№ 35549
гр. София, 29.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110141651 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по два броя молби от 16.08.2022 г. на А. А. П. със съдебен адрес гр.
София, ............., депозирана чрез процесуалния му представител адв. С. Д. и на адв. С. Д., с
които се иска съдът да измени постановеното на 05.07.2022 г. решение в частта за
разноските, с която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер от
600 лв. и е отхвърлено искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ................ е взел
становище по депозираните молби в срока за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. Счита същите за
неоснователни.
Съдът намира молбите с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното съдебно решение в частта за разноските за допустими, като подадени в срок и
при наличен списък по чл. 80 ГПК, но неоснователна по следните съображения:
С Решение от 05.07.2022 г. съдът е отхвърлил предявения главен отрицателен
установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи сума в размер от 177,35 лв., представляваща 1/3 част от цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.03.2012 г. до 30.04.2013 г., съгласно издадени в този период
фактури до имот, находящ се в гр. София, ......... аб. № 264109, поради липсата на
облигационно правоотношение между страните по покупко-продажба на топлинна енергия и
поради това, че топлинна енергия за отопление и битова гореща вода не била доставяна до
имота в този период, като е признал за установено по отношение на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ................ че А. А. П., ЕГН ********** не му дължи сумата 177,35 лв.,
представляваща 1/3 част от цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2012г.
до 30.04.2013г., съгласно издадени в този период фактури, до имот, находящ се в гр.София,
..........., аб.№264109, поради погасяването по давност на това задължение. Със същото
решение съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника сума в размер на 600 лв.,
представляваща сторени разноски по делото и е отхвърлил искането на процесуалния
представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв.
Съдът намира, че разноските по делото са правилно определени и присъдени.
Ищецът, респ. процесуалният му представител, твърдят на първо място, че не е налице
1
обективно съединяване на исковете. На първо място от правната теория е ясно, че искът за
недължимост на едно вземане поради погасяването му по давност е винаги в условията на
евентуалност, а главен иск е искът за недължимост на суми, поради липса на договорно
правоотношение, като това следва от естеството на исковете.
На следващо място страната не е възразила срещу изготвения от страна на съда
проект на доклад, в който е посочена и правната квалификация на предявените искове, в т.ч.
и в какво съотношение съдът приема, че се намират същите с оглед изложеното в исковата
молба. Това твърдение на ищеца не може да послужи като основание за допускане на
изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските и доколкото не може да бъде
предмет на разглеждане в рамките на производство по чл. 248 ГПК.
На следващо място в депозираните молби се посочва, че предвид съединяването на
процесните претенции при условията на евентуалност, отхвърлянето на главния иск и
основателността на евентуалния, въпросът за разпределяне на сторените от страните в хода
на производството разноски следва да бъде решен с оглед изхода на спора и произнасянето
именно по евентуалната претенция, като е посочена и съдебна практика в този смисъл. Това
твърдение на ищеца и неговия процесуален представител също се явява неоснователно.
Посочените съдебни решения са постановени по повдигнати пред съответните съдилища
правни спорове, които не са сходни с разглеждания и не отчитат особеностите на
отрицателните установителни искове. Характерно за последните е, че при тях
доказателствената тежест се размества, като в тежест на ищеца е да докаже наличието на
правен интерес от предявяване на иска, а в тежест на ответника – да установи наличието в
своя патримониум на отричаните от страна на ищеца права. В този смисъл ответникът е
изправен пред необходимостта принудително, не по своя инициатива да организира
защитата на своите права с подходящи според него средства, каквито са допуснатите от съда
експертизи. Нещо повече, оспореният от ответника с отговора на исковата молба главен иск
е отхвърлен като неоснователен, поради което за ответника не е налице основание за
понасяне на разноски. Що се отнася до предявената в условията на евентуалност претенция
– същата е призната за основателна от ответника, като не се установява същият да е дал
повод за образуване на настоящото производство. С оглед изложеното, предвид изхода по
евентуалния иск, приложение следва да намери именно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК
и разноските да се разпределят в тежест на ищеца, въпреки основателността на иска. Поради
това разноски не се следват и за адвокатско възнаграждение за процесуалния представител
на ищеца.
От изложеното следва извод за неоснователност на отправените от страна на ищеца и
неговия процесуален представител искания за изменение на постановеното на 05.07.2022 г.
решение в частта, с която са присъдени разноски на ответника „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК .......... и е отхвърлено искането на на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби от 16.08.2022 г. на А. А. П. със съдебен адрес гр.
София, ............., депозирана чрез процесуалния му представител адв. С. Д. и на адв. С. Д., с
които се иска съдът да измени постановеното на 05.07.2022 г. решение в частта, с която са
присъдени разноски на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .......... и е отхвърлено
искането на на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
2
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на ищеца и на процесуалния му представител – адв. Д..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3