РЕШЕНИЕ
№ 1540
гр. Бургас, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120106483 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Ж. П. А. с ЕГН
**********, от ........................... и съдебен адрес .................................. – адв. М. П. от БАК,
срещу „МД ГРУП 2010“ ЕООД с ЕИК ................................, със седалище и адрес на
управление в ...................................., представлявано от Д. И. И. , с която се иска признаване
за незаконно и отмяна на Заповед № 001/03.07.2024 година, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение”, както и поправка на основанието за прекратяване на
правоотношението, а именно че същото е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ –
едностранно от работника поради забавяне изплащането на дължимите трудови
възнаграждения и обезщетения, считано от 17.07.2024 г.
С исковата молба са съединени за разглеждане още и следните имуществени
претенции за: 1/ осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 43 595 лева
(четиридесет и три хиляди петстотин деветдесет и пет) представляваща дължими нетни
трудови възнаграждения за периода от 16.06.2020 г. до 28.06.2024 г. /общо 48 месеца/, 2/
ведно с мораторна лихва в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет) за всяко
неплатено възнаграждение за периода от датата на падежа - 26-то число на месеца, следващ
месеца на отработването, до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане; 3/
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 920 лева (три хиляди деветстотин
двадесет), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на
основание чл. 224 от КТ в размер на 80 дни (осемдесет), 4/ ведно с мораторната лихва в
размер на 20 лева (двадесет) от датата на прекратяване на ТПО - 17.07.2024 г. до датата на
завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане; 5/ иск за заплащане на сумата от 3 810 лева
(три хиляди осемстотин и десет), представляваща обезщетение дължимо при прекратяване
1
на трудовото правоотношение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 от
КТ в размер на 3 (три) брутни трудови възнаграждения, 6/ ведно с мораторната лихва в
размер на 20 лева (двадесет) от датата на прекратяване на ТПО - 17.07.2024 г. до датата на
завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
На основание чл. 214 ГПК в хода на процеса е прието направеното изменение на
исковете по размер и същите са висящи за разглеждане, в размерите както следва:
1/ претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 43 595 лева
(четиридесет и три хиляди петстотин деветдесет и пет) представляваща дължими нетни
трудови възнаграждения за периода от 16.06.2020 г. до 28.06.2024 г. /общо 48 месеца/, е
намален от 43595 лева на сума в общ размер на 31010.42 лева (тридесет и една хиляди и
десет лева и десет стотинки) - нетно възнаграждение, като производството за разликата над
31010,42 лева, е прекратено;
2/ претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 480 лева (четиристотин
и осемдесет) дължима за всяко неплатено възнаграждение за периода от датата на падежа -
26-то число на месеца, следващ месеца на отработването, до датата на подаване на исковата
молба, е увеличен от 480 лева на сума общо в размер на общо 9 778.56 лева (девет хиляди
седемстотин седемдесет и осем лева петдесет и шест стотинки);
3/ претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 920 лева
(три хиляди деветстотин двадесет), представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, на основание чл. 224 от КТ в размер на 80 дни (осемдесет дни), е увеличен
от 3920 лева на общо 4 381.72 лева (четири хиляди триста осемдесет и един лева седемдесет
и две стотинки) - нетно възнаграждение;
4/ искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата за дължимо обезщетение
по чл. 224 КТ, в размер на 20 лева (двадесет) от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 17.07.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба, е увеличен от 20
лева на сумата от общо в размер на 107.83 лева (сто и седем лева осемдесет и три стотинки);
5/ искът за заплащане на сумата от 3 810 лева (три хиляди осемстотин и десет),
представляваща обезщетение дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 221, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на 3 (три) брутни
трудови възнаграждения, е намален от 3810 лева на общо 3 479.76 лева (три хиляди
четиристотин седемдесет и девет лева седемдесет и шест стотинки) - нетно възнаграждение,
като производството за горницата над 3479.76 лв. е прекратено;
6/ искът за заплащане на с мораторната лихва върху обезщетението по чл. 221 КТ в
размер на 20 лева (двадесет лева) от датата на прекратяване на трудовото правоотношение -
17.07.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба, е увеличен от 20 лева на сумата
общо в размер на 85.64 лева (осемдесет и пет лева шестдесет и четири стотинки);
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение от 16.06.2020 г., по силата на което ищцата изпълнявала длъжността
“.........................”, с основно месечно възнаграждение от 966 лв., плюс допълнително
възнаграждение от 0,60 % за всяка прослужена година, което се дължи до 25то число на
месеца, следващ месеца на положения труд. С допълнително споразумение от 01.07.2020г.
трудовото възнаграждение е било увеличено на 1266 лв. Твърди се, че работодателят не е
изплащал дължимото възнаграждение, като за целия период на действие на договора са били
направени пет банкови превода на стойност от общо 3445лв. В началото на 2024 г. ищцата е
претърпяла хирургично лечение и е ползвала болнични, когато научила, че трудовият й
договор е бил прекратен незаконосъобразно от ответника и е била лишена от полагащите й
2
се обезщетения за отпуск по болест. След разменена нарочна кореспонденция между
страните на 25.06.2024г. ищцата получила покана за даване на обяснения за извършено
нарушение на трудовата дисциплина, а именно неявяване на работа два или повече дни след
възстановяването й от 29.04.2024 г. Ищцата посочва, че не е била уведомявана, че е
възстановена на работа и затова на 28.06.2024 г. изпратила на ответника уведомително
писмо за прекратяване на трудовия договор едностранно от работника, поради забава в
изплащане на трудовите възнаграждения на осн.чл.327, ал. 1, т.2 КТ. Писмото е било
връчено на 17.07.2024 г., след което на 23.07.2024 г. от страна на работодателя е получен от
работника надлежен отговор, с който на същата е връчена и заповед да наложено
дисциплинарно наказание “уволнение“. Впоследствие е била изпратена и трудовата книжка,
а преди това - на 19.07.2024г. работодателят превел на ищцата сумата от 318,21 лв.-
обезщетение за неползван платен отпуск за 2024 г.
С исковата молба се оспорва наложеното дисциплинарно наказание, като се твърди на
първо място, че работодателят не е разполагал с възможността да наложи дисциплинарно
наказание, тъй като трудовото правоотношение вече е било прекратено едностранно от
работника. Посочва се още: че не е налице соченото от работодателя нарушение на
трудовата дисциплина; че ищцата не е била уведомена за възстановяването й и
необходимостта изобщо да се яви на работа; че заповедта е немотивирана; че не са били
взети предвид обясненията на работника.
По отношение на имуществените претенции посочва, че работодателят не е изпълнил
надлежно задължението си за плащане на всяка от сумите съгласно трудовия договор и е
изпаднал в забава.
Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за задължаване на
ответника да представи трудовото досие на ищцата, допускане на съдебно-икономическа
експертиза и разпит на двама свидетели.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Твърди се, че ищцата и управителят на ответното дружество са бивши съпрузи, като
бракът им е прекратен на ......................... г., с решение по гр.д.№ 167/2024 г. по описа на РС –
Несебър. Обектът, в който ищцата е упражнявала трудова дейност представлявал ресторант
изграден от ответника в двора на къщата на родителите на ищцата и е работил сезонно, за
времето от м.юни до м.септември в периода 2020 г. – 2022г. Посочва, че отношенията на
съпрузите се влошили още в края на 2021 г. Въпреки, че не е полагала реално труд, с цел
запазване на осигурителните й права за целия период на годината не е било прекъсвано
нейното осигуряване от страна на дружеството. Твърди се, че трудовите договори,
допълнителни споразумения и други книжа са били подписвани единствено от ищцата,
която е отговаряла за работата на заведението и всички служители. Затова се оспорва
представеното допълнително споразумение като неавтентично. Посочва се още, че по
банковата сметка на ищцата са извършвани и други преводи на обща стойност 9863,21лв., а
дължимите й трудови възнаграждения са заплащани от нея самата в брой. Тя е разполагала с
всички оборотни средства, като не е отчитала такива към дружеството и дейността на
заведението е била финансирана всяка година от ответника. Твърди се още, че след
влошаване на личните отношения на съпрузите и тяхната фактическа раздяла книжата
свързани с трудовите правоотношения не се намират у ответника. Въпреки това се сочи, че в
посочения период са били извършвани проверки от Инспекция по труда и не са били
установявани нарушения във връзка с изплащането на трудовите възнаграждения на
работниците и служителите, сред които и ищцата.
3
По отношение на прекратяване на правоотношението се излагат подробни
съображения, че ищцата е била наясно още с първата заповед за прекратяване на договора,
като част от разговорите свързани с прекратяване на брака. Предизвестието за прекратяване
на договора с ответното дружество й е било връчено лично на 06.03.2024 г., а издадената
заповед на 07.03.2024 г. не е била връчена, поради планувания от нея болничен престой и
хирургична интервенция. Твърди се още, че е бил сключен от нея и трудов договор от
19.02.2024 г. с друго дружество – Д.К. ЕООД, за което съпругът й разбрал едва от социалния
доклад в хода на бракоразводния процес.
Оспорват се всички доводи за незаконосъобразност на действията на работодателя във
връзка с прекратяване на правоотношенията между страните. По отношение на първата
издадена заповед от 07.03.2024 г., за която е било подадено и уведомление до НОИ се
твърди, че поради възникналия за ищцата проблем с изплащане на болнични и след
проведени разговори между процесуалните представители на страните, е била постигната
договореност да се заличи подаденото уведомление за прекратяване, тъй като заповедта не е
връчена и ищцата ще се счита в отпуск по болест до 19.04.2024 г., съгласно представения
болничен лист. Посочва се, че тъй като не е била връчвана заповед за прекратяване на
договора, то не е било необходимо и връчване на такава заповед за възстановяване на
работа. Тъй като междувременно се развивал и бракоразводният процес между съпрузите и е
била установена липсата на всички ведомости за заплати на служителите, страните водили
преговори и за връщане на тези документи, които все още не са предадени на дружеството.
След като в хода на делото е станало ясно, че ищцата работи по друго правоотношение на
10.06.2024 г., до нея е била отправена покана за даване на обяснени в хода на образувано
дисциплинарно производство. Тъй като производството вече е започнало се оспорват
действията извършени от страна на ищцата във връзка с едностранното прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т.2 КТ - поради забава в изплащане на
трудовите възнаграждения. Посочва се, че с отправяне на уведомлението за прекратяване на
договора ищцата е злоупотребила с правото си по чл. 327 КТ, именно за да избегне налагане
на дисциплинарно наказание.
Твърди се, че наказанието е наложено законосъобразно, като са били взети предвид
обясненията на ищцата, депозирани своевременно пред ЧСИ, независимо, че фактически са
били получени от работодателя на 17.07.2024 г.
Излагат се подробни съображения, с които се оспорват заявените имуществени
претенции.
Ангажирани са писмени доказателства. Оспорени по отношение на автентичността на
документа са сключения трудов договор и допълнително споразумение.
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението, чл. 344, ал. 1, т. 4- за промяна на основанието за прекратяване на трудовия
договор посочено в трудовата книжка, както и имуществени претенции за заплащане на
трудови възнаграждения с правно основание чл. 128 КТ, за обезщетение по чл. 224 КТ и по
чл. чл. 221, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно с обезщетения за забава па чл.
86 ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат исковете. Признава се от ищеца, че подписите,
положени под трудовия договор и под допълнителното споразумение, както за работника,
така и за работодателя, са положени от ищцата. Твърди, че е сключила договор по изрично
пълномощно от ответното дружество, но същото е изчезнало при раздялата на страните.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
4
и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск за проверка законосъобразността на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание и неговата отмяна, в тежест на работодателя е да
установи законосъобразността на извършените от него действия. Несъмнено, първото
условие необходимо за осъществяване на дсициплинарната отговорност на работника е
съществуването на валидно трудово правоотношение между страните, към датата на
неговото прекратяване.
В настоящия случай, видно от представения трудов договор № 001/16.06.2020 г.,
ищцата е била назначена на работа в ответното дружество на длъжност “.............................”,
като договорът е сключен за определен срок – до 30.09.2020 г. На 01.07.2020 г. е подписано
допълнително споразумение, с което единствено е увеличено трудовото възнаграждение на
1266 лв. на месец, но срокът на договорът отново е определен до 30.09.2020 г.
Съгласно чл. 68 КТ срочният трудов договор се сключва за определено време и съгл.
ал. 2 е свързан с изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности,
какъвто именно е и характерът на заеманата от ищцата длъжност. Между страните не се
спори, че ресторантът с търговско име “А.”, чийто управител е била ищцата, е работил
сезонно, само през лятото, като същото се установява и от двете групи разпитани свидетели.
Също така по делото е прието за безспорно, че представеният трудов договор и
допълнително споразумение са били подписани от ищцата както за работодателя, така и за
работника, независимо, че в договора при данните на дружеството работодател като
представител е посочен управителя – Д. И., който към този момент е бил съпруг на Ж. И.
/сега А./. Липсват доказателства за валидното упълномощаване на ищцата да упражнява
функциите на работодателя, съгласно изискванията на §1, т.1 и т.3 ДР КТ, включително за
договаряне сам със себе си. В случая, страните водени от своите семейни отношения са
регулирали и трудовите такива, без да спазят формалните изисквания на закона. Към
момента на сключване на договора е липсвал спор между съпрузите относно работата на
ищцата на посочената длъжност, затова не е било налице и противопоставяне от страна на
работодателя и след изтичане на срока на договора не е било подадено съответното известие
за неговото прекратяване, именно с цел запазване на осигурителните права на съпругата на
управителя на ответното дружество. Това обаче не означава, че трудовото правоотношение е
продължило да съществува валидно, нито че се е превърнало в такова по безсрочен договор,
най-малко защото не се твърди и не са установява да са налице предпоставките на чл. 69 КТ.
От съществено значение е и обстоятелството, че съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор
се сключва в писмена форма, като изискването е въведено като условие за валидност на
договора, предвид което съществуването на трудово правоотношение не може да бъде
установявано със свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен
начин възникването и съществуването му. Липсата на достатъчно доказателства за валидното
изразяване на волята на работодателя от една страна, а от друга – за продължаване на
дейността на търговския обект, респ. на работата на служителя в ресторанта след 30.09.2020
г., за да се превърне в договора за безсрочен, дават основание на съда да приеме за
недоказано съществуването на трудово правоотношение към момента на налагане на
дисциплинарно уволнение. Договорът, ако вообще може да се приеме, че е бил надлежно
сключен, е изтекъл на посочената в него дата – 30.09.2020 г. и независимо дали ищцата е
продължила да подпомага своя съпруг в неговата търговска дейност в следващите години,
това не може да санира липсата на писмен договор с ответното дружество. Липсата на
трудов договор има като последица и несъществуването на валидно трудово
правоотношение между страните. Само на това основание следва да се приеме, че
5
ответникът не е разполагал с правомощието да образува дисциплинарно производство
срещу ищцата, още по-малко да наложи дисциплинарно наказание “уволнение”. Затова
предявеният иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание следва да бъде уважен.
Независимо от отмяната на уволнението, не може да бъде уважен предявеният иск за
поправка на основанието за прекратяване на правоотношението, с посоченото от ищеца -
327, ал. 1, т. 2 КТ – едностранно от работника поради забавяне изплащането на дължимите
трудови възнаграждения и обезщетения. Аргументите за това са идентични с изложените по-
горе, доколкото съдът приема, че договорът е бил прекратен без предизвестие, на основание
чл. 325, т. 3 КТ – с изтичане на срока и всички предприети впоследствие действия за
неговото последващо прекратяване са ирелевантни.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че не следва да обсъжда и
останалите събрани доказателства по делото, като при липсата на валидно трудово
правоотношение, всички заявени кумулативно искове за заплащане на трудови
възнаграждения и обезщетения се явяват неоснователни.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва в тежест
на ищеца да бъде възложено заплащането на направените от ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете и представения списък в размер на 4646 лв. От ищцовата
страна също е направено искане за присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения
от 9500 лв., което следва да бъде уважено само съобразно първия от заявените искове
съгл.чл. 78, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдът преценя за основателното направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото независимо от
многобройните доказателства и заявени кумулативно искове, спорът не се явява такъв с
висока правна и фактическа сложност. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят 1000
лв. – адвокатско възнаграждение. Останалите искания за разноски на ищеца от още 255лв. са
абсолютно неотносими към спора и не подлежат на присъждане в исковия процес.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, следва в тежест на ответното дружество да бъде възложено
заплащането на държавна такса в размер на 80лв. и 500 лв. - възнаграждение за вещо лице,
платено от бюджета на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконосъобразно уволнението на Ж. П. А. с ЕГН **********, от
........................... и съдебен адрес .................................. – адв. М. П. от БАК и ОТМЕНЯ
заповед № 001/03.07.2024 година на работодателя „МД ГРУП 2010“ ЕООД с ЕИК
................................, със седалище и адрес на управление в ....................................,
представлявано от Д. И. И. , с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина по 190, ал.1, т. 2 вр. чл.188,
т.3 КТ и е прекратен трудовият договор.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ж. П. А. с ЕГН **********, от ........................... и съдебен
адрес .................................. – адв. М. П. от БАК срещу „МД ГРУП 2010“ ЕООД с ЕИК
................................, със седалище и адрес на управление в ....................................,
представлявано от Д. И. И. , за поправка на основанието за прекратяване на
правоотношението, а именно че същото е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ –
6
едностранно от работника поради забавяне изплащането на дължимите трудови
възнаграждения и обезщетения, както и исковете за заплащане на трудови възнаграждения и
обезщетения, а именно:
1/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 31010.42 лева (тридесет и
една хиляди и десет лева и десет стотинки) представляваща дължими нетни трудови
възнаграждения за периода от 16.06.2020 г. до 28.06.2024 г. /общо 48 месеца/,
2/ за заплащане на мораторна лихва в размер общо 9 778.56 лева (девет хиляди
седемстотин седемдесет и осем лева петдесет и шест стотинки) дължима за всяко неплатено
възнаграждение за периода от датата на падежа - 26-то число на месеца, следващ месеца на
отработването, до датата на подаване на исковата молба;
3/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 4 381.72 лева
(четири хиляди триста осемдесет и един лева седемдесет и две стотинки) представляваща
нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224 от КТ в
размер на 80 дни (осемдесет дни);
4/ за заплащане на мораторна лихва върху главницата за дължимо обезщетение по чл.
224 КТ, в размер на 107.83 лева (сто и седем лева осемдесет и три стотинки) от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение - 17.07.2024 г. до датата на завеждане на
исковата молба;
5/ за заплащане на сумата от 3479.76 лева (три хиляди четиристотин седемдесет и
девет лева седемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ във вр. с чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на 3 (три) брутни трудови възнаграждения;
6/ за заплащане на мораторната лихва върху обезщетението по чл. 221 КТ в размер на
85.64 лева (осемдесет и пет лева шестдесет и четири стотинки) от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 17.07.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба;
ведно с лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
главниците, като неоснователни.
ОСЪЖДА „МД ГРУП 2010“ ЕООД с ЕИК ................................, със седалище и адрес
на управление в ...................................., представлявано от Д. И. И. , да заплати на Ж. П. А. с
ЕГН **********, от ........................... и съдебен адрес .................................. – адв. М. П. от
БАК сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж. П. А. с ЕГН **********, от ........................... и съдебен адрес
.................................. – адв. М. П. от БАК да заплати на „МД ГРУП 2010“ ЕООД с ЕИК
................................, със седалище и адрес на управление в ....................................,
представлявано от Д. И. И. , сумата от 4646 лв. (четири хиляди шестстотин четиридесет и
шест лева), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „МД ГРУП 2010“ ЕООД с ЕИК ................................, със седалище и адрес
на управление в ...................................., представлявано от Д. И. И. , да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас, сумата от 580 лв. (петстотин
и осемдесет лева) – държавни такси и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8