ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 470
гр. Бургас, 31.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600375 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 243 ал. 7 и сл. НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на адв. М.Б. от АК- Пловдив, в
качество на процесуален представител на М. С. Г. от гр. ********, ЕГН
********** против определение № 487 от 19. 03. 2022г. по ч. н. д. 455- 2022г.
на Районен съд- Бургас, с което е потвърдено като правилно Постановление
от 06. 12. 2021г. на Районна прокуратура- Бургас за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 3388-404/2020г. по описа на 05 РУ към
ОД на МВР Бургас. Жалбата е подадена в срок , от процесуално легитимно
лице и е допустима. В нея се излагат подробни съображения, че атакуваното
определение, съответно постановлението на прокурора са неправилни и
незаконосъобразни. След посочване на дължимите според пълномощника
допълнителни процесуално- следствени действия, се изразява молба
атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване
на следствените действия. Не се сочат нови доказателства.
Към молбата е приложено и съответното атакувано определение,
постановлението за прекратяване, както и самото досъдебно произвоство, в
което пък фигурира и заверено копие от протокол от 28. 06. 2021г. по гр. д. №
2870-2020г. на Окръжен съд- Бургас.
След преценка на атакуваното определение, прекратителното
постановление и надлежно събраните по делото доказателства, Окръжният
съд приема за установено следното:
По същество настоящата въззивна жалба изцяло припокрива
съображенията на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, който пък от
своя страна подробно се е произнесъл по съображенията, посочени в нея. При
това съдът е обсъдил неоспоримите от страните факти и обстоятелства и е
1
направил обоснован извод относно фактическата обстановка- време, място и
обстановка, както и конкретното участие в настъпилото МПТ както на
водачите С.Х. и М. Д., така и на пострадалата М.Г.. Констатирал е, че Х.
грубо на нарушил правилата за движение и е поставил в невъзможност Д. да
управлява МПС в съответствие с живота и здравето на пътниците. При това
обаче както прокурорът, така и съда са стигнали до извода, че настъпилата
телесна повреда за пострадалата не е в пряка и непосредствена причинна
връзка с вредоносния резултат, още повече, че до пътно- транспортно
произшествие не се е стигнало именно поради своевременна реакция на
водача на автобуса. В същото време пътничката в автобуса е била в
напреднала възраст, трудно подвижна и непосредствено преди телесната
повреда в изправено положение на тялото, въпреки всички възможности да
изпълни задължението си да седи на седалката на пътника до момента на
спиране на автобуса на автобусната спирка. От своя страна при констатиране
на неправомерно движещ се срещу него автомобил рязко натиснал педала на
спирачката и, макар да управлявал автобуса със скорост 29, 7 км/ч,
предизвикал спиране. В резултат на това пътниците залитнали леко напред, а
пострадалата Г. паднала по гръб на пода на автобуса като изтървала бастуна
под краката си. Видно от заключението на надлежно приетата съдебно-
медицинска експертиза свидетелката получила средна телесна повреда-
фрактура на ляво бедро, което в последствие наложило оперативна
интервенция.
Както прокурорът в постановлението за прекратяване на наказателното
производство срещу неизвестен извършител, така и първоинстанционният съд
подробно са обсъдили и надлежно назначената, изготвена и приета съдебно-
автотехническа експертиза. Същата е категорична, че св. Д. своевременно е
предприел необходимите действия за предотвратяване на удара между двете
МПС при това без да причини щети на намиращите се на място трети
автомобили. Това е била неговата единствена възможност за извършване на
спасителна маневра. От друга страна самата пътничка не се е намирала на
обособено място за трудно подвижни хора, макар такова в автобуса да е
имало свободно.
Оттук нататък първоинстанционният съд е направил обоснован правен
извод. Съобразил е, че нарушаването на правилата за движение следва да е в
пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици. В случая Д. не е нарушил правилата за движение, а същевременно
с това неправомерното поведение на Х. и настъпилата средна телесна повреда
за Г. е опосредствена, а не пряка- чрез поведението на св. Д.. При това и в
крайна сметка районният съд е възприел изцяло правните изводи на
държавното обвинение, че Д. не е осъществил състав на престъпление по чл.
343 ал. 1, б. „б“ НК, а напротив- неговите действия са били правилни и
навременни с оглед ненастъпването на по- тежки последици, и, че
конкретните вредни последици не са били резултат от виновно поведение на
водача на автобуса в неговия наказателно- правен смисъл.
Настоящият съдебен състав намира, че посочената от адв. Б.
необходимост от назначаване и извършване на повторна или допълнителна
2
автотехническа експертиза е неоснователна- както беше констатирано
изготвената вече по делото експертиза по същество се е произнесла по
поставените в жалбата въпроси.
Ето защо настоящата инстанция, в предмета и в пределите на
въззивната проверка, намира въззивната жалба за неоснователна, а
атакуваното определение- за правилно, обосновано и законосъобразно,
поради което то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243 ал. 8 НПК, Окръжният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 487 по н. ч. д. № 20222120200455-
2022г. на Районен съд- Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3