П Р О Т О К О Л № 260022
гр. Пловдив, 14 януари 2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Председател: ВАСИЛ
ГАТОВ
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
при участието на секретар Стефка Тошева и прокурор Красимир Папаризов, сложи за разглеждане докладваното от Председателя ВЧНД № 14 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:14 часа се явяво:
Жалбоподателят (обвиняем) Я.Т.С. лично и с адв. К. Д.от
АК - С., редовно упълномощен на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Я.С.: Да се гледа делото днес.
Съдът
намира, че са налице
основанията за даване ход на делото, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Д.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият Я.С.: Поддържам жалбата на адвоката
ми.
Също нямам искания
за доказателства и не възразявам делото да се разгледа в този състав.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се
даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Изцяло поддържам доводите във въззивната жалба.
Основният ми аргумент за несъгласие с първоинстанционния съдебен акт е по определената
мярка за неотклонение „домашен арест“. Тя считам, че е несъразмерно тежка, с
оглед предявеното обвинение и личността на дееца. Само ще маркирам върху
изложените в жалбата доводи.
Подзащитният ми е привлечен за три престъпления, първото от които по чл.
252 от НК – един изключително спорен текст в санкционната система на НК. Известно
ви е, че има образувано тълкувателно дело, по което все още няма решение. То ще
предопредели изхода не само на това производство. Спорен момент е има ли извършване
на банкова дейност, когато средствата не са събрани от публично влогонабиране и
второ – извършване на банкова дейност без разрешение. Няма как физическо лице
да вземе разрешение за извършване на банкова дейност.
Другата критика към обвинението е, че е приложена ал. 2. Видели сте, че
отпуснатите кредити са с лихва 20-30, до 100 лв. максимум или малко по-голяма,
но обвинението е по ал. 2 за големи размери, без да е посочена поне
приблизителна сума, за която става въпрос.
Второто обвинение е по чл. 354а, ал. 3 от НК и между другото затова е
започнало производството. Това е отразено и в заповедта за задържането за 24
часа. По делото са ангажирани доказателства и в самото обвинение е посочено
количеството наркотично вещество – 0,0038 грама, което е оценено на 95 ст. Това
е класическа форма на ал. 2 на чл. 9 от НК, но дори и при становище за вина не
мисля, че това е правилната правна квалификация. Ал. 5 говори за маловажни
случаи, според която наказанието е глоба до 1000 лв.
Третото престъпление, за което е обвинен е затова, че е шофирал под
въздействието на наркотични вещества. Тук не става въпрос за тежко умишлено
престъпление съгласно тълкувателната норма на чл. 93, т. 7 от НК.
Като цяло считам, че мярката във вида й на домашен арест ще изиграе безспорно
своята процесуална функция, но считам, че е прекалено тежка.
Тя би лишила обвиняемия от възможността да упражнява трудова дейност, поради
което моля да измените определението като определите по-лека мярка за
неотклонение.
Имаме едно алтернативно искане, с оглед липсата на протест, ако прецените,
че домашен арест е мярката, която трябва да бъде изпълнявана, свързано с това
да промените мястото на изтърпяване на мярката за неотклонение. Молбата ми е тя
да се изпълнява в същото село – ***********. Става въпрос за съседни къщи, но
на различни улици. Мястото, на което сега изтърпява мярката е дом на негов
приятел и семейството му и е изключително некомфортно. На втория адрес живее
приятелката му с нейните родители. Това е нейния постоянен адрес и има
възможност там да живеят заедно.
Съдът
даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Я.Т.С.: Съжалявам за постъпката си и поддържам казаното от
адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите определението на Пловдивския
окръжен съд като правилно и законосъобразно. Както каза и колегата, няма
протест срещу определението на съда от страна на прокуратурата.
Според мен, за да се ограничи възможността на обвиняемия да се отклони или
да извърши друго престъпление е достатъчно адекватна взетата мярка за
неотклонение „домашен арест“.
По отношение престъплението по чл. 252 от НК, независимо какво ще е
тълкувателното решение, факт е, че няма разрешение за извършване на банкова
дейност, че деянието трябва да е системно и да е основен или допълнителен източник
на доходи. Виждането ми е, че независимо от малките суми, които е давал като
заеми, сумарно те ще надхвърлят този размер. Отделно факт е, че лихвата е за
него приход и съответно щета за свидетелите, които са разпитани по делото.
По отношение третото престъпление, наистина предмета му е малък, малко е количеството и съответно стойността му,
но е факт държането и неговата обществена опасност, с оглед шофиране от страна
на обвиняемия след употреба на тези наркотични вещества.
По тези съображения, моля да потвърдите първоинстанционното определение.
Съдът даде последна дума на
обвиняемия.
Обвиняемият Я.Т.С.: Моля да уважите искането
ми, представено от защитата, за по-лека мярка.
Съдът
се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание, съдът приема за
установено следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
С
обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил без
уважение искането на Окръжна прокуратура Пловдив за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Я.Т.С. - обвиняем
по ДП № 5/21 г. по описа на РУ на МВР Първомай и му взел мярка за
неотклонение „Домашен арест“.
Срещу
определението е постъпила жалба от защитата
на обвиняемия с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност
и искане да бъде отменено и взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание
представителят на Апелативна прокуратура предлага определението да бъде
потвърдено, а жалбата оставена без уважение. Сочи, че съдът правилно е отмерил
вида на необходимата мярка за неотклонение, с която целите на закона ще бъдат
покрити изцяло.
Защитата на обвиняемия С.
изразява несъгласие с извода, че са налице достатъчно данни за съпричастността
му към деянието по чл. 252 от НК, позовавайки се на спорната съдебна практика
за този вид престъпления. Сочи се, че не е установен размера на значителните
неправомерни доходи, които С. е обвинен, че е получил. Досежно обвинението по
чл. 354а, ал. 3 от НК се претендира приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Оспорва
се извода на първата инстанция за наличие на опасност обвиняемият да се укрие
или извърши престъпление.
Обвиняемият
моли за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният
съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и
законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без уважение.
Правилно
първата инстанция е достигнала до извода, че е налице обосновано предположение
обвиняемият да е осъществил престъпните състави по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1,
чл. 354а, ал. 3 и чл. 343б, ал. 3 от НК, по който му е повдигнато обвинение.
Този извод се налага от анализа на събраните доказателства, в частност
показанията на свидетелите, протоколите за оглед, за извършена проверка за
употреба на наркотични вещества, за претърсване и изземване и за доброволно
предаване, които удовлетворяват в пълна степен и обхващат изцяло хипотезиса на
чл. 63, ал. 1, пр. 1 от НПК.
Със завиден юридически усет и
впечатляваща вербална еквилибристика Окръжният съд е обосновал извода си, че
адекватна в настоящия казус е мярката за неотклонение „Домашен арест“ и
настоящият състав споделя изцяло изложените в тази връзка съображения.
Независимо, че степента на обществена опасност на обвиняемия, с оглед съдебното
му минало в никакъв случай не може да бъде определена като ниска, то
ограничаването на възможността му за свободно придвижване извън границите на
дома му би минимизирало опасността да върши престъпления до степен на пълното й
изключване и в задоволителна степен би удовлетворило целите, заложени в
разпоредбата на чл. 57 НПК. Това е така, защото макар и с по – малък възпиращ
потенциал от „Задържане под стража“, мярката за неотклонение „Домашен арест“ също е форма на задържане. В тази връзка е и Решение № 10/27.07.1992 г. по
конституционно дело № 13 от
Поради това, като е оставил без
уважение искането на Окръжна прокуратура Пловдив за задържане под стража на
обвиняемия и му е взел мярка за неотклонение „Домашен арест“ Окръжният съд е
спазил закона.
По жалбата: Възраженията на защитата са частично основателни.
Правилно защитата възразява
относно процесуалната прецизност на повдигнатото на С. обвинение, че
посредством престъплението по чл. 252, ал. 1 НК е получил значителни
неправомерни доходи. Макар разследването да е в начален етап и обвинението по
своя характер да е работно, във всички случаи то следва да се подчинява на
процесуалните правила, заложени в разпоредбата на чл. 219 от НПК. В случая,
изводът на органите на досъдебното производство, че обвиняемият е получил
значителни неправомерни доходи от престъпната си деятелност, известна като
„лихварство“ очевидно е произволен. Това е така, защото критерият за
значителност на доходите във всички случаи има своето парично измерение, което
следва да намери цифровото си изражение в обвинението, а в настоящия казус
такова липсва. Това обаче не дискредитира извода, че са налице достатъчно данни
за съпричастност на обвиняемия към основния състав на престъплението по чл. 252,
ал. 1 от НК.
Настоящият състав не намира за необходимо
да коментира оплакването на защитата на обвиняемия, свързано със съвършенството на
законодателството по отношение на престъплението „лихварство“, както и
експлоатирането като довод в тази връзка на известната статия на проф. П. П.за
същността на банковата дейност. Вярно е, че съдебната практика по този въпрос е
противоречива, но защитата не
е съобразила, че съдът не създава законите, а ги прилага във вида им, в който те
съществуват в правния мир и в
тази връзка е древната римска сентенция „dura lex, sed lex“, валидна за
правосъдието и в днешно време.
Изложените
в жалбата съображения, че деянието по
чл.354а, ал. 3 НК може да се квалифицира и като такова по ал. 5 на същата
норма, както и спрямо него да се приложи чл. 9, ал. 2 от НК са принципно
правилни. Вярно е и, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК намира приложения за
всички престъпления, вкл. и инкриминираното. Но в процесуалния етап, на който
се намира предварителното разследване и при характера на настоящото
производство, свързан с разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение на
обвиняемия тези въпроси не могат да бъдат коментирани. Е ли деянието
малозначително, до каква степен обществената му опасност е значителна или явно
незначителна, както и дали случаят е „маловажен“ са все въпроси, които могат да
бъдат решени от съда единствено с присъдата, и то след провеждането на открития
състезателен процес, в който прокурорът разполага с целия процесуален инструментариум
да защити обвинителната си теза, респ. защитата и обвиняемият да я оборят.
Основателно
е искането на обвиняемия за промяна на адреса, на който да се изпълнява мярката за
неотклонение „Домашен арест“, като вместо с. *********мярката да се изпълнява на адрес с. *********и в този смисъл следва да бъде изменено атакуваното
определение.
В останалата си част обжалваното
определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 68, ал. 7 от НПК на обвиняемия Я.Т.С. с ЕГН ********** следва
да бъде наложена забрана за напускане на пределите на Република България.
Ето защо
Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Определение № 260021/08.01.21 г.,
постановено по ЧНД № 55/21 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, като го ОТМЕНЯ в частта, досежно
местоизпълнението на мярката за неотклонение „Домашен арест“ на адрес с. ********* и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на Я.Т.С. - обвиняем
по ДП № 5/21 г. по описа на РУ на МВР Първомай адрес на местоизпълнение
на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“ с. *********
ПОТВЪРЖДАВА
определението в останалата му част.
На
основание чл. 68, ал. 7 от НПК НАЛАГА на Я.Т.С. с
ЕГН ********** ЗАБРАНА за напускане на
пределите на Република България.
На основание
чл. 62, ал. 4 във вр. с ал. 5 НПК
за спазването на взетата спрямо обвиняемия Я.Т.С. с ЕГН ********** мярка за неотклонение „Домашен арест“,
следва да бъде незабавно уведомен Директор на ОД на МВР Пловдив, с оглед осъществяване контрола по чл. 62, ал. 5 НПК.
Незабавно
следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български документи за
самоличност“ при ОД на МВР Пловдив и Началника на
ДНСП С. за уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на
страната, във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на
страната.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:31 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: