№ 1218
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201140 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 20-0444-000341/17.12.2020 г., издадено от В.
А. Т. – ***, с което на основание чл. 178д от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за неправилно приложение на
материалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление
(НП). Жалбоподателят твърди мястото, на което е паркирал, да не е било
надлежно обозначено като място, определено за паркиране от хора с трайни
увреждания. Поддържа да не е имало поставен пътен знак, а положената
пътна маркировка счита за нередовна, тъй като международният символ за
достъпност не е изпълнен на син фон. Моли наказателното постановление да
бъде отменено. В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят се
явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо, с което изпраща
жалбата и административната преписка, изразява становище производството
по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и
да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата
обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
1
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Г. С. Г., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 28.01.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 01.02.2021 г. пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Г. С. Г. не притежавал право да паркира на места,
определени за хора с трайни увреждания.
На 24.11.2020 г. жалбоподателят Г. се прибрал в жилището, в което
живеел, като паркирал собствения си лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. №
**** на *** на едно от местата за паркиране, разчертани с маркировка в двора
пред жилищния блок. Мястото, на което жалбоподателят Г. паркирал
автомобила си, било определено за паркиране от хора с трайни увреждания.
Това обстоятелство било сигнализирано, като върху асфалтовата настилка на
конкретното място бил изпълнен в бял цвят международният символ за
достъпност, представляващ човек, стоящ в инвалиден стол.
На същия ден за времето от 07:00 до 19:00 часа свид. Н. И. М. – ***,
изпълнявал служебните си задължения, назначен *** на територията на 05 РУ
– Пловдив. По получен сигнал за неправомерно паркиран джип на място,
определено за хора с трайни вреждания, свид. М. около 13:55 часа извършил
проверка в ***. Там свидетелят установил паркирания от жалбоподателя
автомобил с рег. № ****. Жалбоподателят бил поканен да излезе пред
сградата, където свид. М. извършил проверката. На място свид. М. съставил
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 938834
против жалбоподателя Г., в негово присъствие и в присъствието на свидетел.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Н. И. М.. От тях се установяват
датата и мястото на извършената проверка, както и нейният повод – подаден
2
сигнал за джип, неправомерно паркиран на място, определено за хора с
трайни увреждания. На следващо място от свидетелските показания се
изяснява, че като собственик на този джип е установен жалбоподателят и той
е поканен от дома си да излезе пред жилищната сграда, където било
паркирано превозното средство. Свидетелят М. изяснява още, че
жалбоподателят не му е представил документ, който да удостоверява, че може
да паркира на места, определени за хора с трайни увреждания, както и че не е
твърдял да притежава такова право. Показанията на свидетеля са източник на
доказателствена информация и за положената пътна маркировка и за
обстоятелството дали са били поставени пътни знаци. От тях се установява,
че мястото, където е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя, е било
обозначено с маркировка с нарисуван човек в инвалиден стол, изпълнена с
боя в бял цвят. Свидетелят изяснява още, че не е имало поставен пътен знак,
който да сигнализира, че мястото е предназначено за паркиране на пътни
превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Показанията на свид. М.
се ценят от настоящия съдебен състав като подробни, последователни и
вътрешно непротиворечиви. В тях той възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка и
при изпълнение на служебните си задължения. Показанията му намират
подкрепа и в приетата като писмено доказателство план-схема за процесния
пътен участък, поради което те се явяват и проверени по делото. По тези
съображения съдът дава доверие на показанията на свид. М., които намира и
за добросъвестно дадени от незаинтересовано лице.
От писмо от заместник кмет на район Тракия (лист 25 от делото) и план-
схема за обособяване на места за местодомуване на леки моторни превозни
средства без поставяне на преместваем обект и благоустрояване на терен
общинска собственост, разположени северозападно от бл. 106 в УПИ IX –
комплексно застрояване и подземни гаражи, кв. 50 по плана на ж.к. „Тракия“,
гр. Пловдив (лист 26 от делото) се установява, че в град Пловдив, на у****
има обособено място за паркиране от хора с трайни увреждания, което е
графически обозначено на план-схемата. Изяснява се и че е изпълнена
хоризонтална маркировка за разчертаване на паркоместата, като мястото,
което е предвидено за хора с трайни увреждания, е обозначено със символа
„инвалид“ в бял цвят върху асфалтовата настилка. Изяснява се още, че на
посоченото място няма поставен пътен знак Д21.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. (лист 28-29 от делото), допълнена
със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. (лист 30 от делото) – и двете на
министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени
от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята
материална и териториална компетентност. Досежно териториалната
компетентност на актосъставителя относима е и Заповед № 317з-
7914/20.12.2019 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, приложена по
преписката.
3
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е издадено от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между
установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Г. е
извършил административното нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. От
обективна страна времето и мястото на извършване на деянието – на
24.11.2020 г. в ***, се установяват от показанията на свид. М., на които съдът
изцяло даде вяра. Доказано по делото е и авторството на деянието от страна
на жалбоподателя, който е и собственик на процесния лек автомобил „Хонда
ЦРВ“ с рег. № ****, като фактът, че именно той е паркирал автомобила на
процесното място не се и оспорва от Г.. Изпълнителното деяние на
нарушението е осъществено чрез действие и представлява поведението на
жалбоподателя по паркирането на лекия автомобил с рег. № **** на място,
определено за хора с трайни увреждания, но без той самият да притежава
такова право. На първо място доказа се по делото, че жалбоподателят Г. не е
притежавал правото да паркира на места, които са определени за ползване от
хора с увреждания. От показанията на свид. М. се установява, че той е
попитал жалбоподателя дали притежава такова право, като в отговор
последният нито му е представил документ, удостоверяващ право за
паркиране на обособеното място за хора с трайни увреждания, нито дори е
твърдял, че притежава такова право. В съдебно заседание жалбоподателят
също потвърждава, че никога, включително и към датата на деянието, не е
придобивал правото да паркира на места, определени за хора с трайни
увреждания.
За да бъде деянието съставомерно, необходимо е от обективна страна и
конкретното място, на което жалбоподателят е паркирал, да бъде определено
за хора с трайни увреждания. От събраните по делото писмени доказателства
– писмо от заместник кмет на район Тракия при Община Пловдив и план-
схема към него, съдът приема този факт за категорично доказан. На
посоченото в НП място е имало предвидено по надлежния ред място за
паркиране от лица с трайни увреждания. От постъпилата информация от
район „Тракия“ при Община Пловдив се установява, че е спазена процедурата
по чл. 4, ал. 3 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за
4
ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив.
В тази връзка неотносими тук са възраженията на жалбоподателя относно
изпълнената хоризонтална маркировка или вертикална сигнализация.
Наличието или не на поставен пътен знак или на положена маркировка няма
отношение към самата дейност и процедура по определяне на мястото за
паркиране от лица с трайни увреждания, а е от значение за уведомяването на
водачите на ППС за този факт, т.е. наличието или липсата на надлежна
сигнализация е относимо към преценката за съставомерност на деянието не от
обективна, а от субективна страна. В тази връзка щом мястото е било
надлежно определено за паркиране от хора с трайни увреждания,
жалбоподателят е паркирал на него и е нямал придобито право да паркира на
такова място, то съдът приема, че при съвкупното проявление на тези факти е
доказана съставомерността на деянието от обективна страна. Нарушението по
чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е формално и с осъществяване на изпълнителното
му деяние то е довършено.
Съдът не споделя и изводите на жалбоподателя за неправилно
приложение на материалния закон, които той обосновава с възраженията си за
липса на поставен пътен знак Д21 и за това, че хоризонталната пътна
маркировка е изпълнена с бял цвят, а не със син. Действително по делото се
установява, че на процесното място към датата на деянието /24.11.2020 г./ не е
имало поставен пътен знак Д21 – „място за паркиране на пътни превозни
средства, обслужващи хора с увреждания“. Това обаче не означава, че
мястото, определено за паркиране от хора с трайни увреждания, не е
надлежно сигнализирано. Съгласно приложимия към датата на деянието
материален закон - чл. 22 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за
достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания
(отменена с § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба №
РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и
универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията - ДВ, бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила
от 13.03.2021 г.) местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се
обозначават с пътен знак Д21 „Инвалид“ в съответствие с Наредба № 18 от
2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн., ДВ, бр. 73 от 2001
г.; изм. и доп., бр. 18 и 109 от 2004 г.) и с пътна маркировка с международния
символ за достъпност, представляващ фигура № 5 по Наредбата. Съдебната
практика на касационната инстанция по тълкуване на разпоредбата, която
изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав, трайно приема, че не
съществува кумулативност в изискването за обозначаване на мястото за
паркиране задължително едновременно с пътен знак и с пътна маркировка.
Относимо тук е Решение № 232 от 04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3034/2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Мястото, определено за
паркиране от хора с трайни увреждания, може да бъде обозначено както
едновременно с пътен знак Д21 и пътна маркировка с международния символ
5
за достъпност, но така също и само с пътен знак или само с пътна маркировка.
В процесната хипотеза мястото за паркиране е обозначено само с пътна
маркировка, което съдът приема за годна и надлежно извършена
сигнализация на факта на определянето на това място за паркиране от хора с
трайни увреждания. В този смисъл е и съдебната практика на
административните съдилища - Решение № 1602 от 14.07.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1478/2015 г. на Административен съд – Варна, относимо е и Решение №
872 от 10.4.2013 г. по адм. дело № 447/2013 г. на Административен съд –
Варна, в което е разгледан друг по вид правен спор, но в мотивите на
решението е прието, че при сигнализация само с пътна маркировка и без знак
Д21 за определянето на едно място за паркиране от хора с трайни
увреждания, то при нарушаване на маркировката ще е налице съставомерно
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
На следващо място самата пътна маркировка, която е била изпълнена на
процесното място за паркиране в ***, съдът намира, че отговаря на
изискванията на чл. 22 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. Доказа се, че върху
асфалтовата настилка на паркомястото е било изпълнено изображение,
представляващо международния символ за достъпност. Информация за
изображението върху пътната настилка се черпи и от показанията на свид. М.,
като съдът намира, че конкретно изобразеното изцяло съответства на фигура
5 от Наредба № 4/01.07.2009 г. По тези съображения маркировката се приема
за надлежно изпълнена. Установява се по делото и тя да не е била изтъркана
или заличена към датата на деянието, а обективно да е била възможна за
възприемане. Самият жалбоподател заяви в откритото съдебно заседание по
делото, че е възприел изображението върху настилката /международния
символ за достъпност/, след започване на проверката. Фактът, че пътната
маркировка е била изпълнена с бял, а не със син цвят, не я прави негодна.
Решаващо значение има въпросът дали обстоятелството, което е
сигнализирано чрез маркировката, е могло да бъде възприето по ясен и
недвусмислен начин. В случая това изискване е спазено, поради което
жалбоподателят обективно е могъл да възприеме и да формира съзнание от
субективна страна за това, че мястото е определено за паркиране от хора с
трайни увреждания. Използваният бял цвят не препятства възможността за
извършването на тази мисловна дейност, нито влече нередовност на
положената хоризонтална пътна маркировка.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината непредпазливост, проявила се в конкретния случай като небрежност.
Жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но едновременно е могъл и е бил длъжен да стори това.
Установява се, че жалбоподателят е паркирал собствения си автомобил на
процесното място, определено за хора с трайни увреждания, без да обърне
внимание на това обстоятелство, поради което поведението му не е било
целенасочено и умишлено. Наличието на изпълнена маркировка той забелязал
едва след пристигането на актосъставителя и извършването на проверката.
6
Това обаче той обективно е могъл да стори и преди извършването на
деянието, а същевременно е бил и задължен да го направи. Задължението му е
предвидено в действащ нормативен акт с ранг на закон и пряко произтича от
въведената с разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП забрана за паркиране
на място, определено за хора с трайни увреждания. Съгласно чл.7, ал. 2 от
ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, но тъй като за нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП липсва
такова изрично предвиждане, то не са налице основания за отпадане на
отговорността на нарушителя.
При доказано извършване на административното нарушение съдът
намира за правилен извода на наказващия орган, че извършеното деяние не
представлява маловажен случай. По делото не се доказаха такива
обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност
на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на нарушения от този
вид. Същото е довършено с факта на паркирането на забранено за това място.
Досежно възражението на жалбоподателя, че е паркирал за кратко време, то
от показанията на свид. М. се установява, че преместването на автомобила е
резултат от намесата на контролните органи, които са установили къде живее
неговият собственик /жалбоподателят Г./ и са го потърсили в ползваното от
него жилище, след което е извършена проверката. Следователно
жалбоподателят е паркирал на процесното място, определено за хора с трайни
увреждания, след което се е прибрал, поради което недоказани остават
твърденията, че към момента на паркирането на автомобила намерението му е
било превозното средство да остане на това място за кратко време. В случая
преустановяването на нарушението е резултат от намесата на контролните
органи, а не по собствена инициатива от страна на жалбоподателя, което е
обяснимо предвид позицията му, че изначално не е съзнавал, че паркира на
забранено място. Относно твърдението, че жалбоподателят не е запознат с
определените за паркиране места, тъй като не живеел на посочения адрес, то
това обстоятелство само по себе си е неотносимо, тъй като задължение за
водачите на ППС е да спазват правилата за движение на всяко място,
регулирано от ЗДвП. Освен това регистрираните постоянен и настоящ адрес
на жалбоподателя са именно в ***, където се установява да е извършено
деянието. В съдебно заседание жалбоподателят също признава, че живеел на
този адрес и друг път е паркирал автомобила си на обособените места за
паркиране пред блока. Този адрес Г. сам е посочил и за призоваване в
жалбата си. Разгледаното обстоятелство също не обосновава маловажност на
случая. Същевременно при преценката за степента на обществена опасност на
конкретното деяние съдът съобрази и обстоятелството, че проверката е била
извършена по подаден сигнал за паркирането от жалбоподателя на
процесното място, поради което от деянието потенциално биха могли да са
засегнати правата на трети лица и същото не е с пренебрежимо ниска степен
на обществена опасност. Така мотивиран, съдът приема, че извършеното не
представлява маловажен случай на административно нарушение.
7
Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба,
като на основание чл. 178д от ЗДвП наказващият орган е наложил на
нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Видът
и размерът на наказанието са определени от законодателя във фиксиран
размер, а съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска
определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. От
друга страна настоящото производство е образувано по жалба на
санкционираното лице, поради което и съдът не би могъл да влошава
положението му. Следователно наказанието не би могло да бъде изменено,
нито е допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията му.
По гореизложените съображения жалбата е неоснователна, а
наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което
то трябва да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски в
процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0444-
000341/17.12.2020 г., издадено от В. А. Т. – ***, с което на Г. С. Г., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 178д от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8