№ 9
гр. С., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215400600142 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимият Ц. АС. П. от с.З.,
обл.С., чрез защитника си адв. Й.Д. срещу Присъда № 5/16.11.2021г.,
постановена по НЧХД № 29/2021г. по описа на Районен съд Ч, с която
подсъдимият е признат за виновен и на осн. чл.216, ал.4 във вр. ал.1 от НК му
е наложено наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.
Подсъдимият Ц. АС. П. е осъден да заплати на частния тъжител М. Й.
Аб. сумата 580 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2020г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от престъплението по чл.216, ал.4 вр. с ал.1 от НК -
стойност на унищожените 4 бр. автомобилни гуми.
Подсъдимият Ц. АС. П. е осъден да заплати на частния тъжител М. Й.
Аб. сумата 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2020г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението чл.216, ал.4 вр. с ал.1 от НК –
дискомфорт, притеснение и несигурност, а също така е осъден да му заплати
1
направени разноски по делото в размер на 592лв.,
Подсъдимият Ц. АС. П. е осъден да заплати по сметка на РС Ч, в полза
на бюджета на съдебната власт ДТ по делото върху уважените два броя
граждански искове в размер на 100лв.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата, тъй като присъдата е постановена в нарушение
на закона, при съществено нарушаване на процесуалните правила и
наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин. В жалбата е посочено, че допълнителни
съображения ще се изложат след изготвяне на мотивите към присъдата.
Иска се отмяна на присъдата, като съдът постанови нова присъда, с
която да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото
обвинение.
От адв. Н.П., повереник на частният тъжител М.А. е постъпило
възражение срещу жалбата, с твърдения, че същата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение. Присъдата е законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Пред съда подсъдимият Ц. АС. П., редовно призован, не се явява. Не
се явява и защитникът му адв. Й.Д., редовно призован.
Частният тъжител М.А., редовно призован не се явява. За него се
явява повереникът му адв. Н.П., която предлага съдът да остави без уважение
жалбата и да потвърди присъдата като обоснована и законосъобразна. Моли
съдът да им присъди направените разноски по делото пред въззивния съд.
Съдът, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и
възражението срещу нея, становището на страните изразено в с.з. и след
преценка на доказателствата, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, съдът установи следното:
С присъда № 5/16.11.2021г., постановена по НЧХД № 29/2021г. по
описа на Районен съд Ч подсъдимият Ц. АС. П. е признат за виновен, в това,
че за времето от 19,00ч. на 02.10.2020г. до 07,30ч. на 03.10.2020г. в с.З.,
2
противозаконно е унищожил чужди движими вещи - четири броя гуми на лек
автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№*, (предните две гуми летни, марка
„Мишелин Енерджи” с размер 195/65/15, задните две гуми зимни, марка
,,Фулда Кристал Монтеро”, с размер 195/65/15), собственост на М. Й. Аб.
ЕГН ********** от с.З., като деянието представлява маловажен случай -
престъпление по чл.216, ал.4 вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.216, ал.4, във връзка с ал.1 НК, във вр. с чл.54 от НК е осъден на наказание
„глоба” в размер на 300 /триста/ лева, платима по сметка на РС Ч в полза на
Държавата.
Подсъдимия Ц. АС. П. е осъден да заплати на частния тъжител М. Й.
Аб. сумата 580 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2020г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от престъплението по чл.216, ал.4 вр. с ал.1 от НК -
стойността на унищожените 4 бр. автомобилни гуми.
Подсъдимия Ц. АС. П. е осъден да заплати на частния тъжител М. Й.
Аб. сумата 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2020г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението чл.216, ал.4 вр. с ал.1 от НК –
дискомфорт, притеснение и несигурност, а също така е осъден да му заплати
направени разноски по делото в размер на 592лв.
Подсъдимия Ц. АС. П. е осъден да заплати по сметка на РС Ч, в полза
на бюджета на съдебната власт ДТ по делото върху уважените два броя
граждански искове в размер на 100лв.
От събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ц.П. и частният тъжител М.А. живеят в с.З. и се
познават.
Частният тъжител М.А. съжителства на семейни начала от 27 г. със
свидетелката А.Ф. - първа братовчедка на бащата на подсъдимия. От
показанията на свидетеля Ч. се установява, че подсъдимият Ц.П. и живущата
на семейни начала с частния тъжител А.Ф. са близки роднини, но са във
влошени взаимоотношения, заради имот пред къщата на П..
М.А. и А.Ф. обитават къща в селото, до която не стига улица и затова
3
обичайно частният тъжител паркира своя лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.
№ * пред къщата на М.Т., намираща се на около 100м. от дома им.
На 02.10.2020 г., късно вечерта свидетелите М.Д. и И.Х., заедно с
братята на последния и други техни приятели се прибирали от заведение.
Когато минавали през центъра на селото, забелязали, че някой се крие зад
натоварен с дървен материал камион на И.К., паркиран на улицата.
Разпознали подсъдимия Ц.П., който побягнал. Проследили го, видели, че
тръгнал в посока към дома си. Бил пиян и не можел да ходи.
Свидетелят И.Х., който тогава работел за И.К., позвънил на сина на
последния - А.К. и му разказал какво видял. А.К. дошъл на място и двамата
обиколили камиона, за да проверят дали всичко е наред.
На 03.10.2020 г. сутринта частният тъжител М.А. установил, че
четирите гуми на автомобила му са спукани и подал сигнал за това на
спешния телефон 112.
От показанията на свидетеля Б.Г., служител на РУ Ч, се установява, че
на място била изпратена оперативна група с цел изясняване на случая. Той
самият възприел, че лекият автомобил бил със спукани гуми. При
проведените в селото издирвателни мероприятия от полицейските служители
било установено, че късно вечерта на 02.10.2020 г. подсъдимият бил
забелязан от група младежи, сред които свидетелите И.Х. и М.Д., да обикаля
селото и да се крие зад камион.
Подсъдимият бил намерен в селото и при извършен личен обиск в
него бил открит сгъваем джобен нож с дървена дръжка. Бил заведен в
сградата на РУ Ч, където е изготвен протокол за доброволно предаване на
ножа.
В протокола за доброволно предаване на ножа подсъдимият
собственоръчно е записал - “Ножа си е лично мой, като с него снощи на
02.10.2020 г. аз лично около 00,00ч. в село З. с него намушках гумите на
автомобила на М. Й. Аб.. Автомобила беше зелен минИ. Рено. С въпросния
нож срязах и четирите гуми на автомобила“.
Свидетелят Г. сочи, че първоначално подсъдимия казал, че ножът е
негов, а след тава отрекъл, впоследствие признал, че с този нож е спукал
гумите на автомобила на М.А., като някои мушкал по няколко пъти. Пред
4
свидетеля подсъдимият разказал, че вечерта на 02.10.2020г. употребил голямо
количество алкохол с негови приятели в заведение, прибрал се в дома си, но
се сетил, че М.А. „го гледал накриво“, което го дразнело, решил да излезе и
да му спука гумите, защото знаел къде паркира автомобила си. Обяснил пред
свидетеля, че М.А. паркира на едно и също място - до къщата на Т., че
деянието извършил с ножа, който предал.
От показанията на свидетеля Л.М. се установява, че вечерта на
02.10.2020 г. трябвало да отиде до обора си, за да види болно животно, като
по пътя срещнал подсъдимия Ц.П., който бил пиян. Поискал да му помогне,
като го заведе до дома му, но подсъдимият се държал неприлично и затова го
оставил. Свидетелят М. твърди, че мястото, на което срещнал подсъдимия е
на около 50 м. от дома на частния тъжител.
От показанията на свидетелката А.Ф. се установява, че на 02.10.2020г.
вечерта, частният тъжител М.А. се прибрал в дома им много уморен и легнал
да почива. На сутринта установил, че гумите на автомобила му са срязани.
Свидетелката сочи, че когото полицаите пристигнали на място, видяла, че при
тях отишъл А.К. и им съобщил, че вечерта свидетелят И.Х. му се обадил по
телефона и му казал, че видял Ц.П. клекнал до камиона му. А.К. изказал
опасенията си от това да не бъде направено нещо на камиона, за да
катастрофира. Свидетелката разказва, че полицаите тръгнали да търсят Ц.П., а
после в селото се разчуло, че е признал, че е извършил деянието.
Съгласно заключението по назначената по делото СОЕ изготвено от
инж.Г.Т. към 03.10.2020 г. стойността на унищожените автомобилни гуми на
лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№ *, две гуми летни, марка „Мишелин
Енерджи” с размер 195/65/15, и две зимни, марка ,,Фулда Кристал Монтеро”,
с размер 195/65/15 възлиза на 580лв.
По случая било образувано досъдебно производство от РУ Ч за
престъпление по чл.216 ал.1 НК. С постановление от 18.01.2021г. прокурор
при РП С., ТО - Ч, е прекратено ДП за извършено престъпление по чл.216 ал.1
НК от общ характер, спряно е наказателното производство, като е указано на
М.А. за възможността да подаде тъжба за престъпление по чл.216 ал.4 вр. с
ал.1 НК. В мотивите на акта прокурорът е приел, че случаят е маловажен,
предвид това, че унищоженото имущество е на стойност 580 лв.(под размера
на минималната работна заплата от 640 лв.), деянието е с ниска обществена
5
опасност, извършителят не е осъждан, предмет на престъплението е частно
имущество.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Х., Г., Д., Ф., М. и Ч., от приобщените по делото писмени и
гласни доказателства: ДП №123/2020 г. на РУ Ч, справка за съдимост на
подсъдимия и заключението по СОЕ.
Настоящият съдебен състав намира, че обосновано и законосъобразно
районният съд е кредитирал показанията на свидетелите Х., Г., Д., Ф. и М. и
частично показанията на свидетеля Ч.. Районният съд аргументирано е
посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си в
тази връзка. Тези изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция,
поради което, не е необходимо да ги преповтаря.
При така установеното от фактическа страна въззивния съд намира, че
обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че подсъдимият е
осъществили както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл.216, ал.4 от НК, тъй като за времето от 19,00ч. на
02.10.2020г. до 07,30ч. на 03.10.2020г. в с.З., противозаконно е унищожил
чужди движими вещи - четири броя гуми на лек автомобил „Рено Еспейс“ с
рег.№*, собственост на М. Й. Аб. на обща стойност 580.00лв., като деянието
представлява маловажен случай.
Въззивния съд намира, че от обективна страна по безспорен начин е
установено авторството на деянието. Действително по делото не са налице
преки очевидци на извършеното деяние, но от свидетелските показания на
Б.Г., И. Х., М.Д. и Л.М. и от съдържанието на протокола за доброволно
предаване на нож се установява, че извършител е именно подсъдимия. В
протокола за доброволно предаване на ножа, намерен у подсъдимия,
последния собственоръчно е посочил, че с този нож е намушкал четирите
гуми на автомобила, посочил е чия собственост е автомобила и е описал
автомобила. Пред свидетеля Г. е посочил и защо го е направил, а именно, че
М.А. „го гледал накриво“, което го дразнело, решил да излезе и да му спука
гумите. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., тъй като те
кореспондират със съдържанието на текста изписан в протокола за
доброволно предаване на ножа. От показанията на И.Х. и М.Д. и Л.М., които
видели подсъдимия късно вечерта на 02.10.2020г. се установява, че същият е
6
бил видимо пиян, а освен това, същият е видян от свидетелите в близост до
мястото, където е бил паркиран автомобила. Чрез анализа на тези свидетелски
показания и писменото доказателство – Протокол за доброволно предаване
може да се направи един единствен извод, че подсъдимия е извършител на
деянието. Освен това, свидетелите И.Х. и М.Д. в показанията си сочат, че
видели подсъдимия да се крие зад натоварен с дървен материал камион на
И.К., паркиран на улицата, в близост до мястото, където е бил паркиран
автомобила на частния тъжител. Това, че подсъдимият се криел зад
автомобила е индиция, че същият е съзнавал, че е извършил нещо нередно и
поради това се опитвал да се скрие.
Чрез назначената СОЕ е установена стойността на четирите гуми.
Вещото лице е дало заключение, че четирите гуми са напълно унищожени и
са негодни за употреба по предназначението си.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като стойността на
унищожените вещи не е висока, освен това обществената опасност на дееца
не е висока, тъй като е с чисто съдебно минало. Деянието с оглед
незначителността на вредните последици и с оглед ниската степен на
обществена опасност на дееца, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вина –
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици, което се установява от поведението му.
Обществената опасност на деянието не е завишена.
Обществената опасност на дееца не е висока, тъй като не е осъждан и
трудово ангажиран.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитника на
подсъдимия, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като както
бе изложено по горе и въззивната инстанция прие, че от анализа на събраните
по делото доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод,
че именно подсъдимият е осъществил деянието, както от обективна, така и от
субективна страна.
7
При определяне на наказанието, районният съд правилно е отчел
като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на дееца.
Освен това, обосновано е приел, че едно наказание „лишаване от свобода“ се
явява несъразмерно тежко за извършеното.
Като е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца, районния
съд обосновано и законосъобразно е приел, че на подсъдимия следва да се
наложи наказание „глоба“ в размер на 300.00лв.
Неоснователен е доводът на защитника на подсъдимия за явна
несправедливост на наложеното наказание, тъй като наложеното наказание
съответства на обществената опасност на деянието и дееца и с налагането на
това наказание биха се постигнали целите на чл.36 от НК.
Обосновано и законосъобразно районния съд е осъдил подсъдимият
да заплати на частния тъжител стойността на унищожените вещи, тъй като
съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
От показанията на свидетелката Ф. и от приложените писмени
доказателства от фирмата, в която работи частния обвинител се установява,
че в следствие на унищожените гуми, частния тъжител е изпитвал неудобство
и несигурност, тъй като бил затруднен да пътува до работното си място и да
изпълнява трудовите си задължения. Тези неимуществени вреди са свързани
пряко с извършеното деяние. Определеният размер е съобразен с
претърпените неимуществени вреди.
По изложените съображения въззивния съд намира въззивната жалба
за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
При цялостната проверка на присъдата, съдът не констатира
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят нейната
отмяна и тъй като жалбата е неоснователна, ще следва да бъде потвърдена,
като правилна и законосъобразна.
Пред въззивната инстанция частния тъжител е направил разноски в
размер на 500.00лв., които подсъдимият следва да му ги заплати съгласно
чл.189, ал.3 от НПК, тъй като въззивната жалба срещу осъдителната присъда
е неоснователна.
8
Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/16.11.2021 год. постановена по НЧХД
№ 29/2021 год. по описа на районен съд Ч.
ОСЪЖДА Ц. АС. П., с ЕГН ********** да заплати на М. Й. Аб.
направените разноски пред Окръжен съд С. в размер на 500.00лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протестиране и
обжалване.
Писмено да се съобщи на страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9