МОТИВИ
ПО НОХД № 246/2016 ГОД. ПО ОПИСА НА ВрОС
Подсъдимия В.Б.Н. *** е предаден на съд
по повдигнатото му с обвинителен акт от 23.06.2016 год. на Окръжна прокуратура
Враца обвинение по чл. 124, ал.1, пр.1 НК, за това, че на 19.04.2015 год.,
около 01.00 часа в ****, обл. Враца, на ул. ****,
причинил на В. И. Х., с ЕГН **********
от ****, смърт по непредпазливост, чрез умишлено нанесена тежка телесна
повреда, след като му нанесъл удар с тъпата част на брадва теменно в дясно на
главата, който удар му причинил открита черепно мозъчна травма, отговаряща на медикобиологичен квалификационен признак постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, като причинената тежка телесна
повреда е в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилата
смърт на В. И. Х., починал на 08.05.2015 год. в 15.30 часа в болница МБАЛ
"Х. Ботев" гр. Враца /ОАИЛ/.
До започване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, в съдебно заседание проведено на 01.08.2016 год., И.В.Х.
- дъщеря и законна наследница на пострадалия В. И. Х. е депозирала молба, с
която прави искане за конституирането й като граждански ищец и частен обвинител.
Упражнява правата си по чл. 84, ал.1 НПК чрез предявяване на граждански иск
против подсъдимия за заплащане на обезщетение за претърпените от нея, в
резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди в размер на 150000
лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане - 19.04.2015 год. до
окончателното изплащане на сумата. С протоколно определение от 01.08.2016 год.
съдът е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск и е
конституирал наследничката на пострадалия
като страна в процеса - частен обвинител и граждански ищец.
Производството пред настоящия съд се
проведе по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т.2 НПК. В съдебно
заседание подсъдимият лично и доброволно е заявил своята воля за протичане на
производството по този ред. Направи пълно признание на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства в тяхна подкрепа. Съдът му разясни значението на това негово
волеизявление, след което подложи на внимателна преценка доколко направеното
самопризнание на фактите е подкрепено от наличната доказателствена съвкупност.
След достигане на положителен извод, с определение постановено по реда на чл.
372, ал.4 НПК, обяви, че ще ползва тези
самопризнания при произнасянето на присъдата, без да събира други
доказателства, освен тези събрани на досъдебното производство.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата поддържа изцяло внесения обвинителен акт, с
който е ангажирана отговорността на подсъдимия Н. по чл. 124, ал.1, пр.1 НК.
Прави изключително подробно изложение на установената и приета фактическа
обстановка, като посочва убедителната доказателствена подкрепа на показанията
на разпитаните свидетели, акцентирайки върху показанията на свидетеля очевидец -
В.Ц.. Извежда аргументи в полза на обвинението от проведения следствен
експеримент, приложените писмени доказателства, от заключенията на техническа експертиза, както и от заключенията
на трите съдебно медицински експертизи.
На основание направения анализ намира, че прокуратурата е имала пълното
основание да повдигне обвинение срещу автора на престъплението и отправя искане
за налагане на наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства и при съобразяване на законовите разпоредби регламентиращи
процедурата, по която тече производство. Намира гражданския иск за доказан по
основание, а относно размера предоставя да бъде уважен по преценка на съда.
Частният обвинител и граждански ищец
поддържа претенцията си за обезщетение и се присъединява към обвинителната
пледоария на прокурора.
Защитникът на подсъдимия - адв. Б., прави обстоен преглед на фактическите обстоятелства,
сочейки, че удара от подсъдимият е нанесен с цел да предотврати противоправно
нападение осъществявано върху И.Г. и то не със тъпата част на брадва, а с
дървената дръжка на сечивото, което е носел. Отрича Н. да е скачал върху
пострадалия или да му е нанасял ритници, поради липсата на доказателства. В
тази насока отрича доказателствената стойност на показанията на св. Ц., като
противоречащи на изводите на техническата експертиза. На основата на тези
разсъждения прави извода, че Н. се е намирал в положение на неизбежна отбрана.
Алтернативно прави искане, за обсъждане на въпроса за превишаване на пределите
й в резултат на уплаха и смущение с оглед психичното състояние, в което се е
намирал подсъдимия. С оглед позицията относно наказателната част, защитникът
отправя искане за отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан.
Вторият защитник на подс.
Н. - адв. Д. изцяло се присъединява към защитната
пледоария на адв. Б., макар да сочи, че е налице
превишаване пределите на неизбежната отбрана. Тя също прави алтернативно искане
касаещо размера на съответното наказание, в случай на признаване на дееца за
виновен по повдигнатото обвинение. Изразява несъгласие с искането на
прокуратурата това да стане при баланс на двете групи обстоятелства, като
намира, че нанасянето само на един удар, емоционалното състояние, в което се е
намирал Н., пълните самопризнания и оказаното съдействие на разследващите
говори, че справедливия размер следва да съвпадне с минимума, предвиден от
разпоредбата на чл. 124, ал.1 НК.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл.
14 НПК, приема за установено следното:
Подсъдимия В.Б.Н. е роден на *** ***.
Женен е и живее със семейството си в ****. От брака си има две малолетни деца.
Осъждан е за престъпление против собствеността, последиците от което са
заличени поради настъпила реабилитация по чл. 86 НК. За извършено от него
престъпление по транспорта - чл. 343в, ал.2, вр. ал.,
НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание на основание чл. 78а НК. На досъдебното производство е представена
характеристика, в която се сочи, че той не се ползва с добро име и авторитет
сред съселяните. Дружи с хора имащи криминални прояви. В съдебно заседание
защитниците представиха характеристики от съселяни на Н., в които те го характеризират
като добър, трудолюбив и скромен човек.
Пострадалия В. И. Х. *** заедно със сина
си, но посещавал често и ****, където притежавал имот.
На 18.04.2015 год. св. Т. А. посетил заедно с брат си - св. Д.А.
заведение в намиращо в центъра на ****. Не след дълго се разделили. Т. А.,
придружен от св. С.И. отишли в дома на св. Ив. И., за да му честитят рождения
ден, след което тримата се върнали в заведението. Там поканили на своята маса две
момчета - Н.К. и лице с прякор М.. Всички употребявали алкохол. След полунощ
между Ст. И. и Ив. И. от една страна и двете момчета от ромски произход
възникнало спречкване, прераснало в бой и преустановено бързо. Н.К. и М. бързо
се отдалечили по посока на ромската махала, където потърсили помощта на свои
роднини и близки. Започнала да се събира голяма тълпа, която се насочила към
заведението в центъра на селото.
Разбирайки за развитието на събитията,
свидетелите Т. А., Ст. И. и Ив. И. се отправили към дома на пострадалия В.Х..
Последния имал гости, свидетелите М.И., И.С. и присъединилия се по-късно Д.А..
Четиримата играели на карти и пиели бира. Свидетелят Т. А. се движел бързо и
пръв пристигнал в дома на Х.. Там разказал за инцидента и съществуващата
опасност от разправа от страна на близките на К. и М.. Х., И., С. и двамата
братя А. излезли от дома на Х.. В този момент към тях се приближили свидетелите
Ст. И. и Ив. И.. Цялата група тръгнала към центъра на селото. С по-бърз ход
вървели Х., С., Т. А. и Д. А.. След тях, но по-бавно се движели Ст. И., Ив. И.
и М. И.. Не след дълго последните трима видели, че Х. и С. се връщат към дома
на пострадалия. Целта им била да разберат дали няма поражения по имота на Х. и
за да вземат средства за защита. Те съобщили, че към тях се отправя голяма
група роми, въоръжени с различни с брадви и други сечива. Имали агресивно
поведение, изразяващо се в отправяне на псувни, обиди и закани.
В този момент по шосето откъм Криводол
се задала въпросната група. Хората псували, а един от тях ударил с брадва по
асфалта. Уплашени, пострадалия, двамата братя А. и М. И. се скрили зад
контейнер за отпадъци, разположен на улицата, срещу дом № 6. Веднага след това,
покрай тях преминал тичайки лице от ромската група, който размахвал брадва и се
насочил към дома на Х.. Непосредствено след него се движел друг член на тази
група - св. Ил. Г.. Той също носел брадва. В момента, в който се приближил до
контейнера братята А. излезли от прикритието си и се хвърлили върху него, за да
отнемат брадвата му. Повалили го на земята. Св. Д. А. затиснал сечивото с крак,
за да му отнеме възможността да го използва. От своя страна Т. А. Му нанесъл
удари с ръка и крак, а пострадалия ударил Г. с пръчка по гърба.
По време на разправията св. Г. викал за
помощ. Отзовали се брат му - св. С. Г. и подсъдимия Н.. Последния носел в
ръцете си брадва. Със задната тъпа част нанесъл удар по главата вдясно на пострадалия.
Х. паднал на земята. Н. продължил агресивните си действия, скачайки върху него
в областта на гърдите и торса и нанасяйки
му ритници, след което избягал.
Разигралите се събития около контейнера
били наблюдавани от св. В.Ц.,***. Тя имала тази възможност, поради наличието на
улично осветление на мястото на боя. Когато забелязала безпомощното състояние
на Х., излязла на улицата, извикала сина му. Сигнализирали на тел. 112. На
място пристигнал спешен екип, който транспортирал незабавно Х. до спешния
център в гр. Криводол. С оглед тежкото му състояние го придвижили незабавно до
МБАЛ "Х. Ботев" гр. Враца. Дежурния хирург обработил раната на
главата на пациента. При тази манипулация установил счупване на черепа. От
проведения разговор с пострадалия, който бил в съзнание и сравнително
адекватен, разбрал, че му е нанесен удар с брадва.
Характера на черепната травма налагала
бърза хирургична намеса. По тази причина транспортирали пациента до болница "Токуда"
в гр. София, където бил хоспитализиран и
неврохирург извършил животоспасяваща хирургична интервенция. Болния
престоял на лечение в "Токуда" до
06.05.2015 год., когато го пренасочили към МБАЛ Враца за довършване на
лечението. Във Враца състоянието му се влошило и на 08.05.2015 год. починал.
За установяване осветеността на
местопрестъплението е назначена техническа експертиза. Същата е провела оглед и
замервания в условия напълно сходни с тези по време на извършване на деянието,
а именно в тъмната част на деня. Резултата от нея е, че в радиус от 13 метра
около електрическия стълб има много добре осветена площ, като с отдалечаването
от центъра, преминаването от светлата към тъмната част става плавно. По този
начин осветената част се увеличавала, но с по-малък интензитет. Изготвена е
скица.
Изготвената съдебно медицинска
експертиза № 42/2015 на труп е отразила
в заключението си, че от медицинската документация, огледа и аутопсията на
трупа на Х. се установява, че същия е получил съчетана травма изразяваща се в:
открита черепно мозъчна травма - импресионно /хлътващо/ счупване на костите на черепа, в
дясно теменно и слепоочни кости, и линейни счупвания на черепната основа,
състояние след оперативна интервенция; състояние след оперативна интервенция на
твърдата мозъчна обвивка; надлежаща разкъсно контузна
рана /по медицински данни/; кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка и
под меките мозъчни обвивки; мозъчна контузия; тежък околосъдов
и околоклетъчен оток.
гръдна травма - счупване на четири ребра
в ляво;
крупозна бронхопневмония
- възникнала като усложнение на претърпяната травма;
охлузване на челото; оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи; разкъсно контузни
рани на двете устни с избиване на първи зъб долу вляво; счупване на ябълчна кост
кръвонасядания на гръдния кош,
коремната стена и поясно;
При аутопсията е установена чернодробна цироза,
асцит /наличие на течност в коремната кухина; леко
степенна артеросклероза; цианоза
на вътрешните органи; тъмна течна кръв.
На базата на тези обективни данни,
съдебния лекар е дал заключение, че причина за смъртта на Х. е откритата
черепно мозъчна травма изразяваща се в импресионно
счупване, кръвоизлив под мозъчните обвивки и мозъчна контузия довели в своята
еволюция до общо мозъчен оток с вклиняване с последваща компресия и парализа на
жизненоважни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно съдов. Установена е пряка
причинна връзка между описаните по-горе травматични увреждания и генезата на
настъпване на смъртта. Изключена е причинната връзка между установените
заболявания - чернодробна цироза и лекостепенна
атеросклероза, с настъпването на неблагоприятния изход.
По експертен път е посочен механизма на
всяко едно от уврежданията. Така увреждането в областта на главата по своята
характеристика отговаря да е получено удар с твърд тъп предмет, тъпоръбест или продълговат /сферичен/ предмет. Съответно
уврежданията в областта на гръдния кош, коремната стена и поясно
отговарят да бъдат получени от удари с твърд тъп предмет или от притискане
между твърди тъпи предмети с широка повръхност.
