РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Б., 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Б.Н. Г. С.
като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211200600310 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на подсъдимият В. Б. Д. за проверка на присъда
постановена по нохд №904/2020г. по описа на РС – Б., с която подсъдимият Д. е признат за
виновен в извършване на две престъпления - за това, че в периода 02.02.2018г.-
07.02.2018г. в гр.Б., при условията на продължавано престъпление, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, противозаконно е присвоил чужди пари на обща
стойност 15 200 лв. /петнадесет хиляди двеста лева/, собственост на „К. Т.” О гр. С.,
попаднали у него по погрешка /по повод на нареден от „К. Т.” О гр. С. на 01.02.2018г.
паричен превод от своя банкова сметка с IBAN * „Б. П. Б.“ АД на сумата от 15 205,55 лева
към банковата сметка IBAN * в „У. Б.“ Е. с титуляр „С. Х.” О, макар, че сумата трябвало да
бъде преведена по банкова сметка на „П.“ О, както следва:
1.На 02.02.2018г. в гр.Б., противозаконно е присвоил чужди пари на обща стойност 9 900 лв.
/девет хиляди и деветстотин лева/, собственост на „К. Т.” О гр. С., попаднали у него по
погрешка /по повод на нареден от „К. Т.” О гр. С. на 01.02.2018г. паричен превод от своя
банкова сметка с IBAN * „Б. П. Б.“ АД на сумата от 15 205,55 лева към банковата сметка
IBAN * в „У. Б.“ Е. с титуляр „С. Х.” О, макар, че сумата трябвало да бъде преведена по
банкова сметка на „П.“ О, като изтеглил парична сума в размер на 9900 лева от банкова
сметка с IBAN №* в офис на „У. Б.“ Е., находящ се в Б.,ул.“Т. А.“;
1
2. На 07.02.2018г. в гр.Б., противозаконно е присвоил чужди пари на обща стойност 5300 лв.
/пет хиляди и триста лева/, собственост на „К. Т.” О гр. С., попаднали у него по погрешка
/по повод на нареден от „К. Т.” О гр. С. на 01.02.2018г. паричен превод от своя банкова
сметка с IBAN * „Б. П. Б.“ АД на сумата от 15 205,55 лева към банковата сметка IBAN * в
„У. Б.“ Е. с титуляр „С. Х.” О, макар, че сумата трябвало да бъде преведена по банкова
сметка на „П.“ О, като изтеглил парична сума в размер на 5300 лева от банкова сметка с
IBAN №* в офис на „У. Б.“ Е., находящ се в Б.,ул.“Т. А.“, с което е осъществил състав на
престъпление по чл.207, ал.2 от НК вр. ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и
на основание същия текст вр. чл. 54 от НК е осъден на наказание „глоба“ в размер на
300/триста/ лв.
С присъдата подсъдимия В. Б. Д. е признат и за виновен за това, че в качеството на
управител и представител на „С. Х.” О, със седалище и адрес на управление: гр.Б., общ.Б.,
обл. Б., ул.„Т. А.” №*, ет.*, ЕИК/БУЛСТАТ: *, след като управляваното от него дружеството
е изпаднало в неплатежоспособност /чл.608 от Търговския закон „неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от
прекратяването й, или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане“/ на 11.06.2019 г.,
в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 10.07.2019г. по задължения в общ
размер на 17 298,21 лева, от които главница – 15 944,16 лева и лихва – 1 354,05 лева, от
които:
• По публичноправни задължения към Национална агенция за приходите (НАП) в размер на
175,01 лв., възникнали за невнесен данък, в т.ч.
-корпоративен данък за 2017г. - 156,10 лв.
-законна лихва върху 156,10 лв, считано от 02.04.2018г. - 18.91 лв.
• По частноправни задължения към „К. Т.“ О град С. по изпълнителен лист в размер на 17
123,20 лв., произтичащи от нареден по погрешка банков превод, както следва:
-към „К. Т.“ О - 13 930,83 лв.;
-разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице - 1 857,23 лв.;
-законна лихва върху 13 930,83 лв., считано от 02.07.2018г., датата на завеждане на исковата
молба - 1 335,14 лв. не е поискал от Окръжен съд – Б. да се открие производство по
несъстоятелност, с което е осъществил състав на престъпление по чл.227 б ал.2 от НК
вр. ал.1 от НК, поради което и на основание същия текст вр. чл.54 от НК е осъден на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода е отложено за срок от 3 /три/ години.
2
На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание измежду наложените по
- горе наказания, а именно по - тежкото от тях „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/
месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/
години.
На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо наказание съдът е присъединил
и наложеното наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с постановената присъда, като се сочи, че
същата е незаконосъобразна. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият В.Д. бъде признат за невиновен. В
с.з. жалбата се поддържа.
Представителят на Окръжна прокуратура - Б. взема становище за неоснователност на
жалбата, пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна.
Б.ски окръжен съд, след като се запозна с въззивната жалба, взе предвид наведените
съображения и изявленията на страните, направени в с.з.., като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
намери подадената жалба за неоснователна.
Производството пред Б.ски районен съд е било образувано по внесен срещу подсъдимия
В. БЛ. Д. Обвинителен акт за извършено престъпление по чл.207, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал. 1 от НК и престъпление по чл.227б,ал.2 вр. ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Свидетелите Е. К. Й. и И. К. Й. били управители на „К. Т.“ О, ЕИК *, с основен предмет на
дейност - осъществяване на куриерски услуги. Всеки клиент на дружеството фигурирал в
компютърната информационна система с уникален клиентски код, който позволявал да се
следят разчетните взаимоотношения. Банковата сметка на дружеството „К. Т.“ О, ЕИК *
била в Банка „П. Б.“ АД IBAN *.
Дружеството „С. Х.“ О, ЕИК * било вписано в ТР при Агенцията по вписвания на
02.08.2017г., със седалище и адрес на управление Б., ул.“Т. А.“ №*, ет. *. Съгласно
дружествен договор при регистрацията на фирмата, обявен в ТР на 02.06.2017г., в това
дружество съдружници били свидетелите И. Л., С. П., както и подсъдимият. “С. Х.“ О не
било регистрирано по ЗДДС, като основният му предмет на дейност било онлайн-търговия с
текстилни продукти. Банкова сметка на “С. Х.“ О била открита в „У. Б.“ Е. с IBAN № *.
Съгласно учредителния акт на Дружеството „С. Х.“ О, ЕИК *, същото се управлявало и
представлявало от В.Д., който бил и управител.
Свидетелите Б. И. и И. И. били управители на „П.“ О, ЕИК *. Управляваната от свид.Е. Й.
фирма „К. Т.“ О имала търговски взаимоотношения с дружествата „С. Х.“ О, което било с
уникален клиентски код * и „П.“ О, което дружество било с уникален клиентски код *.GR.
В началото на 2018г. дружеството „К. Т.“ О имало парични задължения към „П.“ О в размер
на 15 203.55 лева. С платежно нареждане от 01.02.2018г. от страна на „К. Т.“ О бил
3
осъществен по грешка банков превод от банковата сметка с IBAN * в Банка „П. Б.“ АД на
сумата от 15 205.55 лева към банковата сметка IBAN * в „У. Б.“ Е. с титуляр „С. Х.“ О, ЕИК
*, макар, че сумата трябвало да бъде преведена по банковата сметка на „П.“ О. Свидетелите
Е. Й. и И. Й. и служителят на дружеството - свид.Д. Ч. установили, че сумата от 15 205.55
лева е изпратена по грешка на сметката на „С. Х.“ О. В тази връзка те провели
кореспонденция с управителя на „С. Х.“ О, ЕИК * , а именно подсъдимия Д.. Първоначално
Д. посочил, че не се намира на територията на страната, в последствие отрекъл изпращането
и получаването на паричната сума и отказал да я върне, а в последните разговори посочил,
че е изтеглил и похарчил парите.
Междувременно обаче след като разбрал за погрешно преведената парична сума, подс. Д. на
02.02.2018г. в гр.Б., посетил офис на „У. Б.“ Е., находящ се на ул.“Т. А.“, от където от
банковата сметка на управляваното от него дружество „С. Х.” О с IBAN *, без знанието на
останалите съдружници изтеглил сумата от 9 900 лв./девет хиляди и деветстотин лева/,
която била собственост на „К. Т.” О гр. С. и попаднала у него по погрешка /по повод на
нареден от „К. Т.” О гр. С. на 01.02.2018г. паричен превод от своя банкова сметка с IBAN *
„Б. П. Б.“ АД на сумата от 15 205,55лева към банковата сметка IBAN * в „У. Б.“ Е. с титуляр
„С. Х.” О, макар, че сумата трябвало да бъде преведена по банкова сметка на „П.“ О.
На 07.02.2018г. в гр.Б., подсъдимият Д. отново посетил офиса на „У. Б.“ Е., находящ се в
гр.Б., ул.“Т. А.“, от където от банковата сметка на управляваното от него дружество „С. Х.”
О с IBAN * отново изтеглил сумата от 5 300 лв. /пет хиляди и триста лева/, която била
собственост на „К. Т.” О гр.С. и попаднала у него по погрешка /по повод на нареден от „К.
Т.” О гр. С. на 01.02.2018г. паричен превод от своя банкова сметка с IBAN * „Б. П. Б.“ АД на
сумата от 15 205,55 лева към банковата сметка IBAN * в „У. Б.“ Е. с титуляр „С. Х.” О,
макар, че сумата трябвало да бъде преведена по банкова сметка на „П.“ О. Тези банкови
операции били осъществени без знанието на останалите съдружници - свидетелите И. Л. и
С. П..
В рамките на осъществените в периода 02.02.2018г. - 07.02.2018г. две транзакции,
подсъдимият успял да получи парична сума в размер на 15 200 лева, без останалите
съдружници да имат знание за тези му действия, макар, че тази сума попаднала по банковата
сметка на управляваното от него дружество по грешка.
В тази връзка по инициатива на свидетелите Е. и И. Й.и в РС- Б. и след като подсъдимият
отказал да върне сумата била депозирана искова молба срещу „С. Х.“ О и образувано
гражданско дело №1710/2018г. по описа на съда. С решение № 560/21.01.2019г.,
постановено по гражданско дело №1710/2018г. по описа на РС – Б., дружеството,
управлявано от подсъдимия било осъдено да заплати на „К. Т.“ О сумата от 13 930.83 лева.
Издаден бил и изпълнителен лист.
Въз основа на депозиран пред свид.Д. - частен съдия-изпълнител изпълнителен лист било
заведено изпълнително дело №240/2019г. В хода на изпълнителното дело било установено,
че дружеството „С. Х.“ О не притежавало движимо и недвижимо имущество, както и че
4
откритата на 25.07.2017г. фирмена банкова сметка с IBAN * в „У. Б.“ Е. с титуляр „С. Х.“ О,
ЕИК * била закрита на 09.07.2018г.
На неустановена дата през месец март 2018г. подсъдимият осъществил среща със свид.Т. Д.
Т., управител на „С.к. ЕО, с основен предмет на дейност - извършване на счетоводни услуги
и поискал подаване на ГДД за 2017г. на управляваното от него дружество „С. Х.“ О. Срещу
съответно заплащане въз основа на представени от Д. счетоводни документи, свид.Т. в
присъствието на Д. оформил и подал ГДД за 2017г. на „С. Х.“ О.
Предвид липсата на плащания по образуваното дело, св.Йорданови, чрез своя адвокат
подали сигнал и в Районна прокуратура, по повод, на който било образувано досъдебното
производство.
В хода на разследването било установено, че освен частно-правни задължения, дружеството
управлявано от подсъдимия Д. - „С. Х.“ О натрупало и публичноправни задължения към
Национална агенция за приходите (НАП) в размер на 175,01 лв., възникнали за невнесен
данък, в т.ч. - корпоративен данък за 2017г. - 156,10 лв. и законна лихва върху 156,10 лв,
считано от 02.04.2018г. в размер на 18.91 лв.
В рамките на досъдебното производство била назначена и извършена съдебно - счетоводна
експертиза в заключението, на която вещото лице е посочило, че общо задълженията на „С.
Х.“ О към 11.06.2019г. - датата на изпадане на дружеството в неплатежоспособност към
кредиторите за които има данни, са в размер на 17 298,21 лв., в т.ч главница - 15 944,16 лв. и
законна лихва - 1 354,05 лв. - задължения по изпълнителен лист:
- 17 123,20 лв. към „К. Т." О
-13 930,83 лв. - разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице
- 1 857,23 лв. - законна лихва върху 13 930,83 лв, считано от 02.07.2018г., датата на
завеждане на исковата молба
- 1 335,14 лв. - задължения към Националната агенция по приходите, възникнали за невнесен
данък , в т.ч.:
- 175,01лв. корпоративен данък за 2017г.
- 156,10 лв. законна лихва върху 156,10 лв, считано от 02.04.2018г. - 18.91 лв.
Представляващ и управляващ „С. Х.„ О с ЕИК * към 11.06.2019г. - датата на изпадане на
дружеството в неплатежоспособност бил подсъдимият В.Д..
Според заключението на експерта, след изпадане на „С. Х.„ О с ЕИК * в
неплатежоспособност през м. юни 2019г. - видно от материалите по досъдебното
производство - няма документи, данните от които да потвърждават осъществяване на
дейност от дружеството.
Според заключението на експерта „С. Х." О с ЕИК * не разполагало със свободни парични
средства по банкови сметки и ДМА от продажба чрез които - да се погасят задълженията на
дружеството.
5
По престъплението по чл.207,ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК:
Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели Е. Й., И. Й. и Д. Ч. - чиито показания са последователни относно
търговските взаимоотношения на „К. Т.“ и представляваното от подсъдимия дружество,
касателно фактите, за преведената по грешка сума по сметката на „С. Х.“ О и поведението
на подс.Д., който отказал да върне сумата на ощетеното дружество. В показанията на
другите двама съдружници - свидетелите Л. и П., се сочи, че единствено управителят Д. е
оперирал с банковата сметка на дружеството. Косвено обвинителната теза се подкрепя и от
показанията на св.И. - един от собствениците на „П.“ О, който твърди за дължима и
впоследствие възстановена от „К. Т.“ сума към дружеството.
Относно финансовото състояние на дружеството, неговата дейност и наличието на
ликвидни задължения - свидетелстват Ш.Д. и Т.Т.. Налични са и платежни нареждания за
възстановени суми от подсъдимия към ощетеното дружество.
Събраната доказателствена съвкупност подкрепя извода на РС, че подсъдимият В.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.207,ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК. Налице е противозаконното разпореждане с чуждо имущество,
като установените по делото обективни факти дават основание на настоящият състав да
приеме, че подсъдимият Д. в периода 02.02.2018г. - 07.02.2018г. в гр.Б. противозаконно е
присвоил чужди пари на стойност 15 200лв., собственост на „К. Т.” О гр. С., попаднали у
него по погрешка /по повод на нареден от „К. Т.” О гр. С. на 01.02.2018г. паричен превод от
своя банкова сметка с IBAN * „Б. П. Б.“ АД на сумата от 15 205,55 лева към банковата
сметка IBAN * в „У. Б.“ Е. с титуляр „С. Х.” О, макар, че сумата трябвало да бъде преведена
по банкова сметка на „П.“ О, както следва:
1.На 02.02.2018г. в гр.Б., противозаконно е присвоил чужди пари на обща стойност 9 900 лв.
/девет хиляди и деветстотин лева/, собственост на „К. Т.” О гр. С., попаднали у него по
погрешка /по повод на нареден от „К. Т.” О гр. С. на 01.02.2018г. паричен превод от своя
банкова сметка с IBAN * „Б. П. Б.“ АД на сумата от 15 205,55 лева към банковата сметка
IBAN * в „У. Б.“ Е. с титуляр „С. Х.” О, макар, че сумата трябвало да бъде преведена по
банкова сметка на „П.“ О, като изтеглил парична сума в размер на 9900 лева от банкова
сметка с IBAN №* в офис на „У. Б.“ Е., находящ се в Б.,ул.“Т. А.“;
2. На 07.02.2018г. в гр.Б., противозаконно е присвоил чужди пари на обща стойност 5300 лв.
/пет хиляди и триста лева/, собственост на „К. Т.” О гр. С., попаднали у него по погрешка
/по повод на нареден от „К. Т.” О гр. С. на 01.02.2018г. паричен превод от своя банкова
сметка с IBAN * „Б. П. Б.“ АД на сумата от 15 205,55 лева към банковата сметка IBAN * в
„У. Б.“ Е. с титуляр „С. Х.” О, макар, че сумата трябвало да бъде преведена по банкова
сметка на „П.“ О, като изтеглил парична сума в размер на 5300 лева от банкова сметка с
IBAN №* в офис на „У. Б.“ Е., находящ се в Б.,ул.“Т. А.“.
Несъстоятелни са защитните възражения за липсата на умисъл в действията на подсъдимия
при разпореждането с погрешно преведена в сметката на представляваното от него
6
дружество сума, тъй като Д. бил информиран за станалата грешка от служители на "К. Т."
О, въпреки това отказал доброволно да върне парите, което от своя страна довело до
разрешаване на спора по съдебен път.
Въззивният състав споделя оценката на първостепенния съд и досежно съставомерността
на деянието по чл.227 б, ал.2 от НК. Подсъдимият Д. в качеството си на управител и
представител на „С. Х.” О, със седалище и адрес на управление: гр.Б., общ.Б., обл. Б., ул.„Т.
А.” №*, ет. *, ЕИК/БУЛСТАТ: *, след като управляваното от него дружеството е изпаднало
в неплатежоспособност/чл.608 от Търговския закон „неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от
прекратяването й, или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане“/ на 11.06.2019 г.,
в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 10.07.2019г. по задължения в общ
размер на 17 298,21 лева, от които главница – 15 944,16 лева и лихва – 1 354,05 лева, от
които:
• По публичноправни задължения към Национална агенция за приходите (НАП) в размер на
175,01 лв., възникнали за невнесен данък, в т.ч.
-корпоративен данък за 2017г. - 156,10 лв.
-законна лихва върху 156,10 лв, считано от 02.04.2018г. - 18.91 лв.
• По частноправни задължения към „К. Т.“ О град С. по изпълнителен лист в размер на 17
123,20 лв., произтичащи от нареден по погрешка банков превод, както следва:
-към „К. Т.“ О - 13 930,83 лв.;
-разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице - 1 857,23 лв.;
-законна лихва върху 13 930,83 лв., считано от 02.07.2018г., датата на завеждане на исковата
молба - 1 335,14 лв., не е поискал от Окръжен съд – Б. да се открие производство по
несъстоятелност.
Че е била налице обективна невъзможност, установява по безспорен и категоричен начин
приобщеното заключение на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Въпреки знанието у подсъдимия за наличието на тези задължения и за обективната
невъзможност за плащането им, същият като управляващ и представляващ дружеството „С.
Х.” О, в 30-дневен срок от спиране на плащанията към кредитора, считано от 10.07.2019г.,
не е поискал от Окръжен съд – Б. да открие производство по несъстоятелност - така, както
го е задължавал и ТЗ/чл.608 от ТЗ/ и НК. Относно съставомерността на деянието,
първоинстанционния съд е изложил подробни съображения, които настоящият състав
споделя без да допълва същите.
Основното възражение на защитата тук, се основава на произтичащото от чл.608 от ТЗ
7
задължение и неговото правно основание, вменено във вина на подсъдимия. Според
защитата - това изискуемо задължение не произтича от търговска сделка, а в случая се
касае за едно недължимо плащане, което няма търговски характер и което е довело до
възстановяване на определена парична сума към „К. Т." О.
Съгласно чл.608 от ТЗ „неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й, или публично-правно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане“.
Характерът на паричното задължение в настоящия случай действително не е породен от
търговска сделка, но същото е възникнало у процесното дружество вследствие на реално
възникнали и съществували търговски взаимоотношения между двете дружества - „С. Х.” О
и „К. Т.” О гр.С., която относимост в случая е достатъчна да бъде изпълнен съставомерният
резултат. Освен това, дължимият размер на изискуемите дружествени задължения са
комплексни, като освен частноправното задължение към „К. Т.“ О, те включват и др. такива
от частен х-р, както и инкриминирани публичноправни задължения. Ето защо и защитните
доводи по така направеното възражение не се споделят от съда.
Не е спорна и субективната страна на престъплението по чл.227б,ал.2 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият Д. е знаел, че е изпаднал в неплатежоспособност, т.е., че не е в състояние да
плати изискуемо и ликвидно задължение, въпреки това не е подал молба за откриване на
производство по несъстоятелност. От изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че дружеството не разполага с дълготрайни и
краткотрайни материални активи, които да покрият задълженията, като липсата на такива е
поставило в опасност интересите на кредиторите, за което у Д. - като управител на
дружеството е било налице знание. В това си качество подсъдимият изцяло е контролирал
дейността и е оперирал с банковата сметка на дружеството, за което свидетелстват
съдружниците - Ив.Л. и Ст.П.. Подсъдимият е съзнавал обективните признаци на деянието -
че представляваното от него дружество е спряло плащанията, че е било в невъзможност да
изплати задълженията си и че е бил длъжен да заяви спирането на плащанията пред съда в
30-дневен срок, считано от 10.07.2019г., но въпреки това е бездействал, като е разбирал, че
от това ще произтекат общественоопасни последици и е допускал настъпването им.
Не са налице и предпоставките за приложение на чл.9,ал.2 от НК по отношение на деянието
по чл.207, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК, каквото е искането на защитата. Нормата на
чл.9,ал.2 НК визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние
не е престъпно и те са: деянието въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен
на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва
наличието им с определяне на деянието като “малозначително”, т. е. не е престъпно. В
конкретния казус такива съображенията не могат да бъдат споделени, като съдът акцентира
върху поведението на дееца - неговия отказ да върне паричната сума, въпреки
8
своевременната намеса от страна на ощетеното дружество и алармирането му за погрешно
преведени пари в неговата сметка, довело до решаване на спора по съдебен път.
Относно престъплението по чл.207,ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26,ал.1от НК - при определяне вида и
размера на наказанието са спазени принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието. Съобразена е обществената опасност на деянието и подсъдимия, както и
други индивидуализиращи отговорността обстоятелства, причинения престъпен резултат,
като правилно е прието, че наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК.
Наказание „глоба“ в размер на 300/триста/ лв. за извършеното деяние, съдът намира, че
кореспондира с критериите за справедливост и удовлетворява целите на генералната и
специалната превенция.
Относно престъплението по чл.227б,ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът намира, че спрямо
подсъдимия следва да бъде наложено по-лекото предвидено от законодателя наказание за
конкретното престъпление. За справедливо намира наказанието „глоба“ в размер на 2
000/две хиляди/ лв., което съобрази с личността на дееца и неговото материално състояние.
В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК с първоинстанционната присъда е
разрешен и въпросът за отговорността на подсъдимия за разноски.
Поради изложените съображения въззивната инстанция намира, че първоинстанционната
присъда следва да бъде изменена единствено в частта на наложеното на подсъдимия В.Б. Д.
наказание за престъплението по чл.227б,ал.2 вр. ал.1 от НК, което бъде намалено от
„лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1
от НК е отложено за срок от 3/три/ години на „глоба“ в размер на 2 000/две хиляди/ лв.
Това от своя страна води до изменение на присъдата и в частта относно приложението на
чл.23, ал.1 от НК като беде намалено определеното общо най-тежко наказание измежду
наложените на подсъдимия В. Б. Д. за двете престъпления от „лишаване от свобода“ за
срок от 6/шест/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок
от 3/три/ години и към което е присъединено наказание „глоба“ в размер на 300/триста/ лв.
на „глоба“ в размер на 2 000/две хиляди/ лв. В останалата й част присъдата следва да се
потвърди.
Не са налице основания за отмяна на присъдата, поради което същата следва да бъде
изменена съобразно изложеното по-горе.
Предвид горното и на основание чл.337, ал.1,т.1 и чл.338 от НПК, Б.ски окръжен съд
РЕШИ:
Изменява присъда №91180 от 10.02.2021г. постановена по нохд № 904/2020г. по описа на
РС-Б. като намалява наложеното на подсъдимия В. Б. Д. за престъплението по чл.227б,ал.2
вр. ал.1 от НК наказание от „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, чието
изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години на „глоба“ в
9
размер на 2 000/две хиляди/ лв.
Изменява присъдата в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК като намалява
определеното общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия В. Б. Д. за
двете престъпления от „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, чието
изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години на „глоба“
в размер на 2 000/две хиляди/ лв.
Отменява присъдата в частта на приложението на чл.23,ал.3 от НК с която е присъединено
и наказание „глоба“ в размер на 300/триста/ лв.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10