Р Е Ш
Е Н И Е
№:286 20.03.2023 г. гр. Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На
двадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар: Вяра Стоянова
като разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно дело № 1880 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Е.Т.М., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, подадена чрез адв. С.К.,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0769-001212/14.10.2022
г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ -
Бургас, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
ПАМ – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му
били отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна. Жалбоподателят счита, че не е бил наясно, че са му отнети
всички контролни точки. Иска се отмяна на издадената ПАМ като необоснована и
недоказана. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
С допълнителна молба от процесуалния представител на
жалбоподателя, е оспорена автентичността на положените подписи върху част от
НП, въз основа на които е издадената процесната
заповед.
В съдебно заседание, редовно и своевременно призован,
жалбоподателят се явява лично и с процесуални представители, които поддържат
жалбата и доразвиват изложените в същата възражения. Претендира се отмяна на
заповедта и присъждане на разноски.
Ответникът – полицейски инспектор, Сектор "ПП" при
ОДМВР - Бургас предоставя административната преписка по издаване на оспорената
заповед, като изразява становище за неоснователност на жалбата. Не претендира
разноски. В съдебно заседание редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административен съд – Бургас, XXV
състав, след преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0769-001212/14.10.2022г., издадена от полицейски
инспектор, Сектор "ПП" при ОДМВР –
Бургас, е
иззето свидетелството за управление на МПС
на жалбоподателя Е.Т.М., на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП. В заповедта е посочено, че на водача са отнети всички
контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, както следва: с НП №
8641/05.12.2007г. на РУ - Сливен, влязло в сила на 29.12.2007 г., са отнети 5
к.т.; с НП № 3249/29.05.2008 г. на РУ - Сливен, влязло в сила на 27.06.2008 г.,
са отнети 6 к.т.; с НП № 4975/26.05.2009 г. на сектор „ПП“-Бургас, влязло в
сила на 16.06.2009 г., са отнети 6 к. т.; с НП № 80/01.06.2009г. на РУ -
Приморско, влязло в сила на 03.09.2009г., са отнети 10 к.т.; с НП № 81/26.08.2009г.
на РУ - Приморско, влязло в сила на 18.09.2009г., са отнети 6 к. т. и с НП №
604/06.07.2010г. на РУ - Приморско, влязло в сила на 17.07.2010г., са отнети 16
к. т.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 21.10.2022 г., който
я оспорил пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган с
жалба вх.№ 769000-25869/21.10.2022г.,
във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.
Административният орган е представил служебно-заверено копие
на всички цитирани в заповедта НП с отбелязване на датата на връчването им и
влизането им в сила, както и оригиналите на НП, на които се позовава (л.51,
л.55-57, л.66, л.68), справка за нарушител/водач (л.5-8), в която се съдържа
информация за издадените спрямо М. актове, фишове, ЗППАМ и НП, както и
предприетите спрямо него действия. Представени са и заповеди за компетентност(л.15,
л.16).
По делото е назначена и приета съдебно-графологична
експертиза, изготвена от вещо лице криминалист, чието заключение съдът
възприема като изготвено компетентно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Съгласно заключението на вещото
лице, подписът срещу графата „Подпис” в Разписка от 19.06.2008 г. в НП №
3249/29.05.2008 г., издадено от РУ – Сливен, влязло в сила от 27.06.2008 г. е
положен от Е.Т.М.. Идентично е заключението на експерта и по отношение на
подписа срещу графата „Подпис” в Разписка от 26.08.2009г. в НП № 80/01.06.2009 г., издадено от РУ –
Приморско.
Вещото лице е посочило, че методът на изследване е
сравнително-идентификационен, като документите с подписите, обекти на експертизата,
са изследвани в оригинал в съответните служби на МВР в гр.Приморско и гр.Сливен.
Същите са изписани със синя химикална паста, като по
тях не са открити следи от триене, зачертаване, зацапване, следи от
предварително нанесени щрихи и контури, следи от коректори. Подписите са ясни, четливи,
имат достатъчен брой идентификационни признаци и са годни за сравнително
изследване. Според вещото лице, посочените
в експертизата съвпадащи общи и частни признаци на почерка са характерни, устойчиви
и в своята съвкупност достатъчни за извода, че изследваните подписи са положени
от Е.М..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Оспорената заповед за ПАМ е издадена от административен орган
с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.
172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с
мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОД
на МВР гр. Бургас, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т. ч. и
полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция", които могат да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в
рамките на неговата правомощия.
Не се установява при издаването на оспорената заповед да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Същата е издадена в писмена форма и съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване. В заповедта за налагане на ПАМ конкретно и ясно
са изброените наказателните постановления, издадени срещу жалбоподателя, броя
на отнетите с всяко едно от тях контролни точки, както и неизпълнението от
същия на задължението по чл.
157, ал. 4 от ЗДвП, които представляват фактическо основание за налагане на
посочената ПАМ.
Издадената заповед за налагане на ПАМ е постановена и при правилно
прилагане на материалния закон.
Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
"изземване на свидетелството за управление" на лице, което не е
изпълнило задължението си по чл.
157, ал. 4 от същия закон. Последната норма
предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Релевантният за приложението на чл. 171, т. 4 от ЗДвП юридически факт е този
на изпълнение и на двата елемента от фактическия състав, с който правната норма
на чл. 171, т. 4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ "изземване на
СУМПС", а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие
на отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за
връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.
В разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че
при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава
контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и
определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. С ал. 3 на
посочения член е делегирано правото на министъра на вътрешните работи с наредба
да определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Според ал. 4 водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В чл. 158 от ЗДвП е
уреден реда, по който броят на контролните точки за отчет на извършваните
нарушения се възстановява, съответно – частично след преминато допълнително
обучение при определени условия и служебно, след изтичане на две години,
считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно
постановление, с което на водача са отнети контролни точки.
През различните периоди на спорното правоотношение са
действали Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и
нарушенията (отменена) и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отменена). Съгласно
двете наредби, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в
сила наказателно постановление.
Законодателят, с цел безопасност на движението, е преценил,
че извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на
правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност
на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой
контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В
сега действащия нормативен акт - Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г., законодателят
е определил максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки,
които се отнемат за отделните нарушения - чл. 6, ал. 1 от Наредба № Iз-2539.
Регламентирано е, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила
наказателно постановление - чл. 3, ал. 1 от Наредбата, а според чл. 3, ал. 2 от
същата, „при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в
наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на
оставащите контролни точки.“
Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни
точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално
допустимия им брой, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването
на някое от визираните в чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-139 или чл.4, ал.1 от
Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. (действали при постановяването на различна
част от спорните НП) нарушения. За да е установено по надлежния ред
административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го
констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т.е.
влязъл в сила акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това
поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 от ЗАНН
влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не
са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.
Съответно, по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните
точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно
постановление, дори и само в частта му, в която е отбелязан броят на отнетите
по силата на закона контролни точки, се извършва по реда на ЗАНН, пред
съответния районен съд.
По отношение на цитираните шест наказателни постановления не
са ангажирани доказателства за обжалване и отмяна по реда на чл. 63 от ЗАНН,
поради което съдът приема, че са налице доказателства, съобразно нарочното
отбелязване върху тях, че същите са връчени и влезли в сила. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че НП № 3249/29.05.2008г., издадено от РУ –
Сливен и НП № 80/01.06.2009г., издадено от РУ – Приморско, не са му били
връчени респ. не са подписани от него. От заключението на вещото лице се
установява, че посочените в експертизата съвпадащи общи и частни признаци на
почерка са характерни, устойчиви и в своята съвкупност достатъчни за извода, че
изследваните подписи, на двете НП, са положени от Е.М..
След като НП са влезли в сила, съдът е длъжен да се съобрази
с отразеното в тях, а именно, че на М. са отнети общо 49 контролни точки.
Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в
сила на съответното наказателно постановление, а възстановяването им в периода,
релевантен за делото, се е извършвало по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП
/редакция ДВ, бр.51/2007г./. Според разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП в
приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на
свидетелството се възстановява: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от
първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от
веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задължението си
по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни
документи/разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП има отношение към заплащането
на наложеното с НП наказание „глоба“/; 2.служебно, до максималния размер, след
изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното
наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Според
ал. 2 на чл. 158 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките за
потвърждаване валидността на свидетелството може да се възстановява само до
първоначалния максимален размер. Съгласно чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, лице, което е
загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички
контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните
органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от
датата, на която е върнато свидетелството.
Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на
нормите на чл.158, вр. чл.157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на
контролните точки е допустимо само при частичното им отнемане, до първоначалния
максимален размер /арг.: чл.158, ал.2 от ЗДвП/, но не
и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит /чл.157, ал.4, вр.
ал.3 и ал.1 от ЗДвП/. В последната хипотеза водачът губи придобитата
правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на
чл.157, ал.5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством
някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. /В
този смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018г. на ВАС по адм.д.
№ 1730/2017г., VII о./.
В конкретния случай по 6 бр. наказателни постановления,
влезли в сила в периода от 29.12.2007 г. до 09.07.2010 г., на жалбоподателя са
отнети 49 контролни точки, т.е. всички точки, следователно възстановяването на
придобитата правоспособност е можело да стане единствено по реда на чл. 157,
ал. 5 от ЗДвП, т.е. чрез полагане на нов изпит за правоспособност, за което
няма твърдения и доказателства да е било сторено. Не е налице и възможност за
възстановяване служебно на контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП
в приложимата редакция, доколкото от влизане в сила на всяко едно от
наказателните постановления до издаване на следващото не е изминал период от
две години без извършени нарушения с отнемане на контролни точки.
Представената по преписката справка-картон на водач не е
официален документ и има единствено регистърен,
вторичен характер, поради което и не може да служи като доказателство за
налични, респ. отнети брой контролни точки, нито служи като доказателство за
служебно възстановени контролни точки и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административния орган, нито
за съда /в този смисъл е Решение № 15813/18.12.2018г. по адм.дело
№ 5172/2018г. на ВАС, І отделение;Решение № 12924 от 24.10.2018г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017г., VIIо.,/.
Ето защо, не следва да бъде зачетено записаното в служебно възстановяване на
контролни точки на 09.07.2012 г., тъй като изобщо не е била налице такава
възможност за служебно възстановяване, доколкото още към 09.07.2010 г., М. вече
е бил неправоспособен поради изгубване на всички 39 на брой контролни точки и
не е било възможно служебното им възстановяване до пълния им размер.
Правоспособността се губи еx lege,
поради което и издадената от ответника справка-картон на водача не може да
игнорира визираните в правната норма юридически факти /Решение №
9772/28.06.2013г. по адм.д. № 2228/2013г. на VІІ отд. на ВАС/.
В този смисъл, възраженията на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни. Съдът намира за необходимо да отбележи, че до извод, различен от
изложения, не води и възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, изложено в съдебно заседание, а именно, че в НП № 80/01.06.2009 г.
е отбелязано, че към 02.06.2009 г. на водача му остават 29 контролни точки,
като след влизане в сила на посоченото НП, на М. са издадени само още две НП, с
които се отнемат общо 22 контролни точки т.е. на водача би следвало да му
остават 7 контролни точки. Този извод е неправилен, тъй като не е взето
предвид, че към 02.06.2009 г., НП № 80/01.06.2009 г. още не е влязло в сила,
т.е. на водача все още не са отнети съответния брой контролни точки, посочени в
същото. Дори да се приеме, че към 02.06.2009 г. на водача действително са му
оставали 29 контролни точки, след влизане в сила на НП № 80/01.06.2009 г. на
26.08.2009 г., на водача са му останали 19 к.т. Като се вземат предвид двете последващи НП, с които, както вече бе посочено се отнемат
22 контролни точки, се стига до извод, че на М. са отнети всички контролни
точки.
Доколкото по делото няма спор, че към датата на издаване на
заповедта за налагане на ПАМ, жалбоподателят не е върнал своето СУМПС в
съответната служба на МВР, следва да се приеме, че са възникнали фактическите
основания за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП, и че обжалваният акт е издаден в съответствие с материалния закон, както
и с целта на закона, която е да се преустанови извършването на нови нарушения
от неправоспособни водачи.
С оглед на горното, жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, XXV
състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Е.Т.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0769-001212/14.10.2022г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ - Бургас, с която
на основание чл.171, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – изземване
на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му били отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: