Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1835
гр.
Пловдив, 14.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ САКУТОВА
при участието
на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4929/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.В.Ц.
*** против Наказателно постановление № 36 -0000353 от 30.07.2019 г., издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000,00 лв. за нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС на основание чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/. С жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, излагат
се подробни съображения .
Жалбата е допустима, подадена е от
лице, което има право на обжалване и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид оплакванията
в жалбата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 15.07.2019 г. служители на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ около 08:50 ч. в гр.Пловдив, ул.
„Рогошко шосе“ № 1, извършили проверка
на жалбоподателя в качеството му на водач на товарен автомобил „Волво“ с рег.№ ** с прикачено към товарния автомобил
ремарке Ханглер № **. В деня на проверката жалбоподателят извършвал международен превоз на товари от
Република Италия до Република България с ЧМР №001 и лиценз на Общността за
превоз на товари №110157 с описаното по-горе МПС. В деня на проверката жалбоподателят
нямал валидно удостоверение за психологическа
годност. След направена справка в база данни на ИА „АА“ било установено, че представеното
удостоверение за психологическите изследвания № 268847 е изтекло на 28.04.2019
г.
Въз основа на направените
констатации е съставен акт за установяване на административно нарушение № 261758
от 15.07.2018 г. , предявен на нарушителя.
В графа възражения нарушителят отбелязал, че пропуснал да се снабди с ново
удостоверение за психологическа годност поради невнимание.
Въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното наказателно
постановление .
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Установява се от показанията на
разпитания по делото свидетел, че жалбоподателят е установен на посочената в
АУАН дата, място и час да управлява описаното в АУАН МПС.
Установява се от приложеното към
административнонаказателната преписка удостоверение за психологическа годност с
валидност до 28.04.2019 г., че в деня на осъществяване на проверката от
служители в ОО „АА“ , когато нарушителят е установен да управлява ППС, жалбоподателят не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Установява се от приложеното към жалбата копие на
удостоверение за психологическа годност, че след проверката същият се е снабдил
с валидно удостоверение за психологическа годност, издадено на 20.07.2019 г. ,
валидно до 20.07.2022 г.
Установената в АУАН и НП фактическа
обстановка не се оспорва и от самия жалбоподател.
С оглед събраните в хода на
съдебното следствие устни и писмени доказателства съдът приема, че нарушението
е осъществено и доказано по несъмнен начин. От обективна страна жалбоподателят
е управлявал МПС, осъществявал е международен превоз на товари без валидно
удостоверение за психологическа годност. От субективна страна деянието е
извършено умишлено. От приложената към административнонаказателната преписка
справка от регистъра на психологическите изследвания се установява, че водачът
не за първи път е участвал в процедура по снабдяване с такова удостоверение и
следва да е наясно за реда и сроковете, предвидени за снабдяване с нови такива
с оглед упражняваната професия или дейност.
При проверка относно спазване
изискванията за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление
съдът прие, че АУАН и НП са съставени в
сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са съставени от
компетентни лица, като доказателство за това е приложената към административнонаказателната
преписка Заповед № РД-08-249/ 15.05.2015 г. и Заповед № 864 от 20.05.2019 г.
Нарушението е описано по ясен начин
и се изразява в следното : жалбоподателят в качеството на водач на товарен
автомобил с прикачено към него ремарке, извършва международен превоз на товари
от Република Италия до Република България без валидно удостоверение за
психологическа годност. Не се споделят оплакванията, изложени в жалбата, за
непълнота на описаното нарушение. Непосочването на категорията на управляваното
МПС не води до съмнение за необходимост от удостоверение за психологическа
годност. В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС –товарен
автомобил и влекач, предназначено за международен превоз на товари и същото
попада под предметния обхват на нормата на чл.149, т.3 от ЗДвП, за управлението
на което МПС се изисква удостоверение за психологическа годност.
Непосочването на датата на издаване
на лиценз на Общността, визиран в наказателното постановление, също не води до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Отговорността на жалбоподателя не е затова, че
не притежава лиценз с изтекла валидност и тогава предвид нарушението е
необходимо да бъдат посочени всички факти от значение за този вид нарушение
включително и датата на издаване на лиценза, а затова, че няма валидно удостоверение.
За така описаното нарушение е необходимо да се посочи номера на старото удостоверение
и датата на издаване, което е сторено от административонаказващия орган. Това
описание е достатъчно , за да разбере нарушителят в какво се състои нарушението
и да организира защитата си. Отговорността на водача е реализирана не във връзка с непритежанието
на валидно удостоверение за психологическа годност, каквото той безспорно не е
притежавал в деня на проверката.
Не се споделят и оплакванията за неправилно
приложение на санкционната разпоредба. В случая е невъзможно за констатираното
нарушение да бъде приложена разпоредбата на чл.175в от ЗДвП, предвиждаща
по-леко наказание, както се изтъква като оплакване в жалбата. Посочената
санкционна норма в жалбата е неприложима в процесния случай. В конкретната
ситуация се касае за международен превоз на товари, а не за обществен превоз,
поради което и отговорността на водача на МПС следва да се реализира на
основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвП. Следва да се отбележи , че чл. 58, ал. 1, т.
3 намира правна уредба в Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията е
подзаконов нормативен акт по приложението на Закона за автомобилните превози, а
не на Закона за движение по пътищата, поради което е недопустимо за нарушение
на конкретна разпоредба от посочената наредба да се приложи санкционна норма на
Закона за движение по пътищата. Предвиденото наказание е във фиксиран размер,
поради което и е невъзможно същото да бъде редуцирано.
При преценка относно това дали има
основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, съдът счита, че процесният случай не
може да бъде определен като маловажен. Става ясно от показанията на разпитания
в качеството на свидетел актосъставител, че проверката е била инициирана по повод
подаден сигнал за конкретния водач във връзка с липсата на валидно удостоверение
за психическа годност. Установява се от приложеното към административнонаказателна
преписка удостоверение, че неговата валидност е изтекла още на 28.04.2019 г. ,
а проверката е извършена на 15.07.2019 г., т.е. същият е имал достатъчно време
да се снабди с валидното удостоверение. Обстоятелството, че много скоро след
проверката и съставянето на АУАН жалбоподателят се е бил снабдил с ново, валидно
удостоверение за психологическа годност е смекчаващо обстоятелство, но то по
никакъв начин не може да бъде основание за приемането, че нарушението
представлява маловажен случай. Нарушението е формално и самото му осъществяване и без настъпването
на вредоносни последици е достатъчно. Установеното с нормата на чл.58, ал.1 т.3
от Наредба №11/31.10.2002 г. задължение за водач на МПС, извършващ международен превоз на пътници и товари е императивно и неговото неизпълнение води до
предвидената в закона отговорност.
Не на последно място
следва да бъде отбелязано също, че извършването на международен превоз е
правно-регламентирана дейност, като в тази връзка са въведени правила за
периодична проверка на психологическата годност на водачите. Психологическото
изследване на водачите на МПС има за цел да установи психологическата им
годност да управляват МПС като гаранция за безопасност на пътното движение , включително
здравето и живота на самия водач и на останалите участници - водачи. В този смисъл извършването на международен превоз без валидно
удостоверение, издадено от съответните компетентни органи, е нарушение с висока
степен на обществена опасност, тъй като с липсата на валидно удостоверение няма
обективни данни за психологическата годност на водача.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36 -0000353 от 30.07.2019 г., издадено от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на И.В.Ц., с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000,00 лв. за нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС на основание чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози .
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК
и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия
:....................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.