№ 315
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:И. П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20241800501035 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 347 от 07.10.2024 г. по гр. д. № 698/2022 г. по описа на РС
– Костинброд Софийски районен съд е осъден да заплати на Е. Д. М. сумата от
1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени в
периода от 30.12.2018 г. до 27.04.22 г. поради нарушаване на правото за
разглеждане в разумен срок на гр. д. № 22993/2018 г. по описа на СРС, като за
разликата до пълния предявен размер от 20000 лв. искът е отхвърлен. С
решението Е. Д. М. е осъден да заплати на Софийски районен съд разноски в
размер на 92.50 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано и от двете страни в първоинстанционното
производство.
Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част, като излага
доводи за неправилност на решението в тази част и иска отмяната му в същата
част и постановяване на ново решение, с което искът бъде уважен изцяло.
Навежда и оплакване, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
предявен от него иск и за други твърдени като допуснати нарушения на
правото на ЕС.
От ответника е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца, в който
същата е оспорена.
Ответникът обжалва решението в осъдителната му част, като излага
1
доводи за неправилност на решението в тази част и иска отмяната му в същата
част и постановяване на ново решение, с което искът бъде отхвърлен изцяло.
От ищеца е постъпил отговор на въззивната жалба на ответника ищеца,
в който същата е оспорена.
Контролиращата страна СОП изразява становище за неоснователност
на въззивните жалби.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са процесуално допустими, а при разглеждането им
по същество съдът намира следното:
Относно фактите по движението на гр. д. № 22993/2018 г. по описа на
СРС не е налице спор между страните по делото, тези факти са и надлежно
обсъдени от първоинстанционния съд, поради което не следва да се обсъждат
и в настоящото въззивно решение.
Спорно е по делото с оглед изложеното във въззивните жалби дали
ответникът е допуснал необосновано забавяне при разглеждането на делото в
такава степен, че това да е довело до нарушаване на правото на разглеждането
му в разумен срок и ако е допуснал такова забавяне - претърпял ли е ищецът
вреди от това забавяне и в какъв размер.
По въззивната жалба на ищеца:
Жалбата е неоснователна, съответно решението следва да бъде
потвърдено в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 1500 лв. до
пълния предявен размер от 20000 лв. по слените съображения:
На първо място следва да се отбележи, че е неоснователно оплакването,
че първоинстанционният съд не е разгледал всички предявени от ищеца
искове, доколкото, според ищеца, той е предявил наред с иска по чл. 2б
ЗОДОВ и такъв по чл. 2в ЗОДОВ, основан на твърдения за „детайлно
изброени нарушения на правото на ЕС“.
Правната квалификация на иска се определя от съда, не от страните,
като съдът, за да определи правната квалификация, изхожда от изложените от
ищеца фактически твърдения и по никакъв начин не е обвързан от посочена от
ищеца правна квалификация. В конкретния случай ищецът е изложил
фактически твърдения, касаещи единствено нарушаване на правото му на
разглеждане на делото в разумен срок, а именно: „Противоправното
поведение на ответника се обективизира в бавене на гр. д. № 22993/2018 г….3
г. и 3 м. бавене на делото…Чрез бавене СРС ми наруши правата….Чрез
бавене СРС ми вреди, като ме подложи на жесток психически тормоз и
унижение…“
Поради това напълно правилно първоинстанционният съд е
квалифицирал иска. В случай, че ищецът бе изложил и други фактически
твърдения, сочещи нарушения на правото на ЕС, различни от нарушаване на
правото на разглеждане на делото в разумен срок, то наистина не би имало
процесуална пречка за разглеждането наред с иска по чл. 2б ЗОДОВ за
забавено правосъдие и на иск по чл. 2в ЗОДОВ за друго нарушение на правото
2
на ЕС /поради което и не е било необходимо отправянето на преюдициално
запитване в тази връзка, искането за което е правилно преценено от
първоинстанционния съд като неоснователно/. Такива фактически твърдения
обаче не са изложени от ищеца, поради което и не е налице непроизнасяне от
страна на първоинстанционния съд по предявен от ищеца иск. Следва да се
отбележи, че само цитирането на норми /изброяване на конкретни норми и
частично възпроизвеждане на съдържанието на част от тях/ от правото на ЕС,
без обаче да се излагат конкретни фактически твърдения за това по какъв
начин и с какви действия и/или бездействия на съда са нарушени тези норми,
не създава задължение за съда да приеме, че е сезиран и иск, основан на
твърдения за нарушения на тези норми. Нещо повече – ищецът изобщо не е
длъжен да посочва правната квалификация на иска си. Той следва да изложи
единствено фактите, на които основава претенцията си, а съдът, въз основа на
тези факти е длъжен да квалифицира от правна страна иска. Както се посочи, в
случая искът е правилно квалифициран при наведените фактически
твърдения, вкл. и при направеното отчитане на факта, че по-голямата част от
цитираните от ищеца норми на правото на ЕС също защитават /наред с други
права/ правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
На второ място неоснователно е оплакването, че присъденото на ищеца
обезщетение е несъразмерно с търпените от него вреди. В практиката е
установена презумпция, че неразумната продължителност на производството
винаги причинява неимуществени вреди, поради което т. нар. презумптивни
вреди не следва да бъдат доказвани. Изхождайки единствено от тази
презумпция, първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на
1500 лв., отчитайки, че по делото не са представени доказателства за реално
търпени от ищеца вреди в размер, по-голям от този на презумптивните вреди,
както и че ищецът е страна /при това инициираща производството/ по
множество дела в различни съдилища. Изводът на първоинстанционния съд е
правилен, основан на доказателствата по делото. Единственото доказателство
за търпени от ищеца неимуществени вреди поради забавено разглеждане на
дело са показанията на свид. А., които обаче нито са конкретни /установяват,
че ищецът е страна по много дела, но не установяват ищецът да е търпял
вреди от забавеното разглеждане конкретно на гр. д. № 22993/2018 г. по описа
на СРС/, нито установяват конкретни по характер и интензитет вреди, търпени
от ищеца, тъй като според свидетеля, който не е психиатър и съответно вяра
на дадена от него оценка, предполагаща психиатрична или поне психологична
квалификация, не следва да се дава, ищецът от известно време бил
депресиран, а по отношение на останалите негативни последици – унилост,
потиснатост, безсъние, липса на апетит, раздразнение, чувство, че системата
„мачка“ ищеца, показанията на свидетеля не са преки доказателства
/доколкото впечатленията на свидетеля не са лични, а се основават на
споделено от самия ищец/.
По въззивната жалба на ответника:
Жалбата е основателна, съответно решението следва да бъде отменено в
частта, в която искът е уважен до размера от 1500 лв. и вместо него следва да
се постанови друго решение, с което искът бъде отхвърлен и за този размер по
3
следните съображения:
Както се изложи по-горе, първоинстанционният съд е присъдил на
ищеца обезщетение в размер на 1500 лв., изхождайки единствено от
презумпцията, че неразумната продължителност на производството винаги
причинява неимуществени вреди, а за определяне на конкретния размер на
презумптивните вреди е отчел факта, че ищецът е страна /инициираща
производството/ по множество дела в различни съдилища.
Настоящият въззивен състав обаче намира, че горният факт, преценен и
във връзка с изложеното от самия ищец в проведеното на 25.09.2024 г. о. с. з.
пред първоинстанционния съд, категорично оборва презумпцията за
причиняване на вреди само поради факта на забавяне на разглеждането на
производството /няма спор, че презумпцията е оборима/.
На първо място в тази връзка следва да се отбележи, че при
установеното от първоинстанционния съд, че ищецът е инициирал множество
дела, всички висящи към момента на изготвяне на справките, а именно пред
АССГ – 51 дела, пред СРС - 696 граждански дела и 179 наказателни дела, пред
АССО - 2 дела, пред СГС – общо 1337 дела /с граждански и наказателен
характер/, то обективно е невъзможно той да помни и да следи постоянно и
едновременно /или поне периодично/ за развитието на всяко от тези дела, още
по-малко възможно е да търпи вреди от забавеното разглеждане на всяко едно
от тях, за да може да се приеме, че е претърпял поне презумптивни вреди от
забавеното разглеждане именно и на гр. д. № 22993/2018 г. по описа на СРС. В
съответствие с този извод на въззивния съд е и изложеното от самия ищец в
проведеното на 25.09.2024 г. о. с. з. пред първоинстанционния съд, в което
същият е заявил: „Даже от 2018 г. до настоящия момент, преди да се запозная
тук в РС – Костинброд преди малко със съдържанието на предявения от мен
иск, аз бях забравил за какво става въпрос, така че вредата е нанесена
умишлено, аз съм претърпял абсолютно всички описани в исковата молба
проживявания...“. Признанието на факта, че още от 2018 г. ищецът е забравил
за предмета и развитието на гр. д. № 22993/2018 г. по описа на СРС и само по
себе си оборва презумпцията за причиняване на вреди само поради факта на
забавяне на разглеждането на производството, а при съобразяване и на
огромния брой заведени от ищеца дела с още по-голяма категоричност се
налага този извод. Логически изключено е човек, който е забравил за предмета
и развитието на едно дело да изпитва поради забавеното разглеждане на това
дело каквито и да било неимуществени вреди – било то твърдените „жесток
психически тормоз и унижение, безпокойство, безпомощност и отчаяние,
безнадеждност, болки и страдания, нарушено достойнство“, било други
неимуществени вреди с различен характер и по-слаб интензитет, вкл.
презумптивни вреди. В още по-голяма степен това е изключено при наличието
на хиляди висящи дела, заведени от него.
С оглед изхода на делото на Е. Д. М. не се дължат разноски за въззивното
производство, той и не претендира такива.
С оглед изхода на делото на Софийски районен съд се дължат разноски
за въззивното производство. Претендират се само разноски само за
4
юрисконсултско възнаграждение, съответно следва да се присъдят такива в
размер на по 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 347 от 07.10.2024 г. по гр. д. № 698/2022 г. по
описа на РС – Костинброд в частта, в която Софийски районен съд със
седалище: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, представляван от
председателя Александър Ангелов, е осъден да заплати на Е. Д. М. с ЕГН
********** сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода от 30.12.2018 г. до
27.04.22 г. поради нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр.
д. № 22993/2018 г. по описа на СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М. с ЕГН ********** срещу Софийски
районен съд със седалище: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
представляван от председателя Александър Ангелов, иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода от 30.12.2018 г. до
27.04.22 г. поради нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр.
д. № 22993/2018 г. по описа на СРС и за размера от 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 347 от 07.10.2024 г. по гр. д. № 698/2022 г.
по описа на РС – Костинброд в останалата обжалвана част, в която е
отхвърлен предявеният от Е. Д. М. с ЕГН ********** срещу Софийски
районен съд със седалище: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
представляван от председателя Александър Ангелов, иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода от 30.12.2018 г. до
27.04.22 г. поради нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр.
д. № 22993/2018 г. по описа на СРС за разликата над размера от 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/ до пълния предявен размер от 20000 лв.
/двадесет хиляди лева/.
Решението в частта за разноските не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. Д. М. с ЕГН ********** да заплати на Софийски районен
съд със седалище: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, представляван от
председателя Александър Ангелов, сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6