О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 11.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-17
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 669 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата си молба ищецът Е.Д.М. е предявил срещу Д.Л.В.
иск за осъждането й да му заплати сумата от 100 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от противоправно поведение, изразяващо се в набеждаване в
извършване на престъпление.
Настоящият съдебен състав намира така заявеният иск
за процесуално недопустим. Съобразно задължителната съдебна практика –
тълкувателно решение № 11/03.01.1967 г. на ОСГК на ВС, наличието на извършено престъпление се установява с
присъдата на наказателния съд по реда на НПК. Влязлата в сила присъда е задължителна
за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието в рамките на чл. 300 от ГПК - дали деянието е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
От
това следва, че поначало в гражданския процес не може да се установява дали
дадено деяние съставлява престъпление. Само когато наказателното преследване е прекратено на сочените
в НПК основания (чл. 24, ал. 1 т. 2 - 5
от НПК) или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1 т. 2 или чл.
26 от НПК, нормата на чл. 124 ал. 5 от ГПК предоставя на гражданския съд
да се произнесе с установителен иск в отделен процес относно това дали
извършеното деяние е престъпление и кой е извършителят. Ако в състава на
гражданския деликт е включен като елемент и фактът на извършеното престъпление,
то гражданският съд, който определя гражданските последици от деянието, може да
се произнесе в същото производство и по установяването на този факт ако
наказателното преследване е прекратено по някое от основанията в НПК.
В
случая по делото липсват данни да е налице влязла в сила присъда на
наказателния съд спрямо Д.Л., нито са изложени фактически твърдения срещу този
ответник да е образувано наказателно производство, което впоследствие да е било
прекратено, което да направи допустимо произнасянето пред гражданския съд
досежно наличието на извършено престъпление „набедяване“.
По
тези съображения, настоящото производство се явява процесуално недопустимо.
Искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно,
с оглед нормата на чл. 24, т. 2 от ЗПрП, предвид
процесуалната недопустимост на иска по гореизложените съображения. (в този
смисъл определение № 548/05.10.2015 г.,
ч.гр.д. № 3744/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.)
Ищецът
следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса, предвид материалното му
състояние.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Е.Д.М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в
представителство по гр.д. 669/2019 г.
ОСВОБОЖДАВА Е.Д.М. от
внасяне на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 669/2019
г. по описа на СГС, І-17 състав.
Определението може да се
обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: