Р Е Ш Е Н И
Е № 260059
гр. Пловдив, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 03.02.2021г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното
от съдията т. д. № 408 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от „Мапфре Сигорта“ А.С. /преди 2019г „Мапфре Женел Сигорта“ А.С./
застрахователно дружество, регистрирано в Р.Турция, с
дружествен номер 38676/0, представлявано от С.Г. и Д.А., а по пълномощия от
адв.Ч. и адв.В., против „А. 93 – Г.П. 06“ ЕООД, представлявано от Г.П. за заплащане на сумата от 73 200
турски лири, представляващи обезщетение, дължимо от ответника на основание
правото на ищеца на регрес към същия поради изплатената на застраховано при
ищеца лице застрахователно обезщетение. Претендира заплащане на законна лихва и
разноски.
Ответникът
„А. 93 – Г.П. 06“ ЕООД, представляван от
Г.П., а по пълномощия от адв. К., оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен
ведно с присъждане на разноски.
Ищецът
твърди, че превозно средство, представляващо пътнически автобус с pег.
№ **, собственост на „Улусой Сеяхат Наклият„ А.С. е било застраховано при него
срещу застрахователни рискове, които могат да настъпят от пътнотранспортно
произшествие. На 04.07.2014г. превозно средство с рег. № ** се е сблъскало с
МПС с рег.№ **. След този първоначален сблъсък трето МПС, собственост на
ответника, с рег. № **, се е блъснал във втория посочен автомобил. Веднага след
това, за да намали ефектът от сблъсъка, е направил рязка маневра, като е
преминал в лявата лента за движение, в резултат на което пътническият автобус,
застрахован при ищеца, е блъснал българското МПС от задната страна. От този
сблъсък за застрахованото при ищеца МПС са произлезли имуществени щети, които
ищецът е репарирал, като е заплатил сума за поправка на автобуса в размер на
100 000 турски лири. По силата на това плащане застрахователят се е
суброгирал в правата на застрахования и е насочил претенцията си за заплащане
на платеното от него към кореспондента в Р.Турция на ЗАД „Виктория“, който е
застраховател на МПС на ответника по застраховка „ГО“, а именно Дженерали
Сигорта А.С. Това застрахователно дружество като кореспондент на българското
застрахователно дружество е изплатил на ищеца сумата от 26 800 турски
лири, която сума е застрахователният лимит по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите„ за 2014г. съгласно турското законодателство. За
останалата част от заплатеното обезщетение е предявил настоящия иск против ответника,
който е собственик на МПС, чийто водач е действал при небрежност и в този
смисъл носи отговорност за причинената вреда.
Постъпил
е отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва иска. От фактическа
страна излага аналогични твърдения с разликата, че твърди, че собственото на
дружеството МПС е предприело преминаване в лява лента, за да избегне по-тежки
последици при верижната катастрофа, където пътуващият там автобус, застрахован
при ищеца, се е движел с несъобразена скорост и не е спазвал дистанция, като е
ударил отзад собственото на ответника МПС. В тази връзка оспорва изцяло
описаната фактическа обстановка на Протокол за установяване на ПТП с
ранен/смъртни случаи. Оспорва доказателствената сила на този документ, тъй като
същият не носи подписите нито на участниците в ПТП, нито на съставителя.
Оспорва представения доклад за каско експертиза, където в графа „начин и
причина за възникване на щетата„ и графа „Заключение и мнение„ е описан
различен механизъм на настъпване на ПТП. Заявява, че към декларацията за
освобождаване от отговорност /Каско/ от 08.10.2014г. не са приложени счетоводни
документи относно извършеното плащане, както и че не е налице основание за
ищеца да се суброгира в правата на застрахованото лице, тъй като не е налице
валидна застрахователна полица. Направил е искане за привличане на трето лице
помагач „Дженерали застраховане“ АД, който е правоприемник на „ЗАД Виктория“
АД, явяващ се застраховател на ответника по застраховка „ГО“ към момента на
процесното ПТП.
Постъпила
е допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва изцяло твърдението, че по
време на ПТП застрахованият при него автобус е карал с превишена скорост и не е
спазвал дистанция. По отношение на оспорените от ответника документи заявява
следното: протоколът за установяване на ПТП с ранени /смъртни случаи следва да
бъде приет като обвързващ официален документ, в която връзка заявява, че
турското право, което е приложимото в случая, не предвижда протоколите за ПТП
да бъдат подписвани от участниците в него, като същите се съставят от
длъжностите лица към Дирекция пътна полиция на турската национална полиция. По
отношение доклада за каско експертизата заявява, че същият предвид
застрахователния кодекс на Р.Турция и доколкото е подписан с електронен подпис,
има обвързваща материална доказателствена сила относно причините за дадено
произшествие. Относно декларацията за освобождаване от отговорност от
08.10.2014г. заявява, че е стандартен документ, позволяващ удостоверяването на
встъпване на застрахователя в правата на застрахования, независимо от това дали
обезщетението е било изплатено в брой или преведено директно от сервиза, който
извършва ремонта на МПС. Относно разширената застрахователна полица заявява, че
съгласно турското законодателство подписът на застрахования не е задължителен
реквизит от формата на застрахователната полица. Не възразява по привличането
на трето лице - помагач на ответника.
Постъпил
е допълнителен отговор от ответника, с който се поддържа изложеното в отговора
и направените оспорвания на протокол за пътно транспортно произшествие с
ранен/смъртни случаи от Бюро „Автомагистрали“ относно квалификацията на
поведението и отговорността на водача на МПС Н.Ч.; доклада на Каско
експертизата /окончателен доклад, оторизиран сервиз/. Допълнително заявява, че
не е налице суброгация доколкото в представената от ищеца декларация се твърди,
че сумата е получена изцяло и в брой от управителя на застрахованото дружество,
а с допълнителната искова молба е представено банково преводно нареждане за
превод, извършен на друга дата - 05.11.2014г. В този смисъл оспорва активната
материално правна легитимация на ищеца. Заявява, че в случай, че се установи,
че редът и формата на съставяне на официалните документи в турското право и в
частност протокол за ПТП, не изискват подписи на участниците в произшествието,
то съдът следва да откаже прилагането на турското право, което се явява
несъвместимо с повелителните норми на българското право, които гарантират
правото на защита на всеки правен субект.
На страната на ответника е конституирано
трето лице – помагач: „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТАХОВАНЕ„ АД с ЕИК *********.
Дружеството – помагач оспорва
правния интерес на подпомаганата страна от обвързването му с мотивите на
решението. В тази връзка твърди, че според ищеца дружеството е платило
конкретната сума, която е „лимитна отговорност“, т.е., ако по турското
законодателство е платен лимитът на отговорност във връзка с конкретно събитие,
то липсва правен интерес от участие на помагач в процеса. Във връзка с това
възражение съдът е приел, че, доколкото правният интерес се извлича от
твърденията на страната, която е поискала привличането, в случая ответникът, то
такъв е наличен, а възраженията са по съществото на спора, не по допустимостта
на искането.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
При разпределение на доказателствената тежест съдът е
указал на страните, че ищецът следва да установи твърдените
от него позитивни факти във връзка с ПТП и суброгацията, както и активната са
легитимация по спора, а ответникът -
фактите, които изключват вината на лицето, управлявало МПС.
Допълнително, предвид приетите за спорни механизъм на настъпване на ПТП и размера на иска, на
ищеца е указано, че той носи доказателствената тежест да ги установи.
Не
е спорно между страните настъпването на верижна катастрофа в гр. Истанбул,
Турция, с участие на посочените от ищеца превозни средства, времето и мястото
на инцидента и факта на причинени на застрахованото при ищеца МПС имуществени
щети. Спорни са механизмът на осъществяване на произшествието, в т.ч. движел ли
се е с превишена скорост и при неспазване на дистанция автобусът, застрахован
при ищеца, допуснато ли е виновно поведение от страна на водача на собственото
на ответника МПС, както и стойността на вредите.
Няма
спор и относно приложимостта на турското материално право към разглеждания
казус, която се извлича от чл. 105, ал. 1 КМЧП: „задълженията, произтичащи от
непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия
са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди“, която
съответства и на чл.
4, ал. 1 от Регламент № 864/2007 г. относно
приложимото право към извъндоговорните задължения /Рим ІІ/. Доколкото не се
твърди и установява непозволеното увреждане да е в значително по-тясна връзка с
друга държава, то приложимо е правото на държавата, на чиято територия са
нестъпили произшествието и вредите – РТурция.
В изпълнение на задължението си по чл. 43
КМЧП съдържанието на турското право е установено – на основание Европейската
конвенция за обмен на правна информация между държави, съставена в Лондон на
07.06.1968г. Намират се по делото извадки от Турския кодекс относно
застрахователното право; разпоредби на Турския кодекс за задълженията относно
неправомерно деяние; на Закона за движение по пътищата; на Правилника за
движение по пътищата; общи изисквания за ЗЗ „ГО“ на МПС, за разширено
застраховане на сухопътни превозни средства, както и за доброволна застраховка
ГО на сухопътни превозни средства с мотор; формуляри на докладите за оценка на
произшествията, които се попълват от страните в ПТП, довели само до материални
щети; водещи дела на касационния съд, а също и кратко обяснение и правно
становище по въпроса.
Прегледът на представената нормативна база и
относима към нея турска съдебна практика налага извода, че правната
квалификация на иска е по чл. 1472 от Турския търговски закон /л. 735/: когато
застрахователят изплаща обезщетение, той законно измества застрахования. Ако
застрахованият има право да заведе дело срещу виновниците за нанесените щети,
това право се прехвърля на застрахователя до размера на обезщетената сума.
Според чл. 1473 от Турския търговски закон
при застраховка „ГО“ застрахователят изплаща обезщетение до размера, предвиден
в застрахователния договор, на лицето, което е увредено поради отговорността, произтичаща от събитие,
настъпило в рамките на застрахователния период, дори ако вредата е предвидена в
договора и загубата настъпва по – късно.
Според чл. 49 от Турския закон за
задълженията /л. 758/ всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Според чл. 85 от Турския закон за движение по
пътищата /л. 775/ собственикът на предприятието и употребяващият превозното
средство отговоря за вината на водача.
Следователно, аналогично на националното ни
законодателство, турското право също изисква доказването на виновно
противоправно поведение на водача, което да е в причинна връзка с вредите, като
според чл. 50 ТЗЗ пострадалият, респ. застрахователят, суброгирал се в правата
му, носи тежестта за доказване на щетите
и вината на лицето, което ги е причинило.
В
правилника за движение по пътищата са регламентирани редът и условията на
изготвяне на протокол за ПТП, както и задължителните му реквизити, сред които е
и изискването протоколът да се изготвя от поне две длъжностни лица /л.
792/.
При
преглед на относимата към случая практика на турските съдилища се установява,
че изводите
за вината на правонарушителя са формирани на база експертно заключение,
приобщено в съдебното производство, като няма пречка да се проведе обратно
доказване, оборващо констатациите в доклада за откриване на произшествия.
Еднопосочна е турската съдебна практика, че „докладите за произшествия са
валидни официални документи, докато не се докаже противното“. Същевременно
установява се, че съдилищата събират доказателствени средства – свидетелски
показания и експертни заключения, за проверка достоверността на констатациите,
което налага извод, че именно те са меродавни за крайния извод. Прегледът на
практиката води до заключение, че меродавни за изхода на делото са експертните
изводи на вещи лица за механизма на ПТП и вината на водача, ако са спорни.
Т.е., ако от доказателствената съвкупност пред съда /извън протокола и
докладите за ПТП/ се установи нещо различно /“със същото ниво на доказателствата“/, на база на последното се формират фактическите и правни изводи.
Поради това настоящият съд намира, че, доколкото за решаващите му изводи е от
значение преди всичко заключението на САТЕ, именно то е меродавно за
установяване конкретния механизъм на произшествието и в частност за преценка
налице ли са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
за ангажиране отговорността на водача на българското МПС, респ. на собственика
му. В тази връзка следва да се посочи също, че сами по себе си не са решаващи
за изводите на съда свидетелските показания във връзка с инцидента, тъй като те
„не са със същото ниво на доказателствата“,
както изисква чуждата съдебна практика, т.е. оспорване чрез други официални
писмени документи или експертно заключение. Доколкото обаче в случая събраните
по делото гласни доказателствени средства са отчетени от експерта въз основа на
собствен анализ на пътната ситуация съобразно обективните данни и притежаваните
специални знания, няма пречка същите да служат като доказателствена опора на
заключението на вещото лице.
Така от заключение на САТЕ, което съдът
възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните,
се установява, че товарният автомобил с българска регистрация е шофирал със
скорост под 90 км/ч. Действително той е преминал от втора през трета отдясно на ляво пътна
лента и е навлезнал в най - лявата. Преди предприетата маневра за смяна на пътните ленти обаче във втората от дясно
на ляво пътна лента е настъпил сблъсък между
миниван пикап „Фиат“ с турска
регистрация, с регистрационен №** и автомобил бус
„Форд“ с турска регистрация, с регистрационен № **,
след което в същата втора отдясно на ляво пътна лента,
т.а. „Ивеко“ е претърпял удар в миниван пикап „Фиат“ и е навлезнал и преминал през трета отдясно на ляво пътна лента в най - лявата. До това отклонение се е стигнало, тъй като след
първоначалния удар водачът на т.а.
„Ивеко“ е задействал спирачната система и е успял да отклони
автомобила наляво, но тогава е настъпил удар в задната част на
миниван - пикал „Фиат“ с предната част на т.а. „Ивеко“. Ударът е настъпил във
втората отдясно наляво пътна лента. След удара т.а. „Ивеко“ е преминал през
трета от дясно на ляво пътна лента и така е навлезнал в най - лявата, където се
намирал автобус „Неоплан“ с турска регистрация, с регистрационен № **. В
резултат на скорост и пресичане на траектории е последвал удар в задна лява
част на полуремаркето на т.а. „Ивеко“ и в предна дясна на автобус „Неоплан“. От
техническа гледна точка настъпването на поредицата от сблъсъци преди навлизане на т.а. „Ивеко“ в трета
от дясно на ляво пътна лента е най - логичната и обоснована
причина за смяна на посоката от водача на т.а. „Ивеко“. При блокиращ удар нарастването и
продължителността на ударните сили се увеличава с приближаването на ударния
импулс към масовите центрове на физични тела, т.е. увредите по т.а. „Ивеко“ и миниван пикап „Фиат“ най- вероятно биха
били по — големи, ако водачът на т.а. „Ивеко“ не бе променил неговата
траектория наляво. При развитие на събитие навлизане т.а. „Ивеко“ в
трета отдясно на ляво пътна лента, без т.а. „Ивеко“ да навлиза в най - лява пътна лента, удар между т.а. „Ивеко и
автобус „Неоплан“ не би настъпил, т.е. щетите на верижната катастрофа биха били
без настъпилите от удара между т.а. „Ивеко“ и автобус „Неоплан“. Поради липсата на
конкретика за време, скорости и дистанция между двете ППС - автобус „Неоплан“ и
т.а. „Ивеко“, определянето на техническата възможност за предотвратимост на
произшествието от водача на автобус „Неоплан“ не може да бъде дадено. Поради липсата на конкретика
за време, скорости и дистанция между двете ППС - автобус „Неоплан“ и т.а.
„Ивеко“, определянето на конкретна стойност за скоростта на автобус „Неоплан“
не може да бъде дадено.
Следователно, не се установява при условията
на пълно главно доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение в
осъществяване на твърдените факти, виновно и противоправно поведение на водача
на българския автомобил. На практика щетите по автобуса са причинени в резултат
на поредица от сблъсъци във верижна катастрофа, като маневрата на българския
автомобил е резултат от настъпилия преди това удар между другите две ППС, а не
в резултат на противоправно деяние и небрежно поведение на водача. Напротив,
касае се за реакция, която за водача е била спасителна, спрямо настъпилия преди
това пътен инцидент, предотвратила по – големи щети от причинените на
първоначалните участници в инцидента. Вярно е, че без тази маневра не биха били
причинени вреди на автобуса, но водачът е изпълнил задължението си да задейства
спирачната система, от което обаче сблъсъкът не е бил предотвратен.
Действително има причинно – следствена връзка между щетите на автобуса и
маневрата на водача на българското МПС, но тя е опосредена от други обективни
факти извън неговото поведение и възможност за контрол, в т.ч. от
правонарушението на други участници на пътя, без което изобщо не би се стигнало
до нея, респ. до щетите на автобуса. По делото освен това липсват сигурни данни
дали при непредприемането на спасителната за водача маневра безспорно по -
големите щети, които биха били причинени на останалите участници във верижната
катастрофа, биха били по – малки от тези на автобуса. Но на практика и този
въпрос е без значение за крайния извод на съда, тъй като така или иначе по
делото не се установява с нужната за това категоричност водачът да е действал
противоправно и виновно - реагирал е на настъпил преди това удар на пътното
платно при своевременно задействана спирачна система, непревишена скорост и
липса на данни за друго противоправно поведение от негова страна.
Налага се изводът, че претенцията
е недоказана и като такава ще се отхвърли.
При този изход на делото и претенцията за това на
ответника се следват разноските по делото, които се установяват в размер на 2 750 лв – за платено адвокатско възнаграждение
и депозит за вещо лице съобразно списък на разноските на л. 1017 и
доказателствата за действително направен разход в този размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мапфре
Сигорта“ А.С. /преди 2019г „Мапфре Женел Сигорта“ А.С./ застрахователно
дружество, регистрирано в Р.Турция, с дружествен номер 38676/0, представлявано
от С.Г. и Д.А., а по пълномощия от адв.Ч. и адв.В., против „А. 93 – Г.П. 06“
ЕООД ЕИК *********, представлявано от
Г.П., за заплащане на сумата от 73 200 турски лири, представляващи
обезщетение, дължимо от ответника на основание правото на ищеца на регрес към
същия поради изплатената на застраховано при ищеца лице застрахователно
обезщетение за вредите, причинени на превозно средство, представляващо
пътнически автобус с pег. № **,
собственост на „Улусой Сеяхат Наклият„ А.С., в резултат на настъпила на
04.07.2014г. в гр. Истанбул, Турция, верижна катастрофа, при която превозно
средство с рег. № ** се е сблъскало с МПС с рег.№ **,
след който първоначален сблъсък трето МПС, собственост на ответника, с рег. №
**, се е блъснал във втория посочен автомобил, веднага след което, за да намали
ефектът от сблъсъка, е направил рязка маневра, като е преминал в лявата лента
за движение, в резултат на което пътническият автобус, застрахован при ищеца, е
блъснал българското МПС от задната страна, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Мапфре Сигорта“ А.С. /преди 2019г „Мапфре Женел Сигорта“
А.С./ застрахователно дружество, регистрирано в Р.Турция, с
дружествен номер 38676/0, представлявано от С.Г. и Д.А., а по пълномощия от адв.Ч. и
адв.В., да заплати на „А. 93 – Г.П. 06“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Г.П., сумата от 2
750 лв – разноски в производството.
Решението е постановено при
участието на трето
лице – помагач на страната на ответника: „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТАХОВАНЕ„ АД с ЕИК *********.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: