Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 12.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четиринадесети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 12741/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 119417/02.10.2019 г., предявена
от Н.Я.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Б.И.“
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
Ищцата твърди, че на 22.02.2019 г., около 11.45 ч.,
в гр. София, на ул. „Люлякова градина“, пред блок № *, К.С.С., при управление
лек автомобил „Мазда 6“, с peг. № ********, при извършване на маневра „движение
на заден ход“ с цел да влезе в реда на паркираните автомобили, нарушил
правилата за движение по пътищата, като не се е убедил, че пътят за превозното
средство е свободен, в резултат на което реализирал пътно-транспортно
произшествие (ПТП) с пешеходката Н.Я.М..
По случая бил съставен Констативен протокол №
К-98/22.02.2019 г. и било образувано
досъдебно производство (ДП) № 11059/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
3734/2019 г. по описа на СРП.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, е
получила следните увреждания: счупване на горния край на раменната кост
(закрито);
След ПТП, ищцата била приета за лечение в УМБАЛ
„Света Анна“. На 25.02.2019 г., на
ищцата била извършена оперативна интервенция - открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация. След проведеното оперативно и следоперативно лечение, ищцата
била освободена от болничното заведение на 28.02.2019 г. с препоръки за
контролни прегледи и превръзки, антикоагулантна
профилактика и наблюдение от личен лекар.
Ищцата твърди, че в резултат на получените
при ПТП увреждания, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силни
болки, страдания и неудобства. Към предявяване на исковата молба, ищцата
продължавала да е в тежко
физическо състояние, като причинените й наранявания водели до силни болки и ограничени
движения в областта на левия горен крайник. Оздравителният процес при ищцата бил много дълъг и възстановяването настъпвало много бавно. Ищцата понасяла и ежедневните затруднения в бита, които,
както и негативното отражение на
травмите, водели до срив на
самочувствието й и тежък психически шок. Н.Я.М. изключително трудно преодолявала стреса, предизвикан от ПТП,
продължавала да се страхува
да излиза навън, не спяла спокойно след инцидента,
станала много чувствителна.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Мазда 6“, с peг. № ********,
включително и на водача К.С.С.. По повод на процесното ПТП, на 04.06.2019
г., ищецът отправил искане да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение, но ответникът не изплатил такова.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
26 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Мазда 6“, с peг. № ********, както и че на 04.06.2019 г., ищецът го е поканил да му заплати обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от процесното ПТП.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца,
че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мазда 6“, с
peг. № ********. Твърди, че е налице случайно деяние по чл. 15 НК.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищцата, тъй като е престоявала на място,
предназначено за паркиране на автомобили при ограничена видимост от вече
паркираните такива. Ответникът твърди, че ищцата не се е съобразила с посоката
и скоростта на приближаващото я МПС, като се е поставила в риск с безучастното
си поведение и не е изпълнила задълженията си по чл. 113 ЗДвП, като се е
поставила в превишен риск спрямо нормалния.
Ответникът оспорва иска и по размер. Сочи, че
претенцията е завишена и не отговаря на икономическата конюнктура в страната и
вредата. Касаело се за травма, при която и предвид представената медицинска
документация, периодът на нетрудоспособност за физически труд е 3-4 месеца, при
липса на усложнения.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа твърденията и исканията си и
оспорва възраженията на ответника.
Съдът приема от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.)
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 22.02.2019 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/02/119000390735/31.01.2019
г., валидна от 05.02.2019 г., до 04.02.2020 г., З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Мазда 6“, с peг. №
******** , включително и на водача К.С.С.. Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 13.05.2020
г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд (л. 11).
Установяват се и останалите правопораждащи
правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 22.02.2019 г., около 11.45 часа, в гр. София, на ул.
„Люлякова градина“, пред блок № 6, е реализирано пътно-транспортно
произшествие между лек
автомобил „Мазда 6“, с peг. № ********, управляван от К.С.С., и пешеходката Н.Я.М..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представените по делото Констативен
протокол № К-98, съставен на 22.02.2019 г. от дежурен ПТП
при О „ПП“-СДВР, който е посетил мястото
на ПТП. Като обстоятелства и причини за
настъпване на ПТП, в Констативния протокол е посочено, че на 22.02.2019 г., около 11.45 часа, лек автомобил „Мазда 6“,
с peг. № ********, управляван от К.С.С.,***, при маневра движение назад с цел
да вледе в реда на паркираните автомобили участва в ПТП с пешеходеца Н.Я.М..
Настъпването
на процесното ПТП се установява и от представения по делото Протокол за оглед на пътно-транспортно
произшествие при условията на чл. 212, ал. 2 НПК, съставен на 22.02.2019 г. от инспектор при О „ПП“-СДВР. В
протокола са описани вида, състоянието и характеристиката на пътя в района на
местопроизшествието, оставените следи т.н. Към протокола е изготвена скица и
фотоснимки. Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието. На 22.02.2019
г. е извършен още един оглед на мястото на ПТП и е съставен втори
Протокол за оглед.
По
случая е било образувано досъдебно производство (ДП) № 11059/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
3734/2019 г. по описа на СРП, по което с Постановление от 01.10.2019 г., К.С.С.
е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
На
29.10.2019 г., Софийска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд
Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с предложение
обвиняемият К.С.С.
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Въз основа на Постановлението на СРП е било образувано НАХД № 17043/2019 г.
по описа на СРС, НО, 12 състав.
С
определение № 288176/28.11.2019 г., наказателното
производство по НАХД № 17043/2019 г. на СРС, НО, 12 състав, образувано срещу К.С.С. е било
прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр.
чл. 343, ал. 2, т. 2 НК – след като пострадалата е направила искане за
прекратяване на наказателното производство.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.С.С.. За
процесното ПТП, свидетелят разказва, че на 22.02.2019 г., около 11.30 часа, в
гр. София, е управлявал лек автомобил „Мазда 6“, с peг. № ********, автоматик. Свидетелят
карал с около 20-30 км./ч., по ул. „Люлякова градина“, в посока към Интерпред
или Японското посолство, където наблизо бил неговият дом. След като завил от
ул. „Люлякова градина“ към блока, С. видял в далечината съседката си Н., да
разхожда кучето си. След това, тя изчезнала още преди свидетелят да започне да
преприема маневрата назад.
Свидетелят видял, че второто място, пред вход Б, е
свободно, „изнесъл“ колата и започнал да паркира, като първо завил надясно, а
после наляво. Свидетелят включил на задна предавка и бавно се огледал във
всички огледала, като се и обърнал, за да се увери, че няма никой зад колата.
Това действие извършил многократно. Той отпуснал леко спирачката и понеже
колата била автоматик, тя вървяла на спирачка бавно. Свободното място било
тясно и свидетелят първо вкарал задната част на колата, за да се увери, че ще
може да излезе от колата. След това отпуснал отново леко спирачката, колата
тръгнала назад и свидетелят спрял така, че огледалата на колата му да застанат
пред страничните огледала на другите автомобили, за да може да мине покрай тях.
След
като свидетелят паркирал, започнал да събира личните си вещи и бавно излязъл от
колата. Отправил се към багажника и тогава видял с Н. да лежи на тревата на
около два метра от колата с опъната каишка на кучето й. Тя била в градинката
зад паркомястото. Свидетелят я попитал какво става и дали да се обади на Бърза
помощ и 112, но тя казала, че иска да се прибере. Свидетелят й помогнал да се
качи до дома си и заедно със съпруга й ги закарал до болницата.
Свидетелят
заявява, че не е усетил удар и нищо не е извършил.
По делото е прието заключението по извършената
автотехническа експертиза. Вещото лице, след като се е запознало с
представените по делото доказателства, е описало следният механизъм на
ПТП:
На 22.02.2019 г., около
11.45 часа, в гр. София, по ул. „Люлякова градина”, в посока от бул. „Цариградско
шосе“ към бул. „Драган Цанков“ или към „Интерпред“, се е движил л.а. „Мазда 6“,
с peг. № ********управляван от К.С.С.. Когато се е приближил към блок № 6, той
е завил надясно и се е насочил по подходна уличка към вход-Б на същия блок, за
да паркира на паркинга пред същия вход-Б.
Когато е навлязъл в
подходната уличка пред блок 6, водачът е видял отдалече пострадала да разхожда
кучето вероятно пред зоната с паркирани автомобили. ВЛ е констатирало, че
подходната уличка е тясна и на нея също се паркират автомобили, поради което и
водачът е съсредоточил вниманието си да се удари някой от тези автомобили.
През това време,
пешеходката с кучето си, са навлезли в свободното, второ по ред паркомясто. ВЛ
по АТЕ е посочило, че е възможно, пешеходката,
теглена от повода на кучето, да е преминала между два съседни автомобила
и заедно с кучето да са отишли на затревената площ зад паркоместата. Независимо
как пешеходката е излязла от полезрението на водача, тя не е била негов приоритет, тъй като той се е
съсредоточил, къде и как ще паркира. Доближавайки зоната за паркиране, водачът
е видял, че второто място е свободно, затова е избрал подходящо място, където
да спре, за да може удобно и точно да паркира на заден ход.
Потегляйки назад от спряно
положение, с „десен волан“, водачът е насочил задната част на автомобила към
свободното паркомясто. В процеса на завиване, когото задната му част е навлязла
в зоната на паркомястото, водачът на автомобила е имал първа възможност да види
чрез дясното външно огледало пешеходката, намираща се в задната част на
свободното място. След този момент, до удара, водачът също е имал видимост
спрямо пешеходната, като към момента в който автомобилът е застанал успоредно
на другите напречно паркирани автомобили, пешеходката е била видима чрез
вътрешното огледало. Тъй като ПТП е настъпило при дневна светлина „около 11.45
часа“, видимостта е била добра.
Според АТЕ, тъй като
водачът не е очаквал човек в края на паркомястото, а е паркирал в тясно място,
вниманието му е било съсредоточено върху правилното разположение на автомобила,
като според обясненията му той се е стремил да разположи автомобила си така, че
външните огледала да не са срещу огледалата на съседните автомобили. Поради
това, не е прехвърлял по-често погледа си към различните огледала. Така водачът
е пропуснал момента в който е имал видимост към пешеходката и затова л.а. Мазда
е ударил пешеходката, след което водачът е спрял автомобила в края на
паркомястото. Излизайки от автомобила, когато е отишъл да се вземе багаж от
задната лява седалка, водачът е видял падналата върху затревената площ
пешеходка и й е помогнал.
Видно от
АТЕ, от страна на водача на л.а. „Мазда 6“, причината за настъпване на произшествието е, че при извършване на
маневрата напречно паркиране на заден ход между два автомобила, не е наблюдавал
постоянно пространството зад автомобила си чрез външните и вътрешното огледала.
От страна
на пешеходната, в причинна връзка е,
че тя най-вероятно се е застояла в края на свободното паркомясто, пренебрегвайки,
че се намира на място, където може да се появи паркиращ автомобил, докато е
чакала кучето си. ВЛ е констатирало, че по делото не е известно в каква позиция
е стояла пешеходката и защо не е чула шума от приближаващия я автомобил, но ако
е стояла с лице към автомобила, пешеходката е имала видимост към него малко
след като автомобилът е потеглил на заден ход и до момента на удара.
Относно
разположението на пешеходката, ВЛ е приело, че най-вероятно пострадалата
пешеходка е стояла в задната крайна част на свободното паркомясто и ако е
стояла върху тревната площ, не би настъпил удара.
Видно от
АТЕ, опасната зона за спиране на лек автомобил „Мазда 6“, при движение със
скорост 5 км./ч. е била 3 метра. Пътят
изминат от л.а. „Мазда 6“ от момента, в който водачът му е имал възможност да
види пешеходката за първи път до удара е бил 3,60 м., който е по-голям от
опасната му зона 2,92 м, от което следва, че водачът на л.а. „Мазда“ е имал възможност да спре преди да удари
пешеходката, при своевременна реакция за спиране.
По делото
е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза. Вещото лице по СМЕ,
след като се е запознало с представените по делото документи, е приело, че в
резултат на процесното ПТП, ищцата е получила следното увреждане: Счупване на хирургичната шийка на лявата раменна
кост. ВЛ по СМЕ е посочило, че патоморфологично е налице
фрактура в горната част на лявата раменна кост (хирургичната и шийка) с
разместване на костните фрагменти, фрактурен хематом и посттравматичен оток на
областта.
Анализирайки патоморфологията на
травматичните увреждания, представените документи и механизма на получаване,
експертизата е приела, че те са в
резултат на процесното ПТП - блъсната от автомобил и падане върху лявата
ръка.
Видно от СМЕ, от медико -
биологична гледна точка е налице трайно нарушаване във функцията на левия горен
крайник за период по - голям от 30 дни.
Вещото лице е констатирало, че
след настъпване на процесното ПТП, на ищцата по спешност е проведено болнично лечение, което е включвало:
Оперативно
лечение - открито наместване на счупването и фиксация с PHILOS плака, и постелен
режим, клинично наблюдение, медикаментозно лечение и рехабилитация. Ищцата не е имала усложнения
в ранния постоперативен период и е изписана на 28.02.2019 г. за продължаване на
лечението в амбулаторни условия. Била й е назначена антикоагулантна терапия и два
контролни прегледи през първите 30 дни след операцията.
Болките след травмата и ранния
постоперативен период са били силни поради нарушаване на целостта на тъканите,
нарастване на хематома и развитието на оток. През периода на рехабилитация
болковият симптом е бил силен във връзка с преодоляване на ставната
контрактура. Страданията са били предизвикани от затруднения в ежедневния
тоалет и нъвъзможността за пълноценно използване на ръката за 3-4 месеца.
Относно периода на възстановяване, ВЛ по СМЕ
е посочило, че костното
зарастване в тази анатомична зона на раменната кост настъпва за период между 30 и 45 дни. Функционалното
възстановяване е по - бавно поради био-механичните особености на областта и
продължава около 100-120 дни.
Вещото лице е посочило още, че перспективата за бъдещето при липса на
усложнения обикновено е добра. Най -
вероятно предстои изваждане на металния
имплант. След такава травма и проведена операция
може да има болки при раздвижване и при голямо физическо натоварване в
раменната става. Налице е цикатрикс от оперативния достъп в предната част на
рамото.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, същите не са оспорени от страните по делото,
поради което и съдът не намира основание
да се съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил „Мазда 6“, с
peг. № ********, не е виновен за настъпването на процесното ПТП. Видно от АТЕ, причината за настъпване на
произшествието е, че при извършване на маневрата напречно паркиране на заден
ход между два автомобила, водачът С. не е наблюдавал постоянно пространството
зад автомобила си чрез външните и вътрешното огледала. Ако беше го направил,
водачът е имал възможност да спре преди да удари пешеходката, при своевременна
реакция за спиране, а обстоятелството, че
не е чул удара между автомобила и пешеходката, не изключва отговорността
му. С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема, че водачът К.С.С.
е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждащи, че преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението
(ал. 1), както и че по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Водачът К.С.С. е действал противоправно, като в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и в
нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство, а ако това е било невъзможно - да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности, като е бил длъжен да стори това.
В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Б.И.“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадала се явява Н.Я.М. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца
болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума
на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, прогнозата
за възстановяването на ищцата, възрастта на ищцата към датата на ПТП, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза
общо на сумата от 30 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно иррелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че Н.Я.М. е допринесла за настъпване на
ПТП, тъй като e престоявала на място, предназначено за паркиране на автомобили при
ограничена видимост от вече паркираните такива, както и че не се е съобразила с
посоката и скоростта на приближаващото я МПС, като се е поставила в риск с
безучастното си поведение и не е изпълнила задълженията си по чл. 113 ЗДвП,
като се е поставила в превишен риск спрямо нормалния.
Установи
се от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, че при
настъпване на процесното ПТП, ищцата се е намирала зад лекия автомобил, като
според АТЕ
най-вероятно се е застояла в края на свободното паркомясто. Видно от АТЕ, по
делото не е известно в каква позиция е стояла пешеходката и защо не е чула шума
от приближаващия я автомобил, но ако е стояла с лице към автомобила,
пешеходката е имала видимост към него малко след като автомобилът е потеглил на
заден ход и до момента на удара. Удар не би настъпил и ако пострадалата
пешеходка е стояла върху тревната площ. С оглед на това, ВЛ по АТЕ е приело, че
пешеходката се е застояла в края на свободното паркомясто, пренебрегвайки, че
се намира на място, където може да се появи паркиращ автомобил, и поведението й
е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно
чл. 108, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно.
По делото не се установява, да е имало тротоар или банкет на пътното
платно (макар че безспорно е имало затревена площ), но в този случай,
разпоредбата на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП предвижда, че пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. Освен
това, съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП, пешеходците са длъжни да не удължават ненужно
пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното
за движение;
Както беше посочено, по делото се установи, че
ищцата се е намирала
зад лекия автомобил и се е застояла в края на свободното паркомясто (съобразно посоченото в
АТЕ). С това си поведение, ищцата е допуснала нарушение на
цитираната разпоредба. Поведението й е в причинна връзка и е допринесло за
настъпване на вредоносните последици, тъй като ако ищцата беше спазила правилата за движение на пешеходците,
вредоносния резултат е имало възможност да не настъпи. Ищцата се е намирала на
пътното платно без да се съобрази с приближаващия я лек автомобил, като е имала
възможност и да го наблюдава и да се отдалечи от него, но не го е направила.
Така ищцата сама се е поставила в завишен риск. Поведението
на ищцата е противоправно и е в причинна връзка с инцидента и телесните
повреди.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на
двамата, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове
конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на
отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д.
№ 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от
27.06.2014 г. по т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г.
по т.д. № 2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018
г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
Въпреки допуснатото от пешеходката нарушение на правилата за
движение по пътищата, ако водачът на застрахованият лек автомобил беше изпълнил
установеното
в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП задължения на водачите на пътни превозни средства,
пътно-транспортното произшествие със сигурност е щяло
да бъде предотвратено. Поради
това, съдът приема, че по-голям принос за настъпване на вредоносните последици
има не нарушенията от страна на пешеходката, а деянието на водача на лекия
автомобил, което е първопричина и има относителното по-голямо значение за
настъпването на произшествието. Приносът на пострадалата съдът определя на 20
%, с колкото и на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД следва да бъде намалено
определеното застрахователно обезщетение.
Поради
изложеното, искът е основателен и доказан за сумата от 24 000 лева (30 000 лева – 6 000 лева), а за
разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
Сумата
е дължима ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Относно
разноските: При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са направили
своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за
извършени такива.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците – адв. В.О., сумата от 1446.24 лева, с ДДС,
съразмерно на уважената част от иска (1572 лв. (1310 лв. + 20%ДДС) х 0.92)
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане
на разноски и е представил доказателства за извършени такива в размер на 1500
лева, без ДДС, или 1800 лева, с вкл. ДДС, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.11.2019 г.,
приложен на лист 23 от делото. В съдебно
заседание на 14.06.2021 г., ищецът е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните
доказателства, и след като съобрази предвидения в чл. 7, ал. 2 Наредба №
1/09.07.2004г. минимален размер, приема, че възнаграждението не следва да бъде
намалявано.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 170.40 лева от
общо направените разноски в размер на 2130 лева (2130 лв. х 0.08), вкл. платено
адвокатско възнаграждение 1800 лева), депозит за АТЕ (250 лв.) и депозит за свидетел
(80 лв.)
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1604 лева – държавна такса
(24 000 лв. х 4% = 960 лв.) и депозит за експертизи (700 лв. х 0.92 = 644
лв.) , от внасянето на които, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Н.Я.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
сумата от 24 000 лева –
главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Н.Я.М. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 22.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019
г., като
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 493, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 24 000 лева до пълния предявен размер
от 26 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на В.В.О., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, , на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1446.24 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Я.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 170.40 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1604 лева – държавна такса и разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: