О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 652
10.12.2019г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събина Христова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Стоева
Калина Пенева
Като разгледа докладваното от съдия Христова ч.гр.дело №401 по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
С определение №481/13.11.2019 г. по ч.гр.дело № 4202/2019 г. по описа на Четвърто гражданско отделение на ВКС е изпратено на настоящата инстанция за разглеждане гр.дело № 443/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Производството пред Апелативен съд - В. е по частна жалба на З. Ж. Т. , представляван от адв. Я. по частната жалба на Д. Д. Т. против определение №468/11.07.2019 г. по в.гр.дело № 225/2019 г. по описа на Ш. окръжен съд, с което са оставени без разглеждане като недопустими жалбите им против действия на ЧСИ И. С. с рег. № 712 по изп.дело № 706/2018 г. , насочени против имот, считан от жалбоподателя, длъжник по изпълнителното дело, за несеквестируем.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Ш. окръжен съд за разглеждане на жалбата по същество. Навеждат се оплаквания за неоснователен отказ на защита на жалбоподателя на правата, предоставени му с разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК .
Страната сочи, че твърдяната несеквестируемост на имота, предмет на изпълнение, е установена в хода на първоначално образуваното изпълнително дело №744/2016 г. по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № * въз основа на кадастралните записи, извършените огледи и назначените технически експертизи по чл.39 ЗС и Наредбата за жилищните нужди на длъжника и неговото семейство с протокол от 26.06.2018 г. Ш.окръжен съд неоснователно и в нарушение на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС е отказал да разгледа жалбата на З. Т. и тази на неговата съпруга. Нарушен е и чл.1, протокол 1 от Конвенцията и правилата на чл.17, чл.47 и чл.52 от Хартата на основните права на ЕС, чието прилагане е задължително съобразно вида на производството.
Поддържа доводите, че жилището, към което са насочени действията на съдебния изпълнител, е единствено за семейството му и несеквестируемостта е подробно проучена и установена. Съдът неоснователно е приел, че описът не е същинско изпълнително действие и необжалването в срок на наложената възбрана преклудира правото на защита. По изпълнителното дело са обжалвани действия, в резултат на които е насрочена публична продан върху имота. Възможността за защита на длъжника против действията на принудително изпълнение е възникнала от момента на уведомяването му за тях.
Твърди се дискриминация по отношение на жалбоподателя, в нарушение на постановените по Общностното право актове. Обжалването е своевременно направено в съответствие с разпоредбата на чл.437 ГПК и неоснователно съдът е приел жалбите му с вх. № 7365/15.04.2019 г. и вх. № 3681/09.07.2019 г. за просрочени.
Съгласно ТР№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът е имал задължение да разгледа жалбите и да съобрази фактите и доказателствата,установени от ЧСИ Д. досежно несеквестируемостта, които са задължителни за него съгласно чл.444, т.7 ГПК, исковете, предявени от жалбоподателя по чл.4, § 3 ДЕС, чл.445 ГПК и правилото на чл.447 ГПК. В обхвата на задължението му е и оценката за прекомерност и пропорционалност и противоречието на обжалваните действия с чл.4, § 3 ДЕС. Втората от жалбите е подадена в хода на висящото производство и съдът е бил длъжен да се произнесе по нея преди да постанови прекратителното си определение.
Излага се подробен анализ на относимото към спора приложимо право на ЕС и се цитира практика на Съда на ЕС и ЕСПЧ по прилагането му в подкрепа на допустимостта на сезиращата жалба и нейната основателност. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представя доказателства за заведените от него искове и др.
Отговор на частната жалба е подаден от „Ф“А. , ЕИК *, представлявано от адв. Д. . Счита я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа доводите на съда за наличие на основания за прекратяване на производството . Твърди, че недвижимите имоти, към които е насочено изпълнението не са несеквестируеми, тъй като от служебна справка е установено, че жалбоподателят има наследствено жилище в гр. Б..
Неправилно в жалбата се твърди, че несеквестируемостта е установена по изп.дело № 744/2016 г. по описа на ЧСИ Н. Д. Представените по това дело заключения на вещите лица са обжалвани пред съдебния изпълнител. Изискано е от ЧСИ да се снабди с удостоверение от техническата служба при община В. и да назначи друго вещо лице по изпълнителното дело.
Твърденията в частната жалба за отказ от правосъдие са неправилни. Неправилни са и твърденията за нарушаване на чл.4, §3 ДЕС , Конвенцията за защита на правата на човека и допълнителния протокол към нея . Писмените доказателства, приложени към жалбата, са неотносими и представянето им е преклудирано.
Моли да бъде потвърдено определението. Прави възражение за прекомерност на заявените с частната жалба разноски.
Определението е обжалвано и с частна жалба от Д. Д. Т. с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Ш. окръжен съд за разглеждане по същество. Сочи се, че жалбата е насочена против изпълнителни действия, предприети срещу несеквестируема вещ - единствено жилище на длъжника с идентификатор 10135.2556.378.1.57 - опис, оценка и публична продан на притежаваната от нейния съпруг ½ ид.част .
Съдът е следвало да разгледа жалбите, тъй като обуславящите въпроси за разрешаване на повдигнатия пред него правен спор обхващат проверката на фактите и доказателствата по изпълнителното дело и от страните, тъй като тяхната релевантност е определена от чл.444, т.7 ГПК , чл.39 ЗС и Наредбата - правила от повелителен порядък, чието съблюдаване е задължително по силата на служебното начало. Дължи се изследване на твърденията за несеквестируемост на имота и предприемането на изпълнение върху части от неподеляем обект по спор, отнесен към съда.
Твърди се липса на валидни прекратителни основания. Оспорват се констатациите в определението за просрочие на жалбите. Страната цитира ТР № 2/2013 г. на ОСГТК съгласно което е допустима жалба срещу всяко действие, нарушаващо забраната за изпълнение върху несеквестируемо имущество. Преклузията е налице единствено по отношение на просрочие на жалба, подадена след изтичане на срока за обжалване на съответното изпълнително действие. В случая съобщението за насрочване на публичната продан е връчено на жалбоподателката на 24.06.2019 г., а жалбите и са депозирани на 08.04.2019 г. и на 01.07.2019 г. и следва да бъдат разгледани.
Отговор на тази частна жалба е подаден от адв. Я. . Поддържа я като основателна съобразно доводите в нея и моли да бъде уважена.
Отговор на жалбата е подаден и от Ф. ХОЛДИНГ“А. , ЕИК * представлявано от адв. Д. . Излагат се доводи за нейната неоснователност и се иска оставянето и без уважение. Оспорва твърденията в нея за обединяване на имотите като сочи, че настоящото им фактическо състояние не е осъществено документално и не се касае за един самостоятелен имот, а за три отделни обекта.
На следващо място оспорва твърденията за несеквестируемост с доводи, че съпругът длъжник е собственик на жилище в гр. Б., придобито по наследство.
Оспорва твърденията на жалбоподателката за задължение на съда да разгледа жалбите по същество, за незаконосъбразност на определението и препятстването посредством него на в.гр.дело № 225/2019 г. по описа на ШОС . Твърденията за незаконосъобразни действия на ЧСИ са неоснователни, както и тези за липса на валидни прекратителни основания.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частните жалби и становищата по тях и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :
Частните жалби са подадени от надлежни страни, в законоустановения срок, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустими са и следва да бъдат разгледани.
Производството е образувано по жалба на Д. Т. Д. съпруг на длъжника по изп. дело № 706/2018 г. по описа на ЧСИ И. С. с рег. № 712 с район на действие - Окръжен съд - В. , против предприети изпълнителни действия към несеквестируемо имущество - семейно жилище в гр. В. с доводи,че в хода на първоначално образуваното изпълнително дело № 744/2016 г. по описа на ЧСИ Н. Д. жалбоподателката и нейния съпруг са придобили в груб строеж недвижими имоти, които понастоящем не съществуват като самостоятелни обекти, тъй като са обединени в резултат на вътрешно преустройство и съставляват едно жилище , самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.378.1.57 съгласно заключение на назначената по изпълнителното дело техническа експертиза. Същата експертиза е установила, че Кабинет № 1, придобит в резултат на закупеното право на строеж няма санитарен възел, не отговаря на нормативните изисквания за самостоятелно обособен обект и се ползва като складова площ към жилището. Съдебният изпълнител е приел, че всички недвижими имоти, предмет на принудителното изпълнение са един обект, несеквестируемо жилище и не е налице възможността от него да бъдат обособени две.
След преместване на изпълнителното дело по молба на взискателя и преобразуването му под номер 706/2018 г. по описа на ЧСИ И. С. отново са предприети изпълнителни действия по отношение на имота, въпреки, че според жалбоподателката, заключенията на предходния съдебен изпълнител за несеквестируемост на имота са влезли в сила като необжалвани . За пререшаването на този въпрос не е налице нововъзникнало обстоятелство освен прехвърлянето на изпълнителното дело. Преодоляването на забраната, установена с чл.444, т.7 ГПК не може да бъде осъществено чрез описание на имотите в груб строеж или правото на строеж.
Процесното жилище е единствено за длъжника и семейството му, което се състои общо от петима и насочването на изпълнението към него е недопустимо поради наличието на предпоставките на чл.444, т.7 ГПК. Иска се отмяна на действията на съдебния изпълнител като нищожни или като недопустими.
Жалба против същите изпълнителни действия е подадена и от З. Ж. Т. , длъжник по изпълнителното дело с идентични оплаквания и искания.
След изпращане на делото на основание чл.23, ал.3 ГПК на Ш. окръжен съд с определение № 372/06.06.2019 г. по в.ч.гр.д №280/2019 г. по описа на ВАС, по него са постъпили допълнение към частната жалба от Д. Т. вх. № 3527/2019 г. , насочена против публична продан на процесния имот, за която жалбоподателката е уведомена на 24.06.2019 г. С разпореждане съдията - докладчик е постановил докладването и на заместник - председателя на ШОС като насочена против друго действие на съдебния изпълнител.
С обжалваното в настоящото производство определение Ш. окръжен съд е намерил, че жалбата на Д. Т. е насочена против опис на имота, насрочен на 14.03.2019 г., пренасрочен за 19.04.2019 г. и отменен впоследствие от съдебния изпълнител и преобразуван в оглед за нуждите на назначената по изпълнителното дело съдебно - техническа експертиза, който не е същинско изпълнително действие.
Съдът е приел и, че жалбите са просрочени, тъй като жалбоподателите е следвало да упражнят правото си на жалба след уведомяване за наложената върху имота възбрана, описа или оценката му. Съобразно констатациите прието е, че жалбите са недопустими, оставени са без разглеждане и е прекратено производството по делото.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва насочването на изпълнението към имущество, което счита за несеквестируемо. Според т.1 на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата
длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе,секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Според същото тълкувателно решение срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта, но е посочено, че преждевременно подадената жалба с оплаквания за насочване на изпълнение към несеквестируемо имущество следва да бъде разгледана от съда.
Предвид задължителното за съда тълкувателно решение, Бургаският апелативен съд намира,че жалбите на Д. Т. и на З. Т. са допустими и следва да бъдат разгледани по същество . Същите са и своевременно подадени , преди насрочване на публичната продан върху имота.
Оплакванията в частната жалба на Д. Т. , че съдът е следвало да разгледа и подаденото от нея допълнение към жалба вх. №3527/02.07.2019 г. са неоснователни, тъй като видно от разпореждането върху него, съдът е постановил отделянето му в друго производство съобразно констатациите му, че допълнението е отделна жалба, насочена към друго изпълнително действие.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №468/11.07.2019 г. по в.гр.дело № 225/2019 г. по описа на Ш. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Ш. окръжен съд за разглеждане по същество на жалбите на Д. Д. Т. вх. № 6690/08.04.2019 г. и на З. Ж. Т. вх. № 7365/15.04.2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: