№ 2589
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110159045 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 59045 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 70185/15.10.2021г. на
СРС, депозирана във връзка със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 19.07.2021г. по ч.гр.д. №
38175/2021г. на СРС.
Ищецът „***“ ЕАД чрез юрк. И.Г. е предявил срещу М. Т. П. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че
същият дължи на „***“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим
имот - апартамент в ***, аб. № ***, както следва:
4085,88 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (30.06.2021г.) до окончателното им изплащане;
52,53 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.06.2021г.) до
окончателното им изплащане;
507,58 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-20.05.2021г.;
10,11 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 01.07.2018г.-20.05.2021г.;
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е
доставило за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Т. П. чрез адв. Д.Ч. - АК-
София, е подал Отговор, вх. № 7117/14.01.2022г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Изрично заявява, че не оспорва
начислените суми като основание и размер, като прави единствено
възражения, че липсва облигационно отношение за доставка на топлинна
енергия между страните и че ответникът е собственик/носител на вещно
право върху имота. Прави възражение за давност. Твърди наличие на
нарушение на чл. 62 ЗЗП. Оспорва се наличието на основание за заплащане на
дялово разпределение. С оглед неоснователността на главните искове
неоснователни се явявали и исковете за лихви. Твърди се наличие на
неравноправни клаузи в общите условия. За насроченото по делото публично
2
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Становище се
изразява в писмен вид.
Третото лице – помагач „***“ ЕООД не изпраща представител за
насроченото по делото публично съдебно заседание. От същото е депозирана
Молба, вх. № 37861/25.02.2022г. на СРС, в която изразява становище за
основателност и доказаност на предявените искове.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Между страните не се спори относно количествата доставена топлинна
енергия, тяхната цена, начислените за топлоснабдения имот суми и размера
на свързаните с това плащания.
По делото е представено писмо от 26.04.2021г. от Столичната община -
Район "Триадица", с което ищецът е уведомен, че ответницата е наемател на
топлоснабдения имот. Видно от представената заповед № 10/08.03.2012г. на
Кмета на Столичната община - Район "Триадица" М. Т. П. и внукът М.Т.Д.
са настанени в топлоснабдения имот, който е общинско жилище.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
3
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. По смисъла на чл.
153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ,
която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване
на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията
принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено
със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). В тази насока следва да се разбират и дефинитивните
норми на §1, т. 2а, т. 27б и т. 41б ЗЕ. По делото не са представени
доказателства М. Т. П. да е собственик на топлоснабдения имот или носител
на вещно право върху същия. Същата е само наемател, настанен в него от
общинските власти. Действително клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, в това число наематели, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие (ТР
2/2017-2018-ОСГК, т. 1). Доказателства в тази насока по делото не са
ангажирани. Наред с това, съгласно общите условия на топлоснабдителното
предприятие, купувач на топлинна енергия би могло да бъде и друго лице –
ползвател на имота, различно от неговия собственик, но само ако
собственикът е представил писмено съгласие за това в „нотариално заверена
форма“. За наличието на такова съгласие по делото също не бяха ангажирани
доказателства.
Доколкото по делото не се установява ответницата да е собственик или
носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот за процесния
период, съответно да е възникнало по установения за това ред облигационно
отношение за доставка на топлинна енергия с нея в качеството на ползвател
на имота, то не е налице първата и главна предпоставка за основателност на
предявените искове за главници. Оттук с пълна сила това важи и за исковете
за лихви. При това положение обсъждането на въпроса дали вземания са
погасени по давност е безпредметно.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ответницата, която своевременно е заявила
4
претенция в тази насока, но не е доказала лично сторени разноски. Съдът
следва да се произнесе и по разноските за заповедното производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и с оглед изхода от делото в полза на
адв. Д.Ч. - АК-София, следва да се присъди в тежест на ищеца
възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие на ответницата в
заповедното производство. Процесуалното представителство за подаване на
възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК не е изрично предвидено в
НМРАВ, поради което и на основание §1 НМРАВ то следва да се определи по
аналогия. Възражението се подава по утвърден образец, не представлява
каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като
цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със съдържащо се в него
изявление за недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без
каквито и да било мотиви и доводи. Излагането на мотиви и съображения
защо вземането не се дължи и представянето на доказателства към
възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното
производство. Затова и най-близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5
НМРАВ – изготвяне на други молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ се отнася
единствено до защитата и правното съдействие, оказани на заявителя. В този
смисъл е и практиката на съдилищата: опр.9443/19.06.2020г.-
ч.гр.д.4348/2020г.-СГС, опр.3262/10.10.2017г.-в.гр.д.3474/2017г.-АпС-София,
опр.255/09.07.2018г.-в.ч.гр.д.315/2018г.-АпС-Велико Търново,
опр.872/22.03.2017г.-в.ч.т.д.199/2017г.-ОС-Варна, опр.431/02.07.2019г.-
в.ч.гр.д.219/2019г.-ОС-Шумен. Оттук и адвокатското възнаграждение за
заповедното производство следва се определи на 50,00 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ в полза на
адв. Д.Ч. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за исковото
производство в размер на 555,93 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу М. Т. П. ,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответницата, че същата дължи на „***“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в ***, аб. № ***, както
следва:
4085,88 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (30.06.2021г.) до окончателното им изплащане;
52,53 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.06.2021г.) до
окончателното им изплащане;
507,58 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-20.05.2021г.;
5
10,11 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 01.07.2018г.-20.05.2021г.;
ОСЪЖДА„***“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на адв. Д. Й. Ч. - АК-
София, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 50,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното
производство (ч.гр.д. № 38175/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА„***“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на адв. Д. Й. Ч. - АК-
София, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 555,93
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
исково производство (гр.д. № 59045/2021г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „***“ ЕООД в качеството
му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6