Уврежданията в областта на лицето отговарят да бъдат получени от удари с или
върху твърд тъп предмет.
По отношение на медикобиологичната
квалификация на намерените увреждания вещите лица са заключили, че черепно
мозъчната травма отговаря на признака постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота; счупванията на ребрата на трайно затруднение движението на
снагата; избиването на първи зъб долу вляво - избиване на зъб, без който се
затруднява дъвченето и говоренето, а останалите увреждания - охлузване на
челото в дясно, счупване на дъгата на ябълчната кост
без разместване, ракъсно контузни рани на двете
устни, оток и кръвонасядане на клепачите на двете
очи, кръвонасяданията
на гръдния кош, коремната стена и поясно, отговарят
на медикобиологичния признак временно разстройство на
здравето, не опасно за живота.
СМЕ № 100/2015 год. изготвена от съдебни
медици и невролог специалист е направено уточнение относно механизма на
причиняване на черепно мозъчната травма. След подробни разяснения за вида и
характеристиката на разкъсно контузните рани, начина им на заздравяване и характерните
особености, съответно за особеностите на твърдите тъпи предмети и тяхното
значение при причиняване на различни увреждания, след отчитане на силата на
удара, анатомичния строеж на засегната част и всички останали фактори е
стигнато до заключение, че полученото от Х. импресионно
счупване на черепните кости е по-вероятно да е причинено от тъпата част на
брадвата.
От заключението на назначената
комплексна СМЕ № 377/2015 по повод възражения на защитата на подсъдимия, по
експертен път се установява, че уврежданията по лицето на пострадалия отговарят
да са получени по време съвпадащо с датата на инцидента.
Пак въз основа на наличните данни се
изключва възможността Х. да е направил алкохолна цефалопатия
или в следствие на употребен алкохол да е изпаднал в кома. Аргумент за
изключването е непрекъснатия престой на пациента от датата на инцидента 19.04.2015
год. до неговата смърт на 08.05.2015 год.
Изключена е възможността неблагоприятния
изход да се дължи на мозъчен инсулт, тъй като направените изследвания не сочат
на такъв. Липсата на описани клинични и параклинични данни изключват и
възможността чернодробната цироза да е причина за настъпилата смърт, както и че
прилагането на анестезия не би могла до доведе до усложняване на хроничната
болест и настъпването на смърт.
Комплексната експертиза дава заключение,
че на пострадалия е била оказана високо квалифицирана медицинска помощ по повод
получената черепно мозъчна травма и не може да става въпрос за неправилно
лечение. Полученото усложнение чрез общомозъчен оток
с вклиняване е предвидимо като последица, но в голям процент от случаите,
какъвто е настоящия е непредотвратимо.
Фактическата обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия, които не са изолирани, а намират пълна подкрепа
от цялата доказателствена съвкупност, събрана на досъдебното производство -
гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства: свидетелски
показания на св. П.Х. /т.І, л.11 и л. 34-35/, Д.А. /т. І, л. 13 и л. 135-137/, Т.А.
/т. І, л. 14 и л. 130-132/, С.И. /т. І, л.15 и л. 133-134, Сергей Г. /т. І,
л.16/, И.Г. /т.І, 18, и разпит по реда на чл. 223 НПК на л.20-21/, В.Ц. /л.22 и
разпит по реда на чл. 223 НПК л. 127-128/, И. Х. /т. І, л. 37-38 и л. 85/, Б.П./
т.І, л. 52/, Х.Ц. /т.І, л.97/, М.М. /т.І, л. 142-143/, И.С. /т. І, л.144-145/, Н.К.
/т.І, л. 181-182/, Д.Д. /т.І, л. 188-189/; писмени доказателства и доказателствени
средства - протокол за оглед /т.І, л.6-7/, фотоалбум /т.І,, л. 9-10/, акт за
смърт /т.І, л. 75/, удостоверение за наследници /т.І, л.77-78/, характеристика
на подсъдимия /т.І, л. 79/, документи за дарения /плащания/ в болница "Токуда" /т.І, л.86-87/, протокол за оглед /т.І,
л.149-151/, фотоалбум /т.І, л.153-155/, протокол за следствен експеримент /т.І,
л.171-176/, фотоалбум от проведен следствен експеримент /т.І, л. 178-190/,
справка за съдимост, медицинска документация от МБАЛ "Х. Ботев гр. Враца и
болница "Токуда" София /т.ІІ/; от назначени
и изготвени по делото експертизи - съдебномедицинска експертиза на труп /т.І,
л.63-66, СМЕ № 377/2015 /т.І, л.110-112/, СМЕ № 100/2015 /т.І, л. 1570160/,
техническа експертиза ведно със скица /т.І, л.191-194/; веществени
доказателства - три броя брадви с различни размери на дървените и металните
части и дървена дръжка за земеделско
сечиво.
Самопризнанието на подсъдимия Н.,
направено по реда на чл.371, т.2 НПК по категоричен начин се подкрепя от всички
събрани на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
Еднопосочно и без противоречиво свидетелите П.Х., Д.А., Т.А., С.И., Сергей Г., И.Г.,
М.М., И.С. и Н. К. установяват, че на 18.04.2015
год. вечерта е станало спречкване в заведение в центъра на **** между С.И., Н.К.
и М., който прераснал в бой, а след преустановяването му, последните двама
потърсили съдействието на свои близки. Не се спори относно обстоятелството, че
група роми, въоръжени с брадви и други сечива се насочили към мястото на
скандала. Неоспорим е и факта, че св. Т. А. също потърсил съдействието на брат
си и членовете на неговата компания, намираща се по това време в дома на
пострадалия Х.. Единодушно свидетелите установяват сблъсъка между двете групи, поведението
на И.Г., реакцията на братята А. и пострадалия. От показанията на св. Т. и Д. А.
- участници в инцидента, показанията на св. В.Ц. - очевидец на случая,
протокола и фотоалбума за проведения следствен експеримент се установява, че
подсъдимият В.Н. е нанесъл удар с тъпата част на брадвата в областта на главата
в дясно теменно на В.Х. и след падането му на земята, продължил с агресивните си действия изразяващи се в
скачане върху гръдния кош и торса, и ритане.
Начина на причиняване на телесните
увреждания на пострадалия, причинно следствената връзка между тях и настъпилата
по-късно смърт се установява от заключенията на СМЕ на труп, СМЕ № 377/2015 и
СМЕ № 100/21.03.2016 год. по писмени данни. Според техните заключения смъртта
на жертвата е настъпила именно по описания в обвинителния акт и признат от
подсъдимия начин.
Съдът изцяло кредитира коментираните
експертни заключения като пълни, обективни и компетентно изготвени. Същите не
се оспорват от страните и не пораждат никакви съмнения за тяхната достоверност.
Съдът изцяло се доверява и на изброените
по-горе свидетелски показания като непротиворечиви в основната им част,
логични, базиращи се на личните им възприятия относно изнесените факти и
кореспондиращи на писмените доказателства и заключенията на приетите по делото
съдебни експертизи.
Съдът кредитира изцяло и приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, като прие, че те са относими към основния предмет на доказване, непротиворечиви
са, а доказателствените средства са съставени при спазване на процедурата в
НПК.
В хода на досъдебното производство не са
събрани никакви доказателства, които да опровергават направеното от подсъдимия
самопризнание. Предвид липсата на подобно противоречие, съдът прие, че не е
наложително отделното обсъждане на всички събрани доказателства - по аргумент
от чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
Според изложените в обвинителния акт
факти, признати от подсъдимия, той е нанесъл един удар по главата на
пострадалия с тъпата метална част на брадва, довел до открита черепно мозъчна
травма с хлътващо счупване на костите на черепа в дясно теменно и слепоочните
кости, линейни счупвания на черепната основа, кръвоизливи над и под твърдата
мозъчна обвивка, мозъчна контузия. Описано е още, че след падането на Х. на
земята, подсъдимия Н. е продължил да го рита и скача върху него в областта на
гърдите и торса, при което му е причинил гръдна травма, изразяваща се в
счупване на четири ребра в ляво. Описаните увреждания, механизма на
причиняване, както и използваното средство, налагат извода за неоснователност
на тезата на защитата, че извършителят е нанесъл удара по главата на жертвата с
дървена дръжка на сечиво и че не е скачал върху тялото му и нанасял ритници.
Доказателствена подкрепа на описаната фактология се открива както в
свидетелските показания на братята А., очевидката В.Ц., така и от резултатите
на проведения следствен експеримент и компетентните заключения на трите СМЕ.
Несъстоятелно се явява и твърдението на защитника - адв.
Б., относно достоверността на показанията на Ц.. Последната последователно и
неотклонно описва едно и също развитие на събитията свързани с упражненото
върху пострадалия насилие. Тези й твърдения намират подкрепа в заключенията на
СМЕ за получените увреждания и механизма им на причиняване, които са изградени
върху обективни данни намерени при аутопсията на трупа. Опита на защитата да се
противопостави на тези показания резултатите от техническата е безрезултатен. Безспорно
следва да се отчете голямата динамика на действията на участниците в инцидента, диаметъра на осветеност и отстоянието на дома
на свидетелката от местопрестъплението, за да се възприеме извода, че Ц. е била
в състояние да види ясно участниците в конфликта, тяхното разположение и
нанесените удари.
Независимо от изложените до тук доводи,
съдът намира за необходимо да отбележи, че оспорването на елементи от фактическата
обстановка - средството с което е нанесен първоначалния удар, вида и характера
на упражненото насилие, довели до смъртта на пострадалия е недопустимо след
постановяването на определение по чл. 372, ал.4 НПК, тъй като съдът не може да
реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че от направеното от
подсъдимия самопризнание, показанията на разпитаните свидетели, приложените
писмени доказателства и заключенията на техническата и съдебномедицинските
експертизи е доказано по несъмнен и
категоричен начин, че именно В.Н. е този, който е нанесъл удар с тъпата метална
част на брадва в задната дясна част на
главата на пострадалия Х..
Преценявайки изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати от подсъдимия и
установени по несъмнен и категоричен начин от доказателствата, събрани на
досъдебното производство, съдът не споделя дадената от прокуратурата правна
квалификация на деянието на подс. Н. по чл. 124,
ал.1, пр.1 НК, който престъпен състав изисква от субективна страна наличието на
смесена форма на вина - умисъл по отношение на нанесената телесна повреда и
непредпазливост по отношение на настъпилия по-тежък престъпен резултат - смърт
на пострадалия.
Чрез заключенията на СМЕ на труп и СМЕ по писмени
данни, писмените доказателства - епикризи и медицинска документация във връзка
с проведеното на пострадалия Х. лечение до датата на неговата смърт - 08.05.2015
година, показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по
несъмнен и категоричен начин, че фаталния удар е нанесен в областта на главата
на пострадалия от подсъдимия; че макар и един единствен е бил насочен към
жизненоважен за човека орган, и е бил с такава сила и средство, че е причинил
на жертвата открита черепно мозъчна травма с хлътващо счупване на костите на
черепа в дясно теменно и слепоочните кости, линейни счупвания на черепната
основа, кръвоизливи над и под твърдата мозъчна обвивка, мозъчна контузия, че
въпреки предприетата животоспасяваща оперативна интервенция, без която смъртта
на Х. също е била неминуема, е настъпило усложнение- общомозъчен
оток с вклиняване, довело до парализа на жизнено важни мозъчни центрове -
дихателен и сърдечносъдов. Заключението на СМЕ на труп установява наличието на
непрекъсната причинно-следствена връзка между нанесеният удар, причинената от
него травма, настъпилото усложнение и последвалата го смърт на пострадалия.
Затова и настоящият състав счита, че деянието на подс.
В.Н. от субективна страна отговаря на престъпния състав по чл. 115 НК -
убийство, извършено при евентуален умисъл. Безспорно действието, което
подсъдимият е предприел по отношение на пострадалия - нанасяне само на един
удар - налага извод, че пряката му цел е била да му причини телесно увреждане.
В същото време - силата на удара, средството, което е употребено с цел
причиняване на увреждането - тъпата част на брадва, насочеността на удара към
жизненоважен човешки орган - глава, последващото скачане върху гръдния кош и
ритане, преценени в съвкупност, налагат извода, че подсъдимият е допускал и
възможността вместо само увреждане, да причини смъртта на пострадалия, както е
и станало, но се е съгласил с възможното настъпване на подобен общественоопасен
резултат.
Независимо от извършената собствена преценка на
признатите от подсъдимия факти, настоящия съд е обвързан от правната
квалификация, дадена от държавното обвинение с внесения за разглеждане
обвинителен акт и приема, че с деянието си подсъдимият е осъществил всички
признаци от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 124, ал.1,
пр.1 НК.
Тук е мястото да се отговори на позицията на защитата,
че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, алтернативно при
хипотезата на чл. 12, ал.4 НК - превишаване на пределите на неизбежната отбрана
дължащо се на уплаха или смущение.
Съдът намира доводите на защитниците за приложението
на института на неизбежната отбрана за неоснователни. В разглеждания случай
безспорно е установено, че близките на св. К. и лицето с прякор М. са били голяма група,
която явно е демонстрирала заплашително поведение чрез отправянето на обиди,
закани, размахване на брадви и други сечива, вървейки в посока към пострадалия
и свидетелите Т. А., Д. А., Ст. И., Ив. И., М. И., П. Х. и Ив. С.. Целта на
групата роми е била саморазправа, в следствие на възникнал по-рано същата вечер
в заведението конфликт, който към този момент е бил прекратен. Това им поведение
само по себе си несъмнено представлява непосредствено противоправно поведение
по смисъла на чл. 12 НК, като не е било необходимо нанасянето на конкретни
удари и причиняване на вреди. В този смисъл са задължителните указания дадени с
П №12/73 г. Съгласно него нападението е непосредствено не само когато
увреждането на защитавания обект е започнало, а е достатъчно да е създадена
реална и непосредствена опасност от такава увреда. При така създалата се
ситуация опитите на пострадалия и свидетелите Т. и Д. А. спрямо св. Ил. Г. да
осъществят защита срещу нападението, осъществявано с брадва - средство годно да
причини тежки наранявания и смърт, е извършено при условията на неизбежна
отбрана. Г. е вървял в близост до друго лице от своята група, също въоръжено с брадва, в посока към дома на
Х., без пострадалия и братята А. да са носели в себе си средства съответстващи на тези на
противниците им. Изложеното налага извода, че Г. е едно от лицата осъществили
нападение по смисъла на чл. 12 НК.
Намесата на подс. Н. идва в
момент когато на Г. са нанасяни удари, част от тях с пръчка по гърба с цел
лишаването му от фактическа власт върху брадвата и отблъскване на противоправно
поведение. Действията изразяващи се в нанасяне на силен удар в областта на
главата на Х. с брадва и последващо скачане върху гръдния кош и торса, и
ритане, няма как да бъде извършена в условията на неизбежна отбрана. Самият Н.
е бил част от групата имаща заплашително поведение, носел е средство годно да
причини сериозни поражения и логично е очаквал противодействие на такова
поведение.
В тази връзка неоснователни са и алтернативните доводи
на защитата относно това, че подсъдимият е действал при превишаване пределите
на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, тъй като съобразно
изложеното по-горе, съдът намира, че действия в условията на неизбежна отбрана
изобщо не е имало.
За извършеното от подсъдимия В.Н.
престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до дванадесет години. Тъй като пред настоящия съд бе проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, то на основание
чл.373, ал.2 от НПК наказанието му за това престъпление следва да бъде
определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК (обн.
ДВ, бр.26/06.04.10 г.), съгласно който определеното в съответствие с
разпоредбите на Общата част наказание лишаване от свобода следва да бъде
намалено с една трета. Същевременно съдът счита, че по делото отсъстват
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които да налагат обсъждане приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а, ал.4 от НК.
В рамките на приложението на чл.54 от НК,
при определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, който
съдът наложи на подсъдимия Н., се отчетоха като смекчаващи обстоятелства
чистото му съдебно минало. Подсъдимия е осъждан за престъпление против
собствеността, но последиците от него са заличени по силата на чл. 86 НК. В
тази група съдът взе предвид и семейното положение. Н. е женен има две
малолетни деца, за които полага грижи заедно със съпругата си. На досъдебното
производство подсъдимият е изразил съжаление за случилото се. Като отегчаващи
бяха отчетени лошите характеристични данни събрани в хода на досъдебното
производство /подсъдимия е санкциониран по чл. 78а НК за престъпление по чл.
343в, ал.2 НК и не се ползва с добро име/, както и броят и видът на директно причинените комплексни телесни увреждания на
пострадалия- една тежка, две средни телесни повреди и множество леки телесни
повреди с разстройство на здравето, надхвърлящи изискуемото за съставомерни последици на деянието по чл.124, ал.1, пр.1 от НК - една тежка телесна повреда.
След анализ на относителната тежест и
значимост на всички гореизложени факти, съдът намери наличие на лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства /доминиращо
значение за което има семейното положение, двете малолетни деца и основната тежест
по тяхната издръжка и гледане/ . Прие, че за постигане целите на чл. 36 НК и в
съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.2 НПК и чл. 58а, ал.1 НК, санкцията
следва да се определи в размер на шест години лишаване от свобода, която след
намаляването й с една трета се редуцира до четири лишаване от свобода.
Съдът не се съгласява с довода на
защитата, че самопризнанията на подсъдимия следва да се отчетат като смекчаващо
обстоятелство. Съдът не цени допълнително направените в съдебно заседание
самопризнания на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство, защото формалното му
волеизявление е получило своята благоприятна последица по силата на чл. 372,
ал.2 НПК и редукцията на наказанието. Съгласно т.7 от ТР № 1/2009 год. на ОСНК
самопризнанията на подсъдимия могат да бъдат допълнително преценявани като смекчаващо вината
обстоятелство, само тогава когато по своето съдържание действително са съдействали за разкриване на обективната
истина. Прегледа на материалите от досъдебното производство, ясно посочват, че
правилното и своевременно приключване на разследването се дължи на ефективната
дейност на компетентните органи, а не на оказано от Н. съдействие.
Съдът не споделя искането на защитата за
определяне на наказание в минималния размер предвиден от разпоредбата на чл.
124, ал.1, пр.1 НК. Извършеното от Н. деяние се отличава с висока степен на
обществена опасност от една страна поради начина, средството и мотива на осъществяване и от
друга поради засилващата се агресия между отделните граждани и отзвука в обществото. С противозаконните си
действията, подсъдимият е посегнал върху най-голямото човешко благо - здравето
и живота на пострадалия Х.. Налагането на минимален размер лишаване от свобода
ще бъде проява на неоправдана снизходителност.
Определената от съда продължителност на
наказанието би постигнало целите на генералната и специална превенция по
отношение на този подсъдим. Размера на наказанието предопределя и начина на
изтърпяване, който следва да е ефективен, при първоначален "общ"
режим в затворническо общежитие от открит тип, съгласно чл. 61, т.3, вр. чл. 59, ал.1 ЗИНЗС.
С оглед постановената осъдителна присъда
в наказателната й част, предявения от И.В.Х. граждански иск за обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди,
причинени от престъплението, се явява доказан по основание. Всяко престъпление
в граждански аспект се явява деликт, а всеки е длъжен
да поправи вредите, които е причинил виновно другиму - чл. 45 ЗЗД.
При определяне размера на дължимото от
подсъдимия обезщетение, съдът взе предвид близката родствена връзка - ищцата е
дъщеря на пострадалия Х.. Х. е била силно привързана към своя родител,
изпитвала е дълбока обич и е разчитала
на неговата морална и материална подкрепа. Тя е претърпяла значителни страдания,
поради внезапната загуба на баща си и
начина на отнемане на живота му. Съобразявайки се с тези обстоятелства и с
нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намери, че за обезщетяване на причинените на
дъщерята неимуществени вреди, следва да и бъде присъдена сумата от 50 000 лв., в какъвто размер уважи гражданския иск,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на същия. За разликата над 50 000 лева, до пълния
предявен размер от 150 000 лева, отхвърли гражданския иск за неимуществени
вреди, като неоснователен и недоказан.
Съдът постанови веществените
доказателства - 3бр. брадви с дървени дръжки да бъдат върнати на собствениците
им, а веществено доказателство представляващо дървена дръжка от земеделско
сечиво с дължина 96 см, поради незначителната си стойност, след влизане на
присъдата в сила, да бъде унищожено.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия В.Н. направените по
делото разноски общо в размер на 1397,48лв., от които 1297,48лв. по с/ка на държавния бюджет, в полза на ОД на МВР гр. Враца, и
100лв. по с/ка на бюджета на съдебната власт, в полза
на Окръжен съд гр. Враца.
Съдът осъди подсъдимия В.Н. да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка на ВрОС държавна
такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 2000 лева.
По изложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
Председател:
.