Р Е Ш Е Н И Е
№261475/27.4.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети април, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7457по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „И.” ЕООД, *** срещу „П.М.”
ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, *** искове за установяване
в отношенията между страните, че „И.” ЕООД е носител на вземане
в размер на 1872.31
лв.,
произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между
„К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява
платена без основание стройност на начислена с фактура
№ */ * г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно
установено в производството по гр.д. № 9932/ 2014 г. по описа
на Районен съд – Варна и е издаден на 15.01.2019 г. изпълнителен лист.
В исковата молба се излага, че с решение по гр.д. № 9932/2014 г. по описа на Районен съд, град Варна съдът е уважил предявеният от „К.Г.” ЕООД срещу
“Е.П.” АД иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 1872.31 лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена
ел. енергия по фактура № */ * г. В хода на разглеждане на
първоинстанционното производството,
„К.Г.” ЕООД прехвърля на ищеца вземането си в размер на 1872.31 лв. по корекционната процедура, с
договор за цесия, сключен на 23.10.2014 г. След влизане в сила на решението в полза на „К.Г.” ЕООД е издаден изпълнителен лист, на 11.12.2018 г.,
а съобразно спогодба – анекс от 23.12.2014г., сключена между страните по
договора за цесия, цедентът „К.Г.” ЕООД е поел задължение да предаде на ищеца, в качеството му цесионер изпълнителния лист за посоченото вземане. До настоящия момент изпълнителният лист не е предаден. Заявява, че три месеца след като прехвърляне на вземането
на „И.” ЕООД, „К.Г.“ ЕООД прехвърля същото
вземане на втория ответник, на когото предава и оригинала на изпълнителния
лист. Сочи, че за извършеното прехвърляне „К.Г.”
ЕООД уведомява “Е.П.” АД. Твърди се още, че договорът за цесия между
„К.Г.” ЕООД и „П.М.“ ЕООД е антидатиран. Вместо да изпълни поетите задължения, цедентът „К.Г.” ЕООД е предал
изпълнителния лист на „П.М.“ ЕООД, който се легитимира като носител
на вземането с договор за цесия, сключен преди договора от 23.10.2014 г., за което прехвърляне
длъжиникът “Е.П.” АД е уведомен
на 20.01.2015 г. Въз основа на него и по молба „П.М.“ ЕООД
е образувано изпълнително производство.
По
отношение на ответника „Г.Г.Г.Е.” ЕООД се сочи,
че същият извънсъдебно претендира титулярство на
спорното право. Отделно се твърди, че „Г.Г.Г.Е.” ЕООД
отговаря за задължения на „К.Г.“ ЕООД, солидарно
с дружеството. Предвид изложените твърдения, заявява,
че е налице правен интерес от предявяване на исковите претенции и моли за
тяхното уважаване. Претендира присъждането и на
сторените съдебно – деловодни разноски.
Ответникът
- “П.М.” ЕООД депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за недопустимост, а в условие
на евентуалност и за неоснователност на исковете. Твърди
се, че на 21.10.2014г. “П.М.” ЕООД и “К.Г.” ЕООД са
постигнали съгласие по съществените елементи на
договора за цесия, поради което считано от тази дата ответникът е носител на процесното вземане. Доколкото
уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на
сключения на 21.10.2014г. договор за цесия, то
момента на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен. Заявява, че доколкото
претендентът е обвързан от СПН на решението по предходния приключил спор по гр.
д. № 9932/2014 г. по описа на ВРС, съгласно правилото на чл. 226,
ал.3 ГПК, претенцията му се явява изначално неоснователна, тъй като съдът е
длъжен да зачете това съдебно решение при решаване на настоящия спор. Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
Ответникът
- „Г.Г.Г.Е.” ЕООД не
депозира писмен отговор, в срока
по чл. 131 ГПК. След неговото изтичане на срока, депозира молба
от “Г.Г.Г.Е.” ЕООД, инкорпорираща
възражения за нищожност на спогодба
– анекс от 23.12.2014г., по които в предвид настъпилата преклузия, съдът не дължи произнасяне.
Третото лице – помагач – „Е. - П. П.“ АД, не изразява становище по
съществото не спора.
Третото лице – помагач – „К.Г.“ ЕООД, изразява становище за неоснователност
на исковете.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
е от материалите по приобщеното към настоящото дело гр.д. № 9932/ 2014г. по описа на ВРС, че предмет
на производството е предявен от ”К.Г.” ЕООД иск за заплащане
от ”Е.П.” АД на сумата от 1872.31лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „К. Г.” ООД и А. Ж.
С. - М., включващо сума по корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия по фактура № */ *г. за период от 11.09.2009 г. до
09.03.2010 г. в
обект - находящ се в *, клиентски № * и абонатен №*, платена от цедента
А. С. - М. без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане
В проведено съдебно заседание по гр. д. № 9934/ 2014 г., проведено на 11.12.2014 г. е представено
уведомление от ищеца, до
ответника, че процесното вземане е прехвърлено в полза на ”И.”
ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г.,
като същото е посочено под №* в документа.
С Решение № 120/ 07.01.2015 г. по гр. д. 9934/ 2014 г. на ВРС, предявения
иск е уважен изцяло.
С
Договор от 23.10.2014г. сключен между
“К.Г.“ ЕООД, действащо чрез
пълномощника К. Т. и ”И.” ЕООД, представлявано от управителя Д. Т. А., че процесното
вземане е прехвърлено на
ищеца.
Видно от
съдържанието на договора, в
същия се съдържа изрично отразяване, че цената за
придобиване на вземането, е платена при подписването му.
Според представеният препис от ел.поща изходяща
от ”Е.П.”
АД, уведомлението за сключените между ”К.Г.” ЕООД и ”И.” ЕООД договори за
прехвърляне на вземания, е получено от длъжника на
26.10.2014 г.
Със Спогодба-анекс от 23.12.2014 г. към 198 договора за цесия
от 23.10.2014г., сключена между ”К.Г.” ЕООД, ”И.” ЕООД и ”Г.Г.Г.Е.” ЕООД (л. 198) е прието между страните, че ”К.Г.” ЕООД
е изпълнило задължението си да уведоми
по реда на
чл. 99
ЗЗД длъжника ”Е.П.” АД за прехвърлените вземания, с писмо по ел.поща
от 26.10.2014г. Прието
е още, че общата стойностна прехвърлените вземания, е в размер на 299148.15лв.,
като с подписването на анекса ”И.” ЕООД, се е задължило да заплати на
кредиторите на ”К.Г.” ЕООД по всичките 198 договора сумата от 282887.67лв. От ”К.Г.”
ЕООД, е поето задължение да преде на
”И.” ЕООД изпълнителните листи издадени в съдебните производствата, чиито предмет са
вземанията по 198-те договора за цесия.
Коментираната спогодба е подписна от ”Г.Г.Г.Е.” ЕООД, в качеството на солидарен
длъжник.
Приобщен по делото е договор за прехвърляне на вземане от
21.10.2014 г., по силата на който ”К.Г.”
ЕООД е прехвърля на ”П.М.” ЕООД вземания от ”Е.П.” АД, сред които е и процесното.
За извършеното прехвърляне длъжникът е уведомен на 27.12.2018г.
По делото, са представени
преписи от Нотариални покани, ведно с доказателства за връчването им
и изготвени протоколи по реда на
чл.593 от ГПК. Видно от съдържанието на същите ”К.Г.” ЕООД предоставя
14 дневен срок на ”И.” ЕООД, да
представи оригиналите от сключените между
двете дружества договори за цесия,
като в противен
случай същите ще се смятат
за развалени.
Представено е и нотариално заверено копие от документ - изявление за разваляне на
договорите за цесия от страна
на ”К.Г.”
ЕООД, в хипотезата на
чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, достигнало
до адресата - ”И.” ЕООД на 17.02.2018 г.
Гореустановената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По
отношение на допустимостта:
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения установителен иск е наличие на правен интерес за ищеца от
избраната форма на искова защита.
В настоящата хипотеза, данните по делото
относно предаване на изпълнителен лист от цедента на ”П.М.”
ЕООД, а не на ищеца, както и извънсъдебно заявената претенцията на ”Г.Г.Г.Е.” ЕООД, обуславят интереса на ищцовото дружество
да установи, със сила на присъдено нещо, титулярство си върху процесното
вземане. Фактите и
обстоятелствата, на които ищеца основава претенцията си, са настъпили след
влизане в сила на решението по гр. д. № 9932/ 2014 г. на ВРС, същите не са
разгледани от решаващия състав, и следователно - не е формирана сила на
присъдено нещо.
По основателността:
В
тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, следните кумулативното наличие на следните
предпоставки: придобиване на вземане в размер на 1872.31 лв.,
произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между
„К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява
платена без основание стойност на начислена с фактура
№ */ * г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно
установено в производството по гр.д. № 9932/ 2014г. по описа на Районен съд – Варна; наличие на издаден на
15.01.2019 г. изпълнителен лист относно вземането; уведомяване на предишният кредитор на „Е.П.“ АД за
извършената цесия; сключване на 23.12.2014г. спогодба – анекс между “К.Г.” ЕООД и “И.” ЕООД; придобиване от „П.М.“ ЕООД на същото вземане с договор за цесия, за което прехвърляне
длъжникът е уведомен на 20.01.2015г.
В тежест на ответника
„ПИ Маркет“ е да установи придобиване на
вземането, в размер на 1872.31 лв., от „К.Г.“ ЕООД, съобразно валиден договор за
цесия от 21.10.2014 г.; разваляне на всички сключвани договори, между “К.Г.” ЕООД и “И.” ЕООД, за цесия от 23.10.2014 г.
В тежест на ответника
„ПИ Маркет“ е да
установи положителните факти, на които основава възраженията си.
В случая страните по делото претендират, че са носители на
установеното по съдебен ред в полза
на вземане ”К.Г.” ЕООД от длъжника ”Е.
- П. П.” АД в размер на 1872.31 лв. Ищецът и първият ответник поддържат придобиване на вземането по силата на договор за цесия, сключен
с ”К.Г.” ЕООД, съответно на
23.10.2014г. и 21.102014г.
Всеки от конкуриращите се кредитори на
длъжника, се явява трето лице
по отношение на сделката сключена
с ”К.Г.” ЕООД, поради което и възникналият спор за принадлежност
на вземането, следва да се
разреши като се приложи правилото на чл. 99, ал. 4
ЗЗД.
Според цитираната правна норма прехвърлянето с договор за цесия,
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния
кредитор. В настоящата
хипотеза,
от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че най - ранно достигналото уведомление за прехвърляне на вземането, е това, в което за
приобретател е посочено ”И.”
ЕООД, с дата на
узнаване от длъжника - 26.10.2014г. Това е и дружеството, което надлежно се легитимира
като носител на правото на
вземане на основание договор за цесия сключен
с ”К.Г.” ЕООД.
Доводите на ответниците, че цедираното вземане
преминава в патримониума на новия си
носител от момента на постигане
на съгласие между страните по цесионния договор,
т.е. че
от значение е дата на сключване
на договора, а не датата на
уведомяването на длъжника, лишени от основание. Този извод, освен поради изложените по - горе съображения, се налага и с оглед правната природа на коментираните договори – същите представляват частни документи и не се ползват с достоверна
дата, а момента на съставянето им, следва да
се установи от настъпване на
друг факт, от който по
безсъмнен начин се установява, че частният документ
вече е съществувал. В разглежданият случай този факт е установеното
по делото обстоятелство, че на длъжника ”Е.П.” АД първо по ред му
е станало известно наличието на договор
за цесия сключен между ”К.Г.” ЕООД и ”И.” ЕООД.
От друга странаь сключването на
повече от един договор за
цесия, не обуславя
недействителността на никой от
тях, доколкото съответната сделка поражда действие само между страните
по нея, като прехвърлителят ще носи отговорност
за неизпълнение към останалите си съконтрагенти, на които е прехвърли
конкретното вземане.
По отношение възражението за неоснователност на
претенцията, поради извънсъдебното разваляне от цедента
на договора за прехвърляне на вземането сключен
с ”И.” ЕООД, съдът приема следното:
Коментираното
по - горе уведомление обективира бланкетно изявление за прекратяване, без да е конкретизирано, в коя точно от трите
предвидени в чл. 87, ал. 1
и ал. 2
ЗЗД хипотези на извънсъдебно упражняване на права, се
претендира, че е развален договора. В този смисъл, същото следва
да се приравни
на пълна липса на такова,
т. е. изначално
не е в
състояние да породи ефект. Същевременно, в
предвид естеството на договора, хипотезата чл. 87, ал. 2 ЗЗД е неприложима. С тристранното споразумение от 23.10.2014г ., страните по договора за
цесия от същата дата, са
уредили отношенията си, посредством новация на облигационната
връзка, чийто краен резултат е погасяване на задължението
на ”И.”
ЕООД към ”К.Г.”
ЕООД. В този смисъл, следва да се
приеме, че не са налице обаче предпоставките
за разваляне на договора поради
виновно неизпълнение от страна на
длъжника на задължението за плащане на цената
на прехвърленото вземане.
По изложените съображения се налага извода, носител на спорното
право е „И.“ ЕООД.
Предявеният от ”И.” ЕООД иск
е основателен и следва да бъде уважен, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 511.89 лева, представляваща извършени в настоящото и
обезпечителното производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията в
отношенията между страните че в полза на „И.” ЕООД, *** съществува вземане
в размер на 1872.31 лв. (хиляда
осемстотин седемдесет и два лева и тридесет и една стотинки), произтичащо
от сключен на 23.10.2014 г. договор за цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без
основание стройност на начислена с фактура № */ * год. електроенергия
след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството
по гр.д. № 9932/ 2014 г. по описа на Районен съд – Варна и е
издаден на 15.01.2019 г. изпълнителен лист, по иска на „И.” ЕООД, *** срещу „П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД, ***, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД, *** да заплатят на
„И.” ЕООД, *** сумата от 511.89 лв. (петстотин и
единадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Е. П.
- П.“ АД, ЕИК: *.
Решението е постановено при
участие на трето лице – помагач на страната на ответника – „К.Г.“ ЕООД, ЕИК: * Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: