ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 242
гр. гр. София, 15.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600399 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с чл.248 от
НПК.
С протоколно определение от 13.10.2021 г. по НОХД № 877/2020 г.,
Специализираният наказателен съд, X състав, произнасяйки се по въпросите
по чл.248 от НПК, е приел, че в досъдебната фаза и в частност при изготвяне
на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения,
накърняващи правото на защита на подсъдимrте, поради което е прекратил
съдебното производство по делото и е върнал същото на прокурора.
Против определението е постъпил частен протест от прокурор при
Специализираната прокуратура с оплаквания за неправилност, изразяваща се
в незаконосъобразност. В протеста се възразява, че обвинителният акт
отговаря на изискванията за съдържание по чл.246 от НПК, че вменените
престъпления са достатъчно обосновани с факти, както и че аргументите за
връщане, изтъкнати от СНС не попадат в кръга по чл.249, ал.4 от НПК. В тази
връзка се иска, определението да бъде отменено, за да продължи съдебното
разглеждане на делото.
Въззивният съд, след като се запозна с протеста и с материалите по
делото, счита, че същият е процесуално допустим, а разгледан по същество е
неоснователен.
НОХД № 877/2020 г. на СНС е образувано след отмяна от въззивната
инстанция с Решение № 38 от 28.02.2020 г. по ВНОХД № 210/2017 г. на
АСНС, на постановена присъда № 33 от 15.11.2016 г. по НОХД № 1134/2014
г. на СНС и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
същия съд, от стадия на разпоредителното заседание, заради допуснати
1
съществени нарушения на процесуалните правила.
Въпросните нарушения, посочени в отменителното решение на
въззивната инстанция, касаят както мотивите на първоинстанционната
присъда, така и съдържанието на обвинителния акт. В случая, делото не е
било върнато от АСНС директно на прокурора, поради отпадането на това
въззивно правомощие в НПК (ДВ, бр.44 от 29.05.2018 г.) и ограничаване на
възможността за връщане единствено до първата инстанция.
Развитите подробно в окончателното съдебно решение на АСНС,
допуснати процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт
(л.845 и л.846, виж и л.848 от ВНОХД № 210/2017 г.), изразяващи се най-
общо в липса на фактологична обосновка на обвинението по чл.321, ал.3 от
НК и по чл.253 от НК, изцяло се споделят и не е нужно да бъдат
преповтаряни. Тяхното отстраняване за онези обвинения, за които
наказателното производство не е било прекратено, поради изтекла абсолютна
давност, неминуемо предпоставя връщане на делото на прокурора, както е
сторил СНС, като наведените в протеста оплаквания срещу връщането са
обструктивни и несъстоятелни. Въпреки обема си и включването на
теоретични постановки за обективна и субективна съставомерност,
обвинителният титул страда от съществен фактологичен дефицит, нарушаващ
правото на подсъдимите да узнаят за какво са обвинени, за да организират
адекватно защитата си.
На свой ред настоящият въззивен състав констатира и други
процесуални нарушения, които са останали незасегнати в отменителното
решение на АСНС и в протестираното определение на СНС.
В обстоятелствената част на обвинителния акт, отсъстват факти, с които
да се обоснове съществуването на инкриминираната ОПГ именно в
избрания от прокурора инкриминиран период. Защо и въз основа на какво
почива обвинението за престъпно сдружаване, с цел изпиране на пари,
именно от началото на 2003 г. и именно до 22.07.2009 г., изобщо не е ясно. От
обстоятелствената част на акта се разбира единствено, че на 22.07.2009 г. са
извършени претърсвания на помещения и на лица (обиски). Откритите при
тези процесуално-следствени действия вещи обаче, не се твърди да са
предмет на изпиране на пари. Следователно, избраният инкриминиран период
на съществуване на групата се явява съвсем произволен.
Досежно вторичните престъпления, обвиненията са вътрешно
противоречиви и отново неясни.
Подс.Д.Р. е обвинена, че в периода 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. е
„получила“ и „преобразувала“ имущество, за което е знаела, че е придобито
чрез кражби, което е сторила чрез получаване на 18 парични превода –
изброени в обвинителния акт по дати.
Най-ранният от тези осемнадесет превода е с дата 07.03.2005 г., а най-
късният на 14.10.2006 г., т.е. визираният инкриминиран период не се покрива
с твърдяното реализиране на изпълнителните деяния.
2
Отделно, как, кога и в какво е било „преобразувано“ имуществото, не се
споменава.
Подс.И. Н. И. е обвинен, че в периода 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. е
„получил“ и „преобразувал“ имущество, за което е знаел, че е придобито чрез
кражби, което е сторил чрез получаване на 9 парични превода – изброени по
дати.
Всички тези преводи са от 2005 г., като най-ранният е с дата 14.03.2005
г., а най-късният 08.11.2005 г. Пак инкриминираният период не се покрива
въобще с твърдяното реализиране на изпълнителните деяния. И за този
подсъдим отсъства каквато и да е фактическа обосновка на формата на
изпълнително деяние „преобразувал“.
Подс.Н.М. е обвинена, че в периода 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. в
Лондон е извършила финансови операции с имущество, за което е знаела, че е
придобито чрез кражби, което е сторила чрез изпращане на лица в България
на 10 парични превода – изброени по дати.
Всички тези преводи са от 2005 г., като най-ранният е с дата 07.03.2005
г., а най-късният 13.06.2005 г. Т.е. отново се наблюдава несъответствие между
инкриминиран период и времето на осъществяване на изпълнителните
деяния.
Подс.С.И. е обвинен, че в периода 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. в
Лондон, Обединеното Кралство и в Северна Ирландия, е извършил
финансови операции с имущество, за което е знаел, че е придобито чрез
кражби, което е сторил чрез изпращане на лица в България на 9 парични
превода – изброени по дати.
Най-ранният от тези девет превода е с дата 22.07.2004 г., а най-късният
на 16.08.2005 г., следователно пак сме изправени пред разминаване между
инкриминирания период и времето на осъществяване на изпълнителните
деяния.
Подс.Г.И. е обвинена, че в периода 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. е
„получила“ и „преобразувала“ имущество, за което е знаела, че е придобито
чрез кражби, което е сторила чрез получаване на 3 парични превода –
изброени по дати.
И трите превода са от 2004 г., в интервала месец юли – месец август.
Отново липсва съответствие между инкриминиран период и време на
осъществяване на изпълнителните деяния, а също отново липсва обосновка на
вмененото „преобразуване“ на имуществото.
Подс.З.И. е обвинен, че в периода 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. в
Лондон, Обединеното Кралство и в Северна Ирландия, е извършил
финансови операции с имущество, за което е знаел, че е придобито чрез
кражби, което е сторил чрез изпращане на лица в България на 25 парични
превода – изброени по дати, както и за изпращане от България (гр.София) в
Лондон, на 1 паричен превод.
3
Всички 25 парични превода, за които се твърди, да са изпратени от З.И.
от чужбина в България са от 2005 и 2006 г. и по-точно, най-ранният е от дата
21.03.2005 г., а най-късният от 21.11.2006 г. Паричният превод, за който се
твърди, че този подсъдим е изпратил от България за чужбина е от дата
27.10.2004 г. Т.е. инкриминираният период отново не отговаря по време на
изпълнителните деяния.
Подс.М. И. е обвинена, че в периода 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. в
Лондон, Обединеното Кралство и в Северна Ирландия, е извършила
финансови операции с имущество, за което е знаела, че е придобито чрез
кражби, което е сторила чрез изпращане на лица в България на 10 парични
превода – изброени по дати.
Най-ранният от тези преводи е отбелязан с дата 07.06.2005 г., а най-
късният 25.12.2005 г. Т.е. отново се наблюдава несъответствие между
инкриминиран период и времето на осъществяване на изпълнителните
деяния.
Въззивният съд служебно намира, че протестираното определение се
нуждае от ревизия само в два аспекта. Първият е, че не следва да бъде
изпълнявано от прокурора указанието на СНС да се съобрази дали
престъплението по чл.321 от НК може да бъде предикатна дейност за
престъплението по чл.253 от НК, защото това указание не почива на
действителното съдържание на обвинителния акт, което изглежда е разбрано
погрешно от първата инстанция. Вторият е, че обвинителният акт по
мнението на СНС бил „натоварен“ с обстоятелства, относно набиране и
транспортиране на лица в Англия и Северна Ирландия за извършване на
престъпна дейност там, които обстоятелства едва ли не са излишни, понеже
нямало повдигнато отделно обвинение за трафик на хора (чл.159а, чл.159 г от
НК). Или имплицитно се включва указание, дейността по набиране и
транспортиране да не се засяга от прокурора, което е абсурдно. Съдът няма
правомощия да определя параметрите на обвинителната теза, нито да се
намесва в усмотрението на държавното обвинение как да я структурира.
Прокурорът разполага с правомощия да излага всякакви относими към казуса
факти и по своя преценка да инкриминира онези, които счита за необходимо.
Той може да излага дори и факти, които да претендира да се ползват за
утежняване или смекчаване на наказателната отговорност.
В останалата му част, определението на СНС, което на практика
препраща към отменителното решение на АСНС, е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено, като след изпращане на делото в досъдебната фаза, е
необходимо да се коригират и констатираните от настоящия съдебен състав
процесуални нередовности в обвинителния акт.
Ето защо, Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.10.2021 г. по НОХД №
877/2020 г. на Специализирания наказателен съд, X състав, с което съдебното
производство е било прекратено, а делото върнато на СП за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5