№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 4119 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение
№ 299656/20.12.2017г., постановено по гр. д. № 56909/2016г. по описа на СРС, I ГО, 124-ти състав, е отхвърлен предявеният от
Т.П.К. срещу „1.ч.” ЕООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 10 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие от
публикувана статия от 10.02.2015г. в електронното издание на в. „24 часа” със
заглавие „Разработката „Червей” копирала цялата информация на МВР за паралелна
структура?”, ведно със законната лихва върху сумата от 11.10.2016г. до окончателното
плащане.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищеца, в която се навеждат оплаквания
за неговата неправилност. Поддържа се, че по делото са установени всички
елементи от правопораждащия претендираното вземане фактически състав. Сочи се,
че изложените в статията твърдения не отговарят на действителността и засягат
жалбоподателя, като накърняват доброто му име и обективно са от естество да
формират негативна оценка у читателя за
него. Изтъква се, че ищецът не е „уволняван” от МВР и с тази информация се цели
създаването на грешна и отрицателна представа за личността му. Цитират се
конкретни фрагменти от статията, които според жалбоподателя са позорящи. Твърди
се, че статията е публикувана в електронно издание и съдържанието й е
достигнало до неограничен кръг субекти. Съобразно изложеното се моли за отмяна
на решението, уважаване на предявения иск и присъждне на сторените разноски.
Насрещната
страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва.
Твърди се, че електронната медия, в която е публикувана статията, не се издава
от ответното дружество към датата на публикацията и последното не е възложител
на работата. Сочи се, че публикуваната информация е предварително проверена от
повече от два източника. Поддържа се, че изнесеното в статията не засяга лично
ищеца, тъй като няма твърдения свързани
с него, а единствено е посочено, че се извършва проверка и има вероятност да са
копирани архивите на МВР. Изтъква се, че деянието не е противопрано и виновно,
а причинените вреди не се намират в причинно-следствена връзка със статията.
Ето защо се моли за потвърждаване на решението и присъждане на направените
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка,
приема следното:
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен
състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от разпространяването
на неверни и позорящи личността факти, съдържащи се в процесната статия.
Според
чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от негово противоправно поведение при или по повод
изпълнението й. Възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило
непозволеното увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно-обезпечителна
функция. Медията, като юридическо лице, носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за
вредите от публикации, направени в нейни издания и/или по нейно възлагане.
Ангажирането
на отговорността на ответника по посочения ред изисква осъществяването на
следния фактически състав: противоправно и виновно причинени вреди от действията
на лица - служители на ответника, при или по повод извършване на възложена от
ответника - юридическо лице работа и наличие на причинно - следствена връзка
между действието и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В
случая ищецът е поддържал, че с употребените в статията изрази „Според
проверките е имало голяма вероятност информационните масиви на МВР да са
копирани и в момента да са в ръцете на паралелна структура”, „разработката
„Червей” заплашва националната сигурност, тъй като не може да бъде установено
каква информация е изнесена от МВР и накъде е поела” , „Дни след като властта
бе поета от служебното правителство на Г.Б., вътрешният министър Й.Б.освободи
от поста шеф на „Вътрешна сигурност” К.. Мотивът бе, че той не разполага с
нужната квалификация, за да заема длъжността” и „смяната бе тълкувана като
кадрова метла в МВР”, са направени неверни твърдения, които са позорящи ищеца и
заблуждават читателя.
Страните
не спорят по факта, че на електронното издание www.24chasa.bg на дата 10.02.2015г. е публикувана статия със
заглавие „Разработката „Червей” копирала цялата информация на МВР за паралелна
структура?”, като статията е представена по делото на хартиен носител /л. 9/.
Същата е с автор В.И., който видно от представеното съобщение от НОИ /л. 62/ се
е намирал в трудови правоотношения с ответника към датата на публикацията –
10.02.2015г. От показанията му, дадени в хода на производството, се установява,
че статията е изготвена по възлагане на „началниците му”. Ето защо следва да се
приеме, че статията е изготвена и публикувана по възлагане на ответника, поради
което същият носи гаранционно-обезпечителна отговорност за настъпилите от нея
вреди.
В своята
практика ВКС последователно приема, че не е противоправно поведението по повод
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие (Решение на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1438/2009г.). Публичните
лица са длъжни да търпят критика в по-голяма степен, но те не са длъжни да търпят
всяка критика, всяка обида или клевета. В случаите, при които чрез печатно
произведение са разпространени обидни и клеветнически твърдения или други данни
с негативен подтекст, издателят на печатното произведение носи отговорност за
причинените вреди на основание чл. 49 ЗЗД. (Решение № 264/21.10.2013г. по гр.
д. № 2161/2013г., ІІІ ГО ВКС).
Като
клевета следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Разгласяването
на позорно обстоятелство е довеждане до знанието на трето лице за такова обстоятелство,
което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт за пострадалия, отнасящ се до
минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална
реализация, укорим от гледна точка на общопризнатите морални норми или
отразяващ отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно, който
е от естество да накърни доброто му име в обществото, да компрометира честта и
достойнството. Предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. Освен това обстоятелствата трябва
обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
Фактическите
твърдения, за които се поддържа, че са клевета, могат да бъдат проверявани за
вярност като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са
клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на
гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни - издателят носи
отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото лицето, което
ги изнася не е проявило дължимата грижа да провери достоверността на
информацията. Във всеки конкретен случай следва да се прави разграничение между
обидата и клеветата, които са в обсега на ограниченията на правото на свободно
изразяване на мнение по чл. 39-41 от КРБ, и оценъчните съждения, които са извън
този обсег. При преценка основателността на предявения иск, мненията и оценките
не подлежат на проверка за вярност, тъй като те представляват само коментар на
факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на
лицето само ако представляват обида. Негативните оценки за определена личност,
открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност, ако не засягат достойнството и честта на личността.
В аспекта
на изложеното, се налага извода, че направените във въззивната жалба оплаквания
са неоснователни. Заглавието на статията „Разработката „Червей” копирала цялата
информация на МВР за паралелна структура?” и изразът в нея „имало голяма
вероятност информационните масиви на МВР да са копирани и в момента да са в
ръцете на паралелна структура” представляват предположение на автора за
осъществяване на определен факт, като същите не насочват към конкретна личност.
В тази част на статията името на ищеца е споменато само веднъж и то във връзка
с това, че е поискал разрешение за използване на специални разузнавателни
средства, което не се твърди да е невярно. Тоест не може да се направи
обоснован извод, че посоченото предполагаемо деяние по копиране на информация от
масивите на МВР се свързва точно с ищеца и именно на него се приписва
извършването му. Изразът „Реално разработката „Червей” заплашва националната
сигурност” представлява коментар, мнение, оценъчно съждение на автора и като
такъв не подлежи на проверка за вярност. Изразните средства, с които мнението е
обективирано, се избират свободно от автора му и той не е ограничен по никакъв
начин, освен от разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република
България. В случая нарушение на тази разпоредба няма, защото използваните
изрази не са обидни, поради което и направата им не е противоправна.
Изнесеното
в статията твърдение за освобождаване на Т.К. от поста „шеф” на „Вътрешна
сигурност” в МВР с мотива, че същият не разполага с нужната квалификация за
длъжността, представлява твърдение за настъпването на определен факт в
обективната действителност, поради което може да ангажира отговорността на
ответника, но само ако е невярно и позори адресата. За доказването на това обстоятелство
е разпитан свидетелят Й.Б., който се сочи в статията като лицето, освободило
ищеца от длъжност. В показанията си същият потвърждава, че през 2014г. е бил
назначен за служебен министър на вътрешните работи и като такъв е освободил
ищеца от поста директор на дирекция „Вътрешна сигурност” в МВР, като го е
изпратил в резерва, което било „най-сигурният начин той да не се върне в МВР”.
Причината била, че Т.К. бил бивш служител на ДАНС, която била информационна
служба, за разлика от МВР, където се извършвали полицейски функции, и като
такъв не разполагал с достатъчно стаж за заемане на длъжността. Ето защо се
възползвал от възможността да освободи ищеца от тази длъжност и да назначи
друго лице на негово място.
Съдът
кредитира напълно показанията на свидетеля Б., тъй като не съдържат вътрешни
противоречия и не се опровергават от останалия доказателствен материал. Чрез
тях се установява верността на сочения факт за освобождаване на ищеца от
заеманата длъжност.
Не
съставлява клеветническо твърдение и изнесеното в последното подзаглавие на
статията, че Т.К. е „уволнен” от Б.. От направеното непосредствено по-долу в
статията уточнение се установява, че под „уволнение” авторът на статията е
вложил обичайното му значение на освобождаване от заеманата длъжност не по
инициатива на служителя, което се установи, че действително се е случило. В
правната теория и съдебната практика е безспорно, че под „уволнение” се разбира
не само дисциплинарно уволнение (наложено като наказание за неспазване на
трудовата дисциплина), което е една частна хипотеза, а всяко едностранно
прекратяване на трудовото/служебното правоотношение по инициатива на
работодателя независимо от волята на работника/служителя. В статията липсват
твърдения ищецът да е извършил дисциплинарни нарушения, които да са довели до дисциплинарното
му уволнение. Ето защо съдът приема, че изнесеното в тази част на статията
фактическо твърдение отговаря на действителността, доколкото ищецът
действително е бил освободен от заемания пост не по негова инициатива, а
използваният израз „уволнен“ не е позорящ.
По
отношение на израза „смяната бе тълкувана като кадрова метла в МВР” въззивната
инстанция намира, че същото съставлява оценъчно съждение, коментар на факт от
страна на автора, който не и обиден, тъй като не са използвани епитети,
отразяващи по негативен начин ищеца, или ругателни и унизителни думи и изрази.
В
заключение следва се посочи, че и от цялостния анализ на статията не може да се
изведе извод за негативни целенасочени внушения спрямо личността на ищеца,
които да излизат извън рамките на допустимата журналистическа свобода и
обективно да са в състояние да засегнат честта, достойнството и доброто му име.
По
изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно решение,
което трябва да бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство, право на разноски има въззиваемата
страна, която претендира заплащането на сумата от 300лв. адвокатско
възнаграждение. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР №
6/2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, само когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. В представения на л. 15 от въззивното дело договор за
правна защита и съдействие между ответника и процесуалния му представител е
уговорено възнаграждение в размер на 300лв., което е заплатено по банкова
сметка. *** – платежно нареждане или извлечение от банкова сметка, ***.
Намиращият се на л. 35 от въззивното дело договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено възнаграждение от 300лв., заплатено в брой, не се отнася за настоящото въззивно
производство, а за частно гражданско дело от 2018г. по описа на СГС. Поради
това разноски не следва да бъдат присъждани.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
299656/20.12.2017г., постановено по гр. д. № 56909/2016г. по описа на СРС, I ГО, 124-ти състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.