№ 98
гр. Плевен , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ц. Гюзелева
като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20214400500203 по описа за 2021 година
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260052 от 18.01.2021 г., постановено по гр.д. № 8248/2019
г., Плевенският районен съд е допуснал на основание чл. 34 от ЗН да се
извърши съдебна делба между Н. Д. Д., Ц. Н. К., П. Д. К. и Ц. К. К. с посочени
ЕГН и адреси върху следните недвижими имоти, оставени в наследство от
Куно Донков К., Лалка Иванова К. и Дилян К. К.:
1. Едноетажна сграда с идентификатор 56722.661.962.2, със застроена площ
46 кв.м. и предназначение: постройка за жилищно застрояване и
2. Едноетажна сграда с идентификатор 56722.661.962.3, със застроена площ
28 кв.м. и предназначение: хангар, депо, гараж, построени в Поземлен
имот с идентификатор 56722.661.962 по КККР на гр. Плевен, одобрени
със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, целият
с площ 308 кв.м., находящ се в гр. Плевен, ул. „Десети декември“ № 98.
С решението си ПлРС е постановил от всеки от допуснатите до делба
недвижими имоти да се образуват шест равни дяла, от които по един дял за
1
Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д. К. и три дяла за Ц. К. К..
Недоволен от постановеното решение, в частта, в която е допусната до
делба едноетажната сграда в ПИ с идентификатор 56722.661.962.2, със
застроена площ 49 кв.м. и предназначение: постройка за жилищно
застрояване е останал въззивника Ц. К. К., който го обжалва в законния срок.
В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение. Твърди се, че неправилно ПлРС е
приел, че сградата има наследствен характер. Твърди се, че действително
същата е представлявала навес за дърва и въглища и външна тоалетна с площ
12 кв.м., деклариран от общия наследодател Куно Донков К. през 1988 г., но
през 1986 г. въззивникът е поискал с молба от 29.05.1986 г. до отдел
«Архитектура и преустройство» към ОбНС Плевен да му бъде разрешено
преустройство и ремонт на тази сграда. Твърди се, че е бил посетен от техник
на ОбНС Плевен, който се убедил, че преустройството не може да се извърши
без разрушаване на сградата, поради което сградата е разрушена изцяло, след
което са отляти бетонни основи и през периода 1986 г. – 2015 г. е построена
сега съществуващата масивна сграда, в която въззивникът вложил арматурно
желязо и тухли четворки, както и други материали подробно посочени във
въззивната жалба. Твърди се, че сградата е построена изключително с труд и
материали на въззивника, за негова сметка без участието на родителите му
или на брат му, поради което му е издадено удостоверение за търпимост на
06.11.2013 г. от гл. архитект на Община Плевен. В заключение се прави
извод, че сградата е изключителна собственост на въззивника и не следва да
бъде допускана до делба. Иска се от въззивният съд да отмени решението на
ПлРС в обжалвата част и да постанови друго, с което да отхвърли иска за
делба по отношение на сграда с идентификатор 56722.661.962.2, намираща се
в ПИ с идентификатор 56722.661.962 по КККР на гр. Плевен.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу
въззивната жалба от въззиваемите страни Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д. К. чрез
пълномощника им адвокат И.Н. от ПлАК, в който се оспорва основателността
на въззивната жалба. Претендират се направените по делото разноски от
въззиваемите.
В с.з. въззивникът се явява лично и поддържа въззивната жалба.
2
Представя писмени бележки, в които поддържа изложеното във въззивната
жалба и моли въззивният съд да съобрази показанията на разпитаните в
първата инстанция свидетели Пламен Веселинов Дичев и Христо Василев
Василев, от които се установява какво е представлява сградата преди
преустройството и какво представлява към момента. Прави възражение по чл.
78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатените от въззиваемите разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите страни не се явяват, но чрез пълномощника си адвокат
И.Н. оспорват основателността на въззивната жалба и искат присъждане на
разноски за въззивното производство. Представят договор за правна помощ,
пълномощно и списък на разноските за сумата от 940 лв. общо за тримата
въззиваеми.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от
ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Плевенският районен съд е сезиран от ищците Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д.
К. с иск против ответника Ц. К. К. за делба на две сгради с идентификатори
56722.661.962.2 и 56722.661.962.3, построени в ПИ с идентификатор
56722.661.962 по КККР на гр. Плевен, находящ в гр. Плевен, ул. „Десети
декември“ № 98.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът Ц. К. К. е оспорил
иска за делба на сграда с идентификатор 56722.661.962.2, като е изложил
твърдения за извършеното от него законно преустройство на сградата от
склад за дърва и въглища и външна тоалетна в тази, която съществува към
момента с предназначение: постройка за жилищно застрояване. Твърди се, че
към момента, в който е започнал строителството на сградата вече е бил
собственик на ¼ и.ч. от дворното място, поради което е получил разрешение
за ремонта й през 1988 г. от Кметство „Дружба“, съгласно което не е следвало
да променя размерите й. Твърди, че строежът на сградата е извършил за своя
3
сметка без участието на родителите си, владее същата от построяването й и
към момента, както и че е получил удостоверение за търпимост на сградата на
06.11.2013 г. от гл. архитект на Община Плевен.
За да уважи предявения иск за делба на сграда с идентификатор
56722.661.962.2, ПлРС е приел, че ответникът не е оборил презумпцията на
чл. 92 от ЗС и тъй като собствениците на земята са собственици и на
постройките в нея, то делбата между страните следва да бъде допусната
съобразно наследствените им права от наследството на Куно Донков К.,
Лалка Иванова К. и Дилян К. К.. ПлРС е приел, че ремонтът на сградата не
установява право на собственост в полза на ответника върху процесната
сграда.
Въззивният съд, при съобразяване на валидността и допустимостта на
първонстанционото решение в атакуваната част приема, че същото е валидно
и допустимо, поради което на преценка подлежи правилността му.
Безспорно се установява от представеното в първата инстанция писмено
доказателство – удостоверение за наследници, че въззивникът и
наследодателят на въззиваемите Дилян К. К. са наследници на починалите
общи наследотели и техни родители Лалка Иванова К., починала 2002 г. и
Куно Донков К., починал 2010 г.. Установява се, че след смъртта на Дилян К.
К., настъпила през 2018 г. негови законни наследници са останали
въззваемите – преживяла съпруга и две деца.
Безспорно се установява от представеното в първата инстанция писмено
доказателство – нотариален акт за дарение от 20.05.1982 г. , че общите
наследодатели Куно Донков К. и Лалка Иванова К. са дарили на въззивника
Ц. К. К. собствеността върху вторият етаж от къщата, построена върху 58
кв.м. в дворно място от 300 кв.м., съставляващо парцела ХХІІ с пл. № 9232 по
плана на гр. Плевен, ведно с ¼ и.ч. от дворното място.
Безспорно се установява от представеното в първата инстанция писмено
доказателство – договор за доброволна делба от 10.01.2011 г. с нотариална
заверка на подписите на съделителите, сключен между Ц. К. К. и Дилян К. К.,
че същите са извършили доброволна делба на оставения в наследство от
родителите им недвижим имот, съставляващ първи етаж от двуетажна
4
жилищна сграда с идентификатор 56722.661.962.1.1 и склад с идентификатор
56722.661.962.1.3, ведно с прилежащите към тях 6/8 и.ч. от дворното място,
съставляващо ПИ с идентификатор 56722.661.962. Установява се, че след
доброволната делба въззивникът Ц. К. К. е придобил собствеността върху
склад с идентификатор 56722.661.962.1.3, ведно с 3/8 и.ч. от дворното място,
а Дилян К. К. е придобил собствеността върху първи етаж от двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 56722.661.962.1.1, ведно с 3/8 и.ч. от
дворното място, като страните са уговорили заплащането на уравнение за
дела на въззивника Ц. К. К., посочено като заплатено в договора за
доброволна делба.
Безспорно се установява от представеното в първата инстанция писмено
доказателство – нотариален акт за дарение от 10.01.2011 г., че след като е
придобил собствеността върху посочения по-горе имот по време на брака си с
въззиваемата Цветослава Дилянова К., наследодателят на въззиваемите Дилян
К. К., заедно със съпругата си са прехвърлили изцяло собствеността върху
получения в дял при доброволната делба имот на дъщеря си – въззиваемата
Н. Д. Д..
При съобразяване на посочените по-горе писмени доказателства, които
не са оспорени от страните, въззивният съд приема за безспорно установено
по делото, че към момента въззиваемата Н. Д. Д. се легитимира като
собственик на първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор
56722.661.962.1.1, ведно с 3/8 и.ч. от ПИ с идентификатор 56722.661.962, а
въззивникът Ц. К. К. се легитимира като собственик на втори етаж от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 56722.661.962.1.2 и склад с
идентификатор 56722.661.962.1.3, ведно с 5/8 и.ч. от ПИ с идентификатор
56722.661.962.
Безспорно от представените в първата инстанция скици на ПИ с
идентификатор 56722.661.962 и на сграда с идентификатор 56722.661.962.2,
издадени от СГКК гр. Плевен се установява, че в ПИ е построена спорната
сграда с идентификатор 56722.661.962.2 със застроена площ 49 кв.м., на един
етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване.
При наличие на спор съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
5
възражения.
Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства – писмо с изх. № от 07.07.1986 г. от ОбНС до въззивника и
писмо с изх. № от 09.08.1986 г. до въззивника от кмета на Кметство Дружба,
че през 1986 г. по молба на въззивника от 29.05.1986 г. за разрешаване на
ремонт на стопанска сграда, на същият е разрешен ремонт на стопанска
сграда в имота без промяна на размерите й.
Установява се от представеното по делото в първата инстанция писмено
доказателство – удостоверение за търпимост от 27.11.2013 г., издадено от гл.
архитект на Община Плевен, че същото е издадено по заявление от 22.11.2013
г. на въззивника Ц. К. К., към което са приложени декларации с нотариална
заверка на подписи. Установява се, че по отношение на сграда с
идентификатор 56722.661.962.2 в удостоверението е посочено, че сградата е
построена през 1986 г. без необходимите строителни книжа и документи, като
за обекта са налице условия за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като е
построена преди 1987 г. и строежът съответства на предвижданията на
подробния устройствен план и нормативите, действащи към момента.
Установява се, че в декларация с нотариална заверка на подписа от 22.11.2013
г. под страх от наказателна отговорност въззивникът е декларирал, че
процесната сграда е построена през периода 1986 г. – 1988 г.. Установява се,
че в декларации с нотариална заверка на подписите под страх от наказателна
отговорност съседите на имота са декларирали, че са съгласни спорната
сграда, заедно с друга сграда, която не е предмет на настоящия спор за да се
узакони.
Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства – удостоверение за декларирани данни, удостоверения за
данъчна оценка, съобщения за дължими данъци, че в Община Плевен
спорната постройка е посочена като лятна кухня с площ 49 кв.м., съсобствена
на страните, на която база са определяни данъците за имота.
Установява се от показанията на разпитаните пред ПлРС свидетели,
посочени от страните /л. 188-191 от І инст. дело/ Иван Тодоров Иванов,
Петър Йорданов Стоянов, Пламен Веселинов Дичев и Христо Василев
Василев, че всеки от тях има непосредствени впечатления от спорната сграда.
6
Показанията на свидетелите на страните кореспондират относно
обстоятелството, че към момента в дъното на двора, съставляващ ПИ с
идентификатор 56722.661.962 е построена тухлена постройка с две стаи и
тоалетна. Свидетелят Иванов установява, че според него тази постройка е
построена през 60-70 – те години, приживе на общите наследодатели на
страните – Куно и Лалка и се е ползвала за съхранение на дърва и въглища и
за външна тоалетна, обслужваща къщата. Свидетелят Стоянов установява
също, че постройката е била построена приживе на общите наследодатели,
била е заключена, когато е ходил и не е влизал, но е чувал дядо Куно да казва,
че на старини може да живее там. Свидетелят Дичев установява, че не е
присъствал при строежа, но знае, че постройката е строена и ремонтирана
преди 15-18 години от въззивника, като видимо от прозорците се състои от
две стаи. Установява, че върху основите на старата сграда е построена новата
постройка, но двете сгради нямат нищо общо, тъй като старата е била
необитаема стопанска сграда. Свидетелят Василев установява, че старата
постойка е представлявала външна тоалетна с чардак за дърва и е
ремонтирана изцяло от въззивника. Установява, че след ремонта сградата е
годна за живеене и съставлява антренце, малка спалня и стаичка с бокс.
Свидетелят установява, че сградата е строена около 1982 г., но е довършена в
сегашния си вид преди около 15 години, при които строително-ремонти
работи свидетелят е работил като майстор по поръчка на въззивника.
Съдът приема, че представеното пред ПлРС разрешение за строеж №
861/28.06.1982 г. на пристройка-жилище се явява неотносимо към
строителството на процесната сграда, а касае друга сграда в имота и не следва
да бъде подробно обсъждано. Неотносими са и представените в първата
инстанция писмени доказателства касаещи жалби до Кмета на Община
Плевен и развилото се административно производство във връзка със
строителство на ограда или други сгради и пристройки към тях в ПИ,
различни от спорната.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от ЗС собственикът
7
може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата
земя, като стане собственик на постройката. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята
собствеността върху вече съществуващата постройка. Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба собственост върху постройка, отделно от земята под нея,
може да се създаде и чрез доброволна делба.
Анотирана съдебна практикаСъгласно §5 т. 39 от ДР на ЗУТ "обект" е
самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по ЗКИР. Съгласно разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗКИР
"самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е
обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение.
Въззивният съд съобразявайки трайната съдебна практика на ВКС
приема като принципно положение, че въпросът за характера на обектите, по
отношение на които е поискано извършването на делба е правен и
разрешаването му е в зависимост от преценката, която съдът извършва на
придобивните способи въз основа на представените доказателства. Начинът
на отразяване в КККР не ограничава съда при преценката му за правния
статут и вещните права върху недвижимите имоти, тъй като тази преценка,
аналогична на предвидената с чл. 54 ал. 2 ЗКИР е допустимо да се извърши и
в рамките на делбеното дело. Произнасянето на съда по иска за делба следва
да разреши спора за правото на собственост по отношение на обектите при
съобразяване на характеризиращите ги белези, произтичащи от
доказателствата за реализираното придобивно основание. Стопанските
постройки представляват допълващо застрояване, със спомагателен характер
и предназначение да обслужват сградите от основното застрояване или
терена, върху който са изградени, като заснемането на една сграда като
самостоятелен обект в КККР не може да промени обслужващото й
предназначение. Съгласно разпоредбите на § 127 ал. 15 вр. § 16 от ПР на ЗУТ
постройка, изградена в резултат на преустройство без строителни книжа,
която няма характеристиката на търпим строеж, подлежи на премахване и не
следва да бъде допускана до делба като самостоятелен обект, тъй като
съставлява обща част по смисъла на чл. 38 ал. 3 от ЗС. При доказване на
8
придобивен способ по чл. 63 ал. 1 ЗС по отношение на една сграда се
изключва действието на приращението по чл. 92 ЗС, а при липса на учредено
право на строеж, когато незаконно изграденото е самостоятелен обект и има
характера на търпим строеж, то става собственост на собственика на земята
по приращение на основание чл. 92 от ЗС.
При съобразяване на представените по делото писмени и гласни
доказателства, в частта, в която кореспондират помежду си относно строежа
на спорната постройка, въззивният съд приема за доказано по делото, че
същата е построена на мястото на съществуваща стопанска сграда – навес за
дърва и въглища и външна тоалетна, приживе на общите наследодатели на
страните Куно и Лалка К.и през периода 1986 -1987 г., без надлежни
строителни книжа както за старата стопанска сграда, така и за
новопостроената постройка за допълващо застрояване /лятна кухня/ и с оглед
предприетата от въззивника процедура по узаконяването й като търпим
строеж има статут на самостоятелен обект по смисъла на §5 т. 39 от ДР на
ЗУТ, а не на обща част, която не може да бъде предмет на съдебна делба.
Обстоятелството, че на въззивника е разрешен през 1986 г. ремонт на
съществуваща стопанска сграда с предназначение помещения за дърва и
въглища и външна тоалетна не води до извода, че същият е едноличен
собственик на постройката, тъй като за целта същият следваше да представи
писмено доказателство, предвидено в разпоредбата на чл. 63 от ЗС. При липса
на писмени доказателства в тази насока и при съобразяваване на
представеното удостоверение за търпимост на строежа, което има качеството
на официален удостоверителен документ по отношение на статута на сградата
като самостоятелен обект, който може да бъде предмет на правни сделки,
може да се направи обоснован извод, че сградата е собственост на
собствениците на дворното място по принципа на приращението, уреден в
разпоредбата на чл. 92 от ЗС, така както правилно е приел и ПлРС в тази част
от решението си.
При съобразяване на представените по делото писмени доказателства
относно собствеността върху дворното място, съдът приема, че към момента
на изграждане на спорната сграда през 1986 г. – 1987 г. съсобственици на
същата съобразно правата им върху дворното място са станали въззивника и
неговите родители при права ¼ и.ч. за въззивника Ц.К. и ¾ и.ч. при условията
9
на СИО за Куно и Лалка К.и, а след смъртта и на двамата родители и
извършената доброволна делба през 2011 г., съсобственици на същата са
станали въззивника и брат му Делян К. при права 5/8 и.ч. за въззивника и 3/8
и.ч. за Делян К.. Правата на въззивника върху дворното място са по-големи от
тези на неговия брат, тъй като същият е придобил 2/8 и.ч. от дворното място
по силата на договора за дарение, сключен през 1982 г., поради което
извършената през 2011 г. доброволна делба на останалото от Куно и Лалка
К.и наследство е имала за предмет само 6/8 и.ч. от дворното място. Към
датата на подаване на исковата молба и датата на приключване на съдебното
дирене в настоящата инстанция като съсобственици на дворното място се
легитимират въззивника Ц.К. и въззиваемата Н.Д., поради което съдът
намира, че съсобственици на спорната постройка съобразно правата си върху
дворното място се явяват само въззивника и тази въззиваемата, при права 5/8
и.ч. за въззивника и 3/8 и.ч. за въззиваемата. Въззиваемите Ц. Н. К. и П. Д. К.
не се легитимират като съсобственици на дворното място, респ. като
съсобственици на спорната постройка, поради това, че собствеността върху
дворното място, ведно с първият етаж на жилищната сграда са прехвърлени
на въззиваемата Н.Д. преди смъртта на общият наследодател на въззиваемите
Дилян К. през 2018 г..
Всички други спорове между съсобствениците във връзка със
строителството на спорната сграда могат да бъдат уредени между тях във
втората фаза на делбата чрез предявяване на искове по сметките.
При тези правни изводи въззивният съд приема за неоснователни
оплакванията на въззивника Ц.К. във въззивната жалба относно допускане до
делба на имот с идентификатор 56722.661.962.2, със застроена площ 49 кв.м.
и предназначение: постройка за допълващо застрояване, построена в ПИ с
идентификатор 56722.661.962 по КККР на гр. Плевен, но приема, че макар
във въззивната жалба да не са направени оплаквания в тази насока делбата на
сградата следва да се допусне само между съсобствениците й при
установените по делото по-горе права съобразно закона.
Ето защо решението на ПлРС, в частта, в която сградата е допусната до
делба като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна, но в частта, в
10
която са определени съделителите, между които е допусната делбата върху
сградата и правата на същите, решението бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което се делба се допусне само между въззивника Ц. К. К.
и въззиваемата Н. Д. Д. при права 5/8 и.ч. за въззивника и 3/8 и.ч. за
въззиваемата. Искът за делба на сградата от въззиваемите Ц. Н. К. и П. Д. К.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и същите не следва
да бъдат допускани до участие в делбата на сградата.
По разноските:
Въззиваемите, които искат присъждане на разноски по делото,
представят доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 940 лв. в полза на адвокат И.Н., т.е. разноски за адвокатско
възнаграждение заплатено от всеки от тях в размер на 313,33 лв.. Съдът
приема, че възражението на въззивника по чл. 78 ал. 5 от ГПК е
неоснователно и не е налице прекомерност на договореното и заплатено в
полза на адвокат Н. адвокатско възнаграждение в размер на 313,33 лв. от
всеки от въззиваемите при съобразяване на чл. 7 ал. 6 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които са в
размер на 600 лв. за всяка фаза при иск за делба. С оглед частичното
уважаване на жалбата на въззивника и като краен резултато отхвърляне на
иска и недопускане на въззиваемите Ц. Н. К. и П. Д. К. до участие в делбата в
тяхна полза не следва да бъдат присъждани разноски по делото.
При съобразяване на характера на спора за делба и частичното
уважаване, респ. отхвърляне на въззивната жалба, въззивният съд намира, че
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата Н.Д. за
въззивното производство не следва да бъдат присъждани и следва да останат
така, както са направени.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260052 от 18.01.2021 г., постановено по гр.д. №
8248/2019 г. на Плевенския районен съд, в обжалвата част относно
съделителите, между които се допуска делба на сграда с идентификатор
56722.661.962.2, със застроена площ 49 кв.м., на един етаж, с предназначение:
постройка на допълващо застрояване, изградена в ПИ с идентификатор
11
56722.661.962 по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед № РД-18-
71/06.06.2008 г. на изп. директор на АГКК и квотите в съсобствеността,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДЕЛБАТА допуснатата с решение № 260052 от 18.01.2021 г.,
постановено по гр.д. № 8248/2019 г. на Плевенския районен съд на сграда с
идентификатор 56722.661.962.2, със застроена площ 49 кв.м., на един етаж, с
предназначение: постройка на допълващо застрояване, изградена в ПИ с
идентификатор 56722.661.962 по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед
№ РД-18-71/06.06.2008 г. на изп. директор на АГКК да се извърши между
съсобствениците и съделители Ц. К. К. и Н. Д. Д., при квоти, както следва:
за Ц. К. К., ЕГН ********** - 5/8 и.ч.;
за Н. Д. Д., ЕГН ********** - 3/8 и.ч..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Н. К. и П. Д. К. иск с правно основание
чл. 34 от ЗС за делба на сграда с идентификатор 56722.661.962.2, със
застроена площ 49 кв.м., на един етаж, с предназначение: постройка на
допълващо застрояване, изградена в ПИ с идентификатор 56722.661.962 по
КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изп.
директор на АГКК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН и НЕ
ДОПУСКА същите до участие в делбата на сградата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260052 от 18.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 8248/2019 г. на Плевенския районен съд, в обжалвата част, в която
съдът е допуснал извършване на съдебна делба на сграда с идентификатор
56722.661.962.2, със застроена площ 49 кв.м., на един етаж, с предназначение:
постройка на допълващо застрояване, изградена в ПИ с идентификатор
56722.661.962 по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед № РД-18-
71/06.06.2008 г. на изп. директор на АГКК между съсобствениците и
съделители Ц. К. К. и Н. Д. Д..
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.
280 ал. 3 т. 1 от ГПК, с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13