РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. К., 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100845 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.127, ал.2,
вр. с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК, предявен от М. С. В., ЕГН:
**********, от гр. К., ул. ******, чрез адв. Л. Н. и адв. Ц. Т. против Д. С. С.,
ЕГН: **********, от гр. С., ул. *****.
Ищцата твърди, че с Решение № 398/07.11.2019 г. по гр. д. №
1148/2019 г. по описа на РС К., влязло в законна сила на 07.11.2019 г., бил
прекратен гражданският им брак с ответника Д. С. С. с развод по взаимно
съгласие, като съдът утвърдил постигнатото между тях споразумение по чл.
51 от СК, а именно: упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете А. Д. С. било предоставено на майката и местоживеенето
му било определено при нея; бащата Д. С. С. бил осъден да заплаща на
М. С. В., в качеството на майка и законен представител на малолетното дете
А. Д. С., месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от 31.07.2019 г. до
настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
С Решение № 450/06.12.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г. по описа на
1
РС К., влязло в законна сила на 06.12.2019 г., на основание чл.250, ал.3 от
ГПК било допълнено горепосоченото съдебно решение, като на бащата бил
определен следният режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета
неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, а след навършване на
тригодишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
с преспиване, от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на втория ден; 20 дни
през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката; на личните празници на
бащата – рожден ден и имен ден; на Коледа – в нечетните години; на Нова
година – в четните години; половината от дните на Великден, обявени за
почивни; на личните празници на детето – рожден ден и имен ден, личните
отношения с него се осъществяват съвместно от двамата родители, а ако това
стане невъзможно или много неудобно, бащата има право да взема детето при
себе си на всяка нечетна година от 10:00 часа до 17:00 часа.
Ищцата твърди, че след като детето навършило тригодишна възраст,
започнало да остава с преспиване в дома на бащата. Забелязала, че имало
промяна в поведението на малолетната А.: след посещение при бащата се
връщала тревожна, сприхава, пищяла със силен глас и казвала: „Ти не си ми
майка! Искам при тати Д. и при Р.!“. Р. била жената, с която съжителствал
на съпружески начала ответникът. Ищцата не можела да успокои детето си 4-
5 дни след посещение при бащата. То не можело да се отърси от казаното и
преживяното при баща си и да се върне към обичайните се занимания – игри
и веселие. Тъй като тревожността на А. се засилвала, като дори преминала в
агресия към домашните им любимци – куче и коте, се наложило майката да
потърси специалист-психолог, който да работи с детето за преодоляване на
поведението й след посещение в дома на бащата. Ищцата констатирала, че
детето след посещение при ответника се връщало настроено против нея, но
въпреки това не ограничила срещите им, тъй като то трябвало да общува и
контактува с баща си. Въпреки че до навършване на тригодишна възраст
детето имало определен режим на лични отношения с бащата без преспиване,
майката разрешила на бащата да я заведе на море през лятото за пет дни. Той
обаче я върнал още на следващия ден, тъй като не успял да се грижи за нея,
въпреки инструкциите който ищцата му била дала.
През месец август 2021 г. ищцата заживяла на съпружески начала с
К.Ц. и чакали да се роди първото им дете. Ищцата твърди, че дъщеря й А.
приела много добре партньора й. Двамата се разбирали отлично, като той
2
участвал активно в отглеждането и възпитанието на детето. При проблеми то
търсело както нейната, така и неговата помощ и съдействие. Детето дори
започнало да нарича К. „тати К.“. След едно от последните посещения на
детето при ответника, докато си играели с майката, то казало: „Тати каза, че
не трябва да обичам тати К.! К. е грозен!“. Ищцата никога не разпитвала
дъщеря си какво се случва при баща й, нито какво са говорили или правили
двамата. Обикновено при връщане я питала: „Как си? Хубаво ли беше при
тати? Забавлява ли се?“, като получавала троснат отговор: „Не знам!“.
Детето не споделяло за преживяното с баща си и неговото обкръжение, като
много рядко изразявало емоциите и мислите си докато играело.
При едно от последните й посещения, при връщането в дома им,
ищцата чула Р. да й казва от автомобила: „И нали знаеш…“, като същата не
довършила изречението си и замълчала, виждайки майката. Ищцата
предполагала, че баща й и подкрепящата го среда се опитвали да отчуждят и
отдалечат детето от нея. Когато то било при баща си, ищцата не можела да
разговаря с него, тъй като ответникът не позволявал. Същевременно и той не
желаел да говори с нея по телефон и майката не можела да получи
информация за емоционалното състояние на детето си.
Ищцата твърди, че знаела от дъщеря си, че е искала в един от
осъществяваните PJIO с бащата, да се прибере по-рано в К., тъй като се е
чувствала неспокойна, но баща й не разрешил дори да се обади на майка си по
телефон. По време на игра детето казало, че баща й казвал: „Ти трябва да ми
се обаждаш по телефона! Ти трябва да живееш при мен, а не при майка ти!
Майка ти не те обича, тя обича К.! Р. е твоята майка, казвай й мама!“.
Ищцата твърди, че на 4-ти и 5-ти юни 2022 г. бащата върнал детето с
рана на главата, охлузено по ръцете и краката, със синини по краката, ръцете
и кръста. А. била много сприхава и изнервена, когато се прибрала вкъщи.
Започнала да се заяжда с майката на К.: „Ти ме дразниш, няма да играеш с
мен!“. Когато майка й я попитала какво се е случило и къде се е наранила,
получила отговор: „Не знам!“. Отново не получила отговор и от баща й,
който не разговарял с нея по телефон. Учителите в Детската градина я
уведомили, че след уикенда на 4-ти и 5-ти юни А. била с променено
поведение – силно разтревожена и постоянно държала учителката за ръка. Не
участвала в игрите с другите деца, отбягвала ги, не изпълнявала указанията на
3
възпитателя, плачела безпричинно .
На следващото предаване на детето на 18-ти и 19-ти юни 2022 г.
бащата кратко обяснил за нараняванията на детето: „Удари се на колата“.
Детето се върнало много ядосано, сприхаво, агресивно – започнало да удря
котката, да дърпа кучето. Ищцата се опитала да я успокои, а детето посегнало
да я удари и яростно извикало: „Не трябва да обичам К.!“. След като детето
се успокоило, провели тих и спокоен разговор – майката, А. и К.. Тогава
детето споделило: „Ти знаеш ли, Д. ме бият?“ . При въпрос от страна на
майка й: „Защо, какво се е случило?“, последвал дежурният отговор: „Не
знам!”.
Ищцата твърди, че последният режим на лични отношения с бащата
е осъществен на 19.06.2022 г., тъй като с детето ходили на почивка. Почти
един месец детето нямало контакти с бащата и неговото обкръжение – дори и
по телефон, като се забелязвало, че то било по-спокойно и общително. Не се
притеснявало да споделя и разказва, не било затворено в себе си. Ищцата
предполага, че бащата и хората от поддържащото го обкръжение настройват
детето А. против нея и партньора й при осъществяване на PЛO, което влияело
негативно на психиката, емоциите и възпитанието на малолетната.
А. била освидетелствана от лекар в Съдебна медицина –П. на
20.06.2022г., като заключението било, че описаните травматични увреждания
на детето е възможно да бъдат причинени при физическо насилие.
Ищцата потърсила съдействие и в Дирекция „Социално
подпомагане“ – К., Отдел „Закрила на детето“ с оглед преодоляване на
притесненията и агресията, които се наблюдавали при детето след
посещенията при баща й, като били насочени за ползване на социална услуга
в Център за обществена подкрепа – гр. К..
Предвид гореизложеното ищцата счита, че бащата и неговото
подкрепящо обкръжение – съжителстващото с него лице и бабата по бащина
линия, травмират и потискат детето А., като същото при посещение при него
е поставено в риск. След връщане от РЛО с баща си тя била агресивна,
нервна, сприхава, избухлива, непокорна, неуважителна. На 18.07.2022г. А.
казала на майка си: „Аз не трябва да ви обичам, не трябва да обичам никой
вкъщи. Когато се роди бебето, вие няма да ме обичате“. Детето обяснило,
че това й било казано от баща й. Същевременно А. казала: „Аз повече не
4
искам да ходя там!“. Детето било объркано и притеснено след всяка среща с
баща си и неговото обкръжение.
Ищцата счита, че режимът на лични отношения с бащата трябва да
бъде променен, като срещите им се осъществяват на публично място в гр. К.,
без преспиване, всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 13 ч. Счита,
че така поисканата промяна в РЛО ще бъде само в интерес на детето – да бъде
спокойно и да не бъде настройвано против майката.
Бащата редовно заплащал месечната издръжка за детето А., но
размерът й от 180 лв. бил крайно недостатъчен с оглед му и динамичната
икономическа обстановка в страната. Детето не получавало подаръци от баща
си. Не й давал други пари, освен присъдената издръжка, не й купувал дрехи,
обувки, играчки, книжки. А. се родила със здравословен проблем на сърцето,
като периодично се налагало да се провеждат контролни прегледи при лекар-
специалист в гр. С.. Медицинските прегледи се заплащали от Здравна каса.
Бащата не ги придружавал на прегледите, нито се интересувал какво е
съобщил лекарят. Изцяло пътуването до С. било за сметка на майката.
Бащата нямал задължения за издръжка към други лица. Бил
работоспособен и изплащането на издръжка в по-висок размер нямало да
съставлява особено затруднение за него. Настоящият размер на месечната
издръжка бил определен преди повече от две години. Оттогава детето
пораснало, с което са се увеличили и нуждите и потребностите му. Ищцата
счита, че месечната издръжка за детето трябва да бъде увеличена до размер от
300 лв., тъй като първоначално определената такава била крайно
недостатъчна, а и заплащането й нямало да представлява особено затруднение
за бащата.
Моли съда да постанови решение, с което да измени определените с
Решение № 398/07.11.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г. по описа на РС К.,
допълнено по реда на чл.250, ал.3 ГПК с Решение № 450/06.12.2019 г. по гр.
д. № 1148/2019 г. по описа на РС К. мерки, в частта относно режима на лични
отношения и издръжка на малолетното дете А. Д. С., ЕГН: **********, като:
- определи следният режим на лични отношения на бащата Д. С. С. с
детето: всяка първа и трета събота от месеца без приспиване, от 10.00 часа до
13.00 часа в неделя, на публично място в гр. К.;
- увеличи размера на издръжката, която ответникът Д. С. С. следва
5
да заплаща на детето си А. Д. С., чрез неговата майка и законен представител
М. С. В. от 180.00 лева на 300.00 лева месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба – 18.07.2022 г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
Претендира разноски.
Ответникът, представляван от адв. Т. С., намира предявения иск за
допустим, но неоснователен. Не били налице предвидените в чл. 59, ал. 9 от
СК предпоставки, не било налице изменение на обстоятелствата, при които с
Решение № 398 от 07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 1148/2019 г. на КРС,
допълнено с Решение № 450 от 06.12.2019 г. са били определени.
Твърди, че понастоящем детето А. Д. С. е навършила **, като на
*****г. щяла да навърши ****години. Отношенията с бащата, който не
упражнява родителските права, се осъществявали съгласно посочения в
Решение № 450 от 06.12.2019 г. режим, основно всяка първа и трета събота и
неделя в месеца с преспиване при бащата и двадесет дни през летния сезон,
който да не съвпада с времето, през което майката ползва платения си
годишен отпуск. Детето било в такава възраст, че напълно съзнателно
общувало и възприемало бащата като свой родител, както и социалната и
битовата среда, в които той живеел и в която детето пребивавало, по време на
осъществяване на личните си отношения. В тази среда се включвала и жената
до бащата – Р., с която същият бил във фактическо съжителство. През
времето, когато бащата осъществявал личните си отношения с детето, той се
стараел да поддържа добри отношения родител – дете, като изключително
внимателно подхождал и спрямо привързаността на детето и към другия
родител, с цел да не се поражда каквато и да е форма на въздействие досежно
тях. В тази връзка напълно неоснователни били въведените в исковата молба
твърдения за някакви действия, извършвани от бащата в насока, да променят
отношението на детето към неговата майка, или към лице, с което тя
съжителства.
Изцяло извън сферата на знание на ответника било какви отношения
майката поддържа с детето в дома си, какви думи и изрази се употребяват,
как същите са провокирани или предизвикани, поради обстоятелството, че
детето не било споделяло с бащата да е имало подобни проблеми в
6
общуването с майката, а и такава тема не била поставяна от бащата.
По време на престоя му при бащата, спрямо детето се проявявало
изключително внимание, грижа и обич, което било напълно нормално и
естествено с оглед на връзката между тях. Подобно внимание, грижа и обич
се оказвали и от жената, съжителстваща с бащата и било нормално подобно
отношение да има и от страна на мъжа, съжителстващ с майката. Това били
напълно естествени и нормални връзки, при положение, че двамата родители
живеят отделно един от друг и имат създадени връзки с други лица.
Независимо от създадената близост между детето и жената, съжителстваща с
бащата, в нито един момент не било упражнявано въздействие да се
омаловажи или замени връзката с майката. В тази връзка недоумение будели
„констатациите“ на ищцата, че детето е настроено против нея след
посещенията при баща си, или „предположението“, че бащата и
подкрепящата го среда се опитват да отчуждят и отдалечат детето от майката.
Напълно безпочвени били въведените твърдения за упражнявано
физическо насилие на ответника върху детето. По времето, през което детето
било при бащата, същият подхождал с изключителна грижа и внимание към
него, осъзнавайки факта, че всяко отклонение от това поведение ще бъде
използвано от майката за обвинение в неспособност да се грижи за детето,
каквито твърдения се въвеждали с исковата молба.
Във връзка с подготвянето и завеждането на настоящото дело
ищцата ограничила личните отношения на детето с бащата до пълна липса на
такива. Последният контакт на бащата с детето е бил на 19.06.2022 г., като
след тази датата майката не предоставяла такава възможност под претекст, че
първоначално била на летуване с детето, а след това детето боледувало. В
разговор между родителите по въпроса кога бащата ще може да ползва
определения от съда 20 дневен период на лични отношения с детето, майката
отговаряла, че през цялото лято тя била в отпуск и можела да си го позволи
това, което при спазване на условието тези дни да не съвпадат с отпуска на
майката водело до извода, че бащата нямало да може да осъществява лични
отношения за посочения в решението 20 дневен период, поради липсата на
съдействие от страна на майката Това поведение не можело да се определи,
че е в интерес на детето, а от друга страна сочело на съзнателно нежелание да
се осъществяват по нормален начин личните отношения на бащата с детето.
7
Твърденията в исковата молба били голословни и противоречиви.
Твърдяло се, че след като от 19.06.2022 г. детето не контактувало с бащата и
било по-спокойно и общително. Същевременно се въвеждали факти, че на
18.07.2022 г. – месец след това, детето проявило грубост, чувствало се
объркано и притеснено. В случай, че в отношенията между ищцата и детето
наистина съществували проблеми в общуването, те по никакъв начин не били
породени или предизвикани от действия на бащата. Твърденията в исковата
молба в тази насока били напълно безпочвени.
С оглед на изложеното дотук, ответникът оспорва изцяло като
неоснователни и недостоверни въведените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения за извършени от ответника действия, насочени към
формиране на негативно отношение на детето спрямо неговата майка и
нейните близки, което се въвеждало като промяна на обстоятелствата, при
които са определени мерките на лични отношения на бащата с детето –
основание по чл. 59, ал. 9 от СК за определяне на нови мерки на лични
отношения.
По отношение на исканото увеличение на издръжката на детето,
ответникът оспорва основателността на това искане за размера над 200 лева,
който размер на увеличена издръжка напълно съответствал на нуждите на
детето и участието на бащата в общата му издръжка.
Ответникът моли съда да постанови решение, като отхвърли иска в
частта, касаеща изменение на режима на лични отношения между него и
детето и го уважи частично в частта, относно дължимата издръжка – до
размер от 200 лева.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представеното удостовеР.е
за раждане, че са родители на малолетното дете А. Д. С., родена на 16.10.2017
г.
Безспорно е също така, че с Решение № 398/07.11.2019 г. по гр. д. №
1148/2019 г. по описа на РС К., допълнено по реда на чл.250, ал.3 ГПК с
Решение № 450/06.12.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г. по описа на РС К.,
гражданският брак между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие.
След развода родителските права по отношение на А. Д. С. са предоставени
8
на майката, а на бащата е определен следният режим на лични отношения с
детето: всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, а
след навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10:00 часа на първия ден до 17:00
часа на втория ден; 20 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на
майката; на личните празници на бащата – рожден ден и имен ден; на Коледа
– в нечетните години; на Нова година – в четните години; половината от
дните на Великден, обявени за почивни; на личните празници на детето –
рожден ден и имен ден, личните отношения с него се осъществяват съвместно
от двамата родители, а ако това стане невъзможно или много неудобно,
бащата има право да взема детето при себе си на всяка нечетна година от
10:00 часа до 17:00 часа. Ответникът в настоящото производство се е
задължил да заплаща на дъщеря си А. С., чрез нейната майка и законен
представител М. В., месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от
31.07.2019 г. до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
С исковата молба са представени Консултативен преглед на А. С. 20
дни след раждането й, както и 3 бр. амбулаторни листове за извършени на
15.09.2021 г. медицински прегледи на детето. В документите е отразено, че то
се намира в добро общо състояние. Поставена му е диагноза „****“, като на
този етап няма индикации за оперативно лечение.
Представена е Медицинска бележка №008191 от 18.07.2022 г., от
която е видно, че в периода 18.07.2022 г. – 29.07.2022 г. А. С. се е нуждаела от
домашно лечение, поради заболяване от остър бронхит, неуточнен.
От представеното УдостовеР.е за раждане на Е. К. Ц. се установява,
че е родена на ***** г., като нейни родители са ищцата М. С. В. и К. М.Ц..
От УдостовеР.е изх. №944/27.10.2022 г., издадено от „МБАЛ ***** –
К. ЕООД е видно, че ищцата работи в болничното заведение като медицински
секретар и към този момент е в болнични по майчинство. За периода м. април
2022 г. – м. септември 2022 г., включително, са й изплатени общо 964.59 лева
/бруто/, от които 762.91 лева за м. април /664.66 лв. трудово възнаграждение
плюс 98.25 лв. болнични/ и 201.68 лева /трудово възнаграждение/ за месец
юни.
Представено е УдостовеР.е изх. №26/26.10.2022 г., от което се
9
установява, че ответникът Д. С. С. е служител на ***** ЕООД – гр. К., като за
периода м. април 2022 г. – м. септември 2022 г., включително, е получил
брутно трудово възнаграждение в размер на общо 10998.40 лева или средно
по 1833.06 лева месечно.
По делото в заверен препис е приложена преписка на ДСП К. по
постъпил устен сигнал с вх. №СИГ/Д-РВ-К/176/23.06.2022 г. относно детето
А. Д. С.. Сигналът е бил подаден от майката М. В., която констатирала, че в
режима на лични отношения с бащата на 05.06.2022 г. детето се е прибрало
със синини. В преписката се съдържа съдебномедицинско удостовеР.е №672
от 20.06.2022 г. на УМБАЛ ******* – гр. П., в което е отразено, че при
прегледа на детето А. Д. С. се е установило кръвонасядане в поясната област;
охлузване в областта на долния крайник; охлузване и кръвонасядане в
областта на долния десен крайник. Причинено е било болка и страдание, като
описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие. Възможно е по начин и действие да са възникнали така, както е
съобщила майката – упражнено физическо насилие върху детето. След
извършено социално проучване и проведени срещи с родителите на детето и
съжителстващите с тях лица, ДСП К. не е констатирала рискови фактори за
живота и здравето на А.. Относно нараняванията, бащата е споделил, че на
04.06.2022 г. детето е ударило крака си във врата, докато е било оставено при
баба си и дядо си по бащина линия, а на 19.06.2022 г. е паднало и си е ударило
коляното, докато е тичало към колата, за да се връща при майка си.
От изготвения по настоящото дело социален доклад на Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. К. и след изслушване на социалния работник
Г.Г. се установява, че малолетната А. живее в апартамент в гр. К. с майка си и
съжителстващото с нея лице К.Ц., когото нарича „тати“. Двамата отскоро
имали бебе. На А. са осигуР. подходящи условия за нейното отглеждане и
възпитание. Майката е заявила, че не препятства контактите на бащата с
детето, който го търсел само в рамките на режима, определен от съда.
Изложила съмнения, че ответникът и близките му настройват А. срещу нея и
съжителя й и упражняват физическо насилие над нея.
Ответникът Д. С. е споделил със социалните работници, че
комуникацията с бившата му съпруга е трудна и срещите с дъщеря му се
10
осъществяват със съдействието на К.Ц., който му я предавал. Нямал нищо
против, че А. нарича съжитеслтващото лице „тати К.“. Той също се намирал
във фактическо съжителство с друго лице – Р. Д., която се отнасяла към А. с
внимание и обич. Отрича какъвто и да било физически тормоз срещу детето, а
нараняванията, които майката констатирала, били резултат от падане, докато
то тичало.
В социалния доклад е посочено, че детето е общително и контактно,
разговаря свободно и отговаря на поставените въпроси. Детето е споделило
силна привързаност към малката си сестричка. Не е споделило негативни
емоции и е отговорило отрицателно на зададен по подходящ начин въпрос
дали, когато е при баща си, някой упражнява физически или психически
тормоз спрямо него. И двамата родители са показали загриженост и обич към
детето си, като е налице и необходимата емоционална подкрепа от
съжителстващите лица.
По делото е изготвена и приета съдебно-психологична експертиза,
която съдът кредитира изцяло. От експертното заключение и след изслушване
в съдебно заседание на вещото лице Д. В., се установява, че А. Д. С. е със
съответно за възрастта си познавателно, социо-комуникативно и емоционално
развитие. Към момента на експертизата емоционално състояние на детето е с
маркирани прояви на тревожност и емоционално напрежение, касаещи
взаимоотношенията между значимите за детето възрастни. Причините за това
са комплексни – възрастта, недостатъчно добре развити умения за общуване,
преживяване на ситуация на несигурност и нестабилност, объркващ и
нехомогенен родителски стил.
Детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители.
Отношението и степента на привързаност спрямо майката е по-високо,
кореспондират с близост, сигурност, предвидимост. Емоционалната връзка с
баща й не е прекъсната, но е повлияна от конкретната житейска динамика –
реконструиране на семейството, наличие на нови съжителства, сиблинг, липса
на родителско сътрудничество.
Вещото лице посочва, че възрастта на А. не й позволява да се
ориентира правилно в сложните взаимоотношения между родителите си.
Разнопосочните сигнали, които детето получава от значимите възрастни,
водят до объркване и напрежение, изразяващо се в поведенчески прояви от
11
контролиращ тип. С оглед интересите на детето би следвало да се потърсят
адаптивни начини, с помощта на съответните специалисти, за подобряване на
комуникацията в родителската двойка, начините на общуване и с двамата
родители. От първостепенно значение е работата да бъде насочена към цялото
семейство, родителска подкрепа и осъзнаване на собствените родителски
преживявания и модели при фрустрация, място, роля на значим възрастен.
Нито един от двамата родители не е положил необходимите усилия
по подходящ начин да обясни на детето житейската ситуация, в която се
намира. Комуникация между родителите е силно влошена и се извършва чрез
партньора на майката. Налице са данни за проекция от майката в съзнанието
на детето на негативно отношение към бащата, което според вещото лице
създава предпоставка за значими емоционални и поведенчески дефицити.
От показанията на свидетеля К. М.Ц. се установява, че живее на
съпружески начала с ищцата от 26.08.2021 г. в жилище, собственост на
родителите на М. В.. Двамата имали общо дете – Е., като с тях живеела и
дъщерята на ищцата А., родена от брака на М. В. с Д. С.. След развода
комуникацията между бившите съпрузи била трудна. Когато се срещали,
обикновено си крещяли и си отправяли взаимни обвинения. Поради тази
причина свидетелят бил този, който контактувал с ответника, когато това се
налагало – най-вече по въпроси свързани с детето А. и предаването й на
бащата за осъществяване на режима на лични контакти с нея. Той спазвал
стриктно определения от съда режим, освен в случаите, когато А. била болна
или и не можела да отиде при него. А. била лъчезарно и усмихнато дете.
Случвало се обаче да се връща разстроена от срещите с баща си и понякога да
проявява агресия – към домашните котки, към майка си, към майката на
свидетеля. Използвала изрази като „Ти не си ми майка“, „Ти не си ми никаква,
не си ми баба“. Това не било обичайно държание на детето, което не давало
обяснения за поведението си и не отговаряло на въпросите на майка си и на
свидетеля. Имало и случаи – началото на м. юни 2022 г., при които се върнало
с наранявания след режима на лични контакти с бащата. А. отново не дала
отговор какво се е случило, като от бащата свидетелят разбрал, че се е
ударила във вратата на колата и си е охлузила коляното. Майката се обърнала
за съдействие към социалните служби и в момента А. посещавала
специализирани програми в *** – К.. При първите 3-4 срещи тя категорично
отказвала да влезе сама при психолога и пищяла, поради което свидетелят
12
бил помолен да влезе с нея. Имало две общи срещи, на които присъствали
родителите на детето и техните партньори. Целта била да се проведат
разговори, касаещи детето, но вместо това бащата разказвал случки от
миналото им с бившата му съпруга. Последната среща между ответника и
дъщеря му била в началото на м. февруари 2023 г., извън определения режим
на лични контакти. Тя се осъществила по желание на детето, което не
посочило причина защо точно сега иска да се види с баща си. А. се върнала
същата вечер, като поведението й било нормално – не била разстроена, нито
агресивна. След тази среща обаче отказвала да се вижда с баща си.
Следващите пъти, когато той трябвало да я вземе според регламентирания
режим, А. заявявала, че не иска, като не давала обяснения нито на майка си,
нито на свидетеля, които я насърчавали да отиде при баща си. Говорела си с
ответника си по „Вайбър“, от телефона на свидетеля. Свидетелят бил много
привързан към нея, а и тя към него – дори го наричала „тате“. Той й
обяснявал кои са майка й и баща й, но детето държало да го нарича по този
начин. За бащата на А. никога не било говорено лошо. Свидетелят познавал
партньорката на ответника – Р. Д. и личните му впечатления били, че детето с
радост се среща с нея. А. много обичала новородената си сестричка, била
привързана и към родителите на свидетеля. През последните месеци не била
проявявала агресия. След срещите с психолога във връзка с експертизата по
делото, обаче имало период от около два месеца, през който тя, не
посещавала детска градина, не искала да излиза от вкъщи, не искала да се
облича, отказвала да се къпе. А. отново не дала обяснения. В повечето от
случаите, тя сама вземала решения какво да прави. Ищцата работела в
болницата в гр. К., но в момента била в майчинство и получавал около 900
лева на месец. Свидетелят се занимавал с онлайн търговия и приблизителните
му месечни доходи били около 2000 лева. Нямали финансови затруднения, не
се налагало да търсят пари назаем или да теглят кредити.
От показанията на свидетеля Р. Д. Д. се установява, че с ответника се
намират във фактическо съжителство от около 3 години. Живеели в село И. и
всеки момент очаквали да им се роди дете. Свидетелката познавала бившата
съпруга на ответника и винаги го придружавала на срещите при предаването
на детето им А.. В началото предпочитала да не отива на тези срещи, защото
се опасявала, че присъствието й може да предизвика допълнително
напрежение в и без това силно обтегнатите отношения между родителите.
13
След като обаче ищцата настояла да я види и заявила на ответника, че не
познава жената до него и не знае при кого оставя детето си, свидетелката не
пропускала срещите, при които А. била вземана от баща си за осъществяване
на режима на лични контакти. На тези срещи нямало конфликтни ситуации и
взаимни обвинения, за разлика от срещите, организирани от *** – К..
Всъщност по-скоро обвиненията били от майката относно това как бащата и
близките му се грижат за детето, докато е при тях, винаги имало нещо, с което
не била съгласна. Казвала, че тормозели А. и я биели, което не отговаряло на
истината. В действителност детето било много спокойно, докато им
гостувало, играело си и било щастливо. Когато трябвало да я връщат обратно,
не искала да си тръгва и се натъжавала. Никога детето не било настройвано
срещу майката и нейните близки. Напротив, стараели се да изпълняват
съветите и изискванията на ищцата и когато тя например кажела, че детето е
наказано да не ползва телефон, при престоя си при бащата не му разрешавали
да ползва. В началото на м. юни 2022 г., когато се приготвяли да връщат А. на
майка й, се случил инцидент, при който тя се подхлъзнала и си ожулила
коляното. Веднага го промили и сложили лепенка. Предният ден пък се
ударила във вратата на колата, докато била на гости при баба си и дядо си по
бащина линия в гр. С.. Никой никога не си позволявал да я удря, да проявява
грубост или агресия към нея. Докато била при баща си, тя била обградена с
нежност, любов и внимание. Всички много я обичали, а и тя самата била
силно привързана към баща си и неговите близки. От края на м. юни 2022 г.
до края на м. август 2022 г. бащата не се виждал с дъщеря си, като така и не
разбрали причината за това. Казали им, че имало неща, които трябвало да се
свършат заедно с майката на А.. В началото на м. февруари 2023 г. в
продължение на три седмици ответникът отново не могъл да осъществи
режима на лични контакти с дъщеря си. Детето просто отказвало да отиде и
никой не могъл да разбере причината. Свидетелката присъствала на
организираните срещи от *** – К.. Ответникът се опитвал да сътрудничи и се
съобразявал с дадените от социалните работници насоки и указания. Бащата
бил съгласен и за в бъдеще да ползва социални услуги и да посещава
психолог, ако това е в интерес на детето. Той работел като **** във фирма за
****. Доходите му били около 1500 лева месечно. Свидетелката работела като
****. Получавала минималната работна заплата за страната, като в момента
била в майчинство. Доходите им стигали, ответникът редовно плащал
14
присъдената издръжка на дъщеря си.
При така установената фактическа обстановка, съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127,
ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК за изменение на определените с
Решение № 398/07.11.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г. по описа на РС К.,
допълнено по реда на чл.250, ал.3 ГПК с Решение № 450/06.12.2019 г. по гр.
д. № 1148/2019 г. по описа на РС К. мерки, в частта относно режима на лични
отношения и издръжка на малолетното дете А. Д. С..
Единствената предпоставка, установена от закона, въз основа на
която е допустима промяна на постановена вече мярка за упражняване на
родителски права, е изменение на обстоятелствата, които са довели до
налагането й. Настоящия съдебен състав при обосноваване на своите изводи
се съобрази с разрешенията, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. на
Пленума на ВС, които са актуални и при СК от 2009 година и са
задължителни за съдилищата. Съгласно дадените там задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона, под „изменение на обстоятелствата“
се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на
детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание,
така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото
разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда
изключително от интересите на детето. В тази връзка следва да се обсъдят
родителските, възпитателските или моралните качества на родителите,
тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, социалната среда, в която живеят децата след решението,
жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи
съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на
мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите
относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения
с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013
15
г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В процесния случай след анализ на събраните по делото
доказателства и при преценка най – добрия интерес на детето, съдът намира,
че не е налице изменение в обстоятелствата, при които е определен
първоначалният режим по смисъла на чл. 59, ал.9 от СК, налагащо промяна на
мерките по отношение режима на лични контакти на бащата с детето.
В исковата молба като проява на изменение на обстоятелствата
основно се сочи, че бащата и неговото подкрепящо обкръжение –
съжителстващото с него лице и бабата по бащина линия, травмират и
потискат малолетната А., като при осъществяване на режима на лични
отношения е поставена в риск. След връщане от РЛО с баща си, тя била
агресивна, нервна, сприхава, избухлива, непокорна, неуважителна. На 4-ти и
5-ти юни 2022 г. бащата върнал детето с рана на главата, охлузено по ръцете и
краката, със синини по краката, ръцете и кръста.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като отчита
по реда на чл.172 ГПК пристрастността на всеки от тях, доколкото се намират
във фактическо съжителство със страните по делото. Въпреки това,
свидетелските показания не си противоречат, а напротив – същите са
обективни, последователни и взаимно допълващи се. Не е спорно, че е имало
случаи, при които, след посещение при баща си, детето се е връщало при
майка си разстроено, сприхаво и изнервено. Безспорно е също, че в началото
на м. юни 2022 г., докато е било при ответника, детето е получило
наранявания. Не се доказа обаче по делото – нито от писмените, нито от
гласните доказателства, включително и от показанията на св. Ц., че причина
за това е проявена агресия или негативно влияние – психическо или
физическо, на бащата или друг негов близък, върху детето. Св. Д. е
категорична, че А. винаги е обграждана с обич и внимание и никой не си
позволява да я наранява психически, а още по-малко – физически. Св. Ц.
единствено потвърждава, че е имало случаи, в които малолетната се е
връщала изнервена и агресивна, както и с охлузвания по краката, но че
причина за това са действия на бащата и близките му може само да се
предполага. Съжителят на ищцата посочва, че според личните му
впечатления, детето демонстрира привързаност и се радва, когато вижда
съжителката на бащата. Риск за детето, докато се намира в обкръжението на
16
бащата и близките му, не е установен в рамките на социалното проучване и
изготвения социален доклад по делото. Рискови фактори не са констатирани и
при проверката на ДСП К., извършена във връзка с подадения от майката
сигнал по повод нараняванията на А.. Обясненията на бащата, че детето се е
ожулило при падане са възприети като логични и обективни от социалните
служби. Като такива се възприемат и от настоящия съдебен състав, доколкото
кореспондират с останалите доказателства по делото. Данни за настройване
на А. от баща й и близките му срещу майката и фактическия й съжител, не се
установиха. Всъщност такива данни са констатирани от вещото лице Д. В. в
обратна посока – от майката срещу бащата.
От съдебно-психологическата експертиза, която съдът кредитира
изцяло, се установи, че емоционалното състояние на детето и поведенческите
му прояви не са обвързани само с посещенията при ответника, а са резултат
от конкретната житейска ситуация, в която се намира – реконструиране на
семейството, наличие на нови съжителства, сиблинг, липса на родителско
сътрудничество. Възрастта на А. не й позволява да се ориентира правилно в
сложните взаимоотношения между родителите си. Разнопосочните сигнали,
които детето получава от значимите възрастни, водят до объркване и
напрежение. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата си
родители. Отношението и степента на привързаност спрямо майката е по-
високо, но емоционалната връзка с баща й не е прекъсната.
Поисканата промяна в режима на лични контакти на бащата с детето
и ограничаване на същите, съдът намира, че не е в интерес на малолетната А.,
тъй като съществува опасност от отчуждение и разкъсване на връзките между
тях. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава,
когато те не вредят на развитието и възпитанието му, а както вече се посочи,
твърденията в тази насока останаха недоказани.
С оглед изложеното съдът намира, че не е налице промяна в
обстоятелствата, която да налага изменение на определените по-рано мерки в
частта относно режима на лични отношения на бащата Д. С. с малолетното
дете А. С..
Относно издръжката на детето, в доказателствена тежест на ищцата
е да докаже твърденията си за наличието на конкретни нужди на детето, които
предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания
17
размер, както и възможността на ответника да я заплаща. Според
разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към
настоящия момент е в размер на 195.00 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК
вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 497 от 29 декември 2022 г. за определяне
нов размер на минималната работна заплата за страната.
По делото се установи, че при раждането детето е с поставена
диагноза „****“, но не са представени доказателства за извършвани разходи,
свързани със закупуване на лекарства и лечение.
Родителите са ангажирали доказателства за доходите си, като се
установи, че тези на майката и съжителстващото с нея лице са общо около
3000 лева на месец, а на бащата и св. Д. – около 2500 лева. И двете семейства
плащат обичайните битови сметки и такси, като освен тях, родителят, който
упражнява родителските права, следва да задоволява потребностите на детето
А. от здравословна храна, облекло според сезона, учебни помагала,
развлечения и пр. Ищцата полага грижи за роденото преди 7 месеца дете Е., а
ответникът от своя страна също очаква съвсем скоро да стане родител за
втори път.
Както вече се посочи, родителят не може да бъде освободен от
задължение да заплаща издръжка на детето си, тъй като такова му е вменено
по закон. При положение, че в случая майката ще се грижи за детето и ще
заплаща свързаните с това разходи, съдът счита, че бащата може да осигурява
ежемесечна издръжка от 270.00 лв. за малолетното си дете. Този размер съдът
намира за справедлив и съобразен с материалните възможности на страните,
като плащането на така определената издръжка няма да съставлява особено
затруднение на ответника.
По отношение на разноските – такива се претендират от двете
страни. Съдът намира следното:
Като определя мерките за лични отношения на между родителя, на
когото не са предоставени родителските права и детето, съдът администрира
граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна
18
администрация на тези отношения – относно начина за осъществяване на
признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не
засяга (не отрича и не признава) съществуването им. Видно от разпоредбата
на чл. 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1 –
член 127 от СК, спорът се решава от районния съд. Производствата на спорна
съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със
защитно-санкционните и охранителните относно характера на
производството, но при разглеждането им не следва автоматично
приложението на разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Условно в случая е
определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и
ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се
определи като такава, на която иска е уважен. Ето защо искането за разноски
е неоснователно и те следва да се понесат от страните, така, както са
направени, независимо от изхода на спора.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на съда държавна такса от 4% върху 36 месечните платежи на
увеличената издръжка или общо в размер на 129.60 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска с правно
основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК, предявен от М. С. В., ЕГН:
**********, от гр. К., ул. ******, против Д. С. С., ЕГН: **********, от гр. С.,
ул. ***** за изменение на определените с Решение № 398/07.11.2019 г. по гр.
д. № 1148/2019 г. по описа на РС К., допълнено по реда на чл.250, ал.3 ГПК с
Решение № 450/06.12.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г. по описа на РС К. мерки,
в частта относно режима на лични отношения на бащата Д. С. С., ЕГН:
********** с малолетното дете А. Д. С., ЕГН: **********.
ИЗМЕНЯ на основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК,
определените с Решение № 398/07.11.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г. по описа
19
на РС К., допълнено по реда на чл.250, ал.3 ГПК с Решение № 450/06.12.2019
г. по гр. д. № 1148/2019 г. по описа на РС К. мерки, в частта относно
издръжката, която бащата Д. С. С., ЕГН: ********** следва да заплаща на
малолетното дете А. Д. С., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител М. С. В., ЕГН: **********, като я УВЕЛИЧАВА от 180.00 лева
на 270.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.07.2022 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като до
пълния претендиран размер от 300.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС К.,
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 129.60 лв.
(сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна
такса върху увеличения размер на издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
20