Решение по дело №1190/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 670
Дата: 26 април 2016 г. (в сила от 13 юли 2016 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20164430101190
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 26.04.2016г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

       

        Плевенският районен съд, седми гр.състав, в публичното заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №1190 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.357, ал. КТ.

Постъпила е  искова молба от П. П. Г. ***,  в която се посочва, че на 28.01.2016., й е била връчена заповед за наложено дисциплинарно наказание „забележка“.Твърди се, че заповедта, с която е наложено наказанието е незаконосъобразна, тъй като съгласно длъжностната й характеристика, вменените й функции и документация, не кореспондират на посочените в заповедта.Излагат се аргументи, че  необходимата информация за децата в отделението, в което работи, е предоставила по единствено въведената официална форма, утвърдена с Наредба№3/2014г. на МП.В тази връзка моли съда да отмени заповедта на Директора на ДМСГД-Плевен като незаконосъобразна, както и да й  се присъдят направените деловодни разноски.

За ответника, процесуалния представител е взел становище, че искът е неоснователен и недоказан, като са развити подробни съображения  отговора и писмената защита.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че ищцата работи на длъжност  „Психолог“ в отделение „ДФПУ“ при  ДМСГД-Плевен, видно от приложения ТД№158/06.02.2012г.Не се спори между страните, а и се установява  от Заповед № РЗ-1000/02.11.2015г., връчена  на 28.01.2016г., че на ищцата по делото е наложено дисциплинарно наказание “ Забележка“, за следното нарушение на трудовата дисциплина: затова , че  на 30.09.2015г. д-р Д.Г., в качеството си на Директор на дом за медико-социални грижи за деца - гр. Плевен /ДМСГД/ е, изискала от П. П. Г., на длъжност „Психолог" в отделение „ДФПУ“ при ДМСГД да представи на провеждания същия ден Медицински, съвет при ДМСГД на психологическа документация, както следва:Документация от проведено психологично изследване на дете, в това число изследване на познавателни процеси,ниво на психично развитие,основни поведенчески тенденции и личностни характеристики;Индивидуална програма за психологична помощ на дете;Личен дневник на дете;Програма за планиране на групова психологична подкрепа на деца;Индивидуален план за грижи на дете,протокол от прегледа на плана за грижи на дете,оценка на потребностите на дете и такава не е представена от служителя.Посочено е, че в образуваното по този повод дисциплинарно производство са изискани обяснения от П. П. Г. и нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.10 във вр. с чл,126, т.13 от КТ, е наложено наказание „забележка“.

Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна ли е така издадената заповед.

На първо място, наказанието е наложено от Директора на ДМСГД-Плевен, като работодател- чл.65 от ЗЛЗ и чл.25, ал.1 от ПУДДМСГД.

На следващо място дисциплинарното наказание се налага във формата на писмена заповед, като от съществено значение е съдържанието й. Към него законът предявява определени изисквания, а именно : заповедта да съдържа индивидуализация на нарушението- да е описано с обективните и субективните му признаци; времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание /законовия текст/. От изключителна важност е изискването за посочване на фактите, въз основа на които се налага дисциплинарното наказание и датата на извършването им, за да се установи спазен ли е срока по чл.194 от КТ. Възможно е това да стане чрез препращане към друг акт – доклад на комисия, докладна записка за извършване на нарушението. Този акт трябва да бъде връчен на работника или служителя и става част от заповедта. Същественото е, че не могат да се попълват в хода на съдебното производство фактическите основания за налагането на наказанието. Това би нарушило правото на защита на работника или служителя. Касае се за задължителни реквизити, липсата на който и да е от тях нарушава правото на защита на работника или служителя срещу наложеното наказание, поставяйки го в положение на изненада, а от друга страна, прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на заповедта за наказание. Доказателствената тежест да установи горното, е в тежест на работодателя-ответник.

От приложената документация по делото и разпитания свидетел Д-р Д., която се явява пряк ръководител на ищцата, като Н- к отделение,в което работи П.Г., и като член на МС се установява, че на 30.09.2015г., е изискана за проверка документацията на психолога, касаеща настанените  в отделение „ДФПУ“, раздел VII, г.1.4. Не е спорно, че ищцата не е предоставила изисканата информация,  с аргументите, че не й предоставен образец за изготвяне на психологическа документация и е следвало да извършава дейността си по изготвянето й в екип, а не самостоятелно.В тази връзка са изискани и обяснения по чл.193 от КТ два пъти, от Директора – л.22, л.24 от делото, като е даден и срок за предоставяне на документацията, преди налагане на наказанието.Не е спорно, че не е предоставена такава  от ищцата в дадения срок.

 Съгласно т.2.14 от дл. характерискита, психолога води следната документация – личен дневник на детето, оценка на потребностите, индивидуален план, протокол за преглед, като документите се актуализират на шест месеца.Съгласно т.2.17 изпълнява и всички други дейности, свързани с длъжността, възложени от началника на отделението и / или от Директора на ДМСГД. Съгласно длъжностната характеристика на ищцата, същата  е следвало да изготвя посочената документация.Представената длъжностна характеристика е подписана от ищцата, като правно ирелевантно е обстоятелството, че е  подписана с особено мнение. По своя характер ДМСГД е специализирана институция за предоставяне на социални услуги за деца. Изискванията към дейността на този тип институции са уредени в НАРЕДБА за критериите и стандартите за социални услуги за деца /НКССУД/. В чл.З от наредбата е посочено, че уредените с нея стандарти са задължителни за при предоставяне на социални услуги за деца.В чл.31 от НКССУД е предвидено задължение за доставчика на услугата /ДМСГД/ да прави оценка на потребностите на детето, въз основа на която разработва индивидуален план за грижи. Потребностите на децата се оценяват периодично.В чл.37 от НКССУД е въведено изискването доставчикът, /ДМСГД/ да разработва план за здравни грижи на детето, който е част от плана за грижи.Според чл.ба. т.2 от НКССУД доставчикът на услугата прави оценка на потребностите на детето, въз основа на която разработва план за грижи. Планът включва здравни потребности /физическо, психическо и социално здраве/ и утвърждаване на здравословен начин на живот. В тази връзка съдът приема аргументите на ответника, че отказът да изготвя и актуализира изискуемата психологическа документация, се явява сериозно дисциплинарно нарушение, предвид факта, че  се касае за деца в риск  и се явява неизпълнение на целите на чл.4 от НККСУД за осигуряване на по- добро качество на социалните услуги с увреждания ,за повишаване на общото им благосъстояние и защита на техните права и интереси.

          От показанията на свид. Д., се установява, че планът за грижи за дете в ОДФПУ и другите отделения на ДМСГД е комплексен и включва задължително медицинска част, психологическа част, социална част и други части според нуждите на детето, като рехабилитационна част, педагогическа част, диагностика и превенция на езика и др. Установява се, че този план и предхождащата го оценка на потребностите на детето се извършва от различни специалисти, които в конкретния случай са служителите на ОДФПУ със съответната квалификация - лекари, психолог, рехабилитатор-ерготерапевт, масажист, социален работник и др. Всеки от тези специалисти изготвя писмено съответната част от оценката на потребностите и плана за грижи за детето. Установява се, че не са налице  формуляри, а е следвало да се изготви в свободна форма.От показанията на свидетелката, която е прек ръководител на ищцата и има непосредствени впечатления, се установява, че ищцата трайно не участва в оценката на потребностите и плана за грижи за децата в отделението, като отказва да изготви и представи психологическата част тя и отказва да изготви и предостави документация от проведени психологични изследвания, индивидуална програма за психологична помощ, личен дневник на дете, както и програма за планиране на групова психологична подкрепа, касаещи настанените в отделението деца.В тази връзка са и представени  рапорти –л.29,30. Установява се, че се е наложило психологичната документация за децата в ОДФПУ да се изготви от психолозите и педагозите към другите отделения на ДМСГД,  за да бъдат изпълнени изискванията на НКССУД.

          Предвид изложеното,  заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са посочени всички необходими реквизити съобразно чл.195 КТ. Определено е времето на извършване на посоченото в нея дисциплинарно нарушение. Заповедта е мотивирана съобразно изискванията на закона и съобразно задължителната съдебна практика. Посочен е нарушителя, нарушението наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага наказанието. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ищцата, че  в процесната заповед не съдържа конкретните нарушения на трудовата дидциплина.

  На ищцата е наложено най-лекото предвидено в закона наказание – забележка, предвид  завишените изисквания за дължима грижа към здравето на децата в риск.

            Въз основа на горното, съдът намира иска за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.Неоснователно е възражението на представителя на ищцата за редукция, тъй като е заплатен най- ниския размер на адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г., с оглед вида на спора.  

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. П. Г., ЕГН********** ***,  иск с правно основание чл.357 вр. чл.188 т.1 КТ за отмяна на наложеното със Заповед №РЗ-1000/02.11.2015г. на Директор на ДМСГД-Плевен, дисциплинарно наказание “Забележка” за извършени нарушения по чл.187, т.10 КТ вр с чл.126 т.13 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в длъжностната характеристика на ищцата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

  ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, П. П. Г., ЕГН**********,***» Стоян Михайловски»№6, направените от  разноски в размер на 200лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

            

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: