№ 1075
гр. София, 07.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601056 по описа за 2021 година
Производството е образувано по протест на Софийска окръжна прокуратура срещу
определение на Софийски окръжен съд от 03.09.2021 год. по НЧД № 454/21 год.,с което е
отменено постановление от 11.08.2021 год. за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 76/19 год. по описа на ОСлО при СОП,пр.пр. №3426/18 год. на СОП.
Изразява се несъгласие с изводите на съда,че по делото не е проведено пълно и всестранно
изследване и не са установени по несъмнен начин всички на обстоятелства и съществени за
наказателното производство факти,като се твърди,че в рамките на воденото досъдебно
производство са били извършени всички необходими действия по разследването за
изясняване обстоятелствата по делото,като са разпитани всички свидетели,приложени са
документи,а в постановлението е изложена приетата за установена фактическа обстановка и
след анализ на доказателствата,са направени и правните аргументи,водещи до извода за
липса на извършено престъпно деяние.
В този смисъл се излагат съображения са липсата на необходимост да се изследва въпросът
дали действително между двамата родители е имало предварително съгласие заедно с децата
да посетят медицински специалист в гр.София в процесния ден и каква е медико-
биологичната характеристика на причиненото на Д.Д. травматично увреждане,тъй като по
отношение на съществуваща предходна договорка са изчерпани възможните процесуални
способи за изясняване на това обстоятелство и продължават да са налице две различни
версии на двамата родители в тази насока,а медицинска експертиза не е наложителна
поради това,че ухапването по ръката представлява лека телесна повреда и освен това
ухапването не е част от изпълнителното деяние на престъплението,за което е образувано и
1
водено досъдебното производство и не е имало за цел да принуди пострадалата да напусне
мястото,в което се е намирала против волята й,нещо повече,непосредствено след
извършването му св.Д. е била върната обратно до дома си.
В протеста отново са изложени приетите за установени факти,които според прокурора
обосновават извод,че деянието на Д. по отношение на пострадалата Д. формално
осъществява признаците на престъпление по чл.142,ал.1 от НК,тъй като обществената
опасност на поведението му,макар и обществено укоримо,се явява явно
незначителна,поради което и на основание чл.9,ал.2 от НК не следва да се квалифицира като
престъпление.В подкрепа на това се изтъква установеното явно неразбирателство на
родителите Д. и Д. както между тях самите,ката и относно упражняването на родителските
права и начина на отглеждане на децата,в това число и относно здравословното им
състояние наред с установеното,че противоправното поведение на Д. е било бързо
преустановено и същият кратко време след изразеното несъгласие на Д.,сам е организирал
нейното и на децата връщане обратно в дома им.
Изложено е в тази насока също така,че правилото на чл.9,ал.2 от НК не се ограничава от
вида и наказуемостта на съответното престъпление и личностните характеристики на дееца
не могат да изключат приложението на нормата,като водещи са липсата на вредни
последици или тяхната незначителност.В конкретния случай поведението на Д. се отличава
с липса на съпътстващи утежняващи го прояви,характерни за редица случаи на отвличане-
липсва вербална и физическа агресия,нанасяне на удари,а св.Д. през цялото време е имала
достъп до мобилния си телефон и е телефонирала както на майка си,така и на органите на
полицията и тези характеристики на деянието и дееца дават основание да се приеме,че
обществената опасност на инкриминираното поведение е явно незначителна.
С оглед на изложеното се прави искане за отмяна на определението и потвърждаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Съдът ,като взе предвид изложените в протеста доводи и доказателствата по делото
приема следното:
Наказателното производство е образувано на 14.06.2019 год. по реда на чл.212,ал.1 от
НПК за това,че на 14.11.2018 год.,около 12.40 ч. в гр.Челопеч,обл.София,са били отвлечени
Д. Г. Д. и малолетните А. И. Д. и Й. И. Д.,като деянието е извършено от две лица,две от
пострадалите лица не са навършили 18 години и е извършено по отношение на повече от
две лица-престъпление по чл.142,ал.2,т.2,т.3,пр.2 и т.5 във вр. с ал.1 от НК.
След проведено разследване,с постановление от 09.08.2021 год. на прокурор от СОП
наказателното производство е прекратено.
Прието е за установено от фактическа страна,че Д.Д. съжителствала на семейни начала
с И. Д.,като живеели в гр.София.От съжителството им се родили близнаци-малолетните А. и
2
Й. Д.и,родени през 2016 год.В началото отношенията им били нормални,но впоследствие
започнали да възникват конфликти и св.Д. решила да се изнесе от жилището и отишла да
живее с малолетните си деца в с.Челопеч,като разрешавала на бащата да посещава децата.
На 14.11.2018 год. преди обяд,И. Д. отишъл заедно с майка си И. Д. в дома на св.Д.,за да
видят децата.Всички заедно отишли с л.а.„Сузуки Суифт” с рег.№ ******** ,собственост на
И. Д.,в детски център в комплекс „Борова гора” в гр.Пирдоп.Около 11.40 ч. посетили
ресторант „Девил” в гр.Златица,където обядвали.Това правели всеки път,когато бащата
идвал да вижда децата.На връщане към с.Челопеч последният управлявал автомобила,а Д. и
Д.а седели на задната седалка,като всяка от тях държала по едно от децата.Когато
наближили улицата,по която Д. следвало да завие и да остави св.Д. заедно с децата у дома
им,той продължил да кара направо.На въпроса на св.Д. защо продължава направо
отговорил,че ще завие на следващата пряка,за да ги остави точно пред дома им.Това така и
не се случило и Д. продължил да кара по пътя за гр.София.Св.Д. отново го попитала къде
отиват и той й отговорил,че отиват в София.Д. казала,че не е съгласна,тъй като не била
подготвена,децата нямали нито дрехи,нито необходимите млека,както и че колата не е
оборудвана с детски столчета.Тъй като Д. не реагирал на тези обяснения,Д. му казала,че ще
подаде сигнал в полицията за отвличане.Въпреки това Д. продължил да кара към
София,поради което Д. подала сигнал на тел.112 и казала,че отвличат нея и децата.От там я
попитали дали наистина е спешен случая,тъй като чували разговори.От своя страна тя им
отговорила,че я карат към гр.София без нейно желание и че е спешно.Тогава свидетелката
била свързана с полицейското управление в Пирдоп и обяснила на дежурния полицай
местонахождението си.От своя страна св.И. Д. също позвънила на тел.112 и обяснила,че не
отвличат св.Д.,че наистина пътуват за гр.София,че децата са с баща си и със самата нея като
тяхна баба.Същевременно св.Д. звъняла на майка си Й. Д. и казала и на нея,че я отвлича
бащата на децата й и също да се обади в полицията в Пирдоп.Св.И. Д. се обадила на съпруга
си А. Д. и му казала,че Д. прави сцени,че я отвличат и звъни в полицията.От своя страна А.
Д. й казал,че тръгва към тях.Около комплекс „Вятърните мелници” св.Д. видяла,че насреща
им пътува св.А. Д. с л.а. „Мерцедес”,който ги видял и направил обратен завой ,след което
тръгнал след техния автомобил.Св.И. Д. отбил в посока Елин Пелин и спрял
автомобила.Казал на Д.,че ще ги върне обратно в Челопеч.Като спрели на отбивката за Елин
Пелин,Д. се опитала да си вземе телефона от раницата,за да се обади на полицията в Пирдоп
и да им съобщи,че не пътуват за София,но Д.а започнала да й дърпа раницата и я ухапала по
ръката,от което Д. изпитала силна болка и започнала да плаче.В този момент И. Д. казал,че
ги връща обратно в Челопеч,слязъл от автомобила и взел едно от децата,а другото останало
у Д.,след което тя заедно с децата се качили в автомобила на А. Д..Преди това Д. казала на
И. Д.,че не желае да се качва в автомобила на баща му,тъй като не знаела накъде ще я
откара.Същата и децата плачели.Св.А. Д. ги откарал до апартамента им в Челопеч.След като
влязла във входа на блока Д. се обадила на св.Г. П. и й разказала за случилото се,като била
много притеснена и разстроена и помолила да остави за малко децата при нея,докато се
успокои и приготви храна за тях.След малко взела децата си,а св.Д. й позвънил,за да я
3
попита как се чувстват и да й каже,че е забравила в колата на майка му дреха и ключ,които
те предали в полицията в Пирдоп.Същият ден И. Д. звънял още няколко пъти да се
интересува от състоянието на Д. и децата си.Прието е за установено също така,че И. Д.
многократно е пускал жалби срещу Д.Д..
Прокурорът е приел за установено от определение №192 от 04.06.2020 год. на Районен съд-
Пирдоп,че е определен режим на лични отношения на И. Д. с малолетните му деца,
решение от 16.11.2020 год. на същия съд,с което родителските права са предоставени за
упражняване на майката Д.Д. и е определен личен режим на виждане с бащата и месечна
издръжка,както и решение от 28.03.2019 год. Софийски окръжен съд,който е приел,че в
качеството си на баща И. Д. е имал точно толкова право да отведе децата в желана от него
посока,колкото и Д.Д. е желаела да ги отведе в друга посока.Поради това и доколкото
малолетните не са в състояние да формират собствена правновалидна воля,а същевременно
поведението на И. Д. не покрива хипотеза по чл.2,ал.1 от ЗЗДМ,нито по чл.11 от ЗЗДет
съдът е намерил,че пребиваването на децата в автомобила,който баща им е шофирал на
14.11.2018 год. в посока София,не съставлява насилие спрямо тях ,както и че не е
установено в присъствието на децата да е бил извършен акт на насилие спрямо майка им на
тази дата.Прието е в това решение,че към датата на деянието не е имало постановено
съдебно решение за родителските права,нито е бил определен режим на лични отношения,то
родителите са могли да ги упражняват заедно и поотделно.
Предвид на така установените факти прокурорът е заключил,че деянието на Д. е
несъставомерно с оглед на престъпление против личността,насочено срещу децата А. и
Й..По отношение на пострадалата Д. е преценил,че то формално осъществява признаците на
престъпление по чл.142,ал.1 от НК,но обществената опасност на същото е явно
незначителна,поради което и на основание чл.9,ал.2 от НК не следва да се квалифицира като
престъпление.Изложил е в тази насока,че е налице явно неразбирателство между
родителите,включващо и упражняването на родителските права и начина на отглеждане на
децата и освен това противоправното поведение на Д. е било бързо преустановено и същият
след кратко време след изразеното несъгласие на Д. сам е организирал връщането им
обратно в дома им.
След задълбочен и прецизен анализ на всички доказателствени източници първостепенният
съд е откроил две взаимно противоречащи си версии относно случилото се в автомобила на
инкриминираната дата,като първата от тях е изградена въз основа на показанията на
св.Д.,подкрепени от заявеното от нейната майка Й. Д.,Д. Н. / присъствала на разговорите
между майката и дъщерята,тъй като се намирала случайно в кабинета на Й. Д./,М. И.
/полицейски служител,с който провели разговори Д.Д. и И. Д./ и Г. П. и която версия е
поставена и в основата на приетата от прокурора фактическа обстановка.
Според втората версия,лансирана от св.И. Д. и И. Д.,И. и Д. се били разбрали да отидат до
гр.София същия ден,да напазаруват за децата и да ги заведат на медицински прегледи
4
поради констатирано изоставане в развитието,като часът за преглед вече бил записан от
бащата.След като подминали Челопеч,Д.Д. се отказала да ходи с децата до София и няколко
пъти поискала да слязат,но И. Д. не спрял автомобила,тъй като се притеснявал да остави
децата на пътя.Тогава Д. заявила,че ще се обади на тел.112 за извършено отвличане и
действително го направила,след което, по молба на И. Д., майка му също се обадила на
тел.112 и отрекла да има отвличане.След това Д.а позвънила на съпруга си А. и съобщила,че
Д. прави постановка за отвличане,като той тръгнал към тях и на първата възможна
отбивка,която била на разклона за гр.Елин Пелин,И. спрял,изчакали А. и той заедно с И.
откарал майката и децата до дома им в Челопеч.Според показанията на А. Д.,съпругата му
съобщила в проведения между тях телефонен разговор,че Д. не искала да слиза от
автомобила в действителност и през цялото пътуване е говорила по телефона.
Съдът е приел за установено,че Д.Д. е потърсила медицинска помощ на 15.11.2018 год.,като
е поставена диагноза „остра стресова реакция”,придружена с „ухапване от човек”-
ухапването е констатирано на дясната й предмишница.
Първоинстанционният съдебен състав е взел предвид и множеството документи по делото,от
които е установено,че отношенията между Д.Д. и И. Д. са трайно и силно влошени,като
последният,подкрепян от своята майка,е депозирал сигнали до различни институции,в които
е съобщавал за неглижиране от страна на майката на грижите по отглеждането и
възпитанието на двете деца,вкл. за упражнявано спрямо тях психическо насилие.Д.Д. от
своя страна е депозирала искова молба за предоставяне на родителските права,търсила е
подкрепа от Фондация „Анимус” по повод упражнено насилие от И. Д.,а също така и
съдействие за преодоляване на психологическа травма от процесния случай.Отчел е също
така,че въпросът за упражняване на родителските права по отношение на малолетните деца
е решен с неокончателно решение на Районен съд-Пирдоп,а предявената от И. Д. претенция
по реда на ЗЗДН срещу Д.Д. е отхвърлена с неокончателно решение на СРС от 07.12.2020
год.
С оглед на горното и съобразявайки високата степен на обществена опасност на деянието по
чл.142,ал.1 от НК и предпоставките за прекратяване на наказателното производство на
основание чл.9,ал.2 от НК,съдът е намерил,че в постановлението на СОП декларативно е
изложено,че противоправното поведение на Д. е било бързо преустановено и в кратко време
след изразеното несъгласие на Д. да отиде с децата до гр.София,той сам е организирал
връщането им с.Челопеч,което е и основанието да бъде прието,че обществената опасност на
деянието е явно незначителна.Констатирал е,че в същото време според показанията на Д.Д.
и материалите по делото ,първото й обаждане на тел.112 е било в 12.49 ч.,а когато А. Д. и И.
Д. тръгнали да ги връщат в дома им било вече 13.26 ч. и в това време автомобилът на
последния бил променил местонахождението си с около 40 км.,преминавайки при това през
и покрай няколко населени места,които обстоятелства са останали извън коментара на
прокурора,без от него да бъде подложено на преценка и установеното травматично
увреждане на пострадалата Д.,причинено от ухапване от св.И. Д.,както и цялостното
5
поведение на последната в конкретния случай.
Съдът е споделил и оплакването,че проведеното разследване не е събрало всички относими
доказателства дали действително между двамата родители е имало предварително съгласие
заедно с децата да посетят медицински специалист в гр.София в процесния ден с оглед
противоречията в показанията на св.И. Д. и И. Д. за целта на пътуването за София-за дрехи
според Д.,и на медицински преглед,според Д.а,за който преглед последната твърди,че
майката на децата е била уведомена по имейл от синът й.
Според съдебният състав е необходимо и изследване на медико-биологичната
характеристика на причиненото на Д.Д. травматично увреждане в съвкупност и с данните за
получената от нея психологическа травма,който въпрос е намерил за съществен за
преценката относно съставомерността на деянието.
Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да сподели изводите
на първостепенния,с които е отменено постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство на основание чл.9,ал.2 от НК.
Касае се за разследване за престъпление с висока степен на обществена опасност,което
накърнява лични права на отвлечения,свързани със свободното формиране на волята
му,свободата на действие и придвижване в пространството.От обективна страна е
необходимо да е налице принудително преместване на пострадалото лице в
пространството,на което то изрично се е противопоставило.
В конкретния случай прокурорът е приел,че деянието на Д. само формално осъществява
признаците на престъпление по чл.142,ал.1 от НК поради неговата явно незначителна
обществена опасност предвид неразбирателството между Д. и Д.Д. ,включително и относно
упражняването на родителските права,бързото преустановяване на противоправното му
поведение ,като кратко време след изразеното несъгласие на Д. сам е организирал нейното и
на децата връщане обратно в дома им.
В принципен план е защитима тезата на прокурора,поддържана и в частния протест,че
правилото на чл.9,ал.2 от НК е приложимо за всички деяния,формално осъществяващи
признаците на който и да било престъпен състав и не се ограничава от вида и наказуемостта
на съответното престъпление,а следва да се преценяват степента на засягане на защитените
обществени отношения,обективните характеристики на деянието,своеобразието на
обстоятелствата ,при които е извършено,данните за личността на дееца и настъпилите
последици.Именно в тази връзка настоящият съдебен състав приема,че постановлението на
прокурора е необосновано,тъй като липсва какъвто и да е анализ на събраните по делото
доказателства,при условие,че са налице две напълно противоречиви версии за случилото
се,изложени от една страна от св.Д.Д. и от друга-от И. Д. и майка му И. Д..Липсва разбор
как изнесеното от тях се съотнася към установените по делото факти от писмените
доказателства и по какви съображения е приета за достоверна именно една от двете версии-
6
тази на св.Д.Д..
Постановлението на прокурора е необосновано и в частта досежно правните му изводи,тъй
като не са изложени съображения за обективната и субективна съставомерност на деянието
по чл.142,ал.1 от НК,така че на следващо място да се обсъжда приложението на чл.9,ал.2 от
НК.
Въззивният съд се съгласява с извода на първостепенния,че е налице и непълнота на
доказателствата относно значими за предмета на доказване обстоятелства относно
наличието или не на предварителна уговорка между Д. и Д. на инкриминираната дата
малолетните деца да бъдат прегледани от медицински специалист в гр.София,който
доказателствен дефицит би могъл да бъде преодолян чрез провеждането на очна ставка
между участниците в събитията,както и събирането на писмени данни за кореспонденцията
им по имейла,каквато се твърди,че е имало от св.И. Д..Отделно от това е необходимо да
бъде изследвано получена ли е от Д.Д. психологическа травма,която има своето значение за
изясняване степента на настъпилите вредни последици,тъй като същата рефлектира и върху
преценката за обществената опасност на деянието.
С оглед на това и настоящият съдебен състав приема,че е необходимо да се изследват
задълбочено посочените по-горе обстоятелства,едва след което да се направи обоснована
преценка първо за съставомерността на деянието по чл.142,ал.1 от НК,а след това и от
гледна точка на приложението на чл.9,ал.2 от НК.
ОПРЕДЕЛИ:
По изложените съображения Софийски апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.09.2021 год. на НЧД № 454/21 год. на Софийски
окръжен съд,с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното
производство по пр.пр.№ 3436/18 год. на СОП,ДП №76/2019 год. на ОСлО при СОП и
делото е върнато на прокурора.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7