РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Перник , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500672 по описа за 2020 година
С решение № 74/31.07.2020г., постановено по гр.д. № 426/2019г. по описа на
Брезнишкия районен съд е отхвърлен предявения от Р. Г. С. иск с правно основание чл. 109
ЗС за осъждане на Г. Х. Г. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на
ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху недвижим имот,
находящ се в ***, съставляващ УПИ *** в кв.* по плана на селото, което преустановяване
се изразява в премахване за нейна сметка чрез изкореняване на намиращите се в собствения
й УПИ ***4 в кв. * 30 бр. туи и тяхното преместване на нормативно определеното
разстояние от оградата на ищеца.
В срок решението е обжалвано от Р. Г. С., като се твърди, че изводите на съда за
неоснователност на иска са направени без да се вземат предвид всички събрани по делото
доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Х. Г., в който се твърди, че
въззивната жалба е неоснователна.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС.
1
Ищецът твърди, че е собственик на УПИ *** в кв.* по плана на ***, а ответницата е
собственик на съседния УПИ *** .Твърди също, че ответницата е засадила 30 бр. туи, без да
спази нормативно определеното разстояние от оградата на ищеца, като тази растителност му
пречи да осъществява правото си на собственост в пълен обем, като сочи, че корените
покопават оградата, а дърветата засенчват имота му.
Ответницата е оспорила иска с твърдения, че е засадила дърветата при спазване на
необходимото отстояние, като същото следва да се определи не от намиращата се на място
ограда, а спрямо регулационната линия. Сочи, че дърветата не подкопават оградата и не
засенчват имота на ищеца.
По делото е безспорно , че страните са собственици на процесните имоти, както и че
ответницата е засадила описаните от ищеца туи.
От приетата съдебно- техническа експертиза, се установява, че са засадени 30 броя туи
от вида западна туя „Смарагд”, които са дълготрайни декоративни дървета и височината, до
която достигат е до 8-10 метра. Дърветата са засадени средно на 30 см. от вътрешната
регулацинна линия меожду описаните по - горе два имота. Към момента на огледа
височината на насажденията е от 0,70 м. до 1,30 метра. Вещото лице е направило извод, че
по начина на засаждането им туите са с предназначение за жива ограда, не се допират до
оградната мрежа, нямат агресивна коренова система, представляват жива ограда и отговарят
на изискванията на чл. 94, ал.3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като за да продължат да
отговарят на изискванията за жива ограда е необходимо периодично да се подрязват.
По делото е представено писмо от община Брезник с изх. № ***г., с което е указано на
собствениците на имота, в който са засадени туите, че следва да предприемат действия за
преместването им на нужното разстояние.
Като свидетел по делото е разпитан М. Т. П., който сочи, че дърветата вече опират до
оградата, че не са подрязвани.
В съдебно заседание ответницата е заявила, че дърветата ще бъдат подрязвани, за да
бъдат спазени изискванията за жива ограда.
Районният съд е отхвърли иска, приемайки, че не се установяват неоснователни
действия, с които да се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Съдът е
изложил мотиви, че следва да се установи, че преченето трябва да се установи в рамките на
висящия процес, а в случая липсват данни за това, доколкото от заключението на вещото
лице е видно, че туите не се опират до оградата, нямат агресивна коренова система и
представляват жива ограда.
Постановеното решение е валидно и допустимо, а относно законосъобразността му,
въззивният съд, на основание чл. 269 ГПК, е обвързан от изложеното в жалбата.
2
Видно от петитума на исковата молба, ищецът е поискал да бъде осъдена ответницата
да преустанови неоснователните си действия, с които му пречи да упражнява в пълен обем
правото си на собственост като премахне намиращите се в имота й 30 туи и премести
същите на нормативно определеното разстояние от 3 метра.
Правният режим на премахването и на преместването на растителност е различен, тъй
като искането за преместването се разглежда по административен ред, а по искането за
премахване следва да се произнесе съдът по предявен иск по чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС. Това
следва от разпоредбите на чл. 52 ЗС и чл. 26 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност. В случая с оглед цялостния прочит на
исковата молба , в която ищецът е описал, че е отправял искане до община Брезник за
преместване на растителността и заявеното от него в петитума, че иска премахване чрез
изкореняване на дърветата, сочи на извода, че съдът е сезиран с иск по чл. 109 от ЗС и
наведените доводи с отговора на исковата молба, че предявеният иск е недопустим поради
наличие на друг ред за защита, се явяват неоснователни.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Фактическата обстановка, установена в хода на първоинстанционното производство,
се възприема от въззивния съд.
Общото правило на чл. 50 от ЗС е, че се забранява на всеки собственик да извършва
такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използването на съседния имот
по-големи от обикновените. Същевременно в чл. 52 от ЗС е въведена изрична забрана за
извършване на конкретни действия, а именно засаждане на дървета до имота на съседа на
по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за
ниските. Изхождайки от съдържанието на разпоредбата на чл. 52 ЗС , следва извод, че от
значение е видът на дърветата към момента на засаждането им, т.е. дали посадените
дървета имат характеристика на високи, средни или ниски. Без значение е какво е
състоянието на дърветата и до каква височина са достигнали към момента на приключване
събирането на доказателствата, както и дали същите под грижите на собственика се
поддържат на определена височина, а релевантна за спора е височината, която по принцип
достига съответният дървесен вид. В този смисъл са и решение № 61/16.10.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 2827/2019 г., решение № 60/ 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7375/2013 г.
Следователно подлежи на установяване какви са дърветата, засадени в имота на
ответницата – високи, средни или ниски. Според чл. 94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
ниски дървета са тези с височина до 2,5 м., средни - с височина до 5 метра и високи са
дърветата с височина над 5 метра. От заключението на приетата и неоспорена съдебно
техническа експертиза е видно, че се касае за туи от вида западна туя „Смарагд”.
Височината, до която достигат е до 8-10 метра или по делото по несъмнен начин е
установено, че на около 30 см. от регулационната линия са засадени високи дървета, което
съставлява нарушение на забраната по чл. 52 от ЗС, тъй като същите е следвало да бъдат
засадени на разстояние не по- малко от 3 метра.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че искът по чл. 109 ЗС е основателен.
Фактът на установеното по делото засаждане на дърветата в нарушение на отстоянията,
регламентирани в чл. 52 ЗС е достатъчен, за да се направи извод, че на ищеца се пречи да
упражнява правото си на собственост в пълен обем. Самото пряко въздействие върху имота
на ищеца, без негово съгласие и от лице, нямащо право да осъществява такова въздействие,
представлява пречка за собственика да упражнява правото си в пълен обем. В същия смисъл
е и приетото в т. 3 от ТР 4/2015г. на ОСГК на ВКС. Ето защо и доводите на ответницата, че
3
ищецът не е доказал по какъв конкретно начин се пречи на упражняване правото му на
собственост, се явяват неоснователни.
По изложените съборажения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него да блъде постановено друго такова, с което предявеният иск да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото в полза на ишщеца следава да се присъдят направените пред
двете инстанции разноски в общ размер на 1310,20 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 74/31.07.2020г., постановено по гр.д. № 426/2019г. по описа
на Брезнишкия районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Г. Х. Г. с ЕГН ********** от *** на основание чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца Р. Г. С. с ЕГН
********** от *** да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот, находящ
се в ***, съставляващ УПИ *** в кв.* по плана на селото, като премахне намиращите се в
собствения й УПИ *** в кв. * по плана на *** 30 бр. туи, засадени при несспазване на
предвидените в чл. 52 ЗС отстояния спрямо вътрешната регулационна линия между
описаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА Г. Х. Г. с ЕГН ********** от *** да заплати на Р. Г. С. с ЕГН ********** от
*** направените пред двете инстанции разноски в общ размер на 1310,20 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4