Определение по дело №561/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1290
Дата: 21 май 2020 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20203101000561
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 23 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./21.05.2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 21.05.2020 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Терзийска

възз.ч.т.д. № 561 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.396 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба вх. № при ДРС 2340/07.04.2020 г. от “ГЕКО 16“ ООД, гр. Девня, чрез процесуален представител против Определение от 01.04.2020 г. на ДРС по ч.гр.д. № 245/2020 г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на искането за обезпечение на бъдещ иск за заплащане на сумата 4896.39 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване до окончателното плащане, в полза на „Геко 16“ ООД, гр. Девня, ЕИК *********, срещу „Термстрой – 96” ООД гр. Варна, ЕИК *********, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20482.505.612 и СГРАДА с идентификатор 20482.505.612.1, и е оставена без уважение  молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск от „Геко 16“ ООД, гр. Девня, ЕИК *********, срещу „Термстрой – 96” ООД гр. Варна, ЕИК *********, в частта за налагане на обезпечителна мярка възбрана върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20482.505.611, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.1, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.2, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.3, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.4, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.5, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.6, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.7.

Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение и допускане на исканото обезпечение. Излага аргументи, че първоинстанционният съд е следвало да уважи молбата, тъй като бъдещите искове са допустими, осъдителни – поради което и обезпечителната нужда се презюмира, а предложените мерки са адекватни, което е достатъчната по обем проверка, която е следвало да извърши съда, а не да търси доказателства – актуални данъчни оценки на имотите с цел преценка адекватност на мерките спрямо размера на търсената сума по бъдещата претенция или такива за собственост на имотите, тъй като последните факти не се преценяват съгласно  разрешението дадено в ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът като счита, че е депозирана редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване на акта на ДРС, намира по същество същата неоснователна.

ДРС е сезиран с молба от „ГЕКО 16“ ООД гр. Девня за допускане обезпечение на бъдеща осъдителна претенция за сумата от 4896.39 лева против „ТЕРМСТРОЙ-96“ ООД гр. Варна, заявена като дължима от бъдещия ответник по Договор за встъпване в дълг от 13.11.2019 г. съставляваща стойност по пет броя