Решение по дело №148/2021 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260090
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 5 август 2021 г.)
Съдия: Снежана Василева Стоянова
Дело: 20215230100148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр.П., 09.07.2021 г.

 

В   И  М  Е  Т  О          Н А  Н  А  Р  О  Д  А

 

         Районен съд - П., в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:СНЕЖАНА С.А

 

При секретаря Иванка Палашева, като разгледа докладваното от съдия С.А гр.д.№ 148/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на И.Д.С. ***, ЕГН: ********** против Заповед № 620/16.10.2017 г. на Кмета на Община П., с която е наредено изземване от жалбоподателя на поземлен имот с идентификатор ************по КК и КР на гр. П., представляващ пасище, седма категория, с площ 2865 кв.м. в местността „***********“, землище П., собственост на К. Т.Б., съгласно решение № 1РПАН/05.01.2000 г. и протокол за въвод във владение № 1702 от 02.03.2000 г. на Поземлена комисия - П..

Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като заповедта не била връчена лично на жалбоподателя, а на бащата на неговата съпруга. Твърди се че правото на защита на жалбоподателя било ограничено, тъй като в заповедта се сочело само, че се оспорва по реда на АПК, което представлявало недостатъчна информация. Твърди се, че процедурата по издаване на обжалваната заповед била започнала по заявление на пълномощник на собственика, което било потвърдено от собственика, но на един по-късен етап, което също опорочавало производството.  Не се сочел размера на имота, чието владение е наредено да се предаде. Сочело се че в имота има селскостопански постройки, но не били събрани никакви доказателства кой ги е построил. По тази причина заповедта била немотивирана.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата - Община П., чрез процесуалния си представител юриск. У. изразява становище за неоснователност  на жалбата. Твърди, че са били налице изискуемите от закона предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Заинтересованата страна Н.Т.М., представлявана в процеса от надлежно упълномощения адвокат Д.К. от Бургаската АК и от К.М. – нейн син, с пълномощно по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата, като се присъединява към становището на  ответника.

Заинтересованата страна А.Т.Б. не се явява и не се представлява в процеса.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, което е засегнато от издаването й, доколкото със същата е наредено изземването на имот, който се владее от жалбоподателя. Факта на владение не е спорен по делото, тъй като не се отрича от жалбоподателя, видно от съдържанието на жалбата.

Разгледана по същество жалбата не е основателна, по следните съображения:

Няма спор, че заповедта, предмет на обжалване е издадена по заявление на К.М. в качеството му на пълномощник на заинтересованата страна Н.Т.М., негова майка. Последната е наследник по закон на собственика на поземления имот К. Б., починал в хода на процеса, който приживе я бил упълномощил да извършва всички действия за отстраняване на незаконния ползвател на възстановения му в стари реални граници поземлен имот, предмет на обжалваната заповед. Тъй като упълномощаването на К.М.   от неговата майка Н.М. не било изрично, това наложило собственика К. Б. да потвърди действието на първия по подаване на заявлението за отпочване на административната процедура. Ето защо съдът приема че административното производство по издаване на заповед № 620/16.10.2017 г. на Кмета на Община П., е започнало по заявление на правоимащо лице и че възражението в жалбата в обратния смисъл не е основателно.

По делото няма спор, че собственик на поземления имот, предмет на обжалваната заповед  е К. Т.Б., чиито наследници по закон са конституираните като заинтересовани страни в процеса негови брат/сестра А.Т.Б. и Н.Т.М.. Този факт се установява по един несъмнен начин от приетите като доказателства по делото решение № 1РПАН/05.01.2000 г. и протокол за въвод във владение № 1702 от 02.03.2000 г. на Поземлена комисия – П., както  и скица на имота.

Като свидетел по делото, по искане на адв.Д.К. бе разпитан св.П.П. – главен експерт „Земи, гори и води“ в Общинска администрация – П., на когото видно от заповедта е била възложена проверката по заявлението на К.М., потвърдено от собственика на поземления имот. Св.П. установи, че е посетил имота на място. Установил границите му, като ползвал информация, до която имал служебен достъп. Установил, че в имота има изградени постройки, които не били отразени в кадастралната карта. Тези постройки били селскостопански, построени отдавна от бащата на жалбоподателя, като към момента на проверката жалбоподателя отглеждал в тях говеда. Имало и една паянтова жилищна постройка,  в която живеел жалбоподателя. Това фактическо положение продължавало и към момента. Св.П. разговарял с жалбоподателя, който му обяснил че няма да напусне имота, тъй като баща му там построил сгради, в които той отглежда говеда. 

Съдът дава вяра на св.П., който е един незаинтересован от изхода на делото свидетел и няма никакъв личен мотив да изопачава фактите от обективната действителност, които е установил в изпълнение на служебните си задължения.

При така установеното съдът прави правен извод за неоснователност на жалбата.

Заповедта, предмет на обжалване е законосъобразна, по следните съображения:

Издадена е от компетентно длъжностно лице в лицето на Кмета на Община П., както и в изискуемата от закона писмена форма. Спазени са материално правните предпоставки за издаване на заповедта, доколкото собствеността на поземления имот, предмет на изземване е установена по несъмнен начин от представените по преписката решение № 1РПАН/05.01.2000 г. на Поземлена комисия – П., протокол за въвод във владение № 1702 от 02.03.2000 г. на Поземлена комисия – П. и скица на имота. По един несъмнен начин, чрез проверка на място е било установено и неправомерното ползване на имота от лицето, от когото е иззет същия (жалбоподателя). Спазена е била и процедурата по издаването на заповедта, доколкото жалбоподателя е бил поканен в Общинска администрация – П. да се запознае с преписката, евентуално да направи своите възражения и искания. Жалбоподателят е проявил бездействие, като не е релевирал никакви възражения, респ. не е представил никакви доказателства за правомерно ползване на поземления имот.  Тук е мястото да се отговори на възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в имота имало селскостопански постройки, но не били събрани никакви доказателства кой ги е построил. Този факт е ирелевантен за административното производство, а също така и по настоящото дело и би могъл да бъде предмет на отделно дело,  в случай че жалбоподателя има претенции за обезщетяване. Не на последно място обжалваната заповед е издадена в съответствие с целта на закона, а именно в защита на собствениците на поземлени имоти, неправомерно владени от друго лице.

Неоснователни са възраженията в жалбата за неспазени правила по връчване на заповедта и за това, че същата не указвала ясно пред кой орган се обжалва и в какъв срок. Фактът че жалбоподателя е потърсил защита на правата си пред компетентния орган и в срок означава, че правата му не са били нарушени. По останалите възражения в жалбата съдът вече взе отношение.

По изложените съображения жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото в полза на Община П. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чиито размер съдът определя на 100 лева, като взема предвид фактическата и правна сложност на делото.

В полза на заинтересованата страна Н.М. следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за плащането на които е представен договор за правна защита и съдействие.

Разноските следва да бъдат платени от жалбоподателя, тъй като изхода от делото е неблагоприятен за него.

По изложените съображения, Районен съд - П.

 

РЕШИ:

 

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.Д.С. ***, ЕГН: ********** против Заповед № 620/16.10.2017 г. на Кмета на Община П., с която е наредено изземване от жалбоподателя на поземлен имот с идентификатор ************по КК и КР на гр. П., представляващ пасище, седма категория, с площ 2865 кв.м. в местността „***********“, землище П..

 ОСЪЖДА И.Д.С. с ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Община П., с код по БУЛСТАТ: *********,  представлявана от Кмета Никола Белишки, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА И.Д.С. с ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Н.Т.М. с ЕГН: **********, адрес: *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500  (петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                           

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: