№ 14375
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110142540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен ревандикационен иск по чл.108 ЗС от ищцата Й.
В. С., ЕГН **********, срещу ответника Н. А. Г., ЕГН **********, за
признаване за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот –
апартамент № 150, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***** по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на
АГКК, съгласно схема № 15-712385/01.07.2021г. на самостоятелен обект в
сграда на Служба по геодезия, картография и кадастър-гр. София, последно
изменение на КККР от 01.07.2021г., с площ от 48,21 кв. м., с адрес на имота:
гр. София, район „М., находящ се в сграда с идентификатор 68134.4089.138, с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар
идентификатор: няма, при съседи: самостоятелни обекти в сградата на същия
етаж: 68134.4089.138.3.51 и 68134.4089.138.3.50, под обекта:
68134.4089.138.3.48, над обекта: 68134.4089.138.3.56; с прилежащи части:
мазе № 20 с площ от 2,67 кв.м., при съседи: мазе 19, улица, коридор и улица;
заедно с 2,740% идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж, както и за осъждане ответника да предаде владението на имота на
ищцата.
1
Като последица (при евентуално уважаване на иска по чл.108 ЗС) се иска
отмяна по чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давностно владение № 85, том I, рег. № 1949, дело № 43/2021г. по
описа на нотариус Валентина Г.а, с район на действие – Софийски районен
съд, рег. № 340 в РНК.
Ищецът – Й. В. С., твърди, че е собственик на недвижим имот –
апартамент № 150, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****, находящ се в гр. София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, бл. 433, вх. 5, ет. 5, на основание наследствено правоприемство
като единствен наследник на сестра си – Тодорка Петрова Вучкова, ЕГН
**********, починала на 07.03.2017г. Сочи, че последната била придобила
имота на възмездно правно основание по силата на договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Закона за държавите недвижими имоти
от 29.05.1991г., обективиран в нотариален акт за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни недвижими имоти от
ОбНС на община „Младост“- гр. София.
Твърди, че ответникът Н. Г. живял във фактическо съжителство с
наследодателя на ищцата, като след смъртта на Тодорка Вучкова продължил
да живее в процесния имот без съгласието на ищцата и без да е демонстрирал
открито, че владее имота като собственик за себе си, въпреки че от страна на
ищцата били отправяни множество покани за освобождаване на имота. Сочи,
че след смъртта на сестра си подала декларация по реда на чл. 14 ЗМДТ и
започнала да плаща данъците за имота, както и през м. януари 2021 г.
депозирала молба в 07 РУ – СДВР с искане за освобождаване на жилището,
но била уведомена, че се касае за гражданскоправни отношения.
Твърди, че въз основа на обстоятелствена проверка бил издаден
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение № 85, том I, рег. № 1949, дело № 43/2021г. по описа на нотариус
Валентина Г.а, с район на действие – Софийски районен съд, рег. № 340 в
РНК, по силата на който ответникът бил признат за собственик на имота по
давностно владение и впоследствие подал декларация по реда на чл. 14
ЗМДТ.
Излага доводи, че нотариалният акт е изготвен 3г. и 11 м. след смъртта
на собственика на имота, въпреки че последната е упражнявала
2
самостоятелно владението по отношение на имота в качеството си на
собственик и не е предоставяла владението на ответника, както и не е
упражнявала съвместно владение заедно с него.
Ответникът Н. А. Г., е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, в който се оспорват фактическите твърдения на ищцата. Възразява, че е
придобил имота по давност за периода от 1990 г., при евентуалност – че е
придобил 1/2 ид. ч. от същия. Твърди, че от 1990 г. е живял в имота заедно с
Тодорка Вучкова във фактическо съжителство, като е участвал в
изкупуването на имота с почти цялата сума от 10000 лева, като не бил
включен в договора, поради това, че в настанителната заповед била издадена
на името на Тодорка Вучкова, като през всички години единствено
ответникът със свои средства заплащал консумативните разходи за имота и
такси за вход, извършвал ремонтни дейности и през това време считал
жилището като свое. Излага доводи, че Тодорка Вучкова също считала, че
жилището е по – скоро негово, тъй като ответникът го е платил и е полагал
грижи за поддържането му. Сочи, че ищцата не е поддържала близки
отношения със сестра си.
В условията на евентуалност, в случай че предявените искове бъдат
уважени, се прави възражение от него с правно основание чл. 72, ал. 3 ЗС за
право на задържане до заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща
сума, с която се е увеличила стойността на имота поради извършени ремонти
и подобрения от ответника в период от 25 години, изразяващи се в ремонт на:
1. Баня – ремонт през 1995г. (поставяне на плочки 50кв.м.; поставяне на
мивка); ремонт през 2010г. (подмяна на всички щрангове в жилището);
ремонт през 2017г. (поставяне на плочки 50кв.м., моноблок, мивка, смесител
за мивка, душ, огледало, ПВЦ тръби); 2. Шпакловка на хол и кухня – ремонт
през 1992г. (100кв.м. стени таван) ремонт през 2000г. (100кв.м. стени и таван);
ремонт през 2006г. (100кв.м. стени и таван); ремонт през 2011г. (100кв.м
стени и таван); ремонт през 2017г. (100кв.м. стени и таван); 3. Боядисване с
латекс на хол и кухня – ремонт през 1992г. (100кв.м хол стени и тава); ремонт
през 2000г. (100кв.м. хол стени и таван); ремонт през 2006г. (100кв.м. хол
стени и таван); ремонт през 2011г. (100кв.м. стени и таван); ремонт през
2017г. (100кв.м. хол стени и таван); направа на декоративни тавани през
2018г. (хол 23кв.м., кухня 9кв.м.); 4. Подмяна на ел инсталация – ремонт през
2017г.; 5. Поставяне на ПВЦ врати – ремонт през 2017г.; 6. Поставяне на ПВЦ
3
дограма – ремонт през 2017г.; 7. Поставяне на метална (блиндирана) врата –
през 2017г.; 8. Поставяне на вътрешна 5см. топлоизолация – през 2016г.; 9.
Поставяне на ламперия – през 2017г.; 10. Поставяне на ламинат – през 2017г.;
11. Подмяна на балатум с мокет в хола през 2011г.; Твърди се, че
извършените ремонти и подобрения, които съществували в процесното
жилище и към настоящия момент довели до увеличаване стойността на имота
с около 40%, като се счита, че разходите били необходими и наложителни, с
изключение на декоративни тавани и поставяне на ламперия. За всички
ремонти и подобрения знаела Тодорка Петрова Вучкова, защото били
извършвани в нейно присъствие, с изключение на ремонта през 2017г.,
направен след смъртта , за който не била уведомена и ищцата. Твърди се, че
ремонтите били извършвани с лични средства, със съзнанието, че е
собственик.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни
обстоятелствата, че на 07.03.2017 г. наследодателят на ищцата - Тодорка
Петрова Вучкова, ЕГН **********, е починала и е оставила свой единствен
наследник сестра си – ищцата Й. В. С.; С констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение № 85, том I, рег. №
1949, дело № 43/2021г. по описа на нотариус Валентина Г.а, с район на
действие – Софийски районен съд, рег. № 340 в РНК, ответникът бил признат
за собственик на имота по давностно владение; Ответникът Н. А. Г. е във
владение на имота.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на наредбата за държавните имоти от 29.05.1991г. се установява, че
СНС, чрез ИК на ОбНС и Тодорка Петрова Вучкова бил сключен договор за
продажба на недвижим имот, собственост на държавата и ведомствен на ДВ
„Кремиковци“, а именно ап.№ 150, ет.5, гр.София, ж.к. Младост 4, бл.433,
вх.Д, с площ от 48.21кв.м., ведно с таванско помещение № 20 с площ от
2.67кв.м., ведно с 2.740% ид.ч. от о.ч. на сградата. В договора е описано, че
4
цялата цена от 100.89лв. е покрита със заемни средства от ДСК, внесени по
сметка с инспекторско нареждане от 29.05.1991г.
Приет по делото е Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давностно владение № 84, том 1, рег.№ 1949, дело № 43 от 2021г., вписан в
Служба по вписванията София с вх.рег. № 11128/26.02.2021г., акт № 41, том
27, дело № 8209/2021г., съгласно който на 26.02.2021г. ответникът е признат
за собственик на процесния имот (апартамент № 15, находящ се в гр.София,
ж****, ап.150, с идентификатор № *****) въз основа на давностно владение.
Съгласно препис извлечение от акт за смърт № 0387/08.03.2017г. се
установява, че Тодорка Петрова Вучкова е починала на 07.03.2017г., като
съгласно удостоверение за наследници (л.13) се установява, че е оставила
единствен наследник Й. В. С..
Приети по делото като писмени доказателства за квитанции, РКО и
разписки за плащани от страна на ответника на консумативни разходи и такси
за входа (л.36 до л.55), така и разписка за платен данък (л.10) от страна на
ищцата.
Приета е информация от СДВР (л.73), съгласно която на 13.01.2021г. в 07
РУ-СДВР било заявено от ищцата относно проблеми с ответника, който
отказвал да напусне процесното жилище, за което била регистрирана
преписка, която била изпратена на СРП и нямало последващо връщане.
Прието по делото е заключение на вещо лице по СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява,
че жилището е в добро състояние и видимо добре поддържано, като
стойността на СМР през 1992г. са в общ размер на 625.22лв., през 1995г. са в
общ размер на 786.81лв., през 2000г. са в общ размер на 869.88лв., през 2006г.
са в общ размер на 945.39лв., през 2011г. са в общ размер на 1415.84лв., през
2017г. са в общ размер на 9614.11лв., през 2018г. са в размер на 2579.17лв.
или общо в размер на 16836.42лв., като в резултат на извършените ремонти
процентното увеличение на стойността на имота е 15.69% или стойността се е
увеличила с 24571лв.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпити на
трима свидетели на страната на ищцата (св. Първанова, св.Стефанов и св.
Райкова) и трима свидетели на страната на ответника (св. Савова, св. Б. и
св.Пангаров).
5
От показанията на св. Първанова, ценени по реда на чл.172 ГПК, се
установява, че Тодорка Вучкова и ответника били в прекрасни отношения,
живеели на семейни начала, вкл. били в добри отношения и с тях така и
помагали на ответника по лечението му, като твърди, че Вучкова искала да
остави апартамента на племенниците си и ответника знаел, че апартаментът
не е негов и след като починала искал време, за да се изнесе, след което
отношенията между страните се влошили. Твърди, че Вучкова поддържала
апартамента в добро състояние, вкл. извършвала ремонти (2015-2016г. лепила
стиропор в хола, 2009-2010г. била сложена ПВЦ дограма), като след смъртта
на Вучкова не е бил правен ремонт, като последно била в жилището 2017г.
Дава показания, че присъствала в деня на смъртта на Вучкова. Съдът не
кредитира показанията на св.Първанова в последната част, доколкото ценени
по реда на чл.172 ГПК не се подкрепят на останалия доказателствен материал
(конкретно показанията на св.Савова и св.Пангаров, в които в съответната
част съдът кредитира изцяло, доколкото са еднопосочно, взаимодопълващи се
и последователни).
От показанията на св. Стефанов, ценени по реда на чл.172 ГПК, се
установява, приживе Вучкова (леля на свидетеля) поддържала жилището,
като след смъртта посетили жилището по повод водене ответника на
физиотерапевт. Преди имотът бил с дървена дограма, след което била
сменена с ПВЦ, банята била с плочки, като не е бил свидетел на ремонти, но
знаел, че леля му си поддържала жилището, направила изолация в кухнята със
стиропор, мазилки и тапети, като многократно пред негои пред ответника е
казвала, че имотът ще го остави на тях.
От показанията на св. Райкова се установява, че приживе Вучкова
обичала племенниците си, били в добри отношения с ищцата, като се срещали
по сбирки в апартамента на ищцата или в къщата им в Ковачевци, последно
2014г., като знаела, че била много трудолюбива и дейна жена, сама си
правила стените, тапетите, залепила стиропор, сменила дограмата, като
правила впечатление с това, че обгрижвала мъжа си (ответника).
От показанията на св.Савова се установява, че същата е била съседка на
Вучкова и съсед на ответника, като от 1986г. живеела в блока на седми етаж.
Когато се нанесла в жилището се запознала с Вучкова, като същата живеела с
първия си съпруг там, след което след време се разделили и преди 90г.
6
Вучкова заживяла с ответника, като след 91г. имало кампания и повечето си
закупили жилищата от Кремиковци, където работила Вучкова. След
закупуване на жилището – ответника започнал ремонти – махнал тапетите,
шпакловал стените и изравнявал дефектите – което било в началото на 90те,
сложил латекс, след което непрекъснато били правени ремонти през 5г. по
тяхно усмотрение – смяна на латекс, боядисване, шпакловане, ответникът бил
направил декоративна решетка, имало хубави тапети, на пода имало мокет
през 1995г. и през 4-5 г се правило обновяване. Дограмата била също сменена
95г., в банята били сложени плочки, инсталацията била подменяна, била
сменена вратата с блиндирана, като 2016-2017г. били сменени щранговете,
когато целият вход ги сменил. Голяма част от ремонтите били по инициатива
на ответника, доколкото бил по-добре платен от Вучкова. Дава показания, че
присъствала в деня на смъртта на Вучкова.
От показанията на св.Б., ценени по реда на чл.172 ГПК, се установява, че
вуйчо му (ответникът) и Вучкова заживели заедно 1990-1991г. в апартамента
в Младост, като изяснява, че през 1988г. баба му направила жест към майка
му, помагайки с 10 000лв. за закупуване на апартамент и знаел, че направила
същия жест и към вуйчо му 1991г. или 1992г., като знаел от баба си, че му
дала пари за жилището. За процесното жилище винаги е знаел, че е семейно
на вуйчо му и Вучкова, като първоначално било в окаяно състояние, след
което периодично били правени ремонти в периода 1991-2005г. Те живеели
като семейство и св. Б. не знаел, че не били подписали брак, живеели на
семейни начала от първия ден от 1990г., като според него вуйчо му се е
чувствал като собственик, грижел се за всичко, участвал в етажната
собственост, отговарял за жилището и за смяна на щранговете в целия вход.
Вучкова и ответника се държали като семейство, всичко им било общо и на
семейни празници били заедно, той бил двигател на семейството, а тя
перфектна домакиня.
От показанията на св.Пангаров се установява, че е съсед на ответника от
1997г. Още в началото Вучкова и ответника били прекрасно семейство,
говорили за „нашия“ дом, като ответника бил деен и плащал всичко, вкл.
знаел от Вучкова, че ответника плащал всичко, дори заедно събирали пари за
жилището, така и правил ремонти като свидетелства за ремонт през 2013-
2014г., когато сменил плочките в банята, така и за смяна на дограма, като
изяснява, че била сменена два пъти по различно време по-рано от 2013-2014г.
7
Дава показания, че присъствал в деня на смъртта на Вучкова, когато
присъствали той, ответника и комшийка (св. Савова). След смъртта на
Вучкова, в рамките на последните две години, бил свидетел на случка, когато
имало конфликтна ситуация, при която искали за изгонят ответника от
жилището, ако не плаща наем, вкл. бил разпитван от служител на МВР.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
По ревандикационния иск по чл.108 ЗС:
По предявения осъдителен ревандикационен иск по чл.108 ЗС от ищцата
Й. В. С. срещу ответника Н. А. Г., за признаване за установено, че ищцата е
собственик на недвижим имот с идентификатор № *****, както и за осъждане
ответника да предаде владението на имота на ищцата, съдът е разпределил в
тежест на ищцата да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на процесния имот на твърдяното право основание (в случая да
докаже правото си на собственост върху процесния недвижим имот на
заявеното основание – наследствено правоприемство като наследник на
починалия собственик на процесния имот придобила собствеността от своя
праводател - Тодорка Петрова Вучкова, ЕГН **********, починала на
17.03.2017 г.), както и че ответникът по иска владее процесния имот.
По възражението за придобиване имота по давност, съдът е разпределил
в тежест на ответника да докаже упражняване на фактическа власт (вкл.
спрямо Тодорка Вучкова) за твърдения процесен период, със съзнанието, че
вещта е негова, като упражняваното владение следва да е постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, съответно че в даден момент е
манифестирал промяната в намерението, с което фактическата власт се
упражнява спрямо носителя на правото на собственост.
Безспорно по делото е, че на 07.03.2017 г. наследодателят на ищцата -
Тодорка Петрова Вучкова е починала и е оставила свой единствен наследник
сестра си – ищцата Й. В. С.. От приетия по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от
8
29.05.1991г. се установява, че Тодорка Петрова Вучкова еднолично е
придобила собствеността на процесното жилище, като съдът приема, че
същото е придобито със заемни средства с оглед отразеното в самия договор,
в която връзка не кредитира показанията на св. Б. и св.Пангаров в тази част.
Дори да се приеме, че жилището е придобито от Вучкова със заемни средства
от Г., то поражда друго право в полза на последния.
Спорът по делото се концентрира по възражението на ответника за
придобиване на имота по давност. Релевантно за изхода на спора е
квалификацията на упражняваната от ответника фактическа власт – като
владение или търпими действия. По общия принцип квалификацията се
извършва въз основа на фактите, довели до установяване на фактическата
власт върху апартамента от ответника.
В конкретния случай съдът приема за установено, че от придобиване от
Вучкова на собствеността върху процесното жилище от 1991г., заживяла с
ответника. Съдът приема за безспорно (доколкото няма разлика в показанията
на всички разпитани свидетели), че ответникът и Вучкова живеели на
семейни начала, били задружно семейство с дължимата грижа и уважение.
Владението съгласно чл.68, ал.1 от ЗС е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Давностното владение винаги се противопоставя на собственика на вещта. В
конкретния случай съдът приема за недоказано, че владението е
противопоставено от ответника спрямо Вучкова с намерение за своене на
процесния апартамент. Ответникът не твърди да е променил основанието, на
което е заживял в процесния апартамент (бил допуснат в него), не твърди да е
уведомил Вучкова или да е показал по явен и недвусмислен начин, че отрича
правата и че започва да свои апартамента, поради което следва да се
приеме, че до смъртта на Вучкова ответникът е упражнявал фактическа власт
върху имота с непроменено намерение, съответно с непроменено намерение
във владение на същия – с демонстрирано явно и недвусмислено пред
Вучкова намерение да свои имота, отблъсквайки нейното владение. От
смъртта на Вучкова (07.03.2017 г.) до исковата молба не е изминал
необходимия давностен срок за придобиване имота по давност.
Този извод безпротиворечиво се установява от всички събрани по делото
гласни доказателства - при липсата на обстоятелства, въз основа на които да
9
се приеме, че намерението за упражняване на фактическата власт от
установяването до кончината на собственика е променено, то съдът приема,
че ответникът е бил допуснат в апартамента от Вучкова, което действие
представлява основаващо се на близките лично отношения между тях, но
такива действия не представляват владение по см. на чл.68 ЗС, а
представляват търпими действия, в който случай не представляват и държане.
Практиката на ВКС – решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г.,
ВКС, І г.о. – е възприела определението на търпими действия в правната
теория: търпими са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие. При търпимите действия фактическата власт
се придобива също със съгласието на собственика, като това съгласие може да
бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни
отношения, поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за
което лицето, което го извършва няма никакво право. За да се определи дали
действието, което едно трето лице упражнява върху един чужд имот, е между
тия, които са само търпими, нужно е да се има предвид, както волята на
лицето, което упражнява действието, така и волята на собственика, върху
имота на когото се извършва то. Ако волята /изрична или предполагаема/ е
свързана единствено с междуличностните отношения, то са налице
единствено търпими действия. Търпимите действия са именно действия, а не
фактическа власт и по това се отличават от държането, съответно от
владението, поради което и не могат да служат за основание за установяване
на владение. На такива действия не може да се основе презумпцията,
установена с правилото на чл.69 ЗС. Презумпцията по чл.69 ЗС намира
приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си.
Оттук искът на ищцата се явява изцяло основателен, а възражението на
ответника за придобиване по давност – неоснователно, съответно като
последица следва да се отмени по чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение № 85, том I, рег. №
10
1949, дело № 43/2021г. по описа на нотариус Валентина Г.а, с район на
действие – Софийски районен съд, рег. № 340 в РНК.
По възражението за задържане:
По възражението за право на задържане (доколкото е обусловено от
уважаване на иска по чл.108 ЗС, съответно неуважаване на възражението за
придобиване по давност, т.е. е налице предпоставката „връщане на вещ,
собственост на лицето, срещу което се задържа“), доколкото ищцата твърди,
че е правоприемник, придобил собствеността на имота след извършване на
подобренията, правото на задържане може да се упражни, ако
правоприемникът е бил недобросъвестен, т.е. знаел е, че подобренията са
извършени от друго лице, а не от собственика, поради което съдът е
разпределил в тежест на ответника да докаже, че в качеството си на владелец
има изискуеми парични вземания срещу лицето, спрямо което задържа за
направени необходими разноски или разноски за подобрения, връзка между
направените разходи за необходими разноски и подобрения и задържания
имот и упражняване на фактическа власт от задържащия върху задържаната
вещ.
По въпроса има ли право на вземане за подобрения в имот лицето, с
което собственикът на имота е живял на семейни начала, само защото
разноските са извършени по време на съвместното им съжителство, в
Решение № 114 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2018 г., IV г. о., ГК, е
прието, че лицето, с което собственикът на имота е живяло на семейни начала
и е извършило разноски по време на съвместното им съжителство, ако е
упражнявало фактическата власт с намерение за своене, има право на вземане
за подобрения, а ако е държател – право на вземане за сумата, с която
собственикът се е обогатил за негова сметка до размера на обедняването му.
С оглед приетото по-горе, че ответникът е упражнявал фактическата власт
върху имота на основание търпими действия, то същият не разполага с право
на задържане на имота. В ППВС № 6/74 г. се приема, че право на
обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и чл. 74 ЗС има
само владелецът. Когато невладелец подобри чужд имот - разполага с иск по
чл. 59 ЗЗД, но няма право под формата на възражение да задържи имота до
заплащане на вземанията (в размер на сумата, с която собственикът се е
11
обогатил за негова сметка до размера на обедняването му). Следователно за
ремонтите до 2017г. ответникът няма право на задържане.
По отношение на твърдените ремонти от 2017г. и 2018г. (оценени от
вещото лице на обща стойност 12193,28лв.), в молбата от 15.02.2022г. (л.66)
ответникът твърди, че за ремонта не е уведомявал ищцата, т.е. ако се приеме,
че от смъртта на Вучкова ответникът е владял имота спрямо ищцата същият е
упражнявал недобросъвестно владение, през което е извършил подобрения в
чужд имот без знанието на собственика, то пак няма право на задържане,
доколкото легитимирани да предявят право на задържане са добросъвестния
владелец, приравнения на добросъвестен владелец и недобросъвестен
владелец, направил подобрения със знанието и без противопоставянето на
собственика. Тъй като недобросъвестният владелец няма право на задържане,
то вземания за извършени от него подобрения срещу предявен
ревандикационен иск не могат да се упражнят чрез възражение, а ако са
предявени с това процесуално средство, за съда не възниква задължение да се
произнесе по основателността на искането (в който смисъл е и Решение №
376/12.03.2013 г. по гр.д. № 260/2012, І г.о.).
Относно разноските:
С право на такива разполага само ищцата, която е доказала сторени
разноски в общ размер на 734лв. Ищцата е освободена от д.т. и с оглед
уважаване иска – ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата д.т.
по сметка на СРС в размер на 232,59лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения ревандикационен иск
с правно основание чл.108 ЗС от Й. В. С., ЕГН: **********, гр.******, срещу
Н. А. Г., ЕГН: **********, гр.София, ж****, ап.150, че ищцата е собственик
на: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 150, находящ се в гр.София, ж****, с площ от 48.21кв.м.,
с прилежащи части: Мазе № 20, с площ от 2.67кв.м., заедно с 2.740% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, като ОСЪЖДА Н. А.
Г., ЕГН: **********, гр.София, ж****, ап.150, да предаде на Й. В. С., ЕГН:
12
**********, гр.****, владението върху описания имот.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давностно владение № 85, том I, рег. № 1949, дело №
43/2021г. по описа на нотариус Валентина Г.а, с район на действие –
Софийски районен съд, рег. № 340 в НК, вписан в Служба по вписванията
София с вх.рег. № 11128/26.02.2021г., акт № 41, том 27, дело № 8209/2021г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Н. А. Г., ЕГН: **********, гр.София,
ж****, ап.150, да заплати на Й. В. С., ЕГН: **********, гр.****, разноски по
делото в общ размер на 734лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 ГПК Н. А. Г., ЕГН: **********, гр.София,
ж****, ап.150, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна
такса в размер на 232,59лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13