РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Средец, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело
№ 20222170100279 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба на Н. М. С., ЕГН-
********** гр.Варна, ****. Д. Н. Д., ЕГН-********** гр.Варна, ****, Т. С. Ч., ЕГН-
********** гр.Бургас, кв."Горно Езерово",***, К. К. Д., ЕГН-********** гр.Бургас, ****, Д.
К.К., ЕГН-********** гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник" ****, всички действащи, чрез
пълномощника си адвокат Т. И. - вписана в Бургаска Адвокатска колегия против. Х. И. С.,
ЕГН-**********, Д. П. С., ЕГН-**********, двамата с адрес за призоваване: село Голямо
Буково, община Средец, обл. Бургас.
В исковата молба се сочи, че ищците и ответницата Д. П. С., заедно с К.Е.К.,
ЕГН-**********, Г.К., ЕГН-********** и Н.К., ЕГН-********** /последните трима
неучастващи в делото/ са наследници на И.Д.К., роден на 02.03.1890 година, починал на
29.11.1969 година в с.Голямо Буково, обл.Бургас. Последният приживе притежавал
ДВОРНО МЯСТО в с.Голямо Буково, община Средец, с площ от 1065 /хиляда шестдесет и
пет/ кв.м., съставляващо поземлен имот № 37 /тридесет и седем/, в кв.15 /петнадесет/ по
плана на селото при граници на имота: от две страни улица, имот № 36 и имот № 38, ведно с
построената в него жилищна страда на основното застрояване /паянтова/, със застроена
площ от 60/шестдесет/ кв.м., състояща се от един приземен етаж /дам/ и един жилищен етаж,
с обща разгърната застроена площ от 120/сто и двадесет/ кв.м., за който имот по влязъл 6
сила, но неприложен в срок дворищно регулационен план понастоящем са отредени:
УПИIV-37 /четири римско, тридесет и седем арабско/, кв.15 /петнадесет/ по плана на
с.Голямо Буково, община Средец, с площ от 475 кв.м./четиристотин седемдесет и пет/, в
което УПИ е изградена гореописаната жилищна сграда, при граници на УПИ: улица, УПИ
Х-36; УПИ IX-37 и УПИ V-38 и УПИ IX-37/девет римско тридесет и седем арабско/, в кв.15,
по плана на с.Голямо Буково, община Средец с площ на УПИ от 565 кв.м. / петстотин
шестдесет и пет/, при граници: улица, У ПИ Х-36, У ПИ IV-37 и УПИ VIII-38, придобито по
1
наследство от неговия баща и го владеел и ползвал през целия си живот и до деня на
смъртта си. След смъртта на И.К. в имота оС.ла да живее неговата съпруга М.К.. След
нейната смърт процесният имот С.л съсобствен по наследство, в равни идеални части,
между 4 деца на И.К.. С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти № 4602/20.11.1998 година, подадена от наследника П.К., ЕГН-
********** пред Община Средец, имотът бе предеклариран и записан на живите към онзи
момент /към 20.11.1998 година/ наследници на И.К., а именно на:
П.К., ЕГН-********** /син на наследодателя И.К./ - притежаващ 2/8 ид.части от
правото на собственост;
С. И. Д.а, ЕГН-26021600657 /дъщеря на наследодателя И.К./- притежаваща 2/8 ид.ч.
от правото на собственост;
Н.К., ЕГН- ********** /син на общия наследодател И.К./- притежаващ 2/8 ид.части
от правото на собственост
Д. М. Н.а, ЕГН- ********** / внучка на общия наследодател И.К./ - притежаваща 1 /8
ид.ч. от правото на собственост
Н. М. С., ЕГН- ********** /внучка на общия наследодател И.К./-притежаваща 1 /8
ид.ч. от правото на собственост.
Част от така посочените лица, към днешна дата, били починали и на свой ред са
наследени, както следва: П.К./починал/ е наследен от своите деца: ответницата Д. П. С. и
П.К., починал през 2021 година и наследен от своята съпруга К.К. и Г.К. / последните трима
неучастващи в настоящото производство/. Така Ответницата получава по наследство от П.К.
1/8 ид.част от правото на собственост върху процесиите имоти. С. И. Д.а е починала, като
нейни наследници по закон са ищците: Т. С. Ч., ЕГН-**********, К. К. Д., ЕГН- **********
и Д. К. К.. Така по наследство от майка им всеки притежава по 1/12 ид.част от описаните
имоти. Н.К. притежаващ 1/4 ид.ч. от правото на собственост е жив, но той не участва в
настоящото производство. Д. М. Н.а /внучка на общия наследодател/ е починала и като неин
единствен наследник ищецът Д. Н. Д. е собственик на 1/8 ид.ч. от процесиите имоти.
Ищцата Н. М. С. е жива и също притежава 1/8 ид.ч. по наследство от баща си Маринчо И.
Куюмджиев - син на общия наследодател И.К..
Сочи се, че ответниците Х. И. С., ЕГН-********** и Д. П. С., ЕГН-**********, са се
снабдили с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № 47, том 1,рег. № 270, дело № 45/04.02.2022 година на нотариус
Веселина Кирилова, рег.№ 560 на Нотариалната камара, актът вписан в АВ, СВ-Средец
вх.рег.№ 142, акт № 108, том I, дело № 65. Твърди се, че ответницата и нейния съпруг Х. С.
/ответник по делото/ НЕ СА ВЛАДЕЛИ за себе си процесния имот, не са противопоставяли
открито на ищците и на другите неучастващи в делото собственици, своето владение, нито
намерението си да своят имота за себе си. Те не са осъществявали непрекъсната фактическа
власт върху имота, постоянно, спокойно и явно в последните 10 години. Напротив ищците
лично или чрез техните преки наследодатели от 1998 година са манифестирали
наследствените си права по отношение на процесния имот, обявявайки ги в Служба „МДТ"-
Средец и заплащайки определените за тях данъци и такса битови отпадъци.
С оглед изложеното се иска ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.
И. С., ЕГН-********** и Д. П. С., ЕГН-**********, двамата съпрузи с адрес: гр.Бургас,
*****, че ищците, по наследство от И.К, роден на 02.03.1890 година, починал на 29.11.1969
година в с.Голямо Буково, обл.Бургас, СА СОБСТВЕНИЦИ НА: ДВОРНО МЯСТО в
с.Голямо Буково, община Средец, с площ от 1065 /хиляда шестдесет и пет/ кв.м.,
съставляващо поземлен имот № 37 /тридесет и седем/, в кв.15 /петнадесет/ по плана на
селото при граници на имота: от две страни улица, имот № 36 и имот № 38, ведно с
построената в него жилищна сграда на основното застрояване /паянтова/, със застроена
2
площ от 60/шестдесет/ кв.м., състояща се от един приземен етаж / дам/ и един жилищен
етаж, с обща разгърната застроена площ от 120 /сто и двадесет/ кв.м., за който имот по
влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно регулационен план са отредени: УПИ IV-37
/четири римско, тридесет и седем арабско/, кв.15 /петнадесет/ по плана на с.Голямо Буково,
община Средец, с площ от 475 кв.м./четиристотин седемдесет и пет/, в което УПИ е
изградена гореописаната жилищна сграда, при граници на УПИ: улица, УПИ Х-36; УПИ IX-
37 и УПИ V-38 и УПИ IX-37/девет римско тридесет и седем арабско/, в кв.15, по плана на
с.Голямо Буково, община Средец с площ на УПИ от 565 кв.м. /петстотин шестдесет и пет/,
при граници: улица, УПИ Х-36, УПИ IV-37 и УПИ VIII-38, при следните квоти в правото на
собственост за всеки един от тях, както следва:
Н. М. С., ЕГН-**********, гр.Варна, *** - 1/8 ид.ч.; Д. Н. Д., ЕГН-**********,
гр.Варна, *** - 1/8 ид.ч.; Т. С. Ч., ЕГН- **********, Гр.Бургас, кв. Горно Езерово", *** – 1/12
ид.ч.; К. К. Д., ЕГН-**********, гр.Бургас, *** - 1/12 ид.ч. и Д. К. К., ЕГН-**********,
гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник" *** – 1/12 ид.ч.
Така предявеният установителен иск за собственост е с правно основание
чл. 124 от ГПК а искането за отмяна на констативния нотариален акт на ответниците е с
правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, като същите са допустими.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията, подаден е
писмен отговор, в който предявените искове се оспорват. Оспорва се твърдението на
ищците, че са упражнявали владение върху процесния имот и са се интересували от него и
съответно да са полагали някаква грижа.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен разписен лист на кадастрален и регулационен план на
с.Голямо Буково, Община Средец, за поземлен имот 37 в кв.15, от който е видно, че имотът
е записан на наследниците на И.К..
По делото е представено удостоверение за наследници изх.№ 10-05-46/30.05.2022г.,
издадено от кметски наместник на с.Голямо Буково, общ.Средец, от което е видно, че И.К.,
поч. на 29.11.1969г. към датата на смъртта си е оставил следните наследници: М.К. –
съпруга, М.К. – син, С. С.– дъщеря , П.К. – син и Н.К. -син.
По делото е представено удостоверение за наследници изх.№ 08-00-616/19.05.2022г. ,
издадено от Община Бургас от което е видно, че М.К. , починал на 14.02.1980г. е оставил
следните наследници : Р.К. – съпруга, Н. С.- дъщеря и Д. Н.а – дъщеря.
По делото е представено удостоверение за наследници изх.№ 94-01-
16335/16.05.2022г. , издадено от Община Бургас, от което е видно, че наследници на С. С.,
починала на 24.11.2005г. са К. Д.-син, Д. К. – дъщеря и Т. Ч. – дъщеря.
Представена е и декларация по чл.14 от ЗМДТ № 4602/20.11.1998г., подадена от
наследника П.К., от която е видно, че имотът е записан на наследниците Н. С. – 1/8 ид.ч. , Д.
Н.а - 1/8 ид.ч., Н.К. – 2/8 ид.части, С. Д.а – 2/8 ид.части, П.К. – 2/8 ид.части.
По делото са представени приходни квитанции за платени данъци и такси за имота за
2021г. от страна на ищците Д. К. и К. Д..
Представена е скица на имота № 656/22.06.2022г., издадена от Община Средец както
и удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/24.06.2022г.
По делото е представен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим
3
имот, придобит по давностно владение № 47, том 1, рег. № 270, дело № 45/04.02.2022 година
на нотариус Веселина Кирилова, рег. № 560 на Нотариалната камара, актът вписан в АВ,
СВ-Средец вх.рег.№ 142, акт № 108, том I, дело № 65 , с който Х. И. С., ЕГН-********** и
Д. П. С., ЕГН-**********, съпрузи, двамата с адрес гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови"
бл.З0, вх.2, ет.1, ап.188, са признати за собственици по давностно владение на ДВОРНО
МЯСТО в с.Голямо Буково, община Средец, с площ от 1065 /хиляда шестдесет и пет/ кв.м.,
съставляващо поземлен имот № 37 /тридесет и седем/, в кв.15 /петнадесет/ по плана на
селото при граници на имота: от две страни улица, имот № 36 и имот № 38, ведно с
построената в него Жилищна сграда на основното застрояване /паянтова/, със застроена
площ от 60/шестдесет/ кв.м., състояща се от един приземен етаж / дам/ и един жилищен
етаж, с обща разгърната застроена площ от 120 /сто и двадесет/ кв.м., за който имот по
влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно регулационен план са отредени: УПИ IV-37
/четири римско, тридесет и седем арабско/, кв.15 /петнадесет/ по плана на с.Голямо Буково,
община Средец, с площ от 475 кв.м./четиристотин седемдесет и пет/, в което УПИ е
изградена гореописаната жилищна сграда, при граници на УПИ: улица, УПИ Х-36; УПИ IX-
37 и УПИ V-38 и УПИ IX-37/девет римско тридесет и седем арабско/, в кв.15, по плана на
с.Голямо Буково, община Средец с площ на УПИ от 565 кв.м. /петстотин шестдесет и пет/,
при граници: улица, УПИ Х-36, УПИ IV-37 и УПИ VIII-38. От имот № 37 се придават по
регулация към УПИ V-38 – 25 кв.м.
Представени са приходни квитанции, от които се установява, че през периода 1993 г.-
2015 г. ищецът редовно е плащал дължимите за имота местни данъци и такси.
По искане на ищците е изискана цялата нотариална преписка във връзка с издаване
на процесния констативен нотариален акт, а именно –нотариално дело № 45/04.02.2022г. на
нотариус Веселина Кирилова, рег.№ 560 на НК. Видно от същото в хода на нотариалното
производство е представена скица изх.№ 576/14.08.2014г. на Община Средец, в която е
отбелязано, че имотът е записан на името на наследниците на И.К.. Отбелязано е и че УПИ
IX – 37 , кв.15 и УПИ IV-37, кв.15 са идентични с УПИ V-238, кв.22 по стар недействащ план
на с.Г.Буково от 1939г. Видно от приложеното към нотариалното дело удостоверение №
08/03.02.2023г. на Община Средец в УПИ IV – 37 , кв.15, по плана за регулация и
застрояване на с.Г.Буково, одобрен със заповед № 106/14.11.1989г., е изградена паянтова
жилищна сграда, представляваща жилищен и приземен полуетаж – за стопански нужди
(дам) със застроена площ приблизително 60 кв.м. Сградата е построена и се ползва по
предназначение от 1939г. Същата е заварен строеж, търпим по смисъла на пар.16 (1) ПР на
ЗУТ. Строежът не подлежи на забрана за ползване. Не следва да се изпълни процедура по
въвеждане в експлоатация по ЗУТ. Строежът може да бъде предмет на прехвърлителна
сделка.
По искане на ищците служебно е изискана и декларацията по чл.14 от ЗМДТ ,
подадена от Х. С. и Д. С. на 08.02.2022г. след съставяне на констативния нотариален акт.
Видно от придружителното писмо и приложените документи данъчните задължения за
имота за 2022г. са заплатени от ответницата Д. С..
Приложено е и удостоверение от ДМПОС гр.Средец изх.№ 5579/24.06.2022г. , от
което е видно, че за имота са плащани редовно данък недвижим имот и такса битови
отпадъци.
Приложено е писмо с изх.№ 5754/28.10.2022г. на Община Средец, от което е видно,
че въз основа на подадената от Д. С. декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№********** от
31.01.2022г. е закрита партидата на оС.лите регистрирани осем броя съсобственици по
наследство. Преди този момент за имота са подавани следните данъчни декларации: вх.№
4602/1998г, подадена от П.К. с регистрирани 5 бр. наследници на имота; вх.№ 14254/2009г.,
подадена от Д. П. С. с регистрирани 9 бр.наследници на имота; вх.№ 6382/2014г., подадена
от Д. П. С. с регистрирани 10бр. наследници на имота; вх.№ 18759/2019г., подадена от Д. П.
С., с регистрирани 8 бр.наследници на имота. Последната декларация вх.№
**********/08.02.2022г. е служебно декларирана, след изпращане на документа за
4
собственост от нотариус. Видно от декларацията от 31.01.2022г. , подадена от Д. С., в
същата е отразено, че имотът е придобит по давност и наследство на 31.12.2021г.
По делото са разпитани свидетелите З.А., И.К., Д.Д.(роднини по съребрена линия със
страните) и свид.Д.Д., Т.Г., (без родство със страните) .
Видно от показанията на св.З.А., братовчедка на ищците и ответниците, общият
наследодател на страните е И.К.. Той и съпругата му М.К. са живяли в процесния имот, като
свидетелката описва границите на същия и сочи, че се намирал срещу имот на свидетелката,
който тя посещавала допреди година, докато бил жив съпруга й, по 4-5 дни седмично. След
смъртта на И. М.К., никой от наследниците им не оС.л да живее в имота и никой не се
грижел за дворното място. Свидетелката не е виждала ответниците да идват в имота.
Твърди, че по къщата нищо не е правено и същата е в лошо състояние, не може да се ползва,
а предните й стълби са разрушени. Не й е известно да има разногласия между наследниците
за имота. Не е чувала Д. С. да заявява, че имотът е неин. Не й е известно С. да е
възпрепятствала оС.лите сънаследници да влизат в имота.
Св.И.К., братовчед на страните, сочи, че баща на Д. С. е П.К., син на И.К.. Свидетелят
живее в центъра на селото, но минава често покрай процесния имот, тъй като негов приятел
живее в близост до него. Описва имота по местонахождение и съседи. Твърди, че никой не
се грижи за имота, а ответниците живеят на друго място в селото. Д. С. не е заявявала пред
него или друг, че само тя е собственик на имота. Не му е известно Д. С. да е възпрепятствала
другите сънаследници да влизат в имота.
Св.Д.Д. сочи, че познава страните и че процесният имот, който се явява съседен на
негов собствен, е бил на дядото и бабата на страните И.и М.К.. Описма имота като граници
и местонахождение. Не е виждал Д. С. да идва в имота, да полага грижа за него, както и не
му е известно да е претендирала, че имотът е неин, както и да е препятствала достъпа до
него на оС.лите наследници .
Видно от показанията на св.Т.Г. същият живее постоянно от 22 г. в с.Голямо Буково,
а преди това като дете в периода 1958г.-1960г. с родителите си. Твърди, че процесният имот
е бил на дядото на страните И.К., като в него е живял и бащата на ответницата П.К. - син на
И.К.. Свидетелят често минавал покрай процесния имот и не е виждал никой да влиза там .
Имотът е в лошо състояние. Ходил е два пъти с ответника Х. С. да му помага да реже
съборени дървета и да оправя стълбищата, но се оказало, че за стълбищата са нужни
майстори. Винаги си е мислел, че имотът е на Д. С., защото познава само нея от
наследниците. Не знае Д. С. да има преререкания с другите сънаследници. Свидетелят сочи,
че Д. и Х. не са споделяли, че има други наследници на имота. Заявявали са пред него , че
имотът е техен, поради това той е дал тези сведения пред нотариуса при обстоятелствената
проверка.
Св.Д.Д., братовчед на страните, сочи, че процесният имот е бил на И.К., което
обстоятелство той помни като дете, когато е живял в селото. Когато през 1992г се върнал в
селото, имотът бил необитаем. Твърди, че от синът на И.К. К. е чул, че с П.К.- баща на
ответницата са се разбрали последният да стопанисва имота, затова той е заявил пред
нотариус , че имотът е неин. Виждал е Д. С. в имота няколко пъти от 1992 г. насам , да
почиства. Къщата се рушала.
Ответницата Д. С., изслушана в открито съдебно заседание , на основание чл.176 от
ГПК заявява, че няма спомен на база на какви писмени доказателства е декларирала имота
като неин по чл.14 от ЗМДТ на 31.01.2022г.
При така ангажираните доказателства съдът намира, че искът е основателен и
доказан, тъй като се установи, че ищците и ответниците са придобили правото на
собственост върху процесния имот по наследство, а ответниците не доказаха твърдяното от
тях придобиване на правото на собственост по давност чрез необходимото пълно и главно
доказване.
5
Видно от представените по делото писмени доказателства- разписни листи, скици,
удостоверения за данъчна оценка, свидетелски показания процесният имот е с
индивидуализиращи белези към настоящия момент, както следва : ДВОРНО МЯСТО в
с.Голямо Буково, община Средец, с площ от 1065 /хиляда шестдесет и пет/ кв.м.,
съставляващо поземлен имот № 37 /тридесет и седем/, в кв.15 /петнадесет/ по плана на
селото при граници на имота: от две страни улица, имот № 36 и имот № 38, ведно с
построената в него Жилищна сграда на основното застрояване /паянтова/, със застроена
площ от 60/шестдесет/ кв.м., състояща се от един приземен етаж / дам/ и един жилищен
етаж, с обща разгърната застроена площ от 120 /сто и двадесет/ кв.м., за който имот по
влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно регулационен план са отредени: УПИ IV-37
/четири римско, тридесет и седем арабско/, кв.15 /петнадесет/ по плана на с.Голямо Буково,
община Средец, с площ от 475 кв.м./четиристотин седемдесет и пет/, в което УПИ е
изградена гореописаната жилищна сграда, при граници на УПИ: улица, УПИ Х-36; УПИ IX-
37 и УПИ V-38 и УПИ IX-37/девет римско тридесет и седем арабско/, в кв.15, по плана на
с.Голямо Буково, община Средец с площ на УПИ от 565 кв.м. /петстотин шестдесет и пет/,
при граници: улица, УПИ Х-36, УПИ IV-37 и УПИ VIII-38. От имот № 37 се придават по
регулация към УПИ V-38 – 25 кв.м. Същият е бил собственост на И.К., роден на
02.03.1980г. , починал на 29.11.1969г. След смъртта му имотът бива наследен от неговата
съпруга М. и четирите му деца –М., С. , П.и Н.. След смъртта на съпругата му М.К., на
04.10.1977г. децата му наследяват по ¼ ид.част от имота. След смъртта на М.К. на
14.02.1980г. неговата ¼ ид.част бива наследена от съпругата му Р.и двете му дъщери – по
1/12 ид.част от неговата собствена ¼ ид.част. След смъртта на съпругата му Р.на
17.12.1997г. нейната идеална част преминава в собственост на дъщерите й Н. и Д. и същите
стават собственици на 1/8 ид.част от имота. След смъртта на едната дъщеря Д. Н.а нейната
собствена 1/8 ид.част преминава по наследство на съпруга й Н.и синът й Д.. Н.Н. е починал
на 29.02.2016г., поради което към настоящия момент синът им Д. Д. се явява собственик на
1/8 ид.част от имота. Дъщерята на И.К. С. С.е починала на 24.11.2005г. , поради което
нейната част се наследява от трите й деца –Т. Ч. , К. Д. и Д. К. , които притежават към
настоящия момент по 1/12 ид.част. П.К. е починал на 27.10.2006г. и неговата ¼ ид.част е
била наследена от съпругата му Г.и двете му деца, съответно от по 1/12 ид.части. След
смъртта на съпругата на П.К. децата му Д. и П.се явяват собственици на по 1/ 8 ид.част от
имота. След смъртта на сина на П.К. П.К. неговата 1/8 ид. част се наследява от съпругата му
К.К. и синът му Г.К. от по 1/16 ид.част.
Така към настоящия момент съсобственици по наследство на процесния имот се
явяват: Н. С.- 1/8 ид.част, Д. Д.-1/8 ид.част, Т. Ч. -1/12 ид.част, К. Д. -1/12 ид.част, Д. К. –
1/12 ид.част, Н.К. , който не участва в настоящото производство – ¼ ид.част, Д. С. – 1/8
ид.част, Г.К. и К.К., неучастващи в производството– по 1/16 ид.части.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост.
Тя е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в
закона период от време. Т.е. фактическият състав на придобивната давност включва два
елемента: владение и изтичане на определен срок.
За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено
владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Владението има два елемента: обективен елемент (corpus) – упражняване на фактическа
власт и субективен елемент (animus) – намерение за своене на вещта. Тъй като намерението
за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл. 69 от ЗС е
6
установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. Държателят (лицето, което осъществява фактическа власт
върху имота, но няма намерение да го свои) не може да придобие имот по давност,
независимо от продължителността на държането.
При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл. 2 от Закона за давността
(отм.): непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС),
спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит
начин), несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Макар по дефиниция
владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява
фактическо въздействие върху имота. Фактическата власт може да се упражнява и чрез
периодични посещения и действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на
този имот и не са прекъсвани от действията на трети лица (в този смисъл е Решение № 503
от 02.05.2012 г. по гр. д. № 83 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл. 290
от ГПК)
Непротиворечива е съдебната практика, че когато след смъртта на общия
наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си
идеална част от имота и държател на идеалните части на оС.лите сънаследници. Практиката
е установила като безспорно това положение, макар и в действащия ЗС да липсва изрична
разпоредба в този смисъл като тази на чл. 309, ал. 1 от отменения ЗИСС. За да се превърне
във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов
собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на оС.лите сънаследници. Т.е.
той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота. Поради това в
настоящото производство не е достатъчно само ответниците да докажат, чрез свидетелски
показания, че са ползвали, обработвали, засявали наследствения имот през последните 10
или 20 години. Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на
оС.лите сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при
наследяването като общо правоприемство владението и съответно съвладението преминава
по право към наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя
си, без да е необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа
власт върху вещта. Това намира израз и във възможността на чл. 82 ЗС за присъединяване от
владелеца към владението му това на неговия праводател, което при наследственото
правоприемство за разлика от частното такова, винаги е еднородно (само добросъвестно или
само недобросъвестно). Поради това сънаследникът, който влиза във владение на
наследствен имот, придобива качеството на съвладелец не в резултат на това негово
действие, а по силата на наследяването. ОС.лите наследници и без да държат имота са
негови съвладелци като по отношение на техните идеални части положението на този, който
упражнява фактическата власт върху сънаследствения имот, е аналогично на това на
наемателя или на заемателя за послужване на чужд имот. С това презумпцията на чл. 69 ЗС е
оборена, което не означава, че тя не е изобщо приложима в хипотезата на възникване на
съсобственост по наследяване .
В т. 2 от ППВС №№ 6 от 27.12.1974 г. гр. д. № 9 от 1974 г. е прието, че намерението
на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна на държането във
владение, тези действия следва да бъдат насочени и към собственика. Според по-новата
практиката на ВКС, действията, с които се демонстрира промяната на държането във
владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да владее
целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на оС.лите съсобственици или
сънаследници и да са С.ли достояние на тези съсобственици или сънаследници. Такива
действия са: отказът на ползващия имота сънаследник да допуска оС.лите сънаследници в
имота, доведеното до знанието на оС.лите наследници намерение на владеещия сънаследник
7
да се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва,
че изключва владението на оС.лите наследници (напр. отдаването му под наем на трето лице
и изричен отказ да се заплаща част от получения наем на оС.лите наследници). В този
смисъл са Решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.,
Решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр. д. № 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Не са такива действия: декларирането на имота в
данъчните служби на общината на името на владеещия имота сънаследник, вместо на името
на всички наследници на починалия собственик, без това деклариране да е С.ло известно на
оС.лите сънаследници (в този смисъл е Решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405 от
2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК); плащането на данъци,
както и извършването на ремонти в съсобствения (сънаследствения) имот, защото всеки
съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата
вещ съобразно дела си, а когато сам е поел изцяло стойността на необходимите и полезните
разноски за съсобствената вещ, може да иска от оС.лите съсобственици да му заплатят тази
част от разноските, която съответства на техния дял в съсобствеността (в този смисъл са
Решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение
№ 110 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 870 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., Решение № 381 от
25.10.2010 г. по гр. д. № 37 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.
290 от ГПК) – чл. 30, ал. 3 ЗС. За пълнота следва да се отбележи, че това не се отнася до
консумативните разноски, свързани със служенето с общата вещ, които се поемат от този от
съсобствениците, който изцяло си служи с нея, без да може да претендира припадащата се
част от тях от оС.лите.
Вторият елемент от фактическия състав на придобиванено на имот по давностно
владение е изтичането на определен от закона срок. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. До приемането на ЗС изискуемият срок за придобиване по
давност при недобросъвестно владение е бил 20 години. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 5 години.
Момент на придобиването по давност: Тъй като съществуваше противоречива
съдебна практика по въпроса откога се придобива един имот по давност (от момента на
изтичане на давностния срок или от момента, в който владелецът се позове на давността) и
дали позоваването на давността е елемент от фактическия състав на придобиването, ОСГК
на ВКС постанови Тълкувателно Решение № 4 по т.гр. д. № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, в
което бе прието, че позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните є последици, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
Прие се, че владелецът става собственик на имота от момента на изтичане на предвидения в
закона давностен срок, но при спор за собственост това негово вещно право може да бъде
зачетено, само ако той се е позовал на давността. Позоването на давността може да стане
или чрез снабдяването на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, или
чрез предявяване на иск за собственост на основание давностно владение, или чрез
възражение за придобиване по давност по предявен срещу владелеца собственически иск.
От ангажираните от страните доказателства се установи, че към датата на
обстоятелствената проверка от страна на нотариуса и снабдяване с констативния нотариален
акт от страна на ответниците, същите действително периодично са посещавали имота и са
упражнявали фактическа власт върху него, като съобразно гореизложеното ответницата Д.
С. е била владелец на нейната идеална част и държател на идеалните части на оС.лите
сънаследници. Това е така, тъй като по делото не са налице каквито и да било
доказателства, от които да е видно, че ищците са били наясно с намерението на ответницата
да владее имота като свой, съответно не са имали основания да предприемат действия за
8
отблъскване на това владение до момента, в който не им е С.л известен фактът на
снабдяване на ответниците с НА за придобиване по давностно владение на имота, в който
момент същите са предприели защита на своите права в съда чрез предявяване на
настоящата искова молба. Действията, извършвани от ответниците в имота, които сочат
свидетелите им- събиране на дървета, почистване, два или три пъти за период от 30 години,
частично заплащане на данъци, по никакъв начин не доказват намерението на Д. С. и
съпругът й да държат имота като свой, а по-скоро сочат на изпълнение на задължения по
чл.31 от ЗС от страна на С., а подаването на данъчна декларация през 2022г., в която
имотът е деклариран като изключителна собственост на Д. С. не е С.ло известно на оС.лите
сънаследници, поради което същото няма характер на действие, поставящо начало на
предвидения в закона давностен срок. В подкрепа на изложеното се явява и
обстоятелството, че Д. С. е подавала данъчни декларации за имота през 2009г., 2014г. и
2018г. , в които е декларирала същия като сънаследствен с ищците. При липса на
доказателства за установено владение по смисъла на закона, е безпредметно да се обсъждат
оС.лите признаци от състава на придобивната давност.
Предвид горното съдът намира, че възражението на ответниците за придобиване на
имота по давност е неоснователно и недоказано, а предявеният от ищеца установителен иск
за собственост е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид крайното решение на съда по главния иск за собственост и на осн. чл. 537,
ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен констативния нотариален акт, с който ответниците са
признати за собственици на процесния недвижим имот по давност.
С оглед уважаването на предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците направените от тях съдебно-деловодни
разноски, които са в общ размер на 2185,50 лв. съобразно представения списък по чл.80 от
ГПК и писмени доказателства към него.
Мотивиран от гореизложеното, Средецки районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. И. С., ЕГН-********** и Д. П.
С., ЕГН-**********, двамата съпрузи с адрес: гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови" ***, че
Н. М. С., ЕГН-**********, гр.Варна, ****; Д. Н. Д., ЕГН-**********, гр.Варна, ***; Т. С. Ч.,
ЕГН- **********, гр.Бургас, кв.“Горно Езерово", ****; К. К. Д., ЕГН-**********, гр.Бургас,
**** и Д. К. К. ЕГН-**********, гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник" ****, по наследство от
И.К., роден на 02.03.1890 година, починал на 29.11.1969 година в с.Голямо Буково,
обл.Бургас, СА СОБСТВЕНИЦИ НА: ДВОРНО МЯСТО в с.Голямо Буково, община Средец,
с площ от 1065 /хиляда шестдесет и пет/ кв.м., съставляващо поземлен имот № 37 /тридесет
и седем/, в кв.15 /петнадесет/ по плана на селото при граници на имота: от две страни улица,
имот № 36 и имот № 38, ведно с построената в него Жилищна сграда на основно застрояване
/паянтова/, със застроена площ от 60/шестдесет/ кв.м., състояща се от един приземен етаж /
дам/ и един жилищен етаж, с обща разгърната застроена площ от 120 /сто и двадесет/ кв.м.,
за който имот по влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно регулационен план са
9
отредени: 1) УПИ IV-37 /четири римско, тридесет и седем арабско/, кв.15 /петнадесет/ по
плана на с.Голямо Буково, община Средец, с площ от 475 кв.м./четиристотин седемдесет и
пет кв.м./, в което УПИ е изградена гореописаната жилищна сграда, при граници на УПИ:
улица, УПИ Х-36; УПИ IX-37 и УПИ V-38 и 2) УПИ IX-37/девет римско тридесет и седем
арабско/, в кв.15, по плана на с.Голямо Буково, община Средец, с площ на УПИ от 565 кв.м.
/петстотин шестдесет и пет кв.м./, при граници на УПИ: улица, УПИ Х-36, УПИ IV-37 и
УПИ VIII-38, като от имот № 37 се придават по регулация към УПИ V-38 – 25 кв.м., при
следните квоти в правото на собственост за всеки един от тях, както следва:
Н. М. С., ЕГН-**********, гр.Варна, *** - 1/8 ид.ч.; Д. Н. Д., ЕГН-**********,
гр.Варна,**** - 1/8 ид.ч.; Т. С. Ч., ЕГН- **********, гр.Бургас, кв. Горно Езерово", **** –
1/12 ид.ч.; К. К. Д., ЕГН-**********, гр.Бургас, **** - 1/12 ид.ч. и Д. К. К., ЕГН-
**********, гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник" *** – 1/12 ид.ч.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит
по давностно владение № 47, том 1,рег. № 270, дело № 45/04.02.2022 година на нотариус
Веселина Кирилова, рег. № 560 на Нотариалната камара, актът вписан в АВ, СВ-Средец
вх.рег.№ 142, акт № 108, том I, дело № 65, с който Х. И. С., ЕГН-********** и Д. П. С.,
ЕГН-**********, съпрузи, двамата с адрес гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови" ***, са
признати за собственици по давностно владение на ДВОРНО МЯСТО в с.Голямо Буково,
община Средец, с площ от 1065 /хиляда шестдесет и пет/ кв.м., съставляващо поземлен имот
№ 37 /тридесет и седем/, в кв.15 /петнадесет/ по плана на селото при граници на имота: от
две страни улица, имот № 36 и имот № 38, ведно с построената в него Жилищна сграда на
основното застрояване /паянтова/, със застроена площ от 60/шестдесет/ кв.м., състояща се от
един приземен етаж / дам/ и един жилищен етаж, с обща разгърната застроена площ от 120
/сто и двадесет/ кв.м., за който имот по влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно
регулационен план са отредени: УПИ IV-37 /четири римско, тридесет и седем арабско/,
кв.15 /петнадесет/ по плана на с.Голямо Буково, община Средец, с площ от 475
кв.м./четиристотин седемдесет и пет/, в което УПИ е изградена гореописаната жилищна
сграда, при граници на УПИ: улица, УПИ Х-36; УПИ IX-37 и УПИ V-38 и УПИ IX-37/девет
римско тридесет и седем арабско/, в кв.15, по плана на с.Голямо Буково, община Средец с
площ на УПИ от 565 кв.м. /петстотин шестдесет и пет/, при граници: улица, УПИ Х-36, УПИ
IV-37 и УПИ VIII-38. От имот № 37 се придават по регулация към УПИ V-38 – 25 кв.м.
ОСЪЖДА Х. И. С., ЕГН-********** и Д. П. С., ЕГН-**********, да заплатят на Н.
М. С., ЕГН-**********, Д. Н. Д., ЕГН-**********, Т. С. Ч., ЕГН- **********, К. К. Д.,
ЕГН-**********, и Д. К. К. ЕГН-**********, сумата от 2185,50лв. (две хиляди сто
осемдесет и пет лева и петдесет ст.), представляваща направените от тях разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
10