Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 39
гр. Дряново,
14.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 05.06.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 151/ 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявен е
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Г.П.Т.
основава исковата си претенция на обстоятелството, че съгласно изпълнителен
лист от 25.08.2011г., издаден по ч. гр. дело № 295/2011г. на Районен съд
Дряново бил осъден да заплати на “***” ЕАД сумите 458,38 лв. – главница, 300,43
лв. – законна лихва, 691,97 лв. – неолихвяеми вземания, 125 лв. – присъдени
разноски, 150 лв. разноски по изпълнително дело и 530,89 лв. – такси по
тарифата към ЗЧСИ. Твърди, че по искане на взискателя “БНП Париба” ЕАД било
образувано изп. дело № 538/ 2011г. по описа на ЧСИ И.И..
Посочва, че по молба
на “***” ЕАД на 07.03.2017г. дружеството е конституирано като взискател на
мястото на “***” ЕАД с твърдения за надлежно извършена цесия. Съгласно запорно
съобщение изх. № 16107/ 08.11.2017г. към тази дата ответникът изявява претенция
за заплащане на сума в общ размер от 2 374,53 лв.
Твърди, че към
датата на налагане на запора върху всички вземания на ищеца – 08.11.2017г. те били
погасени по давност. Изп. дело № 538/ 2012г. на ЧСИ И.И. било образувано на
08.11.2012г., а последното изпълнително действие, извършено по молба на
взискателя, било на 03.07.2012г. Изпълнителното дело било перемирано на
03.07.2014г. В периода 03.07.2012г. – 03.07.2014г. не били предприемани каквито
и да било действия по изпълнителното дело, поради което са настъпили
предпоставките, визирани в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и най-късно на
03.07.2017г. процесното вземане било погасено по давност.
Поради което моли
съда да постанови решение, с коетода признае със сила на присъдено нещо, че
ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер ан 2 374,53 лв.,
представляваща предявена претенция по изп. дело № 538/ 2012г. на ЧСИ И.И..
Претендира направените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В дадения от съда
срок е постъпил отговор от ответника “***”
ЕАД. В същия се твърди, че предявеният иск е допустим, но го оспорват изцяло
като неоснователен. Посочват, че на 11.02.2003г. между “***” ЕАД (с предишно
наименование “***” АД) и ищеца е подписан Договор за покупка на стоки на
изплащане № CRED-04006023, по силата на който е
отпусната сума в размер на 514,50 лв., която да послужи за закупуване на стока.
Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 12 погасителни
месечни вноски, всяка от които в размер на 68,60 лв. Поради неизпълнение на
договорните задължения от страна на ищеца кредиторът се е снабдил със Заповед
за изпълнение № 312/ 20.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело № 295/ 2011г. по описа на Районен съд Дряново, като впоследствие бил
издаден изпълнеител лист от 25.08.2011г. По изпълнителният лист длъжникът бил
осъден да заплати сума в размер на 458,38 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху главницата от 20.06.2011г. до окончателното изплащане на вземането,
договорна лихва в размер ан 227,60 лв. за периода от 30.05.2003г. до
27.02.2004г., лихва за забава по т. 9а в размер на 464,37 лв. за периода от
30.06.2003г. до 13.06.2011г., както и разноски – 25 лв. платена държавна такса
и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Посочват, че по
молба на “***” ЕАД от 20.06.2012г. било образувано изп. дело № 538/ 2012г. по
описа на ЧСИ И.И., рег. № 735 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд Габрово. В
молбата си взискателят е възложил на ЧСИ И.И. правомощията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Твърдят, че възлагането за изпълнение по този текст било действие, водещо
до прекъсване на давността. Образуването на изпълнително производство
прекъсвало давността, като по време на производството давност не тече. Този
факт обосновавал неоснователността на претенциите на ищеца за погасяване на
вземанията на кредитора по давност. По настоящия казус от образуване на изп.
дело № 538/ 2012г. по описа на ЧСИ И.И. до 26.06.2015г. намирало приложение
Постановлевние № 3/ 18.11.1980г. на Пленума на ВС и погасителна давност не
тече, независимо дали има или няма изпълнителни действия. Счита, че началният
момент, от който започва да тече погасителна давност е 26.06.2015г. –
постановяване на Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място считат, че дори и да бъде прието, че по време на образуваното
изпълнително дело преди постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015г.
по тълк. дело № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е текла погасителна давност, то видно
от подробно описани изпълнителни действия, предвиденият в чл. 110 от ЗЗД
петгодишен давностен срок не бил изтекъл. Във връзка с твърденията на ищеца, че
процесните суми за главница и лихва се погасяват с кратката 3-годишна давност,
считат същите за неправилни, необосновани и противоречащи на закона. Неосноватени
и необосновани се оказвали и твърденията на ищеца относно липсата на правно
основание по отношение на изпълнителните действия, предприети по изпълнителното
дело с оглед настъпилите законови последици по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Всички изпълнителни действия, извършени в хода на изпълнителното производство,
описани в отговора на исковата молба, освен че прекъсвали многократно
погасителната давност, не допускат и прилагане на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Поради което моли съда да счете, че няма основание за приемане на основателен
довода, изложен от длъжника по изпълнението в исковата молба, че е налице
настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в резултата на
непоискано извършване на изпълнителни действия в продължение на пълни две
години, водещо до прекратяване на изпълнението по силата на закона.
Непрекъснато предприеманите изпълнителни действия по делото са поддържали
висящността на изпълнителното производство. Поради което задължението на ищеца,
обективирано в изпълнителен лист от 25.08.2011г., издаден от Районен съд
Дряново, за което е образувано изп. дело № 538/ 2012г. по описа на ЧСИ И.И. е
надлежно дължимо и същото към настоящия момент не е погасено по давност. Поради
което моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно е по
делото, че по ч. гр. дело № 295/ 2011 год. по описа на Районен съд Дряново е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 410 от ГПК № 312/ 20.06.2011г. Със същата е разпоредено ищецът в настоящото
производство Г.П.Т. да заплати на „***” ЕАД сумата 458,38
лв., представляваща главница до погасяване на кредита, ведно със законната
лихва от 20.06.2011 г. до изплащане на вземането; сумата 227,60 лв. – договорна
лихва, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит за периода от
30.05.2003 г. до 27.02.2004 г., сумата 464,37 лв. - законна лихва за забава върху главницата по т.
9а за периода от 30.06.2003 г. до 13.06.2011 г., както и сумата 125 лв. – разноски,
от които 25 лв. – платена държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание горната
заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 25.08.2011
г. по молба на „***” ЕАД било образувано изп. дело № 20127350400538/ 2012 год. по описа на частен съдебен
изпълнител И.И., рег. № 735 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Габрово.
С молба вх. № 2331/
07.03.2017г. по изп. дело “***” ЕАД са поискали на основание чл. 429 ГПК да
бъдат конституирани като взискател в качеството на цесионер на „***” ЕАД, както и да се
превеждат постъпващите суми по тяхна банкова сметка.
***лагат следните правни
изводи:
Претенцията на
ищеца с правно основание чл. 439 от ГПК представлява отрицателен установителен
иск, предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност по отношение на процесното вземане, настъпила след
издаването на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 295/ 2011 год. по описа на Дряновския
районен съд. С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът
се позовава на новонастъпили факти при оспорване изпълнението по чл. 439 ГПК.
В случая с оглед
диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който
като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено
нововъзникнали факти, т.е. следва
да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие е
изминал период от време, в които вследствие бездействие на ответника, вземането
по изпълнителния лист е погасено по давност.
В настоящия казус процесното
вземане произтича от сключения между „***” ЕАД и ищеца Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CRED-04006023/
17.02.2003г., по силата на който дружеството е предоставило на търговеца, от
който длъжникът е закупил стоки сумата 514,50 лв., а последният се е задължил
да я върне, ведно с надбавка – представляваща печалба на дружеството в размер
на 308,70 лв. или общо сума по кредита 823,20 лв., която е трябвало да бъде
изплатена на 12 месечни вноски. В производството по ч. гр. дело № 295/ 2011г.
по описа на съда ищецът не е оспорвал, че е погасил сумата 137,22 лв., като на
30.05.2003г. преустановил плащането на вноски по кредита. По отношение на една част от вземането, за което е
издаден изпълнителен лист - за главница в
размер на неплатените 458,38 лв. е приложима общата разпоредба на чл. 110 от ЗЗД, а за останалата част – за договорна
и мораторна лихва – кратката тригодишна давност.
Неоснователно
е твърдението на процесуалния представител на ищеца, че поради периодичния
характер на плащанията, същите се погасявали с изтичане на кратката давност.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, която е задължителна за съдилищата
съгласно чл. 290 от ГПК престациите на длъжника по сключен договор за банков
кредит, представляват задължение за неделимо плащане. Договореното връщане на
заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи,
а представлява частични плащания по аргумент от чл. 66 от ЗЗД. Поради което за
вземанията на кредитора по вноските на кредита приложим е общият петгодишен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД. В този смисъл решение
№ 261/ 12.07.2011 г. по гр. дело № 795/
2010 г., ІV г. о., ВКС и решение № 28/ 05.04.2012 г. на ВКС по гр. дело №
523/2011 г., III г. о., ВКС.
Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на
определен период от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде
направено волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността.
Предявеният иск е допустим, защото наличието на изпълнителен процес за събиране
на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК , с който се
оспорва изпълнението.
По силата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително
тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално
засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. В този смисъл
е и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о.,
ГК,
съгласно което молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително
действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Не се установява от
длъжника да е постъпило възражение за недължимост, поради което заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изп. лист, е влязла в
сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на
длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането
на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
От
приложеното в заверен препис изпълнително производство се установава, че на 20.06.2012
г. „***” ЕАД подали молба за образуване на изпълнително
производство, след което било образувано изп. дело № 20127350400538. По него са
извършени справки за имуществото на длъжника, като искането за тях и самото им
осъществяване не представляват действия по изпълнението и не прекъсват
давността, доколкото не са част от фактическия състав на никакъв предвиден в
ГПК изпълнителен способ съобразно ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС.
На 20.06.2012 г. на длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение на сумите по издадения изпълнителен
лист, за която не са налице данни да е
била връчена. Независимо от това връчването на поканата за доброволно
изпълнение не представлява изпълнително действие и не прекъсва давността – в
този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т.10 на цитираното по- горе
тълкувателно решение.
На 29.06.2012г. на ОД на МВР
Габрово е връчено запорно съобщение за налагане на запор върху два автомобила
на ищеца. С писмо изх. № 30267/ 03.07.2012г. ОД на МВР Габрово е уведомило ЧСИ,
че запорът е наложен. Последвали са запорни съобщения до работодателя на ищеца
“***” ЕООД на 03.07.2012г., но същите са се върнали невръчени. На 23.10.2014г.
е изпратено запорно съобщение до Сдружение Дружество за социално подпомагане,
което не е било изпълнено, тъй като трудовият договор на ищеца е бил прекратен.
Настоящият съдебен състав
счита, че единственото валидно изпълнително действие, с което е прекъсната
течащата в полза на ищеца погасителна давност, е налагането на запор върху два
автомобила, собственост на длъжника на 03.07.2012г., от който момент е започнала
да тече нова петгодишна давност върху вземането на кредитора. След 03.07.2012 г. са изминали повече
от две години, в които нито взискателят, нито частният съдебен изпълнител въз
основа на възлагането му по чл. 18 ГПК са извършили действия по принудително
изпълнение, поради което е настъпила перемпция. С
изтичане на двегодишен срок от единственото действие на принудително изпълнение
изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 04.07.2014
г. Всички
други извършени изпълнителни действия по прекратеното по перемпция са
невалидни, включая цитираните от ответника в отговора запори на вземания и
банкови сметки на длъжника, извършени през 2017г. и 2018г. В този смисъл са
постановените решение № 42/26.02.2016 г. по гр. дело № 1812/2015 г., IV г. о., BКС,
pешение № 371/29.10.2015 г. по гр.
дело № 1385/2012 г., IV г. о., ВКС, решение № 285/6.10.2115 г. по гр. дело №
1953/2015 г., IV г. о., ВКС и др.
Налага се
извода, че единственото валидно изпълнително действие, имащо отношение към
прекъсване на погасителната давност в рамките на изпълнителното производство е
извършено на 03.07.2012 г. Всички действия след него, като извършени по
перемирано изпълнително дело не биха могли да прекъснат давността. Давността за
вземането за главницата е пет години, съобразно посоченото по-горе и същата е
изтекла на 03.07.2017г. Съобразно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД акцесорните
вземания също следва да се считат погасни по давност. От всичко изложено съдът приема
предявения отрицателен установителен иск за основателен. Следва да се приеме за
установено по отношение на ищеца, че не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден на 25.08.2011
година по ч. гр. дело № 295/ 2001 г. на Районен съд Дряново, както и
направените разноски, поради погасяването им по давност.
Действително както твърди ответникът с молбата за образуване на
изпълнителното производство взискателят е възложил на ЧСИ да определя начина на
изпълнението съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не го
освобождава от задължението да движи производството или да следи неговото
развитие. При наличието на подобно упълномощаване съдът намира, че срокът по
чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко изпълнително действие, което
частният съдебен изпълнител реши да предприеме в изпълнение на възложените му
правомощия. Видно от изложеното по-горе след образуване на изпълнителното дело
след 03.07.2012г. нито от взискателя, нито от съдебния изпълнител не са
предприети действия по изпълнението, поради което след изтичане на две годишен
срок изпълнителното производство е прекратено ex lege.
Подаването на молба от цесионера на взискателя след този момент, както и
извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, не могат да породят
правни последици, тъй като същите не почиват на съществуващо и валидно
изпълнително производство.
Неоснователно е
възражението на ответника, че цитираното Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г.
по тълк. дело № 2/ 2013г., ОСГТК, ВКС е неприложимо в настоящия процес. В
отговора се посочва, че съдът следва да се съобрази с Постановление № 3/
18.11.1980г. на ПВС, което било в сила по време на образуване на изпълнителното
дело. Следва да се има предвид, че тълкувателните решения и постановления на
върховните съдилища не са нормативни актове, за да се поставя въпросът за
действието им по време. С решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г., ІV г. о.,ВКС, постановено по реда
на чл.290 ГПК, е разяснено, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2015 г. отмяна на ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването
на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от ТР разрешение се прилага от
тази дата и само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
В писмената защита
ищецът за пръв път е направил твърдения, че ответникът не е имал правото да се
конституира като взискател по делото, тъй като не били настъпили правните
последици на цесията, поради което тези възражения не се обсъждат от съда.
Ищецът претендира
разноски, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 95 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400
лв. Доколкото обаче в случая ответното дружество чрез пълномощника си е
направило възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от ищеца, същото следва да се разгледа. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В
текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък
хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от
насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е
недопустимо. От представения договор за правна защита и съдействие се
установява, че ищецът е заплатил сумата от 400 лв. В случая предвид размера на предявения
иск съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 396,22 лв. Съдът намира, че договореният размер
на адвокатското възнаграждение от 400 лв. е много близо до предвидения
минимален размер. Същият съответства на фактическата и правна сложност на
делото и не следва да бъде редуциран. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в общ размер на 495 лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г.П.Т.,
ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на «***» ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. *** № **, ***, представляван от пълномощника К.Т. -
юрисконсулт паричните вземания по издадения изпълнителен лист от 25.08.2011 г.
по ч. гр. дело № 295/ 2011г. по описа на Районен съд Дряново в размер на сумата
458,38 лв.
(четиристотин петдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
главница до погасяване на кредита, ведно със законната лихва от 20.06.2011 г.
до изплащане на вземането, сумата 227,60 лв. (двеста двадесет и седем лв. и
шестдесет ст.) – договорна лихва, представляваща печалба на дружеството по
договор за кредит за периода от 30.05.2003 г. до 27.02.2004 г., сумата 464,37
лв. (четиристотин шестдесет и четири лв. и тридесет и седем ст.) – законна
лихва за забава върху главницата по т.9а за периода от 30.06.2003 г. до
13.06.2011 г., сумата 25 (двадесет и пет) лева – платена държавна такса и сумата
100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 150 (сто и
петдесет) лв. – разноски по изпълнителното дело и сумата 530,89 лв. (петстотин
и тридесет лв. и осемдесет и девет ст.) – такси по Тарифата към ЗЧСИ, които суми са
предмет на изпълнение по образуваното изп. дело № 20127350400538/
20.06.2012 год. по описа на частен съдебен изпълнител И.И., рег. № 735 на КЧСИ,
с район на действие Габровския окръжен съд, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА «***»
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** № **, ***,
представляван от пълномощника К.Т. - юрисконсулт ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Т., ЕГН **********,***
сумата от общо 495 (четиристотин деветдесет и пет) лева – направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Габрово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :