№ 1053
гр. София, 21.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110209019 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. ГЬ. СВ., гражданин на Кралство
Швеция, роден на /година/ г. чрез неговия упълномощен процесуален
представител – адв. СТ. ИЛ. от САК срещу наказателно постановление № Р-
10-381/19.05.2021 г., издадено от М. А. Ф. – заместник-председател на
Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 5 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК, обн. в ДВ бр. 114 от
30.12.1999 г., в сила 31.01.2000 г./ му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 114,
ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с ал. 5, изр. 4 ЗППЦК.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, за некоректно приложение на материалния
закон, както и доводи за маловажност на конкретния случай по смисъла на чл.
28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. С. К. от САК, която поддържа жалбата и
изложените в нея съображения. В допълнение са представени писмени
бележки. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.
Кирил С., който пледира за неоснователност на депозираната жалба и за
пълна доказаност на възведеното административно обвинение, в каквато
насока изтъква конкретни аргументи. Представени са и писмени бележки.
Релевирано е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № Р-06-
1033/30.12.2020 г., съставен от ИВ. Г. Н. – мл. експерт в отдел „Надзор на
публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“, управление „Надзор на инвестиционната дейност“ при
КФН и в присъствието на Д. И. А. и М. П. Ч. – свидетели при съставянето на
акта по чл. 40, ал. 3 ЗАНН е констатирано, че жалбоподателят ИВ. ГЬ. СВ.,
гражданин на Кралство Швеция, роден на /година/ г., в качеството си на член
на съвета на директорите /управляващ/ и представляващ заедно с В. П. К.
публично дружество /фирма/, без да бъде изрично овластен за това от общото
събрание на публичното дружество, на 08.07.2020 г. в гр. София е извършил
сделка /договор за заем/, в резултат на която на същата дата вземането /на
2
обща стойност 288 836,97 лв./ на публичното дружество /“/фирма/-
заемодател/ към едно лице /“/фирма/“-заемател/ надхвърля една трета /в
размер на 283 666,70 лв./ от по-ниската стойност на активите съгласно
счетоводния баланс за първо тримесечие на 2020 г. и одитирания счетоводен
баланс за 2019 г. на дружеството-заемодател, разкрити публично по реда на
чл. 100т ЗППЦК, а именно стойността на активите, съгласно счетоводния
баланс.
В акта е посочено, че на 08.07.2020 г. в гр. София е нарушена
разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с ал. 5, изр. 4 ЗППЦК, като
след съставянето му преписи от същия на български и щведски език са
връчени лично на въззивника.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № Р-10-381/19.05.2021 г. от М. А. Ф. – заместник-
председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 5 ЗППЦК, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя
И.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 000,00
/двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с
ал. 5, изр. 4 ЗППЦК.
Преписи от НП на български и шведски език са връчени на
въззивника на 05.06.2021 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата
съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез
наказващия орган на 14.06.2021 г. /първият последващ присъствен ден/, видно
от отбелязването върху същата.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът
не констатира противоречия с детерминираните в акта фактически
положения. Показанията на свидетеля И.Н. са подробни, задълбочени и
вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без
резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от
приобщените по надлежния ред писмени доказателствени средства, а това
обезпредметява отделното обсъждане на доказателствените източници. Нещо
повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно
3
приложимите материален и процесуален закон.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
извършеното административно нарушение, времето, мястото, неговия
механизъм и отговорното за констатираното противоправно поведение
физическо лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото актове за назначаване, респективно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност.
Неоснователни са възраженията на адв. И. за неяснота на вмененото
4
на нейния доверител административно нарушение, поради обстоятелството,
че актосъставителят и наказващият орган не са изяснили начина на
управление и представителство на публичното дружество /фирма/. Тези
твърдения се опровергават от изричните констатации в АУАН и НП, че
жалбоподателят С. е член на съвета на директорите /управляващ/ и
представляващ заедно с В. П. К., като посочените фактическите изводи се
подкрепят от публично достъпната информация, налична в ТРРЮЛНСЦ.
Не намират доказателствена опора и релевираните едва на етапа на
съдебните прения оплаквания, че на жалбоподателя С. не е осигурен преводач
от контролните органи на КФН, касателно участието му в предходната фаза
на образуваното административнонаказателно производство. Не могат да
бъдат споделени доводите, че привлеченото към отговорност лице не владее
български език, който факт да породи реципрочно задължение за
актосъставителя да му назначи преводач. Разпоредбата на чл. 6, т. 3, б. „а“
ЕКЗПЧОС повелява, че всяко лице, обвинено в криминално престъпление,
има право да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и
причините за обвинението срещу него на разбираем за него език. Посоченият
международноправен акт отговаря безусловно на изискванията на чл. 5 от
Конституцията на Република България – същият е ратифициран по
конституционен ред, обнародван е и влязъл в сила за Република България,
поради което представлява част от вътрешното право на страната ни, който се
ползва с примат пред противоречащите му разпоредби от вътрешното
законодателство. Вложеният смисъл в понятието “престъпление” е идентичен
с понятието „наказателно обвинение”, употребен в чл. 6 ЕКЗПЧОС, като
отчитайки автономното тълкуване, дадено от ЕСПЧ в Страсбург, в
светлината на правоприлагането на Конвенцията по идентични случаи,
постановените решения по които имат задължителен косвен ефект спрямо
всяка една от договарящите държави признали юрисдикцията му, в частност
каквато е и РБългария, несъмнено посочената разпоредба е приложима и в
административнонаказателните производства.
Действително в ЗАНН не е уредена хипотезата, при която
нарушителят не владее български език. Съобразно разпоредбата на чл.84
ЗАНН обаче, която препраща за неуредените случаи към НПК, субсидиарно
следва да бъдат приложени правилата на процесуалния наказателен закон. С
5
позоваване на тази препращаща разпоредба се обосновава приложимостта на
чл. 21, ал. 2 НПК, както и на чл.142, ал.1 НПК, които вменяват задължение на
органите в съответния фаза на процеса да назначат преводач на лицето, което
не владее български език, като видно от чл. 142, ал. 2 вр. с чл.148, ал.1, т.1
НПК преводачът не може да е актосъставител или свидетел в
административнонаказателното производство, доколкото тези процесуални
качества са несъвместими.
В контекста на изложеното, по делото липсват фактически данни,
че нарушителят се е нуждал от преводач, като от разказа на свидетеля И.Н. на
етапа на съдебното следствие се изяснява, че при подписването и
предявяването на АУАН комуникацията с него е била осъществена изцяло на
български език и в нито един момент същият не е изложил каквито и да било
възражения в очертаната насока. Допълнителен аргумент в тази връзка е и
обстоятелството, че въззивникът сам е изписал на кирилица своите имена в
акта, подавайки впоследствие и възражение на български език, където е
изложил подробни съображения относно констатациите на
административните органи. Преценени самостоятелно и в своята съвкупност
тези фактически данни мотивират обоснован извод, че жалбоподателят С.
владее български език в необходимата степен за защита на неговите права
като участник в административнонаказателното производство, а освен това са
му били връчени и преписи от АУАН и НП, преведени на шведски език.
Твърденията на адв. И. за противното индицират наличието на недопустима
злоупотреба с процесуална права, в разрез с разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от
Конституцията на Република България, доколкото в нито един момент
привлеченото към отговорност лице не е споделило на разбираемия от него и
актосъставителя български език, че не е наясно с характера на вмененото му
административно нарушение.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от
извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
6
страна.
Предвид изложеното, посочените АУАН и НП са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят
отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника ИВ. ГЬ.
СВ. е ангажирана за извършено нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 3, предл. 1 във
вр. с ал. 5, изр. 4 ЗППЦК, като на основание чл. 221, ал. 5 ЗППЦК му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 000,00 /двадесет
хиляди/ лева.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото
доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира за безспорно
установено, че жалбоподателят ИВ. ГЬ. СВ., гражданин на Кралство Швеция,
роден на /година/ г., в качеството си на член на съвета на директорите
/управляващ/ и представляващ заедно с В. П. К. публично дружество /фирма/,
без да бъде изрично овластен за това от общото събрание на публичното
дружество, на 08.07.2020 г. в гр. София е извършил сделка /договор за заем/, в
резултат на която на същата дата вземането /на обща стойност 288 836,97 лв./
на публичното дружество /“/фирма/-заемодател/ към едно лице /“/фирма/“-
заемател/ надхвърля една трета /в размер на 283 666,70 лв./ от по-ниската
стойност на активите съгласно счетоводния баланс за първо тримесечие на
2020 г. и одитирания счетоводен баланс за 2019 г. на дружеството-заемодател,
разкрити публично по реда на чл. 100т ЗППЦК, а именно стойността на
активите, съгласно счетоводния баланс. С демонстрираното противоправно
поведение закономерно е бил осъществен съставът на чл. 114, ал. 1, т. 3,
предл. 1 във вр. с ал. 5, изр. 4 ЗППЦК, като тук е мястото да се отбележи, че
съвместното представителство на публичното дружество не би могло да
доведе до екскулпиране на въззивника, доколкото всяко от посочените
физически лица носи самостоятелна и лична юридическа отговорност за
настъпилия от общите им действия резултат.
Независимо от изложеното, този съдебен състав счита, че
изтъкнатите в жалбата и представените по делото писмени бележки доводи от
адв. И. за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН са
напълно резонни. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по
т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова
7
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на
случая се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, същата
е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н. В тази връзка, принципно вярно е, че за наличието на
съставомерност по чл. 114, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с ал. 5, изр. 4 ЗППЦК не
се изисква настъпването на вредни последици, извън надхвърлянето с една
трета на вземането на публичното дружество, изчислено съобразно по-
ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни
баланса на дружество, поне един от които е одитиран, но в конкретния случай
посоченото нарушение не е било от естество да засегне сериозно
фундаменталните цели, визирани в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗППЦК.
Съгласно задължението за лоялно сътрудничество, произтичащо
от чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз държавите членки следва да
гарантират, че придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ
характер. Когато в правото на ЕС няма по-точни правила за определяне на
национални санкции, те не бива да нахвърлят границите на необходимото за
постигане на легитимно преследваните от националното законодателство
цели и когато има избор между няколко подходящи мерки, винаги трябва да
се прибегне към най-малко обвързващата и причинените неудобства да не са
несъразмерни на преследваните цели.
Според трайната съдебната практика на Съда на ЕС, и както следва
от принципа за лоялното сътрудничество по чл. 4, § 3 от Договора, когато
правна уредба на Съюза не предвижда специална санкция за нарушение на
нейните разпоредби или препраща по този въпрос към националните
разпоредби, посоченият принцип налага на държавите членки да вземат
всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие
на правото на Съюза. Съдът подчертава, че като запазват дискреционната си
власт по отношение на избора на споменатите мерки, държавите членки
трябва да гарантират, че при необходимост нарушенията на правната уредба
8
на Съюза се санкционират при материални и процесуални условия,
аналогични на приложимите към нарушенията на националното право, които
са от сходно естество и значение и които при всички положения придават на
санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер.
Ето защо, националните съдилища задължително следва да се
съблюдават принципа за пропорционалност между деянието, последиците от
същото и предвидената санкция, произтичащ от изискването чл. 35, ал. 3 НК
– наказанието да бъде съответно на престъплението, и да постига целите му
по чл. 36 от същия кодекс, както и от легалното определение по чл. 93, т. 9
НК - да бъде съобразена липсата или незначителността на вредните
последици. Посочените по-горе принципи при налагането на санкции за
нарушение на правото на ЕС са изцяло относими в случая, а спазването им се
осъществява през призмата на разпоредбата чл. 28 ЗАНН. Принципите за
пропорционалност и ефективност на санкцията при прилагане правото на ЕС
са относими и към формалните нарушения, извършени чрез бездействие, така
и към нарушенията, извършени чрез действия.
В аспекта на изложеното, на първо място, не бива да се
пренебрегва обстоятелството, че констатираното превишение възлиза на
5 170,27 лв. или 1,82 %, като противно на позицията на юрк. С. същото не е
значително и това неминуемо се отразява на степента на обществена опасност
на нарушението, редуцирайки същата. На второ място, сериозен упрек търпи
неглижирането от страна на административните органи на факта, че размерът
на възникналото вземане в полза на публичното дружество, след намаляване
на лихвата на 2 % с анекс от 16.11.2020 г., е приведен в съответствие с
императивните изисквания на закона и това е било сторено доброволно, по
инициатива на представляващите /фирма/ и по време на извършената
проверка, но преди съставяне на АУАН и НП. На следващо място –
неспазването на визирания нормативен регламент не е довело до засягане
интересите на инвеститорите и не е рефлектирало върху стабилността и
общественото доверие в капиталовия пазар, отчитайки липсата на други,
макар и несъставомерни вредни последици. Не на последно място – по делото
отсъстват доказателства за други нарушения на ЗППЦК и подзаконовите
актове по неговото прилагане от страна на жалбоподателя С., установени с
влязъл в законна сила правораздавателен акт.
9
Съдът не споделя и изложената в писмените бележки от юрк. С.
трактовка, че единствено поради характера на засегнатите обществени
отношения, следва да се изключи прилагането на чл. 28 ЗАНН, доколкото
обсъдената разпоредба е обща и приложното й поле не би могло да бъде
дерогирано само на посоченото основание. В тази връзка, както уместно
отбелязва адв. И., преди да наложи санкцията, наказващият орган е длъжен да
съобрази всички обстоятелства, посочени в чл. 222а, ал. 1 ЗППЦК - тежестта
и продължителността на нарушението; степента на отговорност на
физическото лице; финансовото състояние на физическото лице, определено
според годишния доход на физическото лице; размера на реализираната
печалба или избегнатата загуба от физическото лице, доколкото може да бъде
определен; размера на загубите, претърпени от трети лица в резултат на
нарушението, доколкото може да бъде определен;
степента на съдействие, което физическото лице оказва на заместник-
председателя или комисията; предходни нарушения на физическото лице.
Повече от очевидно това не е било сторено, тъй като заместник-
председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“ би достигнал до извод, че дори
индивидуализирано в законоустановения минимум, наложеното
административно наказание „глоба“ в размер на 20 000,00 лв. се явява
прекомерно и непропорционално на обществената опасност на деянието и
дееца, в частност на величината на констатираното превишение от 5 170,27
лв., нахвърляйки го неколкократно. Всички тези обстоятелства, преценени
самостоятелно и в съвкупност експлицират становището на съдебния състав,
че процесният случай е маловажен и че наказващият орган е допуснал порок
при формиране на вътрешното му убеждение по правото, като е отказал да
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Конкретната обществената опасност
на нарушението е била преувеличена и оценена превратно и едностранчиво,
поради което предприетите действия от административните органи за
ангажиране на юридическата отговорност на жалбоподателя С. представляват
неадекватна и несъразмерна реакция за упражняване на държавна принуда,
тъй като за да е налице нарушение същото следва да разкрива определена
завишена степен на обществена опасност, която да прави оправдано
третирането му като такова, каквито предпоставки определено не бяха
10
констатирани в случая. Сам по себе си фактът на образуваното
административнонаказателно производство е напълно достатъчен, за да
формира в съзнанието на въззивника своеобразен контрамотив за въздържане
от извършването на други нарушения и на съзнание за необходимостта от
спазване на установения в страната правов ред, неутрализирайки
нихилистичната му нагласа.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, макар така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и налагане на административно
наказание да не е опорочена поради допуснати съществени процесуални
нарушения, то отговорността на въззивника И.С. е била ангажирана в разрез с
материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а това
обстоятелство обезпредметява подобното обсъждане на останалите
релевирани от страните доводи за отмяна на атакувания санкционен акт.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН /обн. в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г./ съдът
следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски. От
представеното пълномощно, ведно с приложени копия на фактура и банково
извлечение, е видно, че въззивникът С. е заплатил по банков път сумата от 1
356,00 лв. с ДДС за изготвяне на жалбата и за осъществено процесуално
представителство от адвокатско дружество „Табаков, Табакова и
съдружници“, в частност от адвокат СТ. ИЛ. от САК. В тази връзка,
неоснователно е възражението за прекомерност, отправено от процесуалния
представител на наказващия орган на етапа на съдебните прения, доколкото
минималното възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение
на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./, възлиза на 1 130,00 лв., а наред
с дължимия ДДС сумата се равнява на 1356,00 лв. Ето защо, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, обема на доказателствения
материал, представените подробни писмени бележки от адв. И., съдът намира,
че липсват основания за редуциране на адвокатското възнаграждение, поради
което Комисията за финансов надзор следва да бъде осъдена да заплати
11
процесната сума в пълен размер.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № Р-10-
381/19.05.2021 г., издадено от М. А. Ф. – заместник-председател на
Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 5 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК, обн. в ДВ бр. 114 от
30.12.1999 г., в сила 31.01.2000 г./ на жалбоподателя ИВ. ГЬ. СВ., гражданин
на Кралство Швеция, роден на /година/ г. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева за нарушение
на чл. 114, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с ал. 5, изр. 4 ЗППЦК, като
неправилно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. ал. 3 ЗАНН, Комисията за
финансов надзор да заплати на жалбоподателя ИВ. ГЬ. СВ., гражданин на
Кралство Швеция, роден на /година/ г. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 356,00 /хиляда триста петдесет и шест/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12