МОТИВИ към присъда № 82/16.10.2015г. по НОХД № 1492/2015г.
по описа на Окръжен съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.З.С., за
това, че на 17.07.2014г., в района между километри 245 - 246 на път І-8, на
пътя от гр.Пловдив за гр.Хасково, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „Сеат” с peг. № *** ТМ, е нарушил правилата за движение - чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне” и чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, като по
непредпазливост е причинил смъртта на Б.Л. М., ЕГН ********** – престъпление по
чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК.
По
делото няма приети за съвместно разглеждане граждански искове, от наследниците
на починалия, единствено съпругата му М.М. заяви претенция за конституиране в
процесуалното качество на частен обвинител, като искането й бе уважено.
Делото бе разгледано по реда на чл.371, ал.1,
т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия признание на фактите по
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка,
идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага,
с оглед данните за личността на подсъдимия, и предвид обстоятелството, че
делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК, да се наложат наказания
Лишаване от свобода в минимално предвидения размер от 3 години, съобразен с наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства, като на основание чл.58а, ал.1 от НК,
същият се намалява с една трета до 2 години Лишаване от свобода, както и Лишаване
от право да се управлява МПС, като изпълнението на наказанието Лишаване от
свобода, да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК. Прокурора взе отношение и
относно разпореждането с веществените доказателства, както и по направените
разноски.
Защитата на подсъдимия, в лицето
на адв.Д.А., не оспорва фактите по делото, предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание Лишаване от свобода в размер на 1 година, чието изпълнение
да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК, както и да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок по-дълъг от този на Лишаването от свобода.
Подсъдимият П.С. лично, изказва
съжаление за случилото се, и моли за по-леко наказание.
Повереника на частния обвинител –
адв.Ч. Д. се присъедини към казаното от Прокурора относно фактите по делото, изрази
становище за налагане на наказания в поискания от Прокурора вид и размер.
Частният обвинител М.М. лично,
подкрепи казаното от повереника й.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
П.З.С. е роден на ***г***, област Пловдив, българин, български гражданин,
разведен, с основно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********. Подс.С.
е правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за управление на МПС № ****,
с валидност до 25.01.2021г., като категориите МПС, които има право да управлява
са „В” и „М”. Към датата на инкриминираното събитие, подс.С. управлявал лек
автомобил марка и модел „Сеат Ибиса”, с ДК № ***, собственост на св.Р.И., с
която той живее на семейни начала в жилището й в с.**.
Подс.П.С. призна фактите,
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
На 17.07.2014г. около 13,00 часа,
подсъдимият се движел по главен път І - 8 (обхващащ маршрута София - Пловдив -
Свиленград), в участъка между гр.Хасково и гр.Пловдив, управлявайки лек автомобил „Сеат Ибиса” с peг.
№ ***. Бил сам в превозното средство, като посоката му за движение била към
гр.Пловдив, т.е. от изток на запад. В промеждутъка между 13,00 - 13,20 часа,
управляваният от подс.С. автомобил подминал разклонението за с.Чешнегирово,
област Пловдив, и след около 300 метра наближил ляв за него завой. В този
участък платното за движение се състояло от две срещуположни пътни ленти, всяка
с ширина от 4 метра, като автомобилът на подс.С. се движел по северната от тях.
Времето било ясно и слънчево, с добра видимост и при суха пътна настилка, чието
асфалтово покритие било в добро състояние. Съществувало и ограничение за
движение със скорост, по-голяма от 60 км/час, по повод на което били разположени
съответните знаци и на двете пътни ленти, в двете посоки. Освен това, преди
завоя от двете страни на пътя били поставени и знаци А2 /"Опасен завой
наляво"/ и В24, забраняващ изпреварването на моторни превозни средства с
изключение на мотоциклети без кош и мотопеди. В района на завоя, пътните ленти
били разделени и чрез надлъжна непрекъсната маркировка във вид на единична
линия, предполагаща според нормативно уредената забрана (чл.63, ал.2, т.1,
изр.1 от ППЗДвП) недопустимост да бъде застъпвана и пресичана от движещите се
пътни превозни средства. Подсъдимият навлязъл в завоя с автомобила си със
скорост от около 79 км./час. Въпреки че надвишавала разрешената за този участък
от пътя, с оглед параметрите на наклона на платното за движение, тя позволявала
преодоляването на завоя без каквато и да е опасност от странично занасяне. При
излизането от завоя, нарушавайки изискванията на чл.20, ал.1 от ЗДвП
(задължаващ водачите на управляваните пътни превозни средства да ги контролират
непрекъснато), подс.С. за момент изгубил контрол върху автомобила. Като
последица от това колата, пресичайки разделителната маркировка, навлязла в
южната (т. е. в лявата според посоката му на движение) пътна лента, в района
между километри 245 и 246, предназначена за ползване от насрещно движещите се
превозни средства, с което водачът нарушил и разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1
от ЗДвП (забраняваща на пътно платно с двупосочно движение водачът на ППС,
когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в
насрещната лента, освен при изпреварване или заобикаляне). В този момент по
нея, навлизайки в завоя, в посока от гр.Пловдив за гр.Хасково се движел със
скорост от около 109 км./час мотоциклет „Триумф Тайгър” с рег. № ***,
управляван от Б.Л. М.. Той бил екипиран с предпазен костюм и каска на главата. Внезапното
навлизане на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, в насрещната пътна
лента, лишило движещия се по нея мотоциклетист от каквато и да е възможност за
реакция. След около 1 - 2 секунди от възникването на конфликтната ситуация,
последвал сблъсък - на около 2 - 2,4 метра южно от разделителната линия на
платното за движение, т.е. в пътната лента на мотоциклета, и в почти прав негов
участък - между двете превозни средства, при който с предната си част мотоциклета
се ударил в предната лява част на лекия автомобил. В резултат на удара,
мотоциклетът и водачът му били отблъснати назад, при което Б. М. паднал
безжизнено по корем на платното за движение в южната пътна лента, като само
краката му под коленете излезли на банкета. Мотоциклетът също бил изхвърлен на
банкета южно от платното. От силата и механизма на сблъсъка, на М. били
причинени тежки травми в черепната (счупване на костите на черепната основа,
контузия и разкъсване на малкия мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки),
гръдната (кръвоизлив в гръдната кухина, разкъсване на плеврата, контузия на
белите дробове, двустранно счупване на ребра, разкъсване на аортата) и
коремната (кръвоизлив в коремната кухина, разкъсване на черния дроб, счупване
на костите на таза) области, несъвместими с живота, от които починал на място.
Вследствие на удара настъпили
деформации и по автомобила, основно ориентирани в предната му лява част - по
предния ляв калник, предната лява врата, счупване на предното стъкло, по
предния капак в лявата му част, счупване на предните фарове. Предното ляво
колело също било засегнато, при което гумата спаднала, оставайки без налягане
на въздуха в нея, а джантата й се изкривила и хлътнала към купето. След самия
сблъсък, автомобилът продължил да се движи още няколко метра по южната,
насрещна за него, пътна лента, по права линия, при което деформираната джанта
от предното му ляво колело оставила следа по асфалта от протриване, след което се
установил на място. Подс.С. също бил засегнат от удара, като получил открита
фрактура на лявата раменна кост. В резултат на деформациите по автомобила той
останал затиснат на шофьорското място и не можел да го напусне.
Последиците от приключилия пътен
инцидент били възприети от различни движещи се с превозни средства по този
участък лица, сред които съпрузите свидетелите Н. и Ю.А. и св.К.Я., като Н. А.
и Я. позвънили на националния спешен телефон 112, и съобщили за случилото се.
Междувременно, на отбивка на пътя,
до разклона за с.Ч., на около 300 метра от завоя, се намирал полицейски
автопатрул към Сектор „Престъпления по пътищата” при ОД на МВР - гр.Пловдив в
състав от свидетелите А.Д. и Г.В., които в този ден осъществявали контрол по
безопасност на движението по път І – 8, в участъка от „Скобелева майка” до
с.Бяла река. От преминаваща край тях жена, движеща се с автомобил в посока към
Хасково, получили информация за станалото пътно произшествие. Полицейските служители
веднага се отправили със служебния автомобил към мястото на инцидента. При
пристигането им там, констатирали разположението на участниците в
произшествието, включително и това, че лекият автомобил „Сеат” с рег. № **** е
спрял в насрещната му лента за движение. На място имало спрели и автомобили на
пътуващи чужди граждани, като млада жена, говореща на английски, им съобщила,
че мотоциклетистът няма пулс. Самите те, също видели, че водачът на мотоциклета
не дава признаци на живот. От присъстващите, полицейските служители разбрали, че няма очевидци на самия удар, отишли
и до подс.С., който бил затиснат на шофьорското място в автомобила си, комуникацията
с него била трудна, поради силната болка, която изпитвал от счупването в областта
на лявата му ръка, като на въпрос на св.Д., за това какво се е случило, успял
единствено да отговори, че пътувал за Пловдив, и не помнел нищо.
Патрулните полицаи обезопасили
мястото на произшествието, на което скоро след това пристигнал медицински екип
към ФСМП - гр.Първомай, в състава на който влизал фелдшерът св.М.Г.. Тя установила,
че мотоциклетистът, лежащ на пътното платно, е починал и затова се насочила към
шофьора на лекия автомобил, като констатирала наличието на фрактура на лявата
ръка и различни други травми по главата и тялото.
След пристигането и на
противопожарен екип, със специална техника била отворена вратата на лекия
автомобил „Сеат” и подс.С. бил изваден от шофьорското място, св.Г. му оказала
първа помощ, и с линейката бил транспортиран в УМБАЛ „Свети Г.”*** за лечение.
На местопроизшествието бил извършен
оглед (том I, лист 13-15 и препис на лист 11-12), при който били иззети и двете
участвали в инцидента превозни средства. При това действие, включващо и
изготвяне на снимков материал, надлежно били документирани - разположението на
платното за движение на участвалите в катастрофата превозни средства, с
деформациите по тях, тялото на загиналия водач и оставените следи от удара.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт, прокурорът е посочил, че с описаното поведение като водач на
моторно превозно средство, подс.С. е нарушил следните нормативно установени и
задължителни за спазване правила за движение: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне” и чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”,
които са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Прокурора е възприел заключенията
на съдебномедицинската експертиза на труп, относно починалия Б. М., както и
тази за уврежданията, получени от подс.П.С., изготвени в досъдебното
производство по делото, които е пресъздал в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и съгласно които:
Съобразно извършената
съдебномедицинска експертиза (том I, л. 59-65) при изследването на трупа на Б. М.
са били установени счупване на кости на черепната основа, кръвонасядане на
твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив в
мозъчните стомахчета, оток на мозъка, контузия и разкъсване на малкия мозък,
двустранно счупване на ребра, разкъсване на плеврата, контузия на белите
дробове, кръвоизлив в гръдната кухина, разкъсване на аортата, разкъсване на
черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина, счупване на кости на таза,
кръвонасядане на капсулите на бъбреците, кръвонасядане на меките мозъчни
покривки, счупване на долната челюст, счупване на дясната ключица, счупване на
кости на горния десен и долния ляв крайник, смачкване на междупрешленния диск
между втори и трети шиен прешлен, разкъсно-контузни рани по главата, десния
горен крайник и левия долен крайник, кръвонасядания по главата, гръдния кош,
корема и крайниците, охлузвания по шията, гръдния кош и крайниците. Според
експертното заключение, смъртта е резултат на тежките, несъвместими с живота
увреждания в черепната, гръдната и коремната кухини. Експерта е констатирал и,
че описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет, или неговото тангенциално действие, и
добре отговарят да са получени при претърпян удар при пътнотранспортно
произшествие от пострадалия, като моторист с последващото му падане на земята.
