МОТИВИ към присъдата по
НОХД №4646 по описа
на Варненския
районен съд за 2011
година, ХХІХ състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по
който на е образувано производство пред първа инстанция
срещу подсъдимия Х.И.К.,
за извършено от него престъпление от
общ характер, наказуемо по
чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209
ал.1вр.чл.26 ал.1 от
НК.
В заключителната част на обвинителния
акт е посочено, че:
ПОДС. Х.И.К.
В
периода от 01.08.2005 год. до
16.03.2006 год. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление с
цел да набави
за себе си
имотна облага възбудил и поддържал у В.Н.Н., заблуждение за това, че л.а.
„Фолксваген Шаран” с рег. № В 69-76 СР е откраднат
и с това причинил на С.Р.И. – управител на Агенция „София”
към ЗД „Витоша” АД, гр. София имотна вреда в
размер на сумата от 14180 лева, като причинената вреда е в големи размери.
В пледоарията си по съществото на делото
представителя на прокуратурата счита фактическата обстановка за безспорно
установена и доказана. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по възведеното
му обвинение и да наложи наказания лишаване от свобода за срок около средния
размер, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
По същество защитникът на подс. К. счита, че не
са събрани доказателства в подкрепа на обвинението по чл.209 ал.1 от НК.
Подробно излага фактическа обстановка такава, каквато е установена според него.
Моли съда да оправдае подсъдимия по
възведеното му обвинение или в условията на евентуалност да наложи наказание в
минималния размер предвиден в закона..
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
През 2004
г. подс. К. закупил от своя
съдружник във фирма „***"ООД - свидетеля В.Н.
лек автомобил марка „Фолксваген Шаран" с рег.№В 69 76 CP. Двамата не сключили договор за покупко-продажба, нито
оформили някакви документи за прехвърлянето на автомобила. Подсъдимият използвал
автомобила заедно със съпругата си - свидетелката Х.К.. Лекият автомобил имал пълна застраховка автокаско към ЗПАД "Витоша". На 01.08.2005 г. подс. К. *** гвардия където притежавал имот. Подсъдимият
паркирал автомобила „Фолксваген Шаран" с рег.№В 69 76 CP
в прилежащ към имота гараж и го оставил там. На същия ден подс. К. се обадил
на свидетеля Н. и му казал, че автомобилът е
откраднат. Поискал от него /тъй като по документи свид.Н.
бил собственик на автомобила/ да отиде в ЗПАД"Витоша" и да подаде
молба за изплащане на застрахователната премия. На 02.08.2005 г. свидетелят Н.,
убеден от К., че автомобилът е откраднат отишъл в офиса на застрахователната
компания и попълнил уведомление за кражба на МПС, както и всички необходими
документи за завеждане на щетата. На 15.03.2006г. и 16.03.2006г. на два транша
била изплатена пълната застрахователна сума за автомобила в размер на 14 180
лева. Парите били преведени по сметка на собственика в „Булбанк" -
гр.Варна. След като получил цялата сума свидетелят Н. я
предал веднага на подс. К.. Междувременно
л.а."Фолксваген Шаран" с рег.№В 69 76 CP се
намирал в с.Млада гвардия, обл.Варненска, в гаража на
подс. К.. Една
година по-късно, след получаване от К. на застрахователната премия -на
07.03.2007 г. в ПУ -Ветрино при РУП - Провадия - ОД на МВР – Варна бил получен
сигнал за това, че в гараж на бившата потребителска кооперация в с. Млада
Гвардия, Община Провадия бил паркиран неизвестен автомобил. Извършен бил оглед
и с протокол за претърсване и изземване бил иззет 1 бр.лек автомобил
„Фолксваген Шаран" с per №В 69 76 CP,
обявен от подс.К. за откраднат.
Производството
е по реда на чл.371 т.1 от НПК. Подсъдимия К., се е съгласил да не провежда разпит
на свидетелите с изключение на свид. И.В.. Съдът на
основание чл.372 ал.3 от НПК е одобрил изразеното съгласие от подсъдимия. В
хода на съдебното следствие бе разпитан свидетелят В.. Съдът кредитира
показанията на свид. В.. Установената фактическа
обстановка се потвърждава и от него-същият твърди, че подс.
К. *** гвардия, където е паркирал автомобила „Фолксваген
Шаран" с per №В 69 76 CP. Твърди, че подс. К.
има ключове за имота си.
Така
изложените обстоятелства се установяват чрез всички събрани по делото
доказателства- показанията на свидетелите К., Н. и И. дадени на досъдебното производство, които показания съдът
кредитира като дадени обективно и безпристрастно, показанията на свид. В. дадени в хода на съдебното следствие и кредитирани
от съда и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК.
В съдебно заседание подс. К. дава обяснения и излага версия за случилото се, заявява,
че на
01.08.2005г. автомобилът „Фолксваген Шаран" с per №В 69 76 CP бил откраднат и той след като съобщил това
обстоятелство на свид
Начев, била подадена молба до ЗД
„Витоша” за изплащане на застрахователната
премия. В началото на м. септември 2005г.
неизвестни лица му се обадили по телефона и му поискали откуп за автомобила в
размер на 3000 лева. Подс. К. отишъл на определената
среща и предал на неизвестните лица 1800 лева-толкова бил събрал. К. получил
множество заплахи от тези непознати за него лица. Той им предложил да паркират
автомобила в гаража му в село Млада гвардия и да му дадат време да събере
остатъка от парите. Непознатите лица се съгласили и отишли заедно с подсъдимия
до гаража му в село Млада гвардия, където оставили автомобила и го заключили.
Ключовете за гаража останали в подсъдимия. Подс. К.
твърди, че не съобщил в полицията или на застрахователите за намирането на
автомобила, тъй като бил под въздействието на заплахите на тези непознати лица,
които заплашили освен него и семейството му. След случая непознатите лица
повече не се обадили на К.. Подс. К. не отрича, че
съзнавайки, че автомобила се намира в неговия собствен гараж на 15.03.2006г. и 16.03.2006г. е получил застрахователната
премия. Съдът не
кредитира
обясненията дадени от подс. К. в
хода на съдебното
следствие,
тъй
като те не съвпадат
с фактическата обстановка установена с другите събрани писмени и гласни доказателства. Обясненията не са подкрепени с доказателства, същите са
голословни, звучат житейски нелогично. Съдът приема същите за защитна
теза с оглед избягване на наказателната
репресия
от подсъдимото лице.
След
като прецени, че всички доказателства
са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия
състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Х.И.К.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
В
периода от 01.08.2005 год. до
16.03.2006 год. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление с
цел да набави
за себе си
имотна облага възбудил и поддържал у В.Н.Н., заблуждение за това, че л.а.
„Фолксваген Шаран” с рег. № В 69-76 СР е откраднат
и с това причинил на С.Р.И. – управител на Агенция „София”
към ЗД „Витоша” АД, гр. София имотна вреда в
размер на сумата от 14180 лева, като причинената вреда е в големи размери.
Горното решение,
съдът взе по следните правни
съображения:
Обект на престъплението
са
обществените отношения засягащи имуществените права на гражданите.
Субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо
лице.
От
обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимият чрез действия
по възбуждане и поддържане на заблуждение у свид. Н.-собственик
на л.а. „Фолксваген Шаран” с рег. № В
69-76 СР, че
автомобилът е откраднат, въпреки че лично е паркирал лекия автомобил в
собствения си гараж в село Млада гвардия. Обстоятелството, че автомобила е
откраднат мотивирало свид. Н. да подаде молба пред ЗПАД"Витоша", с която да поиска изплащане на
застрахователната премия. На 15/16.03.2006
год застрахователната компания изплатила премия в
размер на 14180 лева. Парите били получени от свид. Н., който ги предал на подс. К..
От субективна страна престъплението е извършено от подс. К. с пряк умисъл- извършено е с цел
облагодетелстване по неправомерен начин, т.е той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си и е целял настъпването на обществено опасните
последици. Въпреки, че знаел за местонахождението на
автомобила напълно съзнателно твърдял пред свид. Н., че
автомобила е откраднат и с това го мотивирал да предприеме действия по подаване
на молба за изплащане на застрахователната премия.
квалификацията по чл. 210 ал.1 т.5 от
НК- се определя въз основа на
обстоятелството, че имотната вреда е в големи размери, което си определя от
минималната работна заплата за страната
към момента на извършване на
деянието умножено по 70.
Квалификацията по чл.26 ал.1 от НК се определя
въз основа на установения непродължителен период и сходна обстановка на извършване на
деянията.
Причини за извършване на
деянието са
ниската степен на правна култура
у подсъдимия
и незачитане на
установения в страната правов ред.
Смекчаващи наказателната
отговорност
обстоятелства-подс. К. е не осъждан, от извършване на деянието е изминал
голям период от време.
Отегчаващите отговорността
обстоятелства – няма.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното: Деянието
се отличава с висока степен на обществена опасност, с оглед значителния ръст
през последните години на престъпления от този вид. Относно степента на
обществена опасност на дееца съдът отчита обстоятелството, че същия не е
осъждан, както и изминалия голям период от време от извършване на деянието до
настоящия момент, през което време К.
не е извършвал други обществено опасни деяния. Съдът приема, че
извършеното деяние е инцидентно в живота на подсъдимия. Тези обстоятелства обаче в случая не са нито изключителни, нито
многобройни, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко. При определяне на наказанието
на подсъдимия, съдът
приложи правилата на чл.54 от НК, като
прецени степента на обществена опасност
на конкретното деяние, която определи
като висока и
взе предвид ниската степен на обществена опасност на дееца-
подсъдимият е не осъждан и
от момента на деянието е изминал голям период от време. Изложените
обстоятелства, предвид вида и характера на конкретното деяние и условията, в които е осъществено, мотивираха съда да наложи наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно в минималния предвиден в чл.210
ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК размер. Водим
от горното, на осн. чл.54 от НК съдът
наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА, което
на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че са
налице условията за прилагане разпоредбата
на чл. 66 ал.1 от НК, като изпълнението на
наказанието следва да бъде отложено
с изпитателен срок определен към минималния
размер предвиден в закона, а именно ТРИ ГОДИНИ. С приложението на
института на условното осъждане, съдът намери, че
ще се постигнат
целите на индивидуалната превенция.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите
и на генералната, и на специалната превенция.
Съдът възложи на подс.К. направените деловодни разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: