Решение по дело №181/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

С решение №405/27.12.2023г. постановено по АНД№1100/2023г.по описа на РС-Враца , е отменено наказателно постановление №43/25.06.2023г.на изплънителен Директор на Изпълнителна агенция“Медицински надзор“, [населено място] ,с което на основание чл.229,ал.1 от Закона за здравето ,за нарушение по чл.86,ал.1,т.3 ЗЗ, на М. В. С. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора изпълнителния директор на Изпълнителна агенция“Медицински надзор“, [населено място],И. Д.,чрез юрк. П. ,с искане да бъде отменено решението на РС-Враца , като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание,не се явява и не се представлява, но в писмена молба поддържа жалбата си и моли за отмяна на оспореното решение,по подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касацията– М. В. С. не се явява и не се представлява,не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура -Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението за правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд -Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.

Решението на Районен съд-Враца е неправилно и незаконосъобразно. От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен АУАН№А-37/23.03.2021г. и наказателно постановление №43/25.06.2023г. за това ,че нарушителя М. В. С.,в качеството му на „медицински фелдшер“ в Център за спешна медицинска помощ в [населено място] и дежурен по график дневна смяна в ЦСМП Враца на 18.12.2020г. ,приел мисията за оказване на спешна медицинска помощ на пациента И. Б. И. на 70г. от [населено място] и при прегледа на пациента не е направил ЕКГ,не измерил кръвна захар с глюкомер,не измерил сатурацията на кислорода с пулсоксиметър,с които е разполагал в спешната чанта ,като поставил работна диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища ,неуточнена“, в условия на Кодив- 19 ,с което нарушил чл.86,ал.1,т.3 във вр. с чл.81,ал.2,т.4 от ЗЗ, ,за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.на основание чл.229,ал.1 ЗЗ. При тази фактическа обстановка съдът намира следното.

За да отмени издаденото наказателното постановление ,съдът е приел,че като нарушение е записано в АУАН и НП -чл.86,ал.1,т.3, вр. с чл.81,ал.2 от ЗЗ ,които съдържат общи правни норми и не съдържат правило за поведение или задължение за конкретен субект ,а освен това от материалите по преписката не се съдържа конкретика на факти за самото нарушение със съответните му индивидуални обективни и субективни признаци,вкл. форма на изпълнително деяние ,при което нарушението не е съставомерно.Тези негови изводи не се споделят от настоящата касационна инстанция. Нарушението е доказано с представените пред въззивна инстанция писмени и гласни доказателства,с всички обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, а именно ,че при прегледа на пациента, нарушителя-медицински фелдшер в ЦСМП-Враца не е направил ЕКГ,не е измерил кръвна захар с глюкомер,не е измерил сатурацията на кислорода с пулсоксиметър,с които разполага в спешната чанта ,като е поставил работна диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища ,неуточнена“, в условия на Кодив -19 ,с което нарушил чл.86,ал.1,т.3 ЗЗ..Съгласно последната разпоредба „Всеки пациент има право на достъпна и качествена здравна помощ“.Основният състав на нарушението е подведен под нормата на чл. 86,ал.1,т.3, вр. с чл.81,ал.2,т.4 ЗЗ, който структурно е в Раздел I на глава 3„Медицинско обслужване“,„Достъпност и качество на медицинската помощ“.Съгласно практиката на ВКС по въпроса, касаещ приложението на чл.86 и чл. 81 от ЗЗ, то макар същите да съдържат общи принципи за поведение, поставят и изискване към лекаря добросъвестно да изпълнява служебните се задължения. Достатъчно е тези общи принципи да са формулирани в нормативен акт, който да предвижда задължението за тяхното спазване. Разпоредбата на чл. 81 от ЗЗ следва да се тълкува като съдържаща правила за поведение, които следва да се спазват от лекарите. При оказване на медицинска помощ, лекарят следва да я осъществи по начин, че тя да е своевременна, достатъчна и качествена.Съгласно чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето "Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: " своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ". Достатъчността на медицинската помощ се оценява посредствам ефективността на основните медицински дейности провеждани при заболяване и консултации и оценка на тяхното въздействие върху състоянието на пациента. Качеството на медицинската помощ се представя и оценява чрез количествените отношения на отделните основни завършени дейности. Неспазването на тези принципи и критерии за тяхното прилагане е довело до смъртен изход за пациента,поради неуточняване своевременно на диагнозата, поради неизвършени необходими и подходящи изследвания и провеждане на съответното лечение при пациента.Правилно определен и размерът на наказанието, съгласно нормата на чл.229,ал.1 ЗЗ –от 100 до 600лв. ,на 200лв., с оглед обстоятелството, че нарушението е за първи път, към минимума,при което е съобразен чл.27,ал.2 ЗАНН. Решението е постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилна преценка на събраните доказателства и в нарушение на материалния закон от съда. При изяснена фактическа обстановка ,решението на съда, като неправилно и незаконосъобразно ,следва да се отмени и вместо него да се потвърди издаденото НП.

Претендират се разноски от касатора ,които са дължими от другата страна на основание чл.63д,ал.1 и ал.4 ЗАНН,вр с чл.37 ЗПП вр с чл.27е от НЗПП,в размер на 100/сто/ лева за всяка съдебна инстанция,общо 200лв.

Водим от гореизложеното, административният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №405/27.12.2023г. постановено по АНД№1100/ 2023г.по описа на РС-Враца и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№43/25.06.2023г.на Директора на Изпълнителна агенция“Медицински надзор“, [населено място] ,с което на основание чл.229,ал.1 от Закона за здравето ,за нарушение по чл.86,ал.1,т.3 ЗЗ, на М. В. С. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.

ОСЪЖДА М. В. С. от [населено място] да заплати на ИА“МН“-София юрискосултско възнаграждение в размер на общо 200/двеста/ лева,за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.