По отношение на П.С. също е било
осъществено съдебномедицинско изследване (том I, лист 69 – лист 72), според
което му са били причинени открито счупване на дисталния край на лявата раменна
кост с дислокация и фрагменти, контузия на главата и тялото и разкъсно-контузна
рана на носа. Експертизата е приела, че тези увреждания са резултат от действие
на удар с или върху твърд тъп предмет, като е възможно да са причинени при
пътнотранспортно произшествие.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт са отразени и съдържанията на заключенията по автотехническите
експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство, съгласно които:
Според изводите на едноличната
автотехническа експертиза (том I, лист 87 – лист 98) в момента на удара
скоростта на движение на мотоциклета „Триумф Тайгър” е била около 109 км./час,
а на лекия автомобил „Сеат Ибиса” - около 79 км./час. Ударът между двете
превозни средства е настъпил в южната лента на платното за движение, на около 2
– 2,4 метра южно от разделителната линия. Изследвайки механизма на възникналия
пътен инцидент, вещото лице е възприело като най-вероятна от техническа гледна
точка ситуация, при която водачът П.С. е управлявал лек автомобил „Сеат Ибиса”
по платното за движение на пътя гр.Хасково - гр.Пловдив в посока от изток на
запад. През това време водачът Б. М. е управлявал мотоциклет „Триумф Тайгър” по
южната лента на платното за движение на същия път в посока от запад на изток и
срещу лекия автомобил. При достигане на ляв завой на пътя водачът на лекия
автомобил „Сеат” е навлязъл в лявата (южна) лента на платното и така
най-вероятно след около 1 - 2 секунди е настъпил удар между двете моторни
превозни средства, който вече е бил неизбежен. Сблъсъкът е настъпил в предната
лява част на лекия автомобил и в предната част на мотоциклета. След удара
автомобила е продължил по направление на оставената следа от протриване, след
което е спрял, а мотоциклетът е бил отблъснат назад. Експерта е обосновал и
извод, че основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е, че водачът на лекия автомобил „Сеат Ибиса” е навлязъл в лявата лента
на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно. Според експертното заключение, водачът на мотоциклета е нямал
техническа възможност да избегне произшествието, тъй като лекият автомобил
„Сеат Ибиса” се движел насрещно в лявата лента и дори водачът на мотоциклета да
бе спрял, пак би настъпил удар между двете превозни средства.
С цел изследване, дали
навлизането в насрещната лента на автомобила е следствие от движение с
несъобразена според наклона на завоя скорост, по досъдебното производство е
била назначена и допълнителна автотехническа експертиза (том I, лист 100 – лист
104). Според констатациите й, максималната скорост, с която е било технически
възможно да бъде преодолян левият завой от лекия автомобил „Сеат Ибиса” без
опасност от странично занасяне е била 185 км./час; за мотоциклета тази скорост
възлиза на 184 км./час.
По делото е била назначена и
разширена автотехническа експертиза (том 1, л. 108-122) в състав от трима
експерти, която е потвърдила изводите на основната еднолична. Освен това е дала
отговор и на нови въпроси, обусловени от обясненията дадени от С. при разпита
му, че ударът между превозните средства е настъпил в лентата за движение на лекия
автомобил, от сблъсъка колата му потеглила назад, завъртяла се около оста си,
правейки пълен оборот, и отново застанала с предната част в посока гр.Пловдив. Според
експертния екип версията, изказана от водача на лекия автомобил, за мястото на
възникване на сблъсъка и за начина, по който автомобилът се е озовал в
положението, отразено в протокола за оглед и фотоалбума, е технически
несъстоятелна и невъзможна. Обосновал е това си заключение със становището, че
ако сблъсъкът бе настъпил в лентата за движение на автомобила, то там би
следвало да се открият отломки; също така от мястото на удара, до мястото на
установяване на автомобила би следвало да възникнат следи по асфалта - както от
посипани отломки, така и от застьргване, причинено от джантата на предното ляво
колело. Крайният експертен извод е, че находките от инцидента, описани в
протокола за оглед, определят еднозначно и категорично, че сблъсъкът е настъпил
в лентата за движение на мотоциклета.
Прокурорът се е позовал и на
извършените на химически експертизи на двамата водачи (том I, лист 78 и лист
82), които след изследвания на техни кръвни проби, не са установили наличието
на алкохол.
Така изложените факти, подс.П.С.
призна и се съгласи за тях да не се събират други доказателства.
Описаната фактическа обстановка, се
установява безспорно от събраните по делото доказателства. Тя се установява, на
първо място от признанието направено от подс.С. по реда на чл.371, т.2 от НПК,
и на следващо - от показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното
производство, които съдът преценява като логични, последователни, взаимно
допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал, както
и от заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство
авто-технически експертизи, съдебно медицински експертизи, химически
експертизи, от писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и
приобщени към доказателствения материал по делото, като събраните такива в хода
на досъдебното производство подкрепят признанието, направено от подсъдимия.
Анализ на доказателствата:
Очевидци на сблъсъка между двете
превозни средства не е установен, движението по време на инцидента в района е
било изключително натоварено, като голяма част от пътуващите в посока
гр.Хасково, били чужди граждани. Така, дори за намалилата скоростта си и подала
информация на стоящите в близост на пост полицейски служители, водачка на МПС –
също неустановена, било опасно спирането
и оставането на място в района на пътя. За това свидетелстват самите полицаи,
даващи информация за същото обстоятелство. Единият от водачите е загинал на
място, а другият – не помни подробности около катастрофата (св.Г. прегледала
подсъдимия още на мястото на инцидента, казва, че той й споделил, че няма
спомен за случилото се). При това положение, относно мястото и механизма на
самия удар, съдът ползва най-вече обективно закрепените данни за
местоположението на двете МПС след удара, за оставените следи по пътното
платно, деформациите настъпили по автомобила и мотоциклета и уврежданията по
водачите им. Анализирайки фактите, по това къде и в какво положение са се
установили двете МПС след удара, съдът приема за безспорно установено,
признатото и като факт описан в обстоятелствената част на обвинителния акт от
самия подсъдим, че ударът е настъпил в лентата за движение на мотоциклета, в
която на същия участък, навлизането на автомобила на подсъдимия не е било
разрешено, поради наличната непрекъсната разделителна ивица – хоризонтална
пътна маркировка, между двете платна, забраняваща освен изпреварването там, и
самото й престъпване, с преминаване в насрещната лента. В протокола за оглед
обстойно е отразена позицията на двете МПС, както и деформациите по тях,
описани са и намерените на пътното платно следи и отломки. Следата от
застъргване, оставена от джантата на предно ляво автомобилно колело, след
спукване на гумата на същото в резултат на удара, се намира изцяло в южната
пътна лента, по която се е движел мотоциклета, в посока насрещна за лекия
автомобил. Намерените отломки от двете МПС, също са в тази лента, както и извън
платното – от страната на южното платно. Предвид това, напълно обективно и
обосновано е и експертното заключение, че ударът е настъпил в лентата за
движение на мотоциклета, където лекият автомобил е навлязъл в забранен за това
участък, като мястото му съвпада с началото на следата от протриване, ясно
видима и на фотосите от протокола за оглед. Показания за конкретното
разположение на автомобила и мотоциклета, водачите им и състоянието на
последните след удара, дават и двамата свидетели – полицейски служители
посетили почти веднага след настъпване на удара мястото на инцидента Д. и В..
Показанията на свидетелите А. и на св.Я., всеки от тях подал и сигнал на
телефон 112, касаят същите обстоятелства – тези, след настъпване на самия удар.
Показанията на тези свидетели, съпоставени и с обективните находки на място,
дават основание да се възприеме позицията, че ударът е настъпил в южното платно
на пътя. Св.А. казва, че се е наложило да заобикаля катастрофиралия автомобил,
който се намирал в неговата лента, ориентиран обаче в срещуположна посока. АТЕ
е проверила първоначално съобщената версия от страна на С. – за удар в неговата
лента, пълно завъртане на автомобила му от този удар и едва след това –
установяване в окончателната му позиция, но предвид всички данни за
деформациите по МПС, е даден отговор, че подобно развитие на събитията е изключено,
тъй като предвид направлението на ударния импулс понесен от автомобила при
удара, минаващ близо до центъра на тежестта, той не би бил достатъчен за да
предизвика пълно завъртане на 360 градуса. Разбира се, освен, че приема и
ползва експертното заключение, съдът не навлиза в подробности относно тази
първоначална версия на подс.С., защитна такава, тъй като по настоящото
производство той направи признание на фактите описани в обвинителния акт, които
следват изложената вече в началото фактическа обстановка, свързана с действителния
развой на събитията.
Съдът не ползва изготвената по
досъдебното производство СТЕ, която не и ангажирана от страна на Прокуратурата,
тъй като няма отношение към предмета, подлежащ на изясняване в настоящия
процес, по същата причина, не се ползва и вещественото доказателство – обект на
тази експертиза, СД със записи от видеокамери.
От правна страна:
Подсъдимият
П.С. е осъществил състава на престъплението
по чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1 от НК, затова, че на 17.07.2014г.,
в района между километри 245 - 246 на път І-8, на пътя от гр.Пловдив за
гр.Хасково, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат”
с peг. № ****, е нарушил правилата за движение - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне” и
чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”, като по непредпазливост е причинил
смъртта на Б.Л. М., ЕГН **********.
По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на инкриминираната дата, подс.П.С., управлявайки
моторно превозно средство, е допуснал нарушение на посочените по-горе правила
за движение, тъй като, не е спазил предписанията им – на първо място – да не
навлиза в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне
(изпреварване обаче в конкретния случай не е било разрешено, а заобикаляне няма
данни да се е налагало) и на второ място - да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява, като е допуснал отклоняването му в лентата
за насрещно движение, секунда-две след което настъпил и удара с мотоциклета. Установено
е по делото, че макар и с превишени скорости, двамата водачи, участници в ПТП
са се движили всеки в своята лента от пътното платно в срещуположни посоки,
като тези им скорости са им позволявали безпрепятствено да преодолеят завоя,
през който – С. вече преминавал, а М. – тепърва навлизал. Причината за
настъпване на ПТП е единствено навлизането на С. в лентата за насрещно
движение, като при това положение, дори и водача на мотоциклета да беше
реагирал, за каквато реакция обективно не е имало време, а дори и да беше
спрял, ударът пак би настъпил, тъй като в създалата се ситуация е бил
неизбежен. Причината за навлизането на автомобила в насрещната лента, стои в
поведението на самия водач – подс.С., който поради неустановени причини,
несвързани обаче с техническа неизправност на автомобила му, е допуснал това
отклонение, което определено е равнозначно на неосъществяване на непрекъснат
контрол над управляваното от него моторно превозно средство. Именно затова и
съдът приема, че причината за настъпване на ПТП е свързана с нарушаване от
страна на подсъдимия и на двете отразени в обвинението разпоредби от ЗДвП, с
което е засегнал интересите на водача на мотоциклета, като в пряка причинно
следствена връзка, с допуснатите от него нарушения на правилата за движение, в
резултат на които е последвало описаното ПТП, е настъпил и съставомерния
резултат – смъртта на Б. М.. Така, повдигнатото пред съда обвинение на
подсъдимия С. се явява напълно обосновано и доказано.
Деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вина - непредпазливост, тъй като не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици от същото, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
По възраженията на
защитата:
Независимо
от направеното признание на фактите по обвинителния акт, от страна на подс.С.,
защитата му настоя да се обърне внимание на обстоятелството, че не е установено
по категоричен начин, какво е наложило навлизането в лентата за насрещно
движение от страна на подсъдимия, както и да се вземе предвид скоростта, с
която водача на мотоциклета е управлявал същия и маневрите, за които има данни,
че е правил преди настъпване на удара. Адв.А. е прав, че действително няма
категоричен отговор на въпроса, какво е наложило напускане на собствената лента
за движение и навлизане в насрещната такава, което обаче, само по себе си не
изключва отговорност за нарушение именно на вменените на подсъдимия разпоредби
от ЗДвП. Няма данни за техническа повреда, предвид което следва да се приеме,
че се касае за моментно отклоняване на вниманието от страна на самия водач на
автомобила. Относно скоростта на движение на мотоциклета и данните за
предприети изпреварвания от него преди настъпване на удара, следва да се
посочи, че те не дават основание съдът да приеме и принос за настъпване на ПТП
от страна на водача на мотоциклета, тъй като безспорно е установено по делото,
че скоростите на движение нито на мотоциклета, нито на автомобила (която също е
превишена) не са допринесли за ПТП. В този смисъл липсва и повдигнато обвинение
спрямо С., няма и основание да се приема съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на загиналия водач на мотоциклета. Видно от заключението на
допълнителната АТЕ, и двамата водачи са имали техническа възможност да преминат
през кривата на завоя, без опасност от странично занасяне при скорости – 185
км./ч. за автомобила и 184 км./ч. – за мотоциклета. Така, скоростите на
движение, сами по себе си, макар и превишени за участъка, предвиждащ
ограничение 60 км./ч., не стоят в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП и последвалия съставомерен резултат. В страни от анализирания
пътен инцидент, остава поведението на пътя от страна на водача на мотоциклета в
момент, предшестващ приближаването му към завоя, като не се налага обстойното
изследване на това поведение, нямащо отношение към настъпилото ПТП. Така,
възраженията на защитата, съдържащи основно доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна и на загиналия моторист, не се възприеха от
съда.
По наказанието:
Съдът, като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието – висока, с оглед обществените отношения,
които засяга, и степента на обществената опасност на дееца – не висока, предвид
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства - добрите характеристични
данни, чистото съдебно минало, сложното
му семейно положение – разведен, с две деца от брака си, понастоящем в съжителство
със св.И., с която имат две малолетни деца – съответно на 2 години и на 1
година, за които той се грижи, както и
изказаното искрено съжаление за станалото, като отчете и отегчаващото
отговорността обстоятелство, свързано с предходни наказания по административен
ред за допуснати нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия, и
при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК за определяне на наказанието в
тези случай при условията на чл.58а от НК, прецени, че наказанието следва да се
определи съобразно чл.54 от НК в следните параметри и при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства: предвиденото в закона наказание за извършеното от
подсъдимия деяние е Лишаване от свобода от 2 до 6 години, като разпоредбата на
чл.343г от НК предвижда и Лишаване от право да се управлява МПС, чиито срок
съобразно чл.49, ал.2 от НК може да надминава срока на Лишаването от свобода,
заедно с което се налага, най-много с три години, като съобразявайки изложеното
по-горе, относно обществената опасност на деянието и дееца, както и обвързан от
разпоредбите уреждащи начина на определяне на наказанието Лишаване от свобода
при проведено съкратено съдебно следствие, а именно – за прилагане разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, указващ намаляване с една трета на определеното по
правилата на чл.54 от НК такова наказание, съдът счете, че следва да бъде
определено наказание Лишаване от свобода в размер ориентиран към минимума,
предвиден в закона, но малко над него, а именно 3 години, което следва да се намали с една
трета съобразно чл.58а, ал.1 от НК, или крайният размер наказание Лишаване от
свобода, което съдът наложи на подсъдимия е 2 години, както и Лишаване от право
да се управлява МПС за срок от 5 години.
В случая са налице условията за прилагане
института на условното осъждане, поради което и съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание Лишаване от свобода за срок от 4 години, считано от
влизане на присъдата в законна сила, тъй като счете, че по този начин могат да
бъдат постигнати целите на наказанието, и не е необходимо подсъдимият да
изтърпява реално наказанието си. В този смисъл, съдът съобрази всички изложени
по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, както и съобщеното от
допълнително разпитаната от съда свидетелка относно личността на подсъдимия, че
неговото състояние продължава да е тежко след катастрофата, наложителна е нова
оперативна интервенция, за каквато обаче няма средства, като предвид
състоянието си не може да упражнява труд. Така, според съда, избраните по вид и
размер наказания, ще способстват за постигане целите, както на личната, така и
на генералната превенция, в най-пълна степен. Размера на наказанието Лишаване
от права е съобразен, както с данните за извършеното, така и с тези за личността
на подсъдимия, който се оказва наказван по административен път за допуснати
нарушения на правилата за движение – два пъти с НП през 2006 и 2009г. и един
път с фиш през 2010г., видно от приложената справка за нарушител – водач на МПС
за него.
Индиректното искане на защитата за приложение
разпоредбата на чл.55 от НК, пледирайки за налагане на наказание от 1 година
Лишаване от свобода, е неоснователно, тъй като наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, не могат да бъдат преценени като многобройни
такива, или всички/някои/някое от тях – като изключителни, по смисъла на чл.55
от НК, и сами по себе си да обусловят налагане на наказанието Лишаване от
свобода в размера поискан от защитата – значително под минимално предвидения в
закона за извършеното престъпление.
Причини за извършване на
престъплението – неспазване на правилата за движение по пътищата.
Съдът се разпореди относно
веществените доказателства по делото, както следва:
- веществените доказателства -
лек автомобил „Сеат Ибиса” с peг. № ***, свидетелство за регистрация - част II
за лек автомобил „Сеат Ибиса” с peг. № ***, застрахователна полица „Гражданска
отговорност" за „Сеат Ибиса” с peг. № ***, контролен талон към застраховка
„Гражданска отговорност”, квитанция за платени застрахователни вноски, договор
за продажба на МПС от 21.05.2014г., удостоверение за техническа изправност на
ППС, преводно нареждане, приходна квитанция, копие от свидетелство за
регистрация - част I за лек автомобил „Сеат Ибиса” с peг. № ***, приложени на
лист 208 - лист 216 и лист 224 – лист 225, том ІІ от досъдебното производство -
да се върнат на подсъдимия П.С., след влизане на присъдата в сила;
- веществените доказателства -
мотоциклет „Триумф Тайгър” с рег.№ ****, намиращ се на съхранение в Сектор
„Пътна полиция” - гр.Пловдив, копие от договор за покупко-продажба на МПС от
12.04.2012г., копие от разписка от 28.01.2013г., копие от заповед за отказ за
регистрация на превозно средство, копие от постановление от 05.10.2011г. на СРП
за спиране на наказателно производство, копие от комбинирана застрахователна
полица за мотоциклет „Триумф Тайгър” с рег.№ ****, приложени на лист 217 - лист
223, том II от досъдебното производство - да се върнат на частния обвинител М.М.М.,
след влизане на присъдата в законна сила;
- вещественото доказателство -
компактдиск, приложен в плик на лист 136, том ІI от досъдебното производство - да
остане по делото след влизане на присъдата в законна сила.
Диска, изпратен от РЦ 112, не е
ангажиран от Прокуратурата като ВД и съдът не се разпореди относно него, като
същия следва делото съобразно общите правила.
С оглед осъдителната присъда,
съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски, в размер на 778.78
лева, които той следва да заплати в полза на органа, който ги е направил – ОД
на МВР Пловдив, а по сметка на Окръжен съд Пловдив – да заплати направените в
съдебното производство разноски за явяване на вещи лица и свидетели в размер
общо на 160 лева.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: