НЧХД 72/2013г. – Пловдивски
районен съд – VІІІ наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимата Л.К.З.,
родена на ******, жител и живущ ***,
българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, ЕГН *********** с частна
тъжба е повдигнато обвинение в това, че на 14.11.2012г. чрез печатно произведение е
разпространила позорно обстоятелство за длъжностно лице, а именно доктор В.П.Ф.,
че е „ криминално практикуваща в дома като
личен лекар и психично неуравновесена жена, също и наркотично зависима” ,
което е престъпление по чл.148, ал.1, т.2 и т.3 вр. с чл.147, ал.1 от НК.
За съвместно
разглеждане с наказателния процес е предявен граждански иск от частния тъжител В.П.Ф.
срещу подс. Л.К.З. за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени в резултат от деянието, за което подсъдимата е
предадена на Съд в настоящото дело, ведно със законната лихва, считана от датата
на извършване на деянието – 14.11.2012г.,
до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски.
Подсъдимата Л.К.З. чрез
упълномощения й защитник – адв.П. счита, че не е осъществила престъпния състав
на деянието по чл.148, ал.1, т.2 и т.3 вр. с чл.147, ал.1 от НК и молят съда да
постанови спрямо нея една оправдателна присъда, с която да бъде призната за
невиновна по повдигнатото й с тъжбата обвинение. Относно предявеният граждански иск моли същият
да бъде отхвърлен изцяло като недоказан по основание и размер.
Частната
тъжителка В.П.Ф. чрез повереника й адв.Д. предлага на Съда да признае подсъдимата
З. за виновна в извършването на
инкриминираното деяние, като и наложи справедливо наказание , без да се
ангажира с вид и размер, както и да
уважи изцяло предявения срещу подсъдимата граждански иск.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Подсъдимата Л.К.З.
е родена на ******, жител и живущ ***,
българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, ЕГН ***********.
През 2004г. майката
на подсъдимата З. била приета в Дом за възрастни хора с физически увреждания „
Х. Г. П.” – гр.П.. Там като лекар работела и тъжителката Ф. и от същата година
датирало и тяхното познанството, което се изразявало в периодични срещи и
разговори. През 2006г. майката на З. починала,
но подсъдимата продължила да търси срещи с тъжителката и да й благодари за
грижите, които е полагала за майка й, държала се уважително и добронамерено с Ф..
Към 2008г. при
посещенията на З. в заведението за стари хора тъжителката забелязала, че отношението
на подсъдимата към нея рязко се променило по необясними причини. , като започнала да създава проблеми в личен и
професионален аспект. По подадени от З. сигнали били извършени множество
проверки в Дома , като всички приключвали със становище за липса на извършени
нарушения. Проверка била направена по жалба на подс. З., която приключила с Постановление на Районна
прокуратура – Пловдив за отказ за образуване на досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 311,ал.1 от НК и на осн. чл.24,ал.1,т.1 от НПК , а именно
липсват данни за извършено от Ф. престъпление /л.41 и 42 от делото/. Също така
Регионалната здравна инспекция – Пловдив, вследствие на извършените проверките
излезла със становище за липса на нарушение в медицинското обслужване на
домуващите в ДВХФУ - П. , като изрично е било посочено , че „обвиненията на
г-жа З. към д-р Ф., д-р П. и Директора на дома са неоснователни /л.44/. Била
извършена и проверка от органите на V-то РУП- Пловдив, като в писмо на
зам.директора на Дирекция „Координация и информационно аналитична дейност” се
посочва , че ДВХФУ е обект на различни проверки следствие сигнали , подавани от
подс. З., като било установено, че самите сигнали са неоснователни, а на подс.З.
бил съставен предупредителен протокол по реда на чл. 56 от ЗМВР /л.45/.
Допълнителен щрих
към „активната дейност” на З. се явява и писмо на Министерството на труда и
социалната политика, Агенция за социално подпомагане /АСП/, в което се сочи ,
че във връзка с жалби на подс. Л.З., в дома са били извършени 3 проверки от
Регионална дирекция за социално подпомагане - Пловдив и 3 проверки от
Инспектората към Изпълнителния директор на АСП, при което не са били
констатирани нарушения при изпълнението на стандартните критерии за здравни
грижи в тази специализирана институция.
Тъй като
упоритостта от страна на подсъдимата по сезирането на различни държавни институции
не била възнаградена по начин , който би я удовлетворил, на 14.11.2012г. /
сряда/ в брой *** /***/ Година *** на
седмичен национален вестник „ ШОУ” / „ SHOW”/ на страница *** била публикувана
статия, касаеща Дома за възрастни хора с физически увреждания „ Хаджи Гьока
Павлов” – гр.Пловдив, в който продължавала
да работи тъжителката. В тази статия било цитирано и твърдението на З.,
че „... заключенията са направени от
една д-р Ф., за която аз твърдя, че
освен, че е криминално практикуваща в дома като личен лекар и психично
неуравновесена жена, също и наркотично зависима”.
В хода на съдебното
следствие по настоящото производство по искане на подсъдимата З. е допуснат до
разпит в качеството на свидетел лицето М. П. Ф., а по искане на частната
тъжителка - В. С. Ш. и Е. Д. Д..
В показанията си пред Съда свидетелят М. П. Ф. заявява, че познава
страните по делото. Същият се познавал, както с подсъдимата, така и с
тъжителката, като за последната твърди , че я познава от 2006 - 2007година и е посещавал
дома на д-р Ф.. Веднъж свидетелят присъствал на рожден ден на тъжителката,
която от своя страна закъсняла за празненството като пристигнала „във видимо
неадекватно състояние” и за което обстоятелство не могла „ даде добро обяснение”
. Според Ф., същият бил научил от сина на тъжителката, че тя е пушила марихуана,
а и това било потвърдено от самата Ф. Същият този свидетел пази ясен спомен и
за друга среща с тъжителката в заведение, където той отново констатирал „неадекватното”
й състояние, а нейният син предположил че майка му е взела някакъв медикамент. Субективното
възприятие на св. Ф. за състоянието на Ф. се базирало на „залитане” от нейна
страна , както и на забавено отговаряне на зададени й въпроси.
По отношение на
тези показания, настоящата съдебна инстанция намира , че не следва да им бъде
давана В.. От една страна периодът , за който свидетелства Ф. е отдалечен във
времето с около 7 години и предвид изключително младата възраст на свидетеля /
бил е малолетен - 12 – 13 годишен/ така описаните негови възприятия не могат да
бъдат ценени като обективни. Същите по никакъв начин не подкрепят защитната
линия на подс. З. в насока , че изнесените от нея в пресата твърдения за
„наркотична зависимост” на тъжителката отговарят на обективната действителност.
Следва да се отбележи също така , че заявеното от него в съдебната зала остава
едно изолирано от останалия доказателствен материал твърдение , още повече , че
установяването на действително съществуваща към онзи момент наркотична
зависимост у тъжителката не следва да бъде доказвана единствено и само с устни
свидетелства и то при категоричната липса на документирана такава.
В показанията си свидетелката
В.С. Ш. – медицинска сестра в Дома за възрастни хора с физически увреждания „ Х.
Г. П.” – гр.П. от около 23 години, категорично сочи , че подсъдимата
действително към инкриминирания период често е посещавала заведението, като
демонстрирала приятелство с медицинския персонал и най-вече с д-р Ф. За
публикацията във вестника свидетелката
пази ясен спомен , че именно в броя от 14.11.2012г. са били изнесени
нелицеприятни твърдения от страна на подс. З., както за здравното заведение ,
така и за самата тъжителка. Написаното разстроило д-р Ф. и възмутило останалия
персонал, като според Ш. всички се почувствали омърсени. Свидетелката заявява ,
че от края на 2006 в рамките на пет или шест години от страна на З.
били подавани жалби до различни институции , с обвинения, както срещу лекарката
/разб.Ф./, така и срещу директора на дома, а именно за това, че тъжителката неправомерно практикувала лекарската
си професия, че е психично неуравновесена, че е наркотично зависима, че няма
право да изписва рецепти и че няма право да издава съобщения за смърт при
починал в дома. Лично за себе си св. Ш. не може да даде обяснения за
диаметрално противоположната промяна на отношението на З. към д-р Ф. Действията
на подсъдимата довели с времето до натрупване на напрежение сред колеги и ръководство,
а също така започнало да се лансира мнението , че едно евентуално напускане на
тъжителката може да успокои нещата. Ш. сочи , че до започване на атаките от
страна на З., тъжителката Ф. е била жизнерадостен човек, фин, нежен и
внимателен, но след това станала
угрижена, затворена, мълчалива и разтревожена , като тази тревожност се
обостряла след всяка поява някаква жалба или статия, както и на телевизионни
предавания, свързани с дейността на Дома.
Друг свидетел , а
именно Е. Д. Д. /постъпила в Дома на 17.01.2007г./ , заявява , че познава както
тъжителката , така и подсъдимата. Според нея през 2011г. в ефир било излъчено
предаването „Хрътките”, в което били показани
„манипулирани” кадри от интервюта с пациенти на дома , които давали негативна
оценка за работата и дейността в Дома за стари хора с физически увреждания. Тъй
като предположила , че това предаване е инициирано от подсъдимата, свидетелката
успяла да се свърже с нея за да потърси обяснение за ставащото. Неочаквано за
свидетелката , която възприемала до този момент З. като културен и интелигентен
човек, получило отговор от подсъдимата : „
Щом си решила да ми оголваш гъза давай”. На следващата година, след
излизане на публикацията във в-к „Шоу”/предмет на настоящото производство/ Д.
възмутена се свързала редакторката на
вестника за да изрази възмущението от изнесеното там. Тогава и самата подсъдима
се обадила по телефона на свидетелката с въпрос: „Колко
ти платиха, ма?”. Изнесените във
вестника твърдения довели до видима промяна в състоянието на тъжителката ,
която станала затворена, неразговорлива и под постоянно емоционално напрежение.
Съдът кредитира
показанията на тези две свидетелки, които са логични , последователни ,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с така очертаната фактическа
обстановка.
Описаните в
статията твърдения за психическа неуравновесеност на тъжителката се оборват от
изисканото и приложено по делото удостоверение от „Център за психично здраве”-
гр.П. изготвено от управителя на това заведение, от което е видно , че
тъжителката В.Ф. не е диспансеризирана към „ЦПЗ”-П. ОД. След извършен амбулаторен преглед на 18.07.2003г.
същата е лекувана в стационара на женско отделение с диагноза „Смесено тревожно
разстройство”. След този период лисват данни за здравословното състояние на
тъжителката.
Що се касае до
твърденията в статията за криминална практика на д-р Ф. в Дома за възрастни
хора с физически увреждания – гр.П. същите категорично се опровергават от една
страна от приложеното на л.38 от делото заверено копие от Диплома за завършено
висше образование на името на тъж. В.Ф., издадена от Медицинска академия – Висш
медицински институт „И. П.П.”- П.. От същото безспорно се установява , че
тъжителката е придобила правоспособност на лекар. Също така от приложения
Трудов договор от същия Дом на името на тъжителката, се установява , че същата
е назначена на длъжност „лекар” на пълно работно време и с категория персонал
„специалист”.
На базата на така
събраните по делото устни и писмени доказателства по безспорен начин се установи , че изнесените от страна на
подс.З. на 14.11.2012г. / сряда/ в брой ** /**/ Година ** на седмичен национален вестник „ ШОУ” / „ SHOW”/ твърдения, а именно , че
доктор В.П.Ф., че е „ криминално
практикуваща в дома като личен лекар и психично неуравновесена жена, също и
наркотично зависима”, не отговарят
на обективната действителност и по
несъмнен начин се оборват от посочените по- горе доказателства. Изложените от страна на подсъдимата чрез
печатното издание твърдения за криминална лекарска практика, наркотична
зависимост и психическа нестабилност при тъжителката Ф. не бяха доказани от
страна на З., поради което в конкретния казус същата не може да се ползва от
привилегирования състав , залегнал в текста на чл.147,ал.2 от НК.
Изложената по-
горе фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин
от показанията на свидетелите Ф., Ш. и Д. , както и от приложените по делото
писмени доказателства /подс. З. не се признава за виновна и се възползва от
правото си да не дава обяснения/.
Настоящият Съд е на
становище , че с действията си подсъдимата Л.З. е осъществила както от
обективна , така и от субективна страна съставомерните признаци на деянието ,
инкриминирано в текста на чл.148, ал.1,
т.2 и т.3 вр. с чл.147, ал.1 от НК, тъй като на 14.11.2012г. чрез печатно
произведение е разпространила позорно обстоятелство за длъжностно лице, а
именно доктор В.П.Ф., че е „ криминално
практикуваща в дома като личен лекар и психично неуравновесена жена, също и
наркотично зависима” .
Престъплението е осъществено
при наличието на пряк умисъл , тъй като подс. З. е съзнава общественоопасния
характер на стореното нея чрез изнесените в пресата публикации, предвиждала е
общественоопасните последици от своите действия и е искала тяхното настъпване.
В случая също така
са налице и предпоставките за освобождаването на подсъдимата З. от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК , тъй като за престъплението в
извършването на което е призната за виновна , предвижда наказание от 3000 до
10000 лв. и обществено порицание, същата не е осъждана за престъпление от общ
характер , както и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.
78а, а и от деянието не са настъпили имуществени вреди. Най- справедливо би
било размерът на глобата, която следва да се наложи на подсъдимата , да бъде
определен в неговия минимум от 1000лв., предвид добрите й характеристични данни
/професия педагог/ , липсата на данни за други водени срещу нея наказателни
производства.
Що се касае до
предявения срещу подс. З. от частния тъжител В.П.Ф. граждански иск за сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от деянието, в извършването на което подсъдимата
е призната за виновна, настоящият Съд намира, че същият следва да бъде уважен
до сумата от 2000лв., която сума се явява една справедлива репарация на
причинените от страна на З. неимуществени вреди, изразяващи се в стрес ,
безпокойство и тревожност, които увреждания се явяват пряка последица от
престъпната дейност на подсъдимата, реализирана както чрез инициираните от нея
множество проверки от различни държавни и общински институции , така и най-
вече от процесната публикация във в. „Шок”. Настъпилите промени в поведението
на тъжителката вследствие публично нанесената обида безспорно се установиха от
свидетелските показания на Е. Д. и В. Ш., които са имали преки наблюдения върху
емоционалното състояние на Ф. през инкриминирания период. И двете свидетелки са
категорични , че д-р Ф. от фин, нежен и внимателен човек, след изнесеното в
пресата е станала угрижена, затворена,
мълчалива и разтревожена. Съдът също така счита , че искът до пълната
претендирана сума от 5000лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер
, тъй като в хода на делото не се събраха други устни или писмени доказателства
, сочещи на психологическо или емоционално увреждане в една значителна степен.
Подсъдимата следва
да заплати и законната лихва върху уважения граждански иск считана от датата на
извършване на деянието – 14.11.2012г.,
до окончателното й заплащане, както и сумата от 512 лева направени
разноски от частния тъжител за упълномощаване на повереник и държавна такса за
образуване на дело.
Тъй
като с виновното си поведение подсъдимата Л.К.З. е станала причина за воденото
срещу нея наказателно преследване по частен ред, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК същата следва да заплати по сметка на ВСС сумата от 50 лева, представляваща
държавна такса върху уваженият граждански иск.
Причини
за извършване на престъплението – ниска правна култура и упорито преследване на
лични цели с непозволени от закона средства.
По
тези свои съображения, Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.М.