Р Е Ш Е Н И Е № 161
гр.Несебър, 13.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Петър Петров
при секретаря Мая Деянова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№
484 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.150 от СК – изменение размера на присъдена издръжка поради промяна на обстоятелствата. В исковата молба законният представител на ищеца С.П.Т. с ЕГН ********** и нейна майка М.С.Х. с ЕГН **********, двете с постоянен адрес: ***, твърди, че с Решение № 523 от 19.05.2011г., постановено по гр.д.№ 470/2011г. по описа на Районен съд – В.Т., е прекратен гражданският брак между М.С.Х. и ответника П.С.Т. с ЕГН **********,***, и със същото решение упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С.П.Т. са били предоставени на майката, а на бащата П.С.Т. е била определена месечна издръжка в размер на 120 лева, която той е следвало да заплаща за детето. Понастоящем единствено майката полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето, както и единствено тя издържа детето, като разчита за това на помощта на своята майка – бабата на детето по майчина линия. През изминалите осем години съществено са се променили обстоятелствата, тъй като детето е ученик, а през учебната 2018/2019г. било в VІІ-и клас в ОУ „*******, и посещава извънкласни форми на обучение, и конкретно платени уроци по български език и математика, предвид предстоящото кандидатстване в езикова гимназия. Нараснали са нуждите, свързани с храна и облекло, предвид непрекъснатото израстване на детето, като са необходими и средства за забавление, медицински услуги, санитарни принадлежности, учебни помагала и пособия, като разходите за това възлизат на сумата общо около 900 лева месечно. От тази сума, необходима за нормалната издръжка на детето, ответникът следвало да поеме поне половината от нея, а именно 450 лева. Това се налага предвид обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, както и предвид, че ответникът не е заплащал присъдената му досега и дължима от него издръжка за детето и не осъществява редовни контакти с него. За ответника заплащането на издръжката в този размер не би представлявало затруднение предвид осъществяваната от него търговска дейност. Той притежава недвижими имоти, от които би могъл да реализира доходи, и няма задължения към трети лица. Доходите от трудова дейност на майката са крайно недостатъчни за поемане на по-голямата част от издръжката, необходима за детето. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде изменен размера на присъдената по-рано издръжка, която П.С.Т. следва да заплаща на малолетното дете С.П.Т., като бъде увеличен нейния размер от 120 лева на 450 лева, считано от предявяване на иска. Претендират се разноски.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва иска по размер. Отрича твърденията, че единствено майката се грижи за детето и твърди, че редовно заплаща издръжка за детето в размер на 150 лева на месец. Купува вещи на детето, което често го посещава, а през времето, прекарано при него, което често продължава няколко месеца, той задоволява всичките му потребности. За недоказано счита твърдението, че за издръжката на детето са необходими по 900 лева на месец и че се налагат други разходи извън обичайните, а майката не извършва месечни разходи в такъв размер. Ответникът въвежда и друг основен довод за оспорването на иска, а именно ограничените си възможности да заплаща издръжка на детето в претендирания размер предвид влошеното му здравословно състояние от дълги години в резултат на заболяване от неизлечима болест. Това обстоятелство е свързано от своя страна с необходимост от закупуване всеки месец на лекарства и от невъзможност да получава доходи от трудова дейност. Отрича да развива търговска дейност, а притежаваните от него недвижими имоти не са от такова естество и в такова състояние, че да могат да се получават доходи от тях. Съгласен е да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 160 лева като над този размер до пълния претендиран от 450 лева моли искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът – малолетното тогава дете – се представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа исковата молба с наведените в нея доводи и искане за определяне размера на издръжката в пълния претендиран размер, оспорва твърденията на ответника за ограничени възможности да работи поради заболяване и да получава доходи както от трудова дейност така и от притежаваните от него недвижими имоти. В представените писмени бележки поддържа становището, че от представените от ищцовата страна писмени и гласни доказателства се доказали конкретни и нарасналите нужди на детето, докато ответникът не ангажира убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си за намалените му възможности да осигурява издръжката на детето в претендирания размер, напротив доказали се дори излишни парични средства предвид закупуването от него на недвижим имот и че тези средства са в резултат на осъществяваната от него търговска дейност, но въпреки това той не е предоставял средства за издръжка на детето за минало време, нито му е купувал вещи, от които то се нуждае.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен адвокат, който пояснява, че ответникът няма собствено жилище, а притежаваните от него недвижими имоти не са пригодени за живеене, тъй като им е нужен ремонт, който той не може да извърши поради ограничени финансови възможности. Те пък са резултат от сериозно заболяване, в резултат на което ответникът няма възможност да стои изправен и не може да работи. От името на ответника изразява съгласие да му бъде определена издръжка в размер на 160 лева, тъй като този размер е съобразен с възможностите му. В представените писмени бележки твърди, че редовно е изплащал издръжката на детето си, а през летните месеци, когато детето е при него, му купува всичко необходимо, така, че то да се чувства задоволено. Свидетелските показания на бабата на детето по майчина линия изразяват явна заинтересованост и са изолирани от останалите доказателства, като недоказани остават твърденията на ищцовата страна за учебното заведение, където детето предстои да продължи образованието си, посещаването на частни уроци и на „зелено училище“ и разходите за това. Не са доказани и други необходими разходи за детето извън обичайните такива. Ответникът счита, че е доказал намалените си възможности да дава издръжка за детето си, докато ищцата не доказала източника му на средства, необходими за собствената му (на ответника) издръжка, доходите, които реализира, дейността, която развива, състоянието на имотите му. Моли искът за ежемесечна издръжка над размера от 160 лева да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
М.С.Х. и ответникът П.С.Т. са сключили граждански брак на 26.05.2005г., през времето на който е родено детето им С.П.Т., род. на ***г. Бракът на родителите на детето е прекратен с Решение № 523/19.05.2011г., постановено по гр.д.№ 470/2011г. по описа на Районен съд – В.Т.. С това съдебно решение родителските права по отношение на малолетното дете С.П.Т. са предоставени на майката М.С.Х. (тогава с възстановено предбрачно фамилно име М.), а на бащата е бил определен подходящ режим на лични отношения с детето и е бил осъден да му заплаща, чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 120 лева, считано от 04.02.2011г. Семейното жилище, находящо се в град В.Т., улица Твер № 13, етаж 1, ап.28 е било предоставено на П.С.Т.. Това жилище е било закупено от П.С.Т. през време на брака му с М.С.Х., което по-късно, през 2016-а година, е продадено на публичен търг. От 2008-а година П.С.Т. е съуправител и съдружник в „Б.****“ ООД, ЕИК ******, а през 2016-а година е закупил поземлен имот и къща в село С., община В.Т.. На 28.09.2018г. той е закупил и поземлен имот, заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда, масивна стопанска сграда (гараж) и още две паянтови стопански сгради. Бил е освидетелстван с Експертно решение № 3305 от 08.11.2011г. на ТЕЛК, като му е определена 60% инвалидност с водеща диагноза Атеросклероза на артериите на крайниците; като противопоказни условия на труд са посочени: ненормиран работен график, тежка обща физическа работа със статодинамично натоварване на долни крайници. Определеният процент трайно намалена работоспособност е била за срок от две години, т.е. до 01.12.2013г. Ответникът понастоящем обитава жилище – апартамент в град В.Т., който не е негова собственост. Съжителства с жена, която също има дете.
От показанията на свид. Диана М.,
която е баба на детето по майчина линия, се установи, че и понастоящем
ответникът продължава да развива търговска дейност, която е осъществявал и по
време на брака му с М.С.Х., като основно внася автомобили от чужбина с цел
препродажба. Детето С.П.Т. е приета в гимназия и предстои през учебната
2019/2020г. да продължи образованието си в град Бургас, което е свързано с
ежедневно пътуване от град С.В.до град Бургас и обратно. Продължава да живее
заедно с майка си М.С.Х. в
собствено жилище. Свид. М. изброява вещите, от които детето се нуждае, но и
които то предпочита за да се чувства добре и за да поддържа добър външен вид
М.С.Х. работи като начален учител в ОУ „*******, като основното й месечно трудово възнаграждение през 2019-а година е в размер на 1 014 лева. През лятото тя работи и друго за да реализира допълнителни доходи.
Искът за изменение на издръжката е предявен на 16.05.2019г.
На 04.08.2019г. С.П.Т. вече е непълнолетна, което съдът следва да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК, но този факт не представлява процесуално основание за отмяна на определението, с което е даден ход на делото по същество, както настоява процесуалния представител на ищцовата страна.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Исковата претенция е допустима. Разгледана по същество се приема за доказана по основание и частично по размер.
Безспорно по делото се установи, че непълнолетното дете се нуждае от средства за покриване на ежедневните разходи за храна, дрехи, за заплащане на учебни помагала и консумативи и пътни разноски във връзка с образованието му. По делото липсват доказателства, от които да е видно какви доходи получава ответника от осъществяваната от него търговска дейност, а оттам и каква част от тях е в състояние да заделя за да подпомага нуждите на детето. Предпочитаната от ответника позиция в процеса е да убеди за намалени възможности или липса на такива да реализира доходи, в резултат на което той се подпомага от близки роднини, които да му осигурят жилище, и от жената, с която той съжителства, да го издържа. Тази стратегия обаче е неподходяща в случая и изразява единствено нежелание и отказ от негова страна да предоставя тези средства за издръжката на детето, от които то се нуждае, и които ответникът има възможност да осигурява. Категорично се установи, че същият развива търговска дейност, осъществявана като управител на търговско дружество, от което име осъществява дейността си, чрез внос на автомобили с цел реализиране на печалба. Именно тези получавани от него средства му дават възможност той да издържа себе си и съжителстващите с него лица и да закупува и недвижими имоти. Без значение е дали закупуването на имоти е свързана с търговската му дейност или е само инвестиция. Не бе представено актуално решение на ТЕЛК, от което да е видно дали има подобрение на здравословното му състояние от преди или то се е влошило, но ако то му пречи да осъществява трудова дейност, в никакъв случай не представлява за него пречка да управлява успешно търговското си предприятие. Защото когато не представя доказателства за размера на доходите си от тази своя дейност, това не би имало за последица да се приеме, че средствата му са недостатъчни за посрещане дори и на собствените си нужди. Наред с това ответникът не ангажира доказателства, а и не твърди да има задължение към трети лица и в частност да издържа други ненавършили пълнолетие деца.
Ангажираните от ищцовата страна доказателства относно нуждите и потребностите на детето са основно в насока, свързани с посещаването на учебно заведение и извънкласни форми на обучение и то такива, свързани предимно с подготовка за изпити за прием в друго учебно заведение. Законът е гарантирал минимален размер на издръжка на едно дете, предвиден в чл.142, ал.2 от Семейния кодекс, като за доказване на претенциите над този размер съдът следва да вземе нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на лицата, които я дължат, които обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, което е задължение на страната, която ги твърди по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК. С увеличаване възрастта на детето съдът действително следва да съобрази нарасналите му нужди. Това обаче съвсем не е достатъчно да се приеме за доказан искът по размер, тъй като за уважаването на претенцията изцяло, тя задължително следва да бъде подкрепена и обоснована не от общите нужди на едно дете, а да бъде обвързана с неговите специфични и конкретни потребности. Доказателства за такива особени (не и изключителни) нужди за детето не бяха ангажирани от ищцовата страна с оглед доказване иска по размер, поради което и посочването на сумата от 900 лева на месец, от която детето се нуждае, чрез изброяване на произволни суми по отделни пера, без да се представят доказателства, че такива разходи действително се извършват на месец за закупуване на конкретни вещи или потребени услуги, съдът намира за голословно и преувеличено. Съдът не може да приеме тезата на ищцовата страна, че при условие, че ответникът не заплаща дължимата от него издръжка, почти цялото трудово възнаграждение на майката се разходва за детето, защото в този случай майката не би си осигурила средства за собствената си издръжка.
Съдът намира от особено значение обстоятелството, свързано с пътуването на детето от град С.В.до град Бургас и обратно и разходите за това, макар от ищцовата страна да се изтъкват предимно разходи, направени за минало време, а не тези които предстоят и които са свързани основно с образованието на детето след седми клас. Тези разходи съдът определя на сумата от 130 лева на месец, които следва да се поделят между родителите на детето.
Същевременно обаче се установи, че майката не може да заделя средства от получаваните от нея доходи от трудова дейност, по начин да посреща всички нужди на детето си, поради което често се налага тя да бъде подпомагана за това от бабата на детето. Дали това е по причина, че ответникът не заплаща редовно издръжката или редовно заплащаната от него издръжка се оказва вече недостатъчна, и в двата случая се налага необходимите средства да бъдат осигурявани не от трети лица, които нямат задължение да издържат детето, а от ответника.
Въз основа на така неустановените доходи на бащата, но и на установените му материални възможности и нуждите на детето, съобразно пола и възрастта му, и предвид настъпилите обстоятелства през изтеклите осем години от първоначалното присъждане на издръжката, налагаща промяна в размера й, съдът счита, че ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка на детето С.П.Т. в размер на 280 лева, считано от предявяване на иска – 16.05.2019г., до навършване пълнолетие на детето или настъпване на други законоустановени причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Останалите средства, необходими за пълната месечна издръжка на детето, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, ще се поемат, респективно полагат и занапред, от неговата майка.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху увеличения размер на издръжката, а именно 4% върху тригодишните платежи, или сумата в размер на 230,40 лева на основание чл.78, ал.6, във връзка с чл.69, ал.1, т.6 от ГПК.
С оглед правилата на процеса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска, а именно сумата в размер на 145,45 лева, която сума ответникът
следва бъде осъден да му заплати.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска на основание чл.78, ал.3 от ГПК, а именно 154,55 лева за платено
адвокатско възнаграждение, която сума ищецът следва да бъде осъден да му
заплати. Направените от ответника и претендирани пътни разноски не са нито
съдебни нито деловодни такива, поради което и искането за присъждането им
следва да бъде отхвърлено.
Водим
от гореизложеното, Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
определената с Решение № 523 от 19.05.2011г., постановено по гр.д.№ 470/2011г.
по описа на Районен съд – В.Т., ежемесечна издръжка, която П.С.Т. с ЕГН **********,***,
е осъден да заплаща на С.П.Т. с ЕГН **********, със съгласието на майка си М.С.Х.
с ЕГН **********, двете с постоянен адрес: ***8, като я УВЕЛИЧАВА от 120 лв.
(сто и двадесет лева) на 280 лв. (двеста
и осемдесет лева), считано от 16.05.2019г. до навършване пълнолетие на
детето или настъпване на друга законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като искът за разликата над 280 лева до пълния претендиран размер от
450 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.С.Т. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Т. с ЕГН **********,
със съгласието на майка си М.С.Х. с ЕГН **********, двете с постоянен адрес: ***8,
сумата в размер на 145,45 лв. (сто
четиридесет и пет лева и 45 ст.), представляваща направени по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.П.Т. с ЕГН **********, със съгласието на майка си М.С.Х. с ЕГН **********,
двете с постоянен адрес: ***8, ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Т. с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 154,55 лв. (сто петдесет
и четири лева и 55 ст.), представляваща направени по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията да заплащане на сумата в размер на 100 лева,
представляваща пътни разноски.
ОСЪЖДА П.С.Т. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 230,40 лв. (двеста и тридесет лева и 40 ст.), представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта, относно издръжката.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: