Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
гр.
Плевен, 26.05.2022година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори касационен
състав, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Бранимира Монова и с
участието на прокурора от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдията – докладчик НИКОЛАЕВ касационно административно дело № 287 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.
Образувано е по касационната жалба
от Областна дирекция на МВР – Плевен, представлявана от Директор ст. комисар В.В. против Решение № 128
от 02.03.2022г., постановено по а.н.д.№ 2355
по описа на Районен съд – Плевен за 2021 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 21-0257-000683/14.09.2021 г., издадено от началник група към РУ- Долни
Дъбник, с което на Р.Г.Ч., ЕГН **********
са наложени административно наказания на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за
движение по пътищата – глоба в размер на 700/седемстотин/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение по чл.21 от ЗДвП.
Касаторът поддържа, че решението на РС-Плевен
е неправилно и противоречи на
материалния закон, поради което моли да бъде
отменено и да се постанови друго,
с което наказателното постановление да бъде потвърдено.Твърди, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Сочи, че АУАН съдържа всички изискуеми
по закон реквизити и е съставен съобразно установено с техническо средство
нарушение на скоростния режим на движение в населено място. Посочва, че АУАН е подписан от един свидетел, съобразно
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Нарушението е безспорно установено като
отчетената скорост не е оспорена от жалбоподателката. Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът не се явява
и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – Р.Ч. - редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, за неоснователност на касационната жалба,
поради което счита, че решението на РС- Плевен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставена в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество същата се явява
основателна поради следните съображения:
С оспореното решение съдът е приел за установено, че
административното производство е започнало със съставяне на
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 461856/23.08.2021год.
от Б.И.И. - инспектор при ОД МВР - Плевен, в
присъствието на свидетеля В.Р.В. /свидетел при съставяне на АУАН/, както и на
нарушителя - Р.Г.Ч., за това, че на 28.07.2021 г. в 12:25 часа в
гр.Долни Дъбник на ул.“Димчо Дебелянов“ 52 до базата на „Звезда“ град Долни
Дъбник, в посока към град Плевен, управлява лек автомобил „БМВ“ с
регистрационен номер ***със скорост 107км/ч при максимално разрешена скорост за
населено място - 50 км /ч; отбелязано е, че наказуемата скорост е приспадната с
3 км/ч толеранс и е приета за 104 км/ч, т.е. че е налице превишение с 54 км/ч.;
отбелязано е, че скоростта е установена с АТСС ТРК1-М 520, клип номер 530,
което е квалифицирано като нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е
представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Приел е, че административнонаказващият орган е
възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и на тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Р.Г.Ч. ЕГН: **********
са наложени административни наказания на основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за
движението по пътищата - глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по
чл.21 ал.1 ЗДвП.
При така установеното по фактите районният съд е приел
от правна страна, че производството по налагане на административно наказание е
засегнато от съществен процесуален порок, състоящ се в съставяне на АУАН в присъствието само на един свидетел, като по този начин е
допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Обосновал е своя извод, че
тъй като нарушението е
констатирано и заснето с АТТС, актосъставителят е следвало да състави АУАН, в присъствието на двама други свидетели
в съответствие с разпоредбата
чл.40, ал.3 от ЗАНН. Посочил е че цитираната разпоредба предвижда
формално изискване за законосъобразността на АУАН и е призвана да гарантира правната сигурност.
С посочените мотиви НП е отменено без изводи по съществото на спора и
приложимия материален закон.
Решението е неправилно.
Не се споделят изводите
на въззивния съд за неспазване на процедурата по съставяне на
АУАН. От приложения по делото в оригинал АУАН №461856/23.08.2021 г. се
установява, че същият е съставен в присъствието на лицето, посочено като
нарушител, като с подписа си лицето е удостоверило, че препис от акта му е
връчен, запознато е със съдържанието му и е уведомено, че има право в тридневен
срок да направи писмени възражения. Константна
е съдебната практика, че въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на
това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен. Това разрешение изцяло кореспондира с
нормативното такова по чл.53, ал.2 от ЗАНН. По аргумент от посочената
разпоредба и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно
постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по
безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва извода, че не всяко
нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на
издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения
при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание,
които обективно са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност
на издаденото наказателно постановление, могат да релевират наличието на
отменително основание.От доказателствата по делото в това число и свидетелските
показания се установява, че АУАН, е
съставен в присъствието само на един свидетел, който е свидетел при съставянето на акт. Същевременно разпоредбите на чл.40, ал.1 и
чл.42, т.7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина „свидетели“, а
чл.43, ал.1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от
свидетелите. Това означава, че съставянето на акта в присъствието на
един свидетел не води до опорочаване на процедурата до такава степен, че да
представлява основание за незаконосъобразност на наказателното постановление,
издадено въз основа на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че
съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или
ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава
достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието
само на един свидетел, в случая такъв по чл.40, ал.3 от ЗАНН, по никакъв начин
не накърнява правото на защита на санкционираното лице.Това се подкрепя и от
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, актът се
подписва от актосъставителя и поне един от посочените свидетели, което очевидно
е достатъчно същият да бъде редовен. Освен това съгласно разпоредбата на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на извършителя и неговата вина, обстоятелства, които
очевидно в случая са налице. В случая са спазени изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, извършеното от Ч. нарушение е
безспорно установено и както се посочи по това не е налице спор, а освен това и
както вече се упомена не са налице така приетите от въззивния съд нарушения на
процедурата, послужили като основание за отмяна на обжалваното НП.
На следващо място от показанията на актосъставителя
Б.И. се установява, че заема длъжността
полицейски инспектор пътен контрол в РУ –гр. Долни Дъбник. На 23.08.2021г. изпълнявал служебните си задължения по
контрол на скоростния режим в гр. Долни Дъбник на ул. „Димчо Дебелянов“ със
служебен автомобил “Опел Астра“, с монтирано в него устройство АТСС за
установяване на скоростта, преминало
годишен технически преглед. Около 12:25
часа заснел видеоклип на лек автомобил с плевенска регистрация, който се
движел с превишение над 50 км/ч в населено място. От информационното съдържание
на показанията на Б.И. става ясно, че той е
свидетел при извършване и при
установяване на нарушението. При това положение,
не може да се приеме, че в случая
липсват свидетели присъствали при извършване и при установяване на нарушението.
По изложените доводи решението на Районен
съд-Плевен, валидно и допустимо, но с изводи несъответни на приложимия закон,
следва да се отмени. В съдебния акт, не е правена преценка на
доказателствения материал, както и не са излагани мотиви по
съществото на спора относно това - кои обстоятелства съдът счита за установени
и въз основа на кои доказателства, кой е приложимия материален закон и
съответно неговото правилно или неправилно прилагане, по отношение които изводи
касационния съд да осъществи дължимия включително и служебен контрол. Липсата
на изводи относно съставомерност или не на процесното деяние и по посочените в
акта и НП законови разпоредби лишава и наказаното лице от правото да получи
съдебна защита в две инстанции. Горното обосновава връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
С
оглед изложеното и на основание чл. 226, ал.3 от АПК при новото
разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за
разноските пред настоящата инстанция.
Въз основа на горното и на основание
чл.222, ал.2, т.1 от АПК, във вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 128 от 02.03.2022г., постановено по а.н.д.№ 2355
по описа на Районен съд – Плевен за 2021 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 21-0257-000683/14.09.2021 г. издадено от началник група към РУ-
Долни Дъбник, с което на Р.Г.Ч., ЕГН **********
са наложени административно наказания на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по
пътищата – глоба в размер на 700/седемстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение по чл.21 от ЗДвП.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за ново произнасяне, при съобразяване с указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението е окончателно.
Препис от решението следва да се връчи на
страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………..
2. ………………..