№ 23399
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110153837 по описа за 2021 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
конститутивни искове по чл. 344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
В исковата молба ищцата Н. П. С. твърди, че заповед № РД 18-308/16.07.2021г.
на директора на ***** , с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание
чл.331 КТ от длъжносттта ”учител практическо обучение, професионално направление
„**************”, е незаконосъобразна по следните причини: неуговаряне и неплащане на
пълния размер на дължимото обезщетение по чл.331 КТ съобразно чл.30 КТД от 2020г. ,
който е не по-малко от пет брутни работни заплати , а не четири заплати , както е посочено в
предложението по чл.331 КТ и в заповедта по чл.331 КТ ; неплащане на целия уговорен
размер на обезщетението по чл.331 КТ , тъй като в изплатените на ищцата четири заплати
не е включено полагащото й се според нея допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит, изчислено според чл.24 КТД от 2020г. , изчислено при зачитане
на придобития трудов стаж и професонален опит по смисъла на НСОРЗ до 01.07.2007г. по
трудово или служебно правоотношение , и издаване на оспорваната заповед след
неправомерен отказ от работодателя да разреши на ищцата ползване на платен годишен
отпуск по чл.173а, ал.2, т.5 КТ.
Останалите твърдения и искания , съдържащи се в исковата молба , са НЕОТНОСИМИ
към предмета на исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ (които са останали да се разглеждат по
настоящото дело след частичната отмяна на разпореждането № 47280/12.04.2023г. на СРС,
68 състав с въззивното определение № 7165/ 12.06.2023г. по ч.гр.д. № 5459/2023г. по описа
1
на СГС , ТО , VІ-17 състав) , поради което не следва да бъдат разглеждани.
С допълнителна писмена молба от 05.11.2021г. ищцата е уточнила длъжността, на
която иска да бъде възстановена. Уточнението на петитума на иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ е
допуснато с разпореждането № 127252/13.10.2023г.
С допълнителна писмена молба от 18.04.2023г. ищцата е уточнила ответникът ,
срещу който са предявени исковете. Уточнението на ответника е допуснато с
разпореждането № 127252/13.10.2023г.
Окончателното искане на ищцата към съда е да отмени заповедта № РД 18-
308/16.07.2021г. на директора на ***** за прекратяването на трудовото й правоотношение
(чл.344,ал.1,т.1 КТ) и да я възстанови на изпълняваната преди уволнението длъжност
”учител теоретично обучение” (чл.344,ал.1,т.2 КТ).
В хода на съдебното производство ищцата поддържа исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2
КТ. При устните състезания в съдебното заседание на 27.09.2024г. ищцата е пледирала за
уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в представените на
03.10.2024г. писмени бележки от ищцата.
Ответната страна ******************** (според уточнението допуснато с
разпореждането № 127252/13.10.2023г. по писмената молба на ищцата от 18.04.2023г.- б.с.)
оспорва предявените искове според изричното изявление на директора й в депозирания в
срок на 23.11.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се , че прекратяването на трудовия
договор с ищцата е извършено законосъобразно, тъй като ищцата е приела предложението
на работодателя за плащане на обезщетение от четири брутни рботни заплати , които са й
платени. Посочва се , че ищцата не е била член на синдикална организация в ответното
учебно заведение , което също не членува в сдружение на работодатели, подписали КТД в
системата на образованието. Отбелязва се , че е членувала в синдикална организация извън
учебното заведение към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, но не
представя доказателства за това. Изтъква се , че за ищцата липсва правен интерес от
предявяването на исковете по чл.344,ал.1 , т.1 и т.2 КТ , тъй ако се приеме , че не й е платено
дължимото обезщетение , то основанието за прекратяване по чл.331 КТ се счита отпаднало
по силата на закона и тя има право да се яви на робата и да продължи да изпълнява
трудовата си функция.
С отговора на исковата молба е предявено искане , ако исковете бъдат уважени ,
„ищцата да възстанови сумите , които са й своевременно изплатени по реда на чл.331 КТ”.
С разпореждането № 7995/21.02.2024г. , постановено по реда на чл.140 ГПК , са отправени
указания към ответника най-късно в първото открито заседание (на 10.04.2024г.) да посочи
предявява ли насрещен иск срещу Н. П. С. и , ако предявява насрещен иск , да представи
писмена молба , с която да посочи размера на този иск и документ за платена държавна такса
от 4% върху цената на иска по сметка на СРС , като при неизпълнение на тези указания няма
да бъде приет за разглежане насрещен иск. Узанията на съда не са изпълнени от ответика ,
поради което не е приет за разглеждане насрещен иск.
