на
процесното кредитно известие в дневника за покупките за конкретния данъчен
период било поради факта, че същото е предоставено от „БРА- ГАЛ” ООД и
съответно получено със закъснение, ангажирайки по делото и приемо-предавателен
протокол от 17.09.2018г. във връзка с това. Освен изложените по-горе доводи от
съда, относно съставомерните елементи на административното нарушение, същият
намира, че сочената теза и изложеното в цитирания протокол е насочено
единствено с цел избягване на административно-наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател. В противен случай би се създала
порочна практика, именно изтъквайки се подобен мотив.
Видно от приложената по делото оправомощителна
заповед № ЗЦУ- ОПР-17/17.05.2018г. в т.1.3 , се установява, че наказващият
орган е компетентното лице, действащо въз основа на възложените му правомощия,
поради което и това възражение на жалбоподателя не се споделя от Съда.
В случая
дружеството правилно е било наказано по реда на чл.182, ал.1 от ЗДДС. С оглед
на това, че кредитното известие е било отразено - не в следващия /07.2018г./ от
процесния данъчен период /06.2018г./, а
в този от 09.2018г., правилно не е приложена разпоредбата на чл.182 ал.2 от ЗДДС.
Настоящият състав, обаче, счита,
че размерът на наложената санкция, а именно - 4568, 38 лева. надхвърля необходимото за постигане на целите,
като практиката на СЕС е утвърдителна в посока, че следва да се преценява
тежестта на нарушението в аспект степен на увреждане на фиска от деянието. В
случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от
дължимия, а само несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат
съответните лихви, чрез които държавата се обезщетява за късното разчитане с
бюджета. Още
повече, че се установи все пак отразяване на кредитното известие, макар на
по-късен етап и за друг данъчен период.
Извършено е било и прихващане. Ето защо, предвид че санкционната
норма, под която е подведено нарушението -
чл. 182, ал. 1 ЗДДС предвижда законоустановен минимум от 1000 лв.
Настоящият състав счита, че този размер е справедливо да бъде определен като
санкция за извършеното нарушение в конкретния случай и чрез него биха се постигнали
целите на закона.
С оглед изложеното наказателното
постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като размерът на
имуществената санкция бъде намален на 1 000 лева.
Съдът намира, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН с оглед вида на обществените отношения,
които защитават посочените по-горе нарушени разпоредби, а и по делото се
установи, че е защитна позиция твърдяното узнаване от дружеството - жалбоподател
със закъснение на процесното кредитно известие. Случаят не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушения от
същия вид.
С оглед
на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление
№ 441029-F-457959/07.06.2019г. на Директора на дирекция „Контрол” в ТД
на НАП Пловдив, с което на „АСЕЛ” ООД, ЕИК ****, за извършено административно
нарушение по чл.124, ал.5 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер общо на
4568,38 лева на
основание чл.182, ал.1 от ЗДДС, следва
да бъде ИЗМЕНЕНО
като НАМАЛИ размера на така
наложената имуществена санкция на 1 000 лв.
За
изложените изводи Съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.