Решение по дело №1613/2018 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 362

гр.Силистра, 19 декември 2019 год.

 

 В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

          

с участието на секретаря Галина Йовчева като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 1613 по описа за 2018 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД с ЕИК *********, гр. София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин, представляван от управителя Тервел Янчен Кънчев, чрез пълномощника Д.А. моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:

580,63 /петстотин и осемдесет лв. и 63 ст./ лв., представляваща неизплатена част от главница по договор за кредит № 345261 от 08.02.2016 г., сключен между длъжника и “Фератум България” ЕООД;

60(шестдесет) лева- такса за събиране на задължението;

117.98(сто и седемнадесет лв. и 98 ст.) лева- възнаградителна лихва, дължима за периода 09.03.2016г.-02.02.2017г.;

401.39(четиристотин и един лв. и 39 ст.) лева-възнаграждение за предоставяне на поръчителство по договора за кредит, дължимо по договор за гаранция от 08.02.2016 г., сключен между длъжника и  “Фератум Банк” ЕООД;

Заедно със законната лихва върху посочените по-горе суми, считано от 28.03.2018г.- датата на подаване на заявлението пред съда- до окончателното изплащане на задължението;

17.23(седемнадесет лв. и 23 ст.) лева- мораторна лихва за периода от 03.02.2017 г. до 22.03.2018 г.;

75(седемдесет и пет) лева- разноски по ч.гр.д.№ 409/2018г. по описа на СРС, от които 25 лв. /двадесет и пет лв./ за държавна такса и 50 лв. /петдесет лв./ за юрисконсултско възнаграждение.

Претендира и разноските си, извършени както в заповедното, така и в исковото производство.

Ответникът И.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения му от съда особен представител адв. В.В. е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва исковите претенции. Счита исковете за недоказани предвид липсата на доказателства за наличието на облигационна връзка между цедента и ответника, както и липсата на доказателства за усвояването на кредита. Твърди нищожност на уговорката за заплащане на такса гаранция и административна такса в претендирания от ищеца размер поради неравноправност и противоречие с добрите нрави. Твърди нищожност на договора за цесия поради противоречието му със закона, като освен това счита, че същият не е произвел действие предвид липсата на доказателства за спазени изисквания на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Третото лице – помагач на ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева с ЕГН ********** и Мартин Деспов Деспов изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, след преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Настоящото производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 409 / 2018 г. по описа на СРС. С издадената заповед за изпълнение № 1015 / 26. 04. 2018 г. ответникът е задължен да заплати на ищеца следните суми: 580,63 /петстотин и осемдесет лв. и 63 ст./ лв., представляваща неизплатена част от главница по договор за кредит № 345261 от 08.02.2016 г., сключен между длъжника и “Фератум България” ЕООД; 60(шестдесет) лева- такса за събиране на задължението; 117.98(сто и седемнадесет лв. и 98 ст.) лева- възнаградителна лихва, дължима за периода 09.03.2016г.-02.02.2017г., 401.39(четиристотин и един лв. и 39 ст.) лева-възнаграждение за предоставяне на поръчителство по договора за кредит, дължимо по договор за гаранция от 08.02.2016 г., сключен между длъжника и  “Фератум Банк” ЕООД, заедно със законната лихва върху посочените по-горе суми, считано от 28.03.2018г.- датата на подаване на заявлението пред съда- до окончателното изплащане на задължението; 17.23(седемнадесет лв. и 23 ст.) лева- мораторна лихва за периода от 03.02.2017 г. до 22.03.2018 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което в дадения срок на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.

С исковата молба твърди, че ответникът е сключил договор за кредит от разстояние с „Фератум България“ ЕООД на 08.02.2016г. и представя информация за заявка на кредит № 343261, от която следвало да стане ясно, че е отпуснат кредит в размер на 600 лева за срок от 360 дни, ведно с печалба за кредитора в размер на 138 лева и гаранция по кредита в размер на 502.61 лева. Представени са и Общи условия към договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние на „Фератум България“ЕООД и договор за придобиване-покупко-продажба на необслужвани потребителски кредити между „Фератум Банк“ ЕООД и ищеца. Представено е и уведомление, адресирано до ответника за извършената цесия на задължението му, без доказателства за връчване. С допълнителна молба от 27.09.2019г. е представен, договор за кредит между „Фератум България“ ЕООД и ответника. По делото не е представен договор да гаранция, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и ответника, както и не са представени доказателства нито за усвояване на сумата от страна на ответника, нито за твърдяното в исковата молба погасяване на дължимите суми по кредита в пълен размер от страна на дружеството - гарант „Фератум Банк“. Липсват и доказателства за запознаването на кредитополучателя с Общите условия за предоставяне на потребителски кредити от „Фератум България“ ЕООД, както и с Общите условия към договор за гаранция на „Фератум Банк“ ЕООД, който не са представени  и по делото.  

Въз основа на така изложените факти и събраните по делото доказателства, съдът намира предявените искови претенции за неоснователни и недоказани. По делото е е проведено пълно и главно доказване на основанието на твърдяното вземане, въпреки дадените с определението по чл.140 от ГПК указания в този смисъл. По делото липсват доказателства както за наличието на облигационна връзка между кредитополучателя и „Фератум Банк“ ЕООД , така и доказателства, че това дружество, в качеството си на гарант е погасило дълга на ответника към „Фератум България“ ЕООД, като по този начин е встъпило в правата на кредитора и е имало право да цедира вземането си на ищеца.

Отделно от това следва да се има предвид и факта, че процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита на ЗЗП, тъй като кредитополучателят е физическо лице, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност. С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, в случая съдът приема, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит има неравноправен характер, тъй като таксата за услугата „гаранция” следва да се намира във връзка на пропорционалност със сумата по кредита, за чието обслужване и обезпечаване тя се дължи, като се отчита и естеството на действията, в които тази услуга се изразява фактически и не може да е на стойност, доближаваща се по размер до главницата на задължението. Отсъствието на такава връзка на съразмерност, на пропорционалност превръща тази такса в средство за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, т.е. на практика във втора, скрита възнаградителна лихва, чиито размер се доближава до размера на заетата сума и по този начин изпълнява хипотезата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Евентуалните вреди от неизпълнение на задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността на кредита, поради което определянето им в размер приблизително на реалната му стойност, при положение че за компенсацията им са начислени  и други такси и обезщетения противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като тази нищожност, се явява основание 

 

 

 

 за отхвърляне на иска досежно произтичащото от неравноправната клауза вземане поради противоречието му със законовия ред в страната.

Предвид изложеното съдът отхвърля изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноските за настоящото производство, но предвид липсата на доказателства за извършени такива, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното, СРС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД с ЕИК *********, гр. София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин, представляван от управителя Тервел Янчен Кънчев против И.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че последният му дължи следните суми: 580,63 /петстотин и осемдесет лв. и 63 ст./ лв., представляваща неизплатена част от главница по договор за кредит № 345261 от 08.02.2016 г., сключен между И.Г. Георгив и “Фератум България” ЕООД; 60.00 /шестдесет/ лева- такса за събиране на задължението; 117.98 /сто и седемнадесет лв. и 98 ст./ лева- възнаградителна лихва, дължима за периода 09.03.2016г.-02.02.2017г., 401.39 / четиристотин и един лв. и 39 ст./ лева-възнаграждение за предоставяне на поръчителство по договора за кредит, дължимо по договор за гаранция от 08.02.2016 г., сключен между длъжника и  “Фератум Банк” ЕООД, заедно със законната лихва върху посочените по-горе суми, считано от 28.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението и 17.23 /седемнадесет лв. и 23 ст./  лева- мораторна лихва за периода от 03.02.2017 г. до 22.03.2018 г., за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 409 / 2018 г. по описа на СРС.

 

Настоящето решение е постановено при участието на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, гр. София като трето лице - помагач на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД с ЕИК *********, гр. София.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: