№ 8214
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Г. ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110123320 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
********* и допълнителна уточнителна молба с вх. № 153556/01.06.2023 г.,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Д. Б. Ш., с
ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца в лично качество сумата от общо 1302.63 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 81, находящ
се в гр. АДРЕС от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер
на 1076.58 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 169.40 лева
– обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2017 г. до
15.10.2019 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 46.43
лева за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г. и 10.22 лева – обезщетение
за забава върху тази сума за периода от 31.10.2016 г. до 15.10.2019 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 61850/2019 г. на СРС –
28.10.2019 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
1
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата не е
изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: писмени доказателства – нотариален
акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване №
176, том ІІ, рег. № 6715, нот.дело 279/2007 г. от 26.09.2007 г., договор от
28.10.2002 г. между СЕС и ФДР, протокол от ОС на СЕС, съобщение към
фактура – два броя, извлечение от сметка, договор № Д-0-68/03.06.2020 г.,
копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата
по делото е постъпил писмен отговор, чрез назначения й особен представител
– адв. Г. Р. Ф., с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
На ответницата е бил назначен особен представител, доколкото спрямо
същата е установено връчване по чл. 47, ал. 5 от ГПК.
До насрочване на делото в о.с.з. обаче от страна ответницата чрез адв.
Й. П. Й. е постъпила писмена молба с вх. № 369662/21.12.2023 г. Към молбата
се представя изрично пълномощно от страна на ответницата Д. Б. Ш. в полза
на адв. Й.. В тази връзка с молбата се прави искане особеният представител
да бъде освободен, доколкото страната има желание да бъде защитавана от
упълномощен представител. Твърди се, че ответницата не оспорва
дължимостта на процесните суми и ги е заплатила изцяло – като е платила
общо 1302.63 лева. Поради това се прави искане експертизи да не бъдат
допускани, а на страните да се даде възможност да постигнат спогодба по
делото. Към молбата е представена разписка за плащане.
Предвид извършеното плащане и липсата на оспорване на исковите
претенции трето лице помагач не е конституирано по делото.
В съдебно заседание, проведено на 09.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца посочва, че действително дружеството е получило
плащане от общо 1302.63 лева. С тази сума били погасени изцяло следните
задължения на ответницата: 1/ 430 лева – депозит за особен представител, 2/
26.05 лева – държавна такса по заповедното дело; 3/ 26.05 лева – държавна
такса по исковото дело; 4/ 169.40 лева – обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 15.10.2019 г; 5/
46.43 лева – главница за услугата дялово разпределение; 6/ 10.22 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.10.2016 г. до 15.10.2019 г. и 7/ 481.78 лева – законна лихва за забава
върху двете главници – за дялово разпределение и за топлинна енергия – от
датата на заявлението /28.10.2019 г./ до постъпване на плащането – 19.12.2023
г. При така извършените погасявания останала сумата от 112.70 лева – която
ищцовото дружество отнесло за погасяване на част от главницата. Поради
това според ищеца му оставали дължими сумите от 963.88 лева – остатък
главница, както и юрисконсултско възнаграждение по заповедното дело и
юрисконсултско възнаграждение по исковото дело. Поради това се иска
постановяване на решение в този смисъл.
2
Ответницата редовно призована, не се явява по делото. Представлява се
от адв. Й., който заявява, че остатъкът от дълга ще бъде платен в кратки
срокове. Моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в
минимален размер.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата
за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 01.03.2020 г. по
ч.гр.д. № 61850/2019 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжницата
чрез залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за дарение на
недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 176, том ІІ, рег. №
6715, нот.дело 279/2007 г. от 26.09.2007 г. се установява, че на 26.09.2007 г.
ответницата /заедно със съпруга си/ се е разпоредила с процесния имот –
апартамент № 81, находящ се в гр. София, общ. Връбница, ж.к. Обеля 2, бл.
262, вх. Г в полза на дъщеря си Евелина Грозданова Ш.. Ответницата Д. Б. Ш.
обаче е запазила за себе си пожизнено вещно право на ползване върху целия
имот.
От ответницата не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или
въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период. В тази
връзка ответницата не оспорва качеството си на потребител на топлинна
енергия в имота през процесния период.
От договор между СЕС и ФДР от 28.10.2002 г. и протокол от ОС на
СЕС за избор на ФДР от 08.10.2002 г. се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово
разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/
„Нелбо инженеринг“ ООД. Последната изготвя изравнителни сметки в
сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице
договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за
дялово разпределение през процесния период.
На последно място, страните не спорят, а и от приложено на л. 25 от
делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена
топлинна енергия възлиза на 1076.58 лева и е формирана от изравнителна
сметка за отоплителен сезон от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., възлизаща на
508.08 лева /отразена към м. 07.2017 г./ и три изравнителни сметки за
отоплителен сезон от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., възлизащи на 504.90 лева
/отразена към м. юли 2018 г./; 4.09 лева – отразена и 59.51 лева – отразени
3
към м.септември 2018 г.
Страните не спорят относно: размера на обезщетението за забава върху
тази сума, възлизащо на 169.40 лева за периода от 15.09.2017 г. до 15.10.2019
г., размера на главница за услугата дялово разпределение от 46.43 лева за
периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г., както и относно обезщетението за
забава върху тази сума от 10.22 лева за периода от 31.10.2016 г. до 15.10.2019
г
На последно място липса спор, че ответницата е заплатила на 19.12.2023
г. сумата от общо 1302.63 лева.
В съдебно заседание обаче представителят на ищцовото дружество
посочва, че предвид изминалия период от време и назначаването на особен
представител тази сума не е достатъчна да покрие пълния размер на
задълженията към датата на плащането – като са останали незаплати –
юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното производство и
сумата от 963.88 лева – главница.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-
горе имот, за което е издадена заповед от 01.03.2020 г. по ч.гр.д. №
61850/2019 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата чрез
залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка
предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в
исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
4
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено
лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / копие от нотариален акт за дарение на недвижим
имот със запазено вещно право на ползване № 176, том ІІ, рег. № 6715,
нот.дело 279/2007 г. от 26.09.2007 г. и копие от в-к. Монитор с публикувани
ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация
София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че през процесния период
ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е
била вещен ползвател на процесния имот.
В тази връзка между ответницата и „Топлофикация София“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР. Посочените обстоятелства не се
оспорват от ответницата предвид съдържанието на молбата становище,
депозирана до насрочване на делото.
Независимо от това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение
от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с
отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
5
По делото не е въведено възражение за погасителна давност, поради
което и съдът не обсъжда такова. Между страните липсва спор относно
размера на процесните вземания.
Предвид извършеното частично плащане исковите претенции следва да
бъдат уважени само за част от главницата за топлинна енергия – до сумата от
963.88 лева, ведно със законната лихва, а в останалата си част следва да бъдат
отхвърлени поради плащане.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 61850/2019 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 41 лева за юрисконсултско възнаграждение и на 26.05 лева
държавна такса. Сумата от 26.05 лева обаче е заплатена с извършеното
плащане, поради което следва да се присъди само възнаграждението за
юрисконсулт от 41 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 23320/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 26.05 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. От тези
суми следва да се присъди само юрисконсултското възнаграждение от 50
лева, предвид плащането на държавната такса и волята на ответницата да
заплати доброволно дължимите от нея суми.
Ответната страна не претендира разноски.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Б. Ш., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. АДРЕС ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б сумата от 963.88 лева – остатък главница, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент
№ 81, находящ се в гр. АДРЕС за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.
вкл, както и законната лихва върху главницата, считано от датата 19.12.2023
г. /когато е извършено частично плащане/ до окончателното плащане на
сумата, за която суми е издадена заповед за изпълнение на парично
6
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 61850/2019 г. на СРС КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата от 112.70
лева – главница, представляваща разликата между присъдения размер от
963.88 лева и пълния размер на претенцията от 1076.58 лева – стойност на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; 2/ изцяло за сумата от 169.40 лева –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г. до 15.10.2019 г; 3/ изцяло за сумата от 46.43 лева – главница за
услугата дялово разпределение и 4/ изцяло за сумата от 10.22 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.10.2016 г. до 15.10.2019 г., както и за законната лихва върху главниците
от датата на заявлението по ч.гр.д. № 61850/2019 г. на СРС – 28.10.2019 г. до
19.12.2023 г. /когато е постъпило частично доброволно плащане, поради
извършено плащане на претенциите в отхвърлената част след образуване на
делото, но преди приключване на устните състезания.
ОСЪЖДА Д. Б. Ш., с ЕГН: ********** и адрес: гр. АДРЕС ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 41 лева, представляваща разноски за
юрисконсултското възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 61850/2019
г. на СРС и сумата от общо 50 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 23320/2023 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 61850 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7