М О Т И В И

към Присъда № 260031 от 15.10.2020 год. по НОХД № 897/2020 год. на СлРС

изготвени на 19.10.2020 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г.Р.К. за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, като след редуциране на определеното наказание да остане две години „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Г.Р.К. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година.

Адв. Т. *** – служебен защитник на подсъдимия Г.Р.К., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подс. К. наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, като при определяне на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а от НК и така определеното наказание бъде редуцирано с една трета, което да изтърпи при общ режим.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.Р.К. е неграмотен, неженен, не работи, осъждан.

На 12/13.02.2020 год. в гр. Сливен подс. К. решил да извърши кражба на чужди движими вещи, тъй като имал нужда от парични средства за да закупи алкохол. Влязъл в двора на съседа си С.А.С.,*** през отключената врата. От двора проникнал в къщата, която също била отключена, откъдето противозаконно отнел следните вещи, собственост на свид. С.: батерия смесителна с душ; кран канелка бронзов ½ цола; врата дървена 190х80см. без каса; дъски кофражни 2м, шир. 15 см - 12 броя. Излизайки отново на двора забелязал и прострени килими мокет с р-ри 1,50x1,50 - 3 броя, 1 брой лилав на цвят, 2 броя кафяви на цветя, които също взел. Всички вещи пренесъл в дома си. Килимите продал на непознати от кв. „Надежда” лица за сумата от 5,00 лева на бройка. Вратата и дъските изгорил, тъй като било студено. Парите от килимите изхарчил за алкохол. Сутринта решил да продаде батерията с душ, но бил срещнат от свид. С., който поискал да види какво подс. К. носи в чувала. Последният се уплашил, хвърлил го на земята и избягал.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза, общата стойност на движимите вещи, предмет на кражба, по пазарни цени към момента на извършване на деянието, възлиза на 211,32 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило съдебно – оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Г.Р.К. е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 12/13.02.2020 год., в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 брой смесителна батерия с душ, на стойност 100,00 лева, 1 брой бронзов кран канелка 1/2, на стойност 11,00 лева, дървена врата 190x80 см., без каса, на стойност 24,00 лева, 12 броя кофражни дъски 200x15 см., на стойност 16,32 лева, 3 броя килими мокет с размери 1,5x1,5 м., на стойност 60,00 лева, всичко на обща стойност 211,32 лева (двеста и единадесет лева и тридесет и две стотинки), от владението на собственика им С.А.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.

Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно деянието си подсъдимият Г.Р.К. е извършил в условията на опасен рецидив. Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. К., същият е многократно осъждан с влезли в сила присъди за извършени престъпления против собствеността, по които е търпял ефективни наказания, в това число и по НОХД № 1161/2016 год. по описа на СлРС (влязло в сила споразумение на 13.10.2016 год.), с което е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим (л. 12 - 20 от делото).

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.

Като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прецени оказаното съдействие на досъдебното производство.

Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете негативните му характеристични данни.

Предишните осъждания на подсъдимия Г.Р.К. за престъпления по глава V, раздел І от НК, съдът не прецени като отегчаващи вината му обстоятелства, тъй като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране на деянието му по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия Г.Р.К. при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимия на 12/13.02.2020 год., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на НК.

С оглед гореизложеното, съдът наложи на подсъдимия Г.Р.К. за извършеното от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален строг режим.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Г.Р.К. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 73,20 лева (седемдесет и три лева и двадесет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: