№ 2676
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110209540 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 29-2300030 от 15.06.2023г., издадено от
Д.Г.И. – Главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда”, с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.61, ал.1
от КТ на **** с ЕИК **** (в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на КТ) е наложена „имуществена санкция” в размер на
2000 (две хиляди) лева.
Срещу така издаденото Наказателно постановление е подадена жалба от **** (чрез
Управителя на Дружеството – М. М. Г.). В нея се посочва, че Наказателното постановление
е незаконосъобразно и недоказано. Твърди се, че проверяващите били създали паника сред
работещите зидари и им диктували какво да пишат. Посочва се, че му е било обяснено, че
гражданските договори са невалидни и че му е било предложено споразумение с наказващия
орган, но управителят на Дружеството – жалбоподател отказал. Иска се съдът да отмени
Наказателното постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав **** се представлява от Управителя на Дружеството – М. М.
Г.. В съдебно заседание на 10.10.2023г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав на 05.03.2024г. Управителят на **** пледира за
отмяна на обжалваното Наказателно постановление, защото Г. бил „производител на брутен
вътрешен продукт“. Твърди, че в деня на проверката е имало четирима човека, явили се на
конкурс за зидари. Управителят на Дружеството ги извикал, за да провери техните умения,
тъй като имал договор с голяма фирма. Според представителя на Дружеството –
1
жалбоподател той имал правото да реши дали с граждански или с трудов договор да назначи
зидарите. Изтъква се, че трябвало да се зидат около 300 кв. м. Посочва, че лицата не искали
да бъдат назначавани с граждански договори, тъй като не получавали помощи от общински
и социални служби. Признава, че на **** са съставени три Акта, тъй като на обекта били
заварени трима работници. Пледира за отмяна на процесното Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Главен директор на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ се представлява от юрк. Г.. В съдебно заседание на 10.10.2023г. тя
заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред районния съд на
05.03.2024г. юрк. Г. иска жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана, както и да се потвърди Наказателното постановление като правилно,
законосъобразно и доказано. Посочва се, че в жалбата е признато, че заварените лица в
обекта на контрол са били за първи работен ден и са имали граждански договори, за да може
работодателят да прецени дали са годни за изпълнение на дадена работа. Процесуалният
представител на въззиваемата страна се позовава на чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, където е
регламентиран срок за изпитване на работниците и служителите, за да се провери годността
им. Относно твърдението, че работата е била за определен срок, юрк. Г. посочва, че в
Кодекса на труда е дадена възможност за сключване на срочни договори - до завършване на
определената работа. При извършената проверка от контролните органи в обекта на контрол
завареното лице собственоръчно било попълнило дадената му декларация, в която посочило
елементи на трудово правоотношение като работно място, работно време, месечно трудово
възнаграждение, почивни дни, които са неприсъщи за един граждански договор. Освен това
се посочва, че дейността, извършвана в строителството, се отличава с висока степен на
трудов травматизъм и висока степен на обществена опасност, тъй като се наблюдават
множество трудови злополуки. Доколкото даденото лице няма сключен трудов договор, то
не може да се ползва от закрилите, регламентирани от законодателството, свързани с
безопасните условия на труд. Поради това юрк. Г. иска съдът да потвърди издаденото
Наказателно постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган. Освен това юрк. Г. представя и писмени бележки.
В писмените бележки на юрк. Г. се цитира чл.1, ал.2 от КТ като се посочва, че между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа следва да бъде
сключен трудов договор. Отношенията по предоставяне на работна сила следва да бъдат
уредени като трудови чрез сключване на трудов договор преди постъпване на лицето на
работа. Обяснява се, че ако между гражданско-правните субекти се уговори престиране на
определен трудов резултат – сключеният договор е граждански и регламентацията му е по
ЗЗД, но когато предметът на договора е престиране на работна сила и работникът или
служителят имат определено работно време, работно място и трудово възнаграждение,
работата се извършва чрез личния труд на работника или служителя, свързана е с предмета
на дейност на възложителя, а работникът или служителят изпълняват указанията на
работодателя за това кога, къде и как да работи, работата се извършва съгласно реда и
последователността, определени от работодателя – е налице трудово правоотношение
2
(трудов договор), което се урежда по КТ. Посочва се, че физическо лице, което желае да
предоставя услуга или труда си без да влиза в трудово правоотношение, следва да се
регистрира като едноличен търговец и в този случай отношенията между страните ще бъдат
търговски. В писмените бележки се посочва, че решаващо значение за определяне на
характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната
дейност. Дали възникналото правоотношение е трудово по характера си е въпрос на правна
преценка, която се прави въз основа на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай и
не се определя от наименованието на конкретния договор с лицето, а от естеството на
насрещните права и задължения. Посочва се, че договорите за изработка и поръчка са за
еднократни действия при пълна свобода на действие на изпълнителя. По делото не били
събрани доказателства, че М. А., бидейки работник на строителния обект, е използвал свои
материали и оборудване във време, определено от него да посещава обекта и при пълна
свобода да определя начина за изпълнение на възложената работа. Изтъква се и това, че
едно лице, когато извършва строително – монтажни дейности без наличието на сключен
трудов договор с работодателя то не може да се възползва от определени способи,
предвидени за закрила здравето и безопасността на работещите /напр. задължителна
застраховка за риска трудова злополука, нормативни задължения на работодателя за
инструктажи по здраве и безопасност, предоставяне на лични предпазни средства и т.н./.
Относно твърденията на жалбоподателя, че декларацията на А. била писана под диктовка,
юрк. Г. заявява, че са безпочвени и обслужващи защитната теза. Ако работодателят е искал
да провери годността на работника или служителя да изпълнява определена работа, за него е
съществувала правна възможност да сключи с работника трудов договор със срок за
изпитване по чл.70, ал.1 от КТ. В писмените бележки се посочва още, че при издаване на
Наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на
ЗАНН. Оспореното НП е издадено от компетентен орган, в предвидения давностен срок и
отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Твърди се, че при издаване на АУАН са
спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и че съдържанието на Акта е съобразено с
чл.42 от ЗАНН. Според юрк. Г. в АУАН и в НП съставът на нарушението, нарушителят,
неговата отговорност, датата и мястото на извършване на нарушението и доказателствата,
които го потвърждават са точно и ясно описани. Дадена била възможност за реализиране на
защитата на нарушителя в пълен обем. Според процесуалния представител на въззиваемата
страна в жалбата не се сочат годни отменителни основания за незаконосъобразност на
процесното НП. Относно вида и размера на санкцията в писмените бележки се твърди, че
същите са правилно определени в НП, като е отчетена тежестта на нарушението, степента на
обществена опасност на извършеното нарушение и всички смекчаващи, респ. отегчаващи
отговорността обстоятелства. Санкцията е определена като справедлива и съответна на
тежестта на нарушението, както и на целите по чл.12 от ЗАНН. Поради това се иска съдът да
отхвърли жалбата и да потвърди Наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
3
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
В периода от 22.02.2023г. до 01.05.2023г. лицето М. Й. А. бил в трудово
правоотношение с ****. Междувременно - на 15.04.2023г. М. Й. А. сключил Граждански
договор с друго юридическо лице - **** за извършване на тухлена зидария на обект
„Надежда-20“ за срок от 1 месец и срещу възнаграждение от 800 лева.
На 27.04.2023г. около 12:00 часа служители на Главна дирекция „Инспектиране на
труда“ (свидетелите П. М., М. С., В. С. и М. С.) извършили проверка на **** в обект на
контрол : строителен обект – строяща се „Жилищна сграда с гаражи“ в гр. София, район
„Надежда“, УПИ V-898, кв.51, местност „Надежда 4“. На място свидетелките установили
няколко лица да полагат труд. Едно от лицата бил М. Й. А., който извършвал зидария на
кота + 14.25 в цитирания по-горе обект. На заварените лица, включително и на А., били
раздадени декларации за попълване. В декларацията от 27.04.2023г., попълнена от М. Й. А.,
лицето декларирало, че работи като „зидар“ за ****, с работно време от 08:00 часа до 17:00
часа, с определено работно място – строителен обект в ж.к. „Надежда“, с трудово
възнаграждение от 870 лева, с почивни дни събота и неделя, а също и че има сключен
трудов договор.
Проверката продължила по документи на 09.05.2023г., когато Управителят на
Дружеството – жалбоподател предоставил на проверяващите лица цитирания по-горе
Граждански договор от 15.04.2023г. между М. Й. А. и ****. Било установено, че
Дружеството – жалбоподател не е сключило трудов договор с лицето М. А. преди
постъпването му на работа, с което е нарушен чл.61, ал.1 от КТ на 27.04.2023г. За това,
както и за други нарушения, констатирани в хода на проверката, свидетелите П. М., В. С. и
М. С. съставили Протокол за извършена проверка № ПР2315712. В него били констатирани
общо девет нарушения, като за част от тях били дадени предписания. Едно от
констатираните нарушения било това по чл.61, ал.1 от КТ касателно липсата на сключен
трудов договор между М. Й. А. и ****. Препис от Протокола за извършена проверка бил
връчен на 15.05.2023г. на Управителя на **** – М. Г. срещу подпис. Заедно с това св. П. М.,
в присъствието на св. М. С. и св. В. С., съставила и Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 29-2300030 от 15.05.2023г. срещу **** за извършено на 27.04.2023г.
нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Актът бил връчен срещу подпис на
Управителя на **** на 15.05.2023г.
Въз основа на цитирания по-горе АУАН Д.Г.И. – Главен директор на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ издал процесното Наказателно постановление № 29-2300030 от
15.06.2023г., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.61,
ал.1 от КТ на **** (в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ) е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева. Това Наказателно
постановление е изпратено по пощата на **** и е получено на 27.06.2023г., след което е
обжалвано с жалба, подадена директно в СРС на 29.06.2023г.
С Разпореждане на Председателя на СРС-НО от 30.06.2023г е изискана
4
административно – наказателната преписка от наказващия орган. С писмо с вх. № 198271 от
11.07.2023г. в СРС постъпва изисканата преписка и на 12.07.2023г. е образувано настоящото
дело.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства : АУАН № 29-2300030 от 15.05.2023г.; Протокол за извършена
проверка № ПР2315712 от 27.04.2023г.; Граждански договор от 15.04.2023г. между **** и
М. Й. А.; известие за доставяне на НП; писмо от Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ с вх. № 232618 от 17.08.2023г.; Заповеди на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с № З-0861 от 17.10.2022г., с № ЧР-526
от 09.03.2016г. и с № ЧР-1637 от 11.11.2022г.; длъжностни характеристики на П. М. и на
Димо Иванов; справка за трудови договори на М. Й. А., както и показанията на свидетелите
П. М., М. С., В. С. и М. С..
Приложената на лист 48-53 от делото справка има доказателствена сила за посочените
в нея обстоятелства. Поради това съдът я кредитира и приема, че на 22.02.2023г. М. Й. А. е
сключил трудов договор с ****, който бил прекратен на 01.05.2023г.
Гражданският договор от 15.04.2023г. (приложен на лист 11-12 от делото) се
характеризира като обективно и достоверно писмено доказателство, което не се опровергава
от нито едно друго, събрано по делото доказателство. Поради това съдът му се доверява и
приема, че на 15.04.2023г. между Дружеството – жалбоподател и М. Й. А. е бил сключен
договор, наименуван „граждански“, в който било уговорено А. да извърши тухлена зидария
на обект „Надежда-20“ за срок от 1 месец срещу възнаграждение от 800 лева.
Констатациите в точка 7 от Протокола за извършена проверка № ПР2315712 от
27.04.2023г. и от АУАН № 29-2300030 от 15.05.2023г. са еднопосочни и намират опора в
показанията на свидетелите П. М., М. С. и В. С.. Поради това съдът ги кредитира.
Показанията на свидетелите П. М., М. С. и В. С. звучат житейски логично и
достоверно. Те намират подкрепа, както помежду си, така и в писмените доказателства,
приложени по делото – в Протокола за извършена проверка № ПР2315712 от 27.04.2023г.,
АУАН № 29-2300030 от 15.05.2023г. и Граждански договор от 15.04.2023г. между **** и М.
Й. А.. Поради това съдът кредитира тези гласни доказателства.
Между показанията на св. П. М. /от една страна/ и думите на св. М. С. и св. В. С. /от
друга страна/ има несъществено противоречие – относно заявената от А. сума на трудовото
му възнаграждение. По думите на П. М. тази сума е 800 лева, а според М. С. и В. С. – сумата
е в размер на 870 лева. В случая показанията на свидетелите М. С. и В. С. намират опора в
точка 7 от Протокола за извършена проверка № ПР2315712 от 27.04.2023г. и в АУАН № 29-
2300030 от 15.05.2023г., заради което съдът се доверява на тези свидетелски показания и не
кредитира относно размера на възнаграждението думите на св. М.. Същевременно тази
неточност в показанията на П. М. се определя от съдебния състав като незначителна, още
повече като се има предвид, че според показанията на св. В. С. и клаузите на Гражданския
договор от 15.04.2023г. уговореното между **** и М. Й. А. възнаграждение е било 800 лева.
5
Поради това СРС счита, че коментираната тук неточност в показанията на св. М. не е от
естество да дискредитира като изцяло показанията на тази свидетелка и доколкото в
останалата част те се подкрепят от кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства –
съдът им се доверява.
Въз основа на показанията на коментираните по-горе свидетели СРС приема за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че проверяващите били създали паника сред
работещите зидари и им диктували какво да пишат.
Показанията на св. М. С. се явяват неинформативни, тъй като тя няма съхранен спомен
за проверката. Поради това съдът не ги кредитира и не ги постави в основата на
фактическите и правните си изводи.
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите П. М., М. С. и В. С., точка 7 от
Протокола за извършена проверка № ПР2315712 от 27.04.2023г., АУАН № 29-2300030 от
15.05.2023г. и Гражданския договор от 15.04.2023г. между **** и М. Й. А. СРС установява,
че около 12:00 часа на 27.04.2023г. М. Й. А. е бил заварен на строителен обект в гр. София,
район „Надежда“, УПИ V-898, кв.51, местност „Надежда 4“ да извършва зидария на кота +
14.25, т.е. да престира труд като „зидар“ за ****. Въпреки, че лицето е заявило пред
проверяващите, че има трудов договор, такъв не е установен. По аргумент на противното –
трудов договор между М. Й. А. и **** не се доказва и от приложената на лист 48-53 от
делото справка за трудови договори на М. Й. А.. Същевременно от показанията на
свидетелите П. М., М. С. и В. С., точка 7 от Протокола за извършена проверка № ПР2315712
от 27.04.2023г., АУАН № 29-2300030 от 15.05.2023г. и Гражданския договор на лист 11-12
от делото се доказва, че между **** и М. Й. А. е имало сключен граждански договор, а не
трудов. Това означава, че към момента на проверката (около 12:00 часа на 27.04.2023г.) М.
А. е престирал труда си за **** без да е имал сключен трудов договор с това Дружество,
въпреки че е бил реално допуснат до работа и заварен в строителния обект.
Приложените на лист 14 и лист 20-26 от делото писмени доказателства са издадени от
държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира изцяло. От Заповед № ЧР-1637 от 11.11.2022г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и длъжностната
характеристика на Д.Г.И. съдът приема за доказано, че считано от 14.11.2022г. Димо Иванов
е заемал длъжността Главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ и като
такъв е имал правото по силата на Заповед № З-0861 от 17.10.2022г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да издава Наказателни
постановления по Актове за установяване на административни нарушения, съставени от
служители на Централно управление на Главна дирекция „Инспектиране на труда”. От
длъжностната характеристика на П. М. и Заповед № ЧР-526 от 09.03.2016г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” се
установява, че актосъставителят М. е заемала длъжността „главен инспектор“ в Отдел
„Рискови производства и дейности“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“. Като
такава тя се явява служител на Централно управление на Главна дирекция „Инспектиране
6
на труда”– с оглед нормата на чл.16, ал.2, т.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с Постановление на Министерски съвет № 313
от 05.10.2022г., обн. ДВ бр.81 от 11.10.2022г., в сила към момента на извършване на
проверката, съставяне на АУАН и издаване на НП). Поради това и с оглед нормата на чл.17,
т.9 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
съдът приема, че св. М. е имала компетентност на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство на територията на цялата страна. Всичко, изложено до тук, дава основание
на съда да приеме, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от
оправомощени лица.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на приложените на лист 13 и лист 19 от делото
известие за доставяне на НП и писмо от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
с вх. № 232618 от 17.08.2023г., тъй като са взаимно обусловени, а известието за доставяне
има и достоверна дата. От съвкупната им преценка се доказва, че процесното Наказателно
постановление е изпратено по пощата на **** и е било получено на 27.06.2023г. Поради
това подадената директно в СРС жалба на 29.06.2023г. се явява депозирана в
законоуставения срок за обжалване на Наказателното постановление.
Сведенията на лист 9 от делото и декларацията на лист 10 от делото следва да останат
извън доказателствения материал, подлежащ на анализ от съда, тъй като по същество тези
документи съдържа информация, която има белезите на свидетелски показания, но
доколкото е дадена в писмен вид, а не устно и непосредствено пред съда, документите, в
които се съдържа информацията, се явяват процесуално негодни да се приемат и като
писмено, и като гласно доказателство. Тук е моментът да се посочи, че данните от
декларацията на А. се установяват чрез косвени доказателства – от показанията на
свидетелите П. М., М. С. и В. С., точка 7 от Протокола за извършена проверка № ПР2315712
от 27.04.2023г. и АУАН № 29-2300030 от 15.05.2023г.
Гражданският договор на лист 5 от делото се отнася до друг работник - К.М.М..
Поради това СРС счита, че този документ е неотносим към предмета на доказване по
настоящото дело и заради това съдът не го подложи на анализ.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достига до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е депозирана
в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени
от компетентни лица (съгласно приложените по делото Заповеди на Изпълнителния
Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и направения по-горе във
връзка с тях доказателствен анализ) и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
7
ЗАНН. Нарушението е извършено на 27.04.2023г. и е установено на 09.05.2023г., а Актът е
съставен на 15.05.2023г. Наказателното постановление е издадено точно месец след
съставянето на Акта. Поради това следва, че е спазен и срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Въпреки това съдът намира, че в хода на административно – наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
невъзможност да се разбере административно – наказателното обвинение и до ограничаване
правота на защита на наказаното лице. Става въпрос за следното : в Акта е записано с думи,
че **** е работодател, както и че лицето М. А. е извършвал трудова дейност – зидария.
Посочено е времето и мястото на твърдяното нарушение, но не е описано с думи в какво се
състои то. В Акта е възпроизведено съдържанието на декларацията, подписана от А. и е
посочено, че управителят на Дружеството – работодател е представил граждански договор
от 15.04.2023г. за извършване на СМР между **** и М. Й. А.. В Акта не е посочено
изпълнителното деяние на нарушението, не е записано какво действие или бездействие е
реализирал работодателят, в какво се състои нарушението. Посочено е, че правната
квалификация на нарушението е чл.61, ал.1 от КТ, но не е записано с думи дали преди
постъпване на работа на конкретното лице е бил сключен трудов договор между **** и М.
Й. А.. От твърдението, че Управителят на Дружеството е представил граждански договор от
15.04.2013г. не може да се извлече информация дали е бил сключен трудов договор между
**** и М. Й. А. преди установяването на А. на строителния обект на 27.04.2023г. От
възпроизведеното в Акта съдържание на декларацията на А. също не може да се установи
какво е направил или не е направил работодателят, чиято административно – наказателна
отговорност се ангажира. Освен това в Акта е записано, че в декларацията на А. е посочено,
че той „има сключен трудов договор“. Всичко това показва, че между описаното с думи
деяние и правната му квалификация в Акта няма съответствие. Същевременно, доколкото не
е посочено конкретното поведение на работодателя, съдът приема, че в АУАН не е словесно
изяснено в какво се състои нарушението. Това означава, че е допуснато нарушение на чл.42,
ал.1, т.4 от ЗАНН. Същевременно в Наказателното постановление тази празнота е
запълнена, тъй като там вече фигурира словесно, че **** в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ към 27.04.2023г. не е сключило трудов договор с лицето М.
А. на длъжност „зидар“ преди постъпването му на работа. Това означава, че са изпълнени
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но доколкото на нарушителя едва с Наказателното
постановление за първи път му се вменява, че не е сключил трудов договор с М. А. преди
постъпването му на работа на 27.04.2023г., излиза, че в хода на административно –
наказателното производство са били нарушени правата на наказаното лице да разбере още
със съставянето на Акта срещу кои точно факти следва да се защитава. Липсата на словесно
описание на нарушението в Акта в случая е толкова съществено, че направо може да се
приравни на липса на АУАН. Информацията в Акта за съдържанието на декларацията на А.
и за представянето на граждански договор е несъставомерна по чл.61, ал.1 от КТ. С тези
данни може да се опишат обстоятелствата, при които е установено нарушението, но не може
да се опише изпълнителното деяние на процесното нарушение. Поради това в случая е
неприложима нормата на чл.53 от ЗАНН, тъй като в АУАН изобщо не е описано с думи
8
нарушението по чл.61, ал.1 от КТ и това за първи път е сторено едва с Наказателното
постановление.
Гореизложеното означава, че е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Административно-наказателното обвинение е неясно и неразбираемо. За първи път едва в
НП е описано с думи деянието, което покрива фактическия състав на нарушението по чл.61,
ал.1 от КТ. Поради това СРС счита, че са налице основания за отмяна на НП на формално
основание.
Ако в Акта беше посочено с думи, че Дружеството – работодател е допуснал на
27.04.2023г. А. на работа като „зидар“ без преди това да е подписал с него трудов договор,
резултатът от делото би бил друг. Според чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно
чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. При това положение, доколкото М. А. е бил заварен на
27.04.2023г. в строителния обект да извършва зидария на кота +14.25, като лицето е имало
знание, че работи за **** с установени работно време, почивни дни, трудово
възнаграждение и пр., СРС приема за доказано, че А. е престирал труда си като „зидар“ за
Дружеството – жалбоподател и се е намирал реално в трудово правоотношение с ****. В
подкрепа на този извод на съда са както показанията на свидетелите П. М., М. С. и В. С.,
така и констатациите от точка 7 от Протокола за извършена проверка № ПР2315712 от
27.04.2023г. Тук е моментът да се посочи, че всички теоретични постановки за разликата
между трудовия и гражданския договор, развити в писмените бележки на юрк. Г., се
споделят изцяло от съда, поради което не е нужно да се преповтарят. На следващо място –
от направения по-горе анализ на справката за трудови договори на М. Й. А., Гражданския
договор от 15.04.2023г. между **** и М. Й. А., Протокола за извършена проверка №
ПР2315712 от 27.04.2023г. и показанията на свидетелите П. М., М. С. и В. С. следва, че към
27.04.2023г. М. Й. А. е бил допуснат до строителния обект, на който е извършвал зидария,
без да е бил сключен преди това трудов договор между него и ****. Правилни са и доводите
за приложимостта на чл.70, ал.1 от КТ.
Гореизложеното означава, че по делото е безспорно доказано, че към момента на
проверката (около 12:00 часа на 27.04.2023г.) М. А. е престирал труда си за **** без да е
имал сключен трудов договор с това Дружество, въпреки че е бил реално допуснат до
работа и заварен да работи в строителния обект. От тук следва изводът, че **** (в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ) като е допуснал М. А. до
работа на 27.04.2023г. без преди това да бъде подписан трудов договор с него, доказано е
нарушил от обективна страна чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Нормата на чл.414, ал.3 от КТ
обявява нарушението по чл.61, ал.1 от КТ за наказуемо като административно – наказателно
отговорно лице е работодателят. Доколкото административна отговорност на юридическите
лица (каквото е ****) е обективна и безвиновна, следва, че процесното деяние е доказано и
от субективна страна. Нарушението е довършено в момента, в който без трудов договор
лицето е допуснато на обекта да престира труда си за работодателя. То е формално и за
9
съставомерността му е без значение дали за А. са настъпили вредни последици. От значение
е единствено дали работодателят е спазил задължението си да оформи трудовите си
правоотношения с него като такива с писмен трудов договор и то преди лицето да започне
реално да извършва дейността, за която е наето. Процесното нарушение не е маловажно, тъй
като чрез него не просто се застрашават, но и реално се засягат обществените отношения,
гарантиращи на лицата престиране на труд само срещу валидно сключен трудов договор.
Развитите от юрк. Г. съображения за невъзможността лицето да се ползва от закрилите,
регламентирани в законодателството, свързани със здравословните и безопасни условия на
труд и възможните рискове са напълно основателни. Освен това и чл.415в, ал.2 от КТ
регламентира, че нарушението по чл.61, ал.1 от КТ не е маловажно.
На основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ на работодател –
юридическо лице следва да се наложи административно наказание „имуществена санкция“ в
размер от 1500 лева до 15 000 лева. Смекчаващи отговорността обстоятелства в случая са
липсата на предишни нарушения на трудовото законодателство, за които да има влязъл в
сила административен или съдебен акт и Дружеството – жалбоподател да е наказано.
Доколкото няма доказателства преди 27.04.2023г. А. да е престирал труд за ****,
установяването на нарушението в първия работен ден на лицето също следва да се приеме за
смекчаващо отговорността обстоятелство. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява
това, че по отношение на **** проверяващите са установили и други нарушения на
трудовото законодателство, които са изрично посочени в Протокола за извършена проверка.
С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства и
тяхната относителна тежест, настоящият съдебен състав счита, че адекватна за **** е
имуществената санкция в размер под средния и малко над минималния, предвиден в закона,
а именно 2000 лева, т.е. толкова, колкото е била наложена на Дружеството с процесното НП.
Гореизложеното означава, че ако нарушението беше описано с думи в Акта,
обжалваното Наказателно постановление щеше да се потвърди, но само защото
нарушението изобщо не е било индивидуализирано в АУАН – на формално основание
Наказателното постановление следва да се отмени поради нарушено правото на защита на
наказаното лице от началото на започнатото срещу него административно – наказателно
производство.
При отмяна на НП разноски не следва да се присъждат в полза на учреждението, чийто
орган е издал процесното НП. Такива не следва да се присъждат и в полза на Дружеството –
жалбоподател, тъй като то не е било защитавано от адвокат, юрисконсулт или лице с
юридическо образование, не са ангажирани доказателства за реално направени разноски от
****, нито е било поискано присъждане на такива в полза на жалбоподателя. Поради това
съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 29-2300030 от 15.06.2023г., издадено от
Д.Г.И. – Главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл.61, ал.1 от
Кодекса на труда на **** (в качеството на работодател) е наложена „имуществена санкция”
в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11