О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 274
гр. Шумен, 18.06.2020 год.
Шуменски
окръжен съд в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: М. Маринов Членове:1.
Р.Хаджииванова
2.мл.с. С.Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Р.
Хаджииванова в.ч.гр.д. № 143 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба вх.№ 1829/28.02.2020 г.
/п.кл.26.02.2020 г./ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. С.,
представлявано от Д.Б.Б., действащо чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Б.,
против разпореждане № 338/06.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 130/2020 г. на НПРС, с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Я.Х.С. за сумите: 132,30лв.
- допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги; 311,85лв. -
застрахователна премия за периода от 29.06.2018 г. до 28.12.2018 г.; и 37,37лв. лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 29.06.2018 г. до подаване на заявлението. Жалбоподателят счита неправилни изводите на районния
съд, че в договор за допълнителни услуги се съдържат неравноправни клаузи /чл.143
ЗЗП/. Сочи, че те не са задължителна предпоставка за отпускане на заема, а се
предоставят само при изразено писмено искане с попълване на формуляр. На датата
на сключване на договора от „Микро Кредит“ АД, в качеството на застрахователен
посредник, била заплатена еднократно в полза на застрахователя „Уника Живот“ АД
застрахователна премия, чрез което „Микро Кредит“ АД изпълнил поето към
длъжника задължение по договора за допълнителна услуга - да финансира дължимата
по сключения договор за застраховка застрахователна премия, която на свой ред
кредитополучателят се задължил да му върне съгласно договора за допълнителни
услуги. Вземането за застрахователна премия произтичало от застрахователен
договор, който не бил част от договора за потребителски кредит макар да
обезпечавал изпълнението му. Неправилни били
изводите и за противоречие на претенцията за допълнителни услуги с чл.10, ал.2 ЗПК. Договорът за допълнителни услуги изчерпателно сочел вида и действието, за
които се събират такси. Между двата договора била налице връзка, доколкото
договорът за допълнителни услуги не можел да бъде сключен самостоятелно. Счита,
че представянето на доказателства за отправено искане до кредитора и реално
представяне на исканата услуга би приравнило заповедното производство на
исково, при което последното би се обезсмислило и излязло извън целта на
заповедното производство - да провери дали вземането е спорно, за което било достатъчно
твърдение на заявителя че вземането съществува. Предвид изложеното моли съдът
да отмени разпореждането, в обжалваната част, като присъди и разноски за
въззивната инстанция в размер на 15 лв. държавна такса, и юрисконсулско
възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата
по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:
Производството
пред НПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ... гр.
С., действащо чрез пълномощника юрисконсулт А.Б., против Я.Х.С. за парично
вземане, произтичащо от договор за заем CrediHome
№
1192-00038500 и Договор за допълнителни услуги към договора за заем, сключен
между „Микро Кредит“ АД и Я.Х.С. на 18.06.2018г.. В заявлението се сочи, че вземанията
по двата договора са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата
на Приложение № 01/10.10.2018 г. към Рамков договор за продажба на вземания от
16.01.2015 г.. Паричното вземане е за
главница по договора за заем - 700 лв., договорна лихва от 79,22лв. за периода
29.06.2018 г. – 28.12.2018 г.; 132,20 лв. - сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 29.06.2018 г. - 28.12.2018 г.;
311,85 лв. застрахователна премия по договор за допълнителна услуга за периода
29.06.2018 г. – 28.12.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане; 65,57 лв. лихва за забава по договор за
заем за периода 29.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението; 37,37лв.
лихва за забава по договора за допълнителни услуги за същия период, както и
разноски по заповедното производство.
С разпореждане № 338/06.02.2020 г. по ч.гр.д.№130/2020 г., НПРС отхвърлил частично заявлението срещу длъжника
за сумите: 132,30лв.
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги; 311,85лв. застрахователна
премия за периода от 29.06.2018 г. до 28.12.2018 г.; и 37,37лв. лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 29.06.2018 г. до подаване на заявлението. На
основание чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК указал на заявителя
възможността да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане. Отхвърлил
частично искането за присъждане на разноски за държавна такса, за разликата над
сумата от 25лв. до 26,53лв. /т.е. за сумата от 1,53лв./. Заповедният съд е
приел, че заявлението се основавало на договор с потребител,
който съдържа неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2 ЗЗП. Сключването на
договор за допълнителни услуги не бил част от основния договор, а клауза от
общите условия на договорите за заем, върху които заемателя не може да влияе.
Освен това самия договор за допълнителни услуги не съдържал конкретни клаузи,
разпореждащи вида и стойността на тези услуги, поради което очевидно бил във
вреда на потребителя, като го задължава да сключи договор при значително
утежняващи условия, при което той е в очевидна невъзможност да прецени и
крайната цена, при която сключва договора за заем. Счел е за неравноправна
клауза и искането за застрахователна премия, тъй като не е предмет на основния
договор за заем, посочено е като възможност в договора за допълнителни услуги и
липсват доказателства за действително извършени плащания към застраховател.
Всичко това води до прекомерни по своя размер задължения за длъжника. Освен
това претенциите нарушавали и добрите нрави.
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.
3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ
бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски
договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице
договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който
намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК
за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП,
като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 ЗЗП
са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме,
че е налице неравноправна клауза.
В случая заявителят претендира заплащане
на пакетна цена за допълнителни услуги, описани в приложение № 1 към договора,
в размер на общо 132,30лв. /дължими на 27 бр. равни седмични вноски всяка в
размер 4,90лв., с първа погасителна вноска, платима на 29.06.2018 г./,
съответно обусловеното от него
обезщетение за забава в размер на 37,37лв. Видно от договора за допълнителни
услуги и приложението същите са: 1. посещение в къщи или на удобно място за
събиране на вноската; 2. безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, 3.безплатно внасяне на вноски
директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4.безплатно предоговаряне и разсрочване
на заема; 5. без наказателна лихва при просрочие до 15 дни.
Възможността на кредитора да въвежда
такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а
от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението
на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице допълнителна
услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са
извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Посочените услуги са свързани с управлението на
кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗПК. Същите не представляват
реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от
които кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи
за него. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК
видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и
точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една
от петте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. С оглед горното е
налице хипотезата по чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
Заявителят
претендира и сумата от 311,85лв. - застрахователна премия по договора за
допълнителни услуги /дължима на 27 равни седмични вноски в размер на 11,55лв.,
платими считано от 29.06.2018 г. /.
Настоящата инстанция
счита, че клаузата за заплащане на застраховка по пакет "Премиум
Живот", е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена
във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Клаузата е уговорена във вреда на потребителя с цена,
значителна по размер /311,85 лв./ в сравнение с предоставената в заем сума /700
лв./., при срок на застраховката само 27седмици/около половин година/. Същата
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предвид това е налице и хипотезата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК. Налице е и нееквивалентност на престациите в степен на
накърняване на добрите нрави.
Освен това, с уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът
намира, че се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. В договора за кредит е уговорен ГПР 49,90%. Разходите
за заплащане на процесната допълнителна услуга е част от общите разходи по
кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до
нарушаване на сочената норма. Не е
посочена и общата сума дължима от потребителя, съгласно чл.11, т.10 ЗПК.
Ето
защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК е
отхвърлено в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата
против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С
оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се следват.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение жалба вх.№ 1829/28.02.2020
г. /п.кл. 26.02.2020 г./ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ... гр.
С., представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., действащо чрез
пълномощника си юриск. А.Б., против разпореждане № 338/06.02.2020 г. по
ч.гр.д.№ 130/2020 г. на НПРС, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Я.Х.С., в частта, за сумите: 132,30лв. - допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги; 311,85лв. - застрахователна премия за
периода от 29.06.2018 г. до 28.12.2018 г.;
и 37,37лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода
от 29.06.2018 г. до подаване на заявлението.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.