Определение по дело №240/2018 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 септември 2018 г.
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20181700500240
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

612

 

гр. Перник, 13.09.2018 г.

 

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в закрито заседание на 13.09.2018 г., ІІ-ри въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Симона Кирилова

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00240 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от С.Т. и М.Т. - чрез адв. Д., за изменение на решение № 204/22.06.2018 г. по настоящото дело в частта за разноските, с искане за присъждане на направените от тях във въззивното производство в качеството им на въззиваеми разноски за адв. възнаграждение в размер на 500 лв. във връзка с оставената без уважение жалба на Л.Ж..

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата -Л.Ж. /независимо, че отговорът е подаден и от името на М.Л. същата няма качеството на ответник по молбата при положение, че не е насочена срещу нея/, в който излага съображения за недопустимост на молбата, евентуално - за нейната неоснователност.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която е представила списък на разноските по въззивното дело /л. 64/, поради което е процесуално допустима /ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 9/. Ето, защо възражението на ответника по молбата - Л.Ж. в обратен смисъл е неоснователно.

Въззивното производство е образувано и по въззивна жалба от С.Т. и М.Т. против решение № 943/27.11.2017г. по гр. д. № 6059/2016г. по описа на РС – Перник, в частта, с която е уважен предявеният от М.Л. срещу тях иск с пр. осн. чл. 108 ЗС. Против първоинстанционното решение е постъпила и въззивна жалба от Л.Ж. в частта, с която се отхвърля искът й по чл. 108 ЗС, предявен срещу С.Т. и М.Т.. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК С.Т. и М.Т. са подали отговор на въззивната жалба на Л.Ж., в който е поискано и присъждане на разноски. С въззивното решение, чието изменение се иска, обжалваното първоинстанцинно решение е изцяло потвърдено и въззивните жалби от С.Т., М.Т. и от Л.Ж. са счетени за неоснователни, поради което на жалбоподателите С.Т. и М.Т. не са присъдени разноски по въззивното производство.

Доколкото и двете въззивни жалби са неоснователни и е потвърдено решението на първата инстанция, то всяка една от страните дължи на другата съдебните разноски, направени от всяка една от страните, но само и доколкото разноските са поискани и направени за защита по въззивната жалба на другата страна. С представения договор за правна защита и съдействие № 720769/04.04.2018 г. /л. 56 от въззивното дело/, С.Т. и М.Т. са уговорили и заплатили на адв. Д. сумата от 500 лева адв. възнаграждение за осъществяване на правна защита и съдействие, изразяващи се в отговор на въззивна жалба и защита в качеството на въззиваеми по подадената от въззивника – ищец въззивна жалба. В цитирания договор е вписан начинът на плащане - в брой и изрично е отбелязано, че възнаграждението е платено в брой, поради което има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение – т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. В представения списък на разноските по въззивното дело /л. 64/, направените от С.Т. и М.Т. разноски също са разграничени изрично – 500 лв. – адв. възнаграждение по подадената от тях въззивна жалба и 500 лв. – адв. възнаграждение по подадения от тях отговор на въззивната жалба и защита от Л.Ж.. Ето защо, възражението на ответника по молбата - Л.Ж. в обратен смисъл е неоснователно.

При това положение и след като въззивната жалба на Л.Ж. е приета за неоснователна, то в полза на С.Т. и М.Т. - въззиваеми по тази жалба, следва да се присъдят тези разноски, които те са направили във връзка с подаването на отговор и осъществяването на защитата им срещу жалбата на въззивника Л.Ж., така, както е посочено в договора за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, т. е. в размер на 500 лева.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ решение № 204/22.06.2018 г. по в.гр.д. № 00240/2018г. по описа на Окръжен съд – Перник, в частта за разноските като:

ОСЪЖДА Л.И.Ж., ЕГН *********, съдебен адрес: *** /чрез адв. А.Т. от САК/, да заплати на С.К.Т., ЕГН ********** и М.Н.Т., ЕГН ********** ***, сумата 500 лева - разноски за заплатено адв. възнаграждение по въззивното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София в 1-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

          2.