2
В хода на съдебното производство управителят и пълномощникът на ответната
гимназия поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в съдебното
заседание на 27.09.2027г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Аргументи за неоснователността им са обосновани и в представените на 07.10.2024г.
писмени бележки от адвоката на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по
чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва
да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а по общия исков ред. В конкретния
случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо
производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. №
55108/15.09.2021г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото четвъртият от
първоначално предявените искове (искът по чл.74,ал.4 КТ за обявяване недействителност
на клаузи от трудовия договор) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи
на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички
предявени искове. Прекратяването на съдебното производство относно част от
първовачално предявените искове не е основание за промяна на процесуалния ред за
разглеждането на останалите искове.
Относно допустимостта на исковете :
С разпореждане № 11317/04.02.2022г. на СРС , 68 състав по настоящото гр.д. №
53837/2021г. е ВЪРНАТА ИСКОВАТА МОЛБА поради неотстраняване в срок от ищцата на
нередовностите на исковата молба.
С въззивно определение № 3556/ 19.04.2022г. по ч.гр.д. № 3058/2022г. по описа на
СГС,ГО, ІІ-В състав е ОТМЕНЕНО разпореждането № 11317/ 04.02.2022г. за връщането на
исковата молба по настоящото дело. Въззивният състав е приел , че исковете са нередовни ,
но следва повторно да се връчи на ищцата съобщение за указанията за отстраняването на
нередовностите на исковата молба.
С разпореждане № 47280/12.04.2023г. на СРС, 68 състав по настоящото гр.д. №
53837/2021г. е ВЪРНАТА ИСКОВАТА МОЛБА , тъй като отново ищцата не е отстранила в
срок нередовностите на исковата молба.
С въззивно определение № 7165/ 12.06.2023г. по ч.гр.д. № 5459/2023г. по описа на
СГС , ТО , VІ-17 състав е ОТМЕНЕНО ЧАСТИЧНО разпореждането № 47280/12.04.2023г.
на СРС, 68 състав относно връщането на исковата молба в частта й относно
конститутивните искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и делото е върнато в СРС за
продължаване разглеждането на тези искове. В останалата му част относно връщането на
исковата молба в частта й , касаеща осъдителните и установителните искове,
3
разпореждането за връщане на исковата молба е ПОТВЪРДЕНО , като частната жалба
на ищцата е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ в тази й част. Следователно осъдителните и
установителните искове, предявени с исковата молба, не са предмет на разглеждане по
настоящото дело
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ:
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предмет на образуваното по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдебно
производство е законосъобразността на съответното уволнение, но преценено с оглед
основанията за неговата незаконност, изрично посочени от ищеца в исковата молба или
впоследствие в хода на процеса чрез изменение основанието на този иск по реда на
чл.214 , ал.1 ГПК. Съдът в съответствие с принципа за диспозитивното начало в
гражданския процес е обвързан от искането на ищеца (чл.6,ал.2 ГПК). Следователно в
производството по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдът следва да се произнесе само по доводите за
незаконосъобразност на съответното уволнение , посочени от ищеца. Предметът на
защитата на ответника и на проверката на съда по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1
КТ се определят от конкретните аргументи, наведени от ищеца във връзка с твърдяната от
него незаконосъобразност на уволнението му. Факти, касаещи законосъобразността на
уволнението, на които обаче ищецът не се е позовал изрично нито в исковата молба ,нито по-
късно в хода на процеса до приключване на първото заседание чрез искане за изменение на
основанието на конститутивния
иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ при спазване на съответните предпоставки по чл.214, ал.1 ГПК, не
следва в съответствие с принципа за т.нар. диспозитивно начало да бъдат предмет на
съдебния спор относно това уволнение. Законосъобразността на уволнението се изследва от
съда само в рамките на правния спор , така както е очертан от твърденията и исканията на
ищеца, предявени до приключване на първото заседание пред първата съдебна инстанция.
Отмяната на съответното уволнение на основание, непосочено от ищеца, означава
произнасяне от съда по непредявен иск, т.е. постановяване на недопустимо решение
(чл.270,ал.3,изр.3 ГПК).
В конкретния случай основанията за незаконосъобразност на процесното уволнение,на
които се позовава ищцата в исковата молба , са три : неуговаряне и неплащане на пълния
размер на дължимото обезщетение по чл.331 КТ съобразно чл.30 КТД от 2020г. ;
неплащане на целия уговорен размер на обезщетението по чл.331 КТ и издаване на
оспорваната заповед след неправомерен отказ от работодателя да разреши на ищцата
ползване на платен годишен отпуск по чл.173а, ал.2, т.5 КТ.
Нито едно от посочените основания за незаконосъобразност на уволнението не
обосновава отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение между страните.
Като писмено доказателство по делото е приета заповед № РД 18-308/ 16.07.2021г. на
директора на *****, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на
основание чл. 331 КТ , считано от 19.07.2021г. Видно от съответното отбелязване върху
4
цитираната заповед, удостоверено с подписа на ищцата , тя й е връчена на 16.07.2019г. ,
като не са отбелязани никакви възражения на ищцата.
В заповедта № РД 18-308/ 16.07.2021г. на директора на ***** изрично е вписано , че
работодателят ***** е отправил към ищцата предложение по чл.331 КТ с изходящ №
402/16.07.2021г. , което е прието от ищцата с писмен отговор с входящ № 1199/16.07.2021г.
Със същата уволнителна заповед е постановено да се изплати на ищцата обезщетение по
чл.331 КТ в размер на четири брутни работни заплати , платими в срок от един месец от
датата на прекратяване на трудовия договор , т.е. до 19.08.2021г.
Предложението , изх. № 402/16.07.2021г. от директора на ***** до ищцата е
представено по настоящото дело и е прието като писмено доказателство (лист № 85 от
преписката). С това писмо ответникът като работодател е отправил към ищцата като
служител предложение за прекратяване на трудовото правоотношение между тях на
основание чл.331,ал.1 и ал.2 КТ срещу плащане на обезщетение в размер на
четирикатратния размер на последното получено месечено брутно трудово възнаграждение
, платимо не по-късно от месеца, следващ месеца на прекратяването, което ще бъде първия
работен ден , следващ деня на премане на предложението.
Предложението, изх. № 402/16.07.2021г. е връчено на ищцата на 16.07.2021г. в 13, 00
часа , което е удостоверено с нейния подпис върху самото писмо.
Под текста на предложението , изх. № 402/16.07.2021г. има ръкописен текст със
следното съдържание : „Приемам предложението. 16.07.2021г. 13.00 ч. Н. П. С.”. Този
текст е заведен с отделен входящ номер - № 1199/16.07.2021г. в деловодството на ***** , т.е.
входиран е като отделен документ , различен от предложението , изх. № 402/16.07.2021г.
Ищцата не оспорва нито съдържанието на Предложението, изх. № 402/16.07.2021г. ,
нито връчването на това предложение по чл.331 КТ на 16.07.2021г. , нито приемането на
това предложение от нея с изрично писмено изявление на 16.07.2024г.
Ищцата не оспорва и плащането на четири брутни заплати в размер на 5 232,40 лв ,
което според нейните твърдения в исковата молба е станало с банков превод на 27.07.2021г. ,
т.е. в едномесечния срок след прекратяването на трудовото правоотношение (19.07.2021г.).
Ищцата не оспорва и , че сумата от 5 232, 40 лв е аритметично правилно изчислена и
представлява четириктратния размер на последното получено от нея брутно трудово
възнаграждение.
Възраженията на ищцата касаят размера на полагащата се (а не на реално
получената) месечна работна заплата, както и броя на трудовите възнаграждения, които е
следвало според нея да бъдат включени в обезщетението по чл.331 КТ , а също и отказ на
работадателя да й разреши ползване на платен годишен отпуск по чл.173а, ал.2, т.5 КТ.
Уволнението на ищцата е законосъобразно.
Ползването на платен годишен отпуск по чл.173а, ал.2, т.5 КТ от работника или
служителя , съответно отказът на работодателя за разрешаване ползването на такъв отпуск
са ПРАВОНОИРЕЛЕВАНТНИ за законосъобразността на прекратяването на трудово
5
правоотношение на основание чл.331 КТ. Нито в Кодекса на труда , нито в друг
нормативен акт няма установена забрана за прекратяване на трудов договор по чл.331 КТ
по време на ползване на отпуск от работника или служителя, съответно при отказ на
работодателя за разрешаване на такъв отпуск. Поради тази причина възражението на
ишцата относно отказа на ответника за разрешаване ползване на платен годишен отпуск по
чл.173а, ал.2, т.5 КТ е неоснователно и не обуславя отмяна на процесното уволнение.
Прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.331 КТ има законово
определен фактически състав , посочен в трите алинеи на чл.331 КТ. Комулативно
изискуемите елементи от фактическия състав на прекратителното основание по чл.331
КТ са : 1) предложение от работодателя за прекратяване на трудовия договор на основание
чл.331 КТ , в което да са посочени размера на обезщетението по чл.331 КТ (който не може
да бъде по-малък от четирикратния размер на последното получено брутно месечно
възнаграждение) и датата на прекртяването на трудовото правоотношение; 2)приемане
от работника или служителя на отправеното му предложение в 7-дневен срок след
получаването му в писмен вид, и 3) плащане на уговореното обезщетение по чл.331 КТ от
работодателя в 1 –месечен срок след уговорената дата за прекратяване на трудовия договор.
В конкретния случай са налице всички елементи от фактическия състав на
основанието по чл.331 КТ за прекратяване на трудовия договор между ищцата и ответника.
Ответникът като работодател е отправил Предложението , изх. № 402/16.07.2021г. за
прекратяване на трудовия договор по реда на чл.331 КТ , в което са посочени размера на
обезщетението по чл.331 КТ и датата на прекратяването. Според процесуалната доктрина
и според съдебната практика в предложението по чл.331,ал.1 КТ е достатъчно да бъде
посочен броя на брутните получени месечени възнаграждения , които се предлага да бъдат
платени на работника. В конкретния случай това е изпълнено – в Предложението , изх.
№ 402/16.07.2021г. изрично е вписано , че се предлага на ищцата да бъде платено
обезщетение , представляващо четирикатратния размер на последното получено месечено
брутно трудово възнаграждение, което съответства на законовия минимум.
Ищцата е приела изрично писмено в 7-дневния срок по чл.331,ал.1, изр.2 КТ
предложението , изх. № 402/16.07.2021г. на ответника за прекратяване на трудовия
договор по реда на чл.331 КТ. Това е написано от нея ръкописно под текста на
предложението , като този писмен отговор е заведен с отделен входящ номер - №
1199/16.07.2021г. в деловодството на *****.
Няма спор между страните , че ответникът е платил в 1-месечния срок по чл. 331,ал.3
КТ уговореното обезщетение по чл.331 КТ в размер на 5 232,40 лв, с което фактическият
състав по чл.331 КТ е завършен и трудовото правоотношение между страните е прекратено
от уговорената между тях дата – 19.07.2021г.
Ищцата не е изразила възражения срещу условията на предложението по чл.331
КТ на ответника и конкретно относно размера на обезщетението по чл.331 КТ нито
при връчването му , нито при приемането му , нито при получаването на
обезщетението по чл.331 КТ.
6
Основанието по чл.331 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение
представлява по правното си естество договор между страните , като задължителното
съдържание на този договор включва размера на обезщетението по чл.331 КТ . Това
означава , че размерът на обезщетението по чл.331 КТ е такъв , какъвто е уговорен от
страните преди прекратяването на трудовото правоотношение , и не подлежи на промяна
след плащането на обезщетението по чл.331 КТ и след прекратяването на трудовото
правоотношение, каквото всъщност е искането на ищцата с предявения от нея иск по
чл.344,ал.1,т.1 КТ. Това така , защото „уговарянето на обезщетението по чл.331,ал.2 КТ е
въздигнато в елемент от състава на основанието за уволнение и от постигнатото от страните
съгласие за прекратяване на трудовия договор” (изрично в този смисъл : „Коментар на КТ” ,
изд. 2002г. , стр. 808).
Възраженията на ищцата относно размера на предложеното от ответника обезщетение
по чл.331 КТ е следвало да бъдат предявени пред работодателя преди приемането на
предложението по чл.331 КТ , а не след приемането на това предложение и след плащането
на обезщетението по чл.331 КТ, както е в конкретния случай. Приемането от ищцата на
предложението, изх. № 402/16.07.2021г. от ответника е ПРЕКЛУДИРАЛО възраженията
й относно предложения й размер на обезщетението по чл.331 КТ.
Невъзможността за постигане на съгласие между работодателя и служителя относно
размера на обезщетението по чл.331 КТ е основание за отказ на работника или служителя
да приеме отправеното му предложение по чл.331 КТ, но не и за предявяване на иск за
отмяна по реда на чл.344, ал.1,т.1 КТ на уволнението след приемането от работника или
служителя на предложението по чл.331 КТ и след плащането от работодателя на
уговорения размер на обезщетението по чл.331 ТТ , както е в конкретния случай. Дори и да
е налице неправилно изчисление от работодателя на размера на уговореното обезщетение по
чл.331 КТ , това е основание за предявяване на осъдителен иск за плащане на неплатения
остатък от уговореното обезщетение по чл.331 КТ , но не и на конститутивен иск по
чл.344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение по чл.331 КТ.
Отношенията между ищцата и ответника , касаещи предходни предложения от
ответника до ищцата за прекратяване по чл.331 КТ на трудовия договор между тях , както и
отказите на ищцата да приеме тези предложения , са НЕОТНОСИМИ към уволнението ,
настъпило като правна последица от оспорваната заповед № РД 18-308/16.07.2021г. на
директора на *****. Правнорелевантни за законосъобразноста на тази заповед са само
посочените в нея предложение, изх. № 402/16.07.2021г. и приемане,вх. № 1199/16.07.2021г.,
съответно плащането на обезщетението в размер на 5232,40 лв.
Възраженията на ищцата относно съдържанието на подписаното нея последно
допълнително трудово споразумение с ответника и конкретно относно точната заемана от
нея длъжност също са неотносими към въпроса за законосъобразността на оспорваната
заповед № РД 18-308/16.07.2021г. на директора на *****.
Поради посочените причини възраженията на ищцата , касаещи размера на
7
уговореното обезщетение по чл.331 КТ , са правноирелевантни и не обосновават
незаконосъобразност на уволнението , съответно негова отмяна.
Предвид гореизложеното доколкото посочените от ищцата основания за
незаконосъобразност на уволнението й не са налице , искът по чл.344,ал.1 ,т.1 КТ е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.2 КТ :Този иск също е
НЕОСНОВАТЕЛЕН. Той е обусловен от иска по чл.344,ал.1,т. КТ.Щом уволнението не е
отменено, ищцата не може да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност.
Относно разноските по делото:
Ответникът претендира присъждане на направените от него разноски по делото,
изразяващи се в платеното адвокатско възнаграждение (1 000 лв с ДДС). Това искане следва
да бъде уважено. Безплатността на производството по трудовоправните спорове, установена
в разпоредбата на чл.359 КТ, се отнася до задължението на работника или служителя за
плащане на разноски към съда (държавна такса, разноски за свидетели и вещи лица) , но не
го освобождава от отговорността му за разноските , направени от другата страна по делото
за адвокат , когато тя е спечелила съдебния спор - в тези случаи платения от противната
страна адвокатски хонорар не може да бъде за сметка на бюджета на съда , както е с
останалите разноски по делото. Поради това съдът следва да присъди на ответната
гимназия направените от нея разноски , състоящи се в платеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв с ДДС, според удостовереното в представената по
делото фактура № 3660/27.09.2024г., (150 лв).
Предявеното от ищцата възражение за прекомерност на платения от ответника
адвокатски хонорар (чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като това адвокатско
възнаграждение (1 000 лв с ДДС или 833,33 лв без ДДС ) е съизмеримо с минимума по
чл.7,ал.1,т.1 и чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС и съответства на правната и на
фактическата сложност на исковете. За съда не съществува задължение винаги при
възражение по чл.78,ал.5 ГПК от едната страна да намалява платеното от другата страна
адвокатско възнаграждение до минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАС. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и неговия клиент
(чл.36,ал.2,изр.1 ЗА), а не от другата страна по съдебното дело чрез предявяване на
възражение по чл.78,ал.5 ГПК. Съдът не е обвързан от възражението по чл.78,ал.5 ГПК и
не е задължен винаги при предявяване на такова възражение да намалява размера на
адвокатското възнаграждение, платено от другата страна, до минимално изискуемия размер.
Да се приеме това, означава да се наложи практика , според която адвокатският хонорар
трябва да е винаги в минималния размер по Наредба № 1/2004г. на ВАС, което противоречи
на изричната разпоредба на чл.36, ал.2,изр.1 ЗА и на договорната автономия по чл.9 ЗЗД.
Съдът има право да намали рамера на платеното от едната страна адвокатско
възнаграждение само при съществено несъответствие между него и сложността на
делото , отразена в размера на исковете , в техния предмет и др. В конкретния случай това
не е налице.
8
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Н. П. С. , ЕГН: **********,
гр.***********, против ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И
АВТОМАТИКА , град ****************, обективно съединени искове по чл.344, ал.1 , т.1
КТ за отмяна на заповед № РД 18-308/16.07.2021г. на директора на *****, с която е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.331 КТ, и по чл.344,ал.1,
т.2 КТ за възстановяване ищцата на заеманата от нея преди уволнението й длъжност
„учител теоретично обучение” при ответника.
ОСЪЖДА Н. П. С. , ЕГН: **********, гр.***************** ДА ЗАПЛАТИ на
ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И АВТОМАТИКА , град
****************, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 1 000 лв ( хиляда лева),
представляваща направените от ответника разноски по делото - платеното адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9