Р Е
Ш Е Н
И Е № 754
гр.Пловдив,20.07.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на осемнадесети юни през
две хиляди и двадесета година,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря
Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното гр.д.№2749 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от М.К.Р., с ЕГН **********
***, чрез процесуалния представител- адвокат Г.Т., с която е предявен иск с
правно основание чл.45 ЗЗД против Х.Е.Ю., с ЕГН ********** и постоянен
адрес-*** и настоящ адрес-***.
В исковата
молба са изложени твърдения, че на 21.12.2018г. около 17,30 часа ищецът за
кратко посетил кафенето в центъра на с. ***, след което се отправил към дома
си. Докато вървял по пътя, зад него спрял автомобил, от чиято шофьорска врата
слязъл ответникът Ю.. Последният се приближил към Р. и внезапно започнал да му
нанася удари в областта на главата, от което ищецът загубил съзнание. Когато се
свестил, видял, че всичко около него е в кръв, изпитвал силни болки в главата,
не можел да движи челюстта и лявата си ръка, носът му бил счупен. Успял да се
изправи и се прибрал в дома си, където била майка му Х. Р., която се ужасила от
състоянието му и веднага с помощта на приятели го откарала в болницата в гр.
***. След преглед и консулта-ция ищецът бил откаран и приет по спешност в
Клиника по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛ „***“ЕАД, гр. ***. Въз основа на
резултатите от проведените изследвания и установените фрактури била извършена
оперативна интервенция за закрито наместване на маларна или зигоматична
фрактура, като са поставени стандартни метални шини на горната и долната челюст
и е осъществена междучелюстна фиксация с меко-еластична тяга. Хоспитализацията
продължила от 22.12.2018г. до 28.12.2018г., след което пострадалият бил изписан
с препоръки за спазване на хигиенно-хранителен режим. На 14.01.2019г. М.Р.
отново постъпил в болницата със зачервяване и болезненост по венците на горна и
долна челюст от фиксиращото устройство, поставено за лечение на фрактурата на
горна челюст, като бил констатиран „остър гингивостоматит“ и на следва-щия ден
по оперативен път били деблокирани челюстите и е премахнато фиксиращото
устройство.
Твърди се, че
по случая било образувано досъдебно производство № 361/2018 г. по описа на РУ
на МВР- ***. С оглед извършените от Х.Ю. признания, на 30.04.2019 г. между него
и РП – *** било сключено споразумение, което е одобрено с протоколно
определение № 39 от 02.05.2019г. по нохд № 94/2019г. по описа на РС – ***,
влязло в законна сила на 02.05.2019г. Ответникът бил признат за виновен за
това, че на 21.12.2018г. в с. *** е причинил на ищеца средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горна челюст, заедно със счупване на двете яблъчни
кости – анатомично и функционално свързани с горната челюст /по типа на Ле Форт
II/, довело до счупване
на челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, и средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на първа дланна (метакарпална) кост
на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник за повече от един месец – престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. ал. 2
от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ от НК. Наложено му било наказание
пробация: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице – два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 година.
Изложено е
още, че грубото посегателство върху личността на ищеца се отразило тежко на
физическото и психическото му състояние. Р. преживял изключителни по интензитет
болки и страдания. Първоначално изпитал шок от нанесения му побой и вида на
уврежданията, изпаднал в депресивно състояние, тъй като считал, че никога вече
няма да се възстанови и по лицето му ще останат загрозяващи го белези.
Счупването на челюстта му причинила продължителна, остра болка, като
първоначално не можел да говори и да се храни, впоследствие започнал да се
храни през сламка, като повече от месец приемал само течни храни и имал проблеми
с речевите си способности. Заради срама, който чувствал по отношение на външния
си вид, ищецът не напускал жилището си и отказвал да се среща с хора.
Счупването на дланта не му позволявало да извършва елементарни движения и за
личния му тоалет трябвало да се грижат неговите близки. Освен това, ищецът
изпитвал унижение, станал нервен, раздразнителен и напрегнат, засегнато било
достойнството му. Нанесеният му побой и получените увреждания допълнително
засили страховете му относно констатирано предшестващо заболяване. През 2003 г.
М.Р. започнал да получава епилептични припадъци с характер на ГТКП, извършена
му била операция в УМБАЛ „***“, гр. ***, при която отстранили констатирано
туморно образувание. След изписването му от болничното заведение ищецът изключително
много внимавал и се пазил от всякакви негативни емоции и технологични
дразнители, за да не провокира отново заболяването си. С Експертно решение №
4857 от 214/09.12.2016г. на ТЕЛК му била определена 80% трайно намалена
работоспособност, а по-късно с ЕР № 5878 от 215/18.12.2018г. - 60% трайно
намалена работоспособност. Предвид горното, ищецът бил панически притеснен
инцидентът да не доведе отново до ужасяващите припадъци и гърчове на
епилепсията. Твърди се, че нанесе-ните средни телесни повреди, ведно със
съпътстващите ги физически и психически неудобства, причинили огромни морални
вреди на ищеца, изразяващи се в болка и страдание, продължили дълго време,
които ще останат до края на живота му.
Ето защо, се
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Х.Ю. да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв.,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от получени телесни повреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта- 21.12.2018г.
до оконча-телното изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Х.Е.Ю., в който е
изразено становище, че претенцията е основателна, но е завишена по размер.
Ответникът не оспорва описаните от ищеца получени травматични увреждания, но
възразява срещу твърдения интензитет и последиците от тях за Р.. Сочи, че
престоят на ищеца в УМБАЛ „***“, гр. ***, в периода 14.01. 2019г.-
16.01.2019г., видно от представената медицинска документация, се дължи на
поставено в предходна оперативна интервенция фиксиращо устройство. С оглед на
това, поддържа, че претърпеният дискомфорт в този период не може да се вмени в
негова вина, тъй като няма пряка и непосредствена връзка с увреждащото деяние.
Усложнението е породено от външно тяло и повторната хоспитализация би могла да
се дължи на неправилно поставяне на фиксиращото устройство или на неспазване на
предписаното лечение и хигиена от страна на болния. Ответникът счита, че наведените твърдения за преживян шок и
тежка душевна криза са силно преувеличени. Видно от представените с исковата
молба експертни решения на ТЕЛК от 2016г. и 2018г., ищецът е бил „емоционално
лабилен“, „раздразнителен“, „неспокоен“ и „с тенденция към агресия и
автоагресия, дифорични, параноидни идеи“ още преди датата на процесното
събитие. Описаното състояние на ищеца към онзи отминал период счита за
неотносимо към спорния предмет в настоящото дело. Ответникът намира за
преувеличени и твърденията, че в резултат на счупването на дланта на лявата
ръка, ищецът не е могъл да извършва елементарни движения и да се самообслужва.
Съображенията му за това са, че счупената ръка не е била изцяло обездвижена,
поради което Р. е могъл да извършва движения с нея, макар и не в пълен обем, а
и водещата дясна ръка не е пострадала. Ответникът сочи още, че претендираният
размер на обезщетението е силно завишен и неотговарящ на критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че е студент и не реализира доходи от
трудово правоотношение, а сумата от 35 000 лв. е непосилна за него.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Не е спорно
между страните, а и се установява от приложеното нохд №94/2019г. на РС-***, че
с протоколно определение от 02.05.2019г., постановено по това дело, съдът е
одобрил споразумение, сключено между РП- *** и обвиняемия- Х.Ю., по силата на
което настоящият ответник се е признал за виновен в това, че на 21.12.2018г. в
село ***, Община ***, е причинил на М.Р. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на горна челюст, заедно със счупване на двете яблъчни
кости-анатомично и функционално свързани с горната челюст /по типа на Ле Форт II/, довело до счупване на
челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, както и средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на първа дланна /метакарпална/ кост
на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник за повече от един месец, като за извършеното престъпление и на осн. чл.
129, ал. 1 във вр. ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК на същия е
наложено наказание „пробация“ .
По делото е
допусната съдебномедицинска експертиза, с вещо лице д-р М.Б., чието заключение
съдът възприема като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
От него се установява, че при инцидента, станал на 21.12.2018г., на Р. са били
причинени следните увреждания- контузия на главата в лицевата област,
разкъсно-контузна рана по челото вляво, лекостепенно мозъчно сътресение,
счупване костите на носа, счупване на горната челюст, счупване на двете ябълчни
кости, кръво-изливи в челния и горно-челюстния синус, счупване на първа
метакарпална кост на лявата ръка /в основата на палеца/, кръвонасядания на
клепачите на двете очи. Посочено е в заключението, че непосредствено след
инцидента пострадалият е изпитвал изключителни по сила и интензитет болки и
страдания, които постепенно са затихвали в процеса на лечението до пълното им
изчезване след неговото приключване.
Представена е
по делото медицинска документация, от която се установява състоя-нието на ищеца
след инцидента, станал на 21.12.2018г. Видно от епикриза на УМБАЛ ”***” ЕАД,
Клиника по ЛЧХ, Р. е постъпил в клиниката на 22.12.2018г. в 1,44ч., проведени
са нужните изследвания и е извършена оперативна интервенция- закрито наместване
на маларна или зигоматична фрактура, поставени са метални шини на горна и долна
челюст, осъществена е междучелюстна фиксация с меко-еластична тяга, изписан е
на 28.12.2018г. Установява се от втората епикриза, издадена от УМБАЛ ”***”-
КЛЧХ, че в периода 14.01.2019г.-16.01.2019г. ищецът е лекуван в същото
медицинско заведение по повод фрактурата на горна и долна челюст, като е
премахнато по оперативен път поставеното фиксиращо устройство.
Приети са по
делото ЕР на ТЕЛК №4857/09.12.2016г. и EР на ТЕЛК
№5878/18.12.2018г., от които е видно, че М.Р. страда от епилепсия
и му е опре-делена първоначално 80% , а впоследствие 60% трайно намалена работоспособност.
В хода на
производството е изслушано заключение на комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза, с вещи лица- д-р М.П. и А.Я.- клиничен психолог.
Според заключението, по време на случилото се на 21.12.2018г. ищецът Р. е
преживял остра стресова реакция, развил е в отговор на събитието
посттравматично стресово разстройство, съпроводено със ситуативно обусло-вена
тревожно-депресивна и астенно-вегетативна симптоматика. Не е настъпило
усложне-ние с развитие на психично разстройство, при което да е нарушено
качеството на психичните функции, не са констатирани от експертите
дезадаптационни психологически травми.
В подкрепа на
твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди по делото са
ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите-
Х.Р.Р. и Б.С.М., които са съотв. майка и чичо на М.Р..
Свидетелката
Р. депозира показания, че на 21.12.2018г. около 17 ч. ответникът Х.Ю. нанесъл
побой на сина й. Когато М. се прибрал в дома си, непосредствено след побоя, бил
с подуто лице, с кръв по носа, счупени били лявата му ръка и кости на челюстта.
След инцидента ищецът бил настанен в болница в гр. ***, където престоял една
седмица. Същият изпитвал много силни болки, бил в невъзможност да се храни и
пие поради счупената челюст, не можел да спи, изпитвал страх от това, което му
се е случило. Свидетелката твърди още, че и понастоящем синът й има болки в
носа и челюстта, преди инцидента той не е работил, имал здравословни проблеми.
Свидетелят
М.заявява, че е видял ищеца ден след настаняването му в болничното заведение,
видът му бил неузнаваем, лицето му било в рани, носът- счупен, цялата му глава
била подута, лявата му ръка била гипсирана. Р. не бил в състояние на говори, не
могъл да обясни какво му се е случило. Изписали го от болницата след седмица, в
продължение на един месец приемал само течности със сламка, около три месеца не
можел да говори, не спял, не излизал от дома си, защото се страхувал, а и
изпитвал неудобство поради обезобразеното си лице. Свидетелят твърди, че сега
ищецът е добре, понякога се оплаква от болки, особено когато времето е по-студено.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Р. и М.,
преценени по правилата на чл.172 от ГПК, тъй като те са непротиворечиви,
отразяват непосредствените възприятия на свидетелите, кореспондират със събрания доказателствен материал,
а и не се оборват от ответника с насрещни доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Фактическият
състав, пораждащ облигационното правоотношение с източник непозволено
увреждане, включва следните елементи, които трябва да се установят в процеса,
за да се ангажира деликтната отговорност на ответника: последният да е
осъ-ществил деяние в една от двете форми- действие или бездействие, деянието да е
проти-воправно, от него да са причинени вреди, които да са в
причинно-следствена връзка с противоправното деяние и последното да е извършено
виновно.
От приложеното
нохд №94/2019г. на РС-*** се установи, че ответникът е сключил с РП- *** споразумение, одобрено от съда, с което се е признал за виновен в извършването
на престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. ал. 2 от НК, като му е наложено съответното
наказание.
Според чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задъл-жителна за гражданския, относно това дали е извършено
деянието, неговата
противо-правност и виновността на дееца.
С оглед одобреното от наказателния съд
споразумение, което съгласно чл.383 от НПК има силата на влязла в сила присъда, следва да се
приемат за доказани обстоя-телствата относно
авторството, противоправността на деянието и вината на ответника Х.Ю.. Със сила на пресъдено нещо следва да се приеме за установено
и причиняването на ищеца на две средни
телесни повреди по см. на НК- счупване на горна челюст, заедно със счупване
на двете яблъчни кости-анатомично
и функционално свързани с горната челюст /по типа на Ле Форт II/,
довело до счупване на челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето, както и счупване
на първа дланна кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за повече от един месец, доколкото те са елемент от обективна страна на престъплението, в извършването на което
е признат за виновен настоящият ответник.
Наред
с това, от
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи, че в резултат на неправомерното
поведение на причинителя на
деликта на М.Р. са
причинени още контузия на главата в лицевата област, разкъсно-контузна рана на челото вляво, лекостепенно мозъчно
сътресение, счупване костите на носа, кръвоизливи в челния и горно-челюстния
синус, кръвонасядания на клепачите на двете очи.
Въз основа на горепосоченото заключение и
коментираните свидетелски показания, следва да се приеме за доказано наличието на претърпени от ищеца
болки и страдания вследствие на нанесения му побой, които непосредствено след увреждането са
били с голям интензитет, за продължителен период от време същият е
търпял неудобства, бил е в невъзможност да се храни нормално, да говори, да
спи, изпитвал е страх и безпокойство, изолирал се е от близки и познати.
Установи се от неоспореното заключение на КСППЕ, което съдът възприема изцяло,
и че процесният инцидент е бил стресиращо събитие за ищеца, което е предизвикало
първоначална реакция на остър стрес, както и последваща симптоматика на
посттравматично стресово разстройство.
Изложеното
налага извод, че са
налице елементите от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на ответника за репариране на
претърпените от ищеца вреди.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се
съобрази с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, и да отчете
конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания,
последвалите от това болки и страдания, интензивността и продължителността на
негатив-ните преживявания на пострадалия.
По делото се
установи, че причинените на ищеца травматични увреждания и свързаните с тях
болки, страдания и неудобства са дали негативно отражение на общото му
физическо, емоционално и психическо състояние. Получените травми са довели до
влошаване здравословното състояние на Р. за един продължителен период от време,
съпроводени са били с болки и страдания с висок интензитет, които постепенно са
отшумявали, лечението на пострадалия е осъществено в болнично заведение, били
са извършени оперативни интервенции, възникнали са за последния проблеми от
битово и социално естество- не е могъл да се храни и да комуникира нормално,
ограничил е контактите си с близки и познати. Освен това се установи и
преживяното от ищеца психическо страдание- остра стресова реакция в резултат на
травмиращото събитие- нанесения му побой на 21.12.2018г. и полученото посттравматично стресово разстройство. Имайки предвид така
установените обстоятелства, отчитайки характера и степента на получените от
ищеца увреждания, времетраенето на оздравителния процес, съдът намира,
че за справедливото обезщетяване на
понесените от него неимуществени вреди следва да му се присъди сума от
26 000 лв. За тази сума искът се явява основателен и следва да се уважи, а
за разликата- до пълния предявен размер от 35 000лв. ще се отхвърли, като
неоснователен, тъй като не се доказва да са останали трайни негативни физически
и психически последици за ищеца вследствие на инцидента, които да обуславят
присъждане на обезщетение в по-висок размер.
В съответствие
с разпоредбите на чл.86, ал.1 и 84, ал.3 от ЗЗД върху определеното обезщетение
за неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва, считано от датата
на увреждането- 21.12.2018г. до
окончателното му изплащане.
Ищецът не е
направил разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.
На основание
чл.38,ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Т.
адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и
съдействие на ищеца при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
/съгл. ДПЗС от 01.08.2019г., приложен на л. 93 от делото/. Предвид защитавания
материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният
минимум на адв. хонорар за една инстанция
възлиза в размер на 1 580лв., като, с оглед изхода на спора, от тази
сума ответникът следва да заплати възнаграждение в размер на 1 174лв.,
съобразено с уважения размер на предявения иск //1 580лв. х 26 000лв./:35
000лв./
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, разноски следва да се присъдят и в полза на ответника.
Направено е от страната съответно искане, представени са и доказателства за
сторени такива в размер на 1 000лв. -за заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.03.2020г. /л. 69/.
Неоснователно е възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК- за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед
защитавания материален интерес /35 000лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
нормативно установеният минимум на дължимото адвокатско възнаграждение е в
размер на 1580лв., а заплатеното от ответника е под този размер. Ето защо,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на
257лв., изчислени съобразно отхвърлената част на иска.
Тъй като ищецът
е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото по реда на
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ОС-*** дължимата за производството държавна
такса в размер на 1 040 лв., както и сумата от 660,40 лв., представляваща
изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ
/200лв./ и КСППЕ /2 х 344,50лв./, изчислени съобразно уважената част на иска.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.Е.Ю.,
ЕГН **********, с постоянен адрес-*** и настоящ адрес-***, да заплати на
М.К.Р., с ЕГН ********** ***, сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени от ищеца
болки, страдания и неудобства в резултат на причинените му телесни повреди от ответника при нанесения му
побой на 21.12.2018г. в село ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2018г. /датата на
увреждането/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата част- за
разликата над 26 000лв. до пълния претендиран размер от 35 000лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
Х.Е.Ю., с ЕГН ********** и постоянен адрес-*** и настоящ адрес-***, да заплати
на адвокат
Г.К.Т., ЕГН **********,***
единния адвокатски регистър № ***, със служебен адрес: ***,
сумата от 1174 /хиляда
сто седемдесет и четири/лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществяване безплатно процесуално
представителство на ищеца по
гр.д.№2749/2019г.- М.К.Р., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
М.К.Р., с ЕГН ********** ***, да
заплати на Х.Е.Ю., с ЕГН ********** и постоянен адрес-*** и
настоящ адрес-***, сума в размер
на 257/двеста петдесет и
седем/лв.-направени
по делото разноски, изчислени
съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Х.Е.Ю.,
ЕГН **********, с постоянен адрес-*** и настоящ адрес-***, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата от
1 040 /хиляда и четиридесет/ лв.-дължимата държавна такса за производството,
както и сумата от 660,40/ шестстотин и шестдесет лв. и четиридесет ст./лв.,
представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по
допуснатите СМЕ и КСППЕ, изчислени съобразно уважената част на иска.
Присъденото
обезщетение на ищеца М.К.Р., ЕГН **********, да се изплати от ответника по
следната банкова сметка: ***
***; BIC ***, с
титуляр на сметката –адвокат Г.К.Т..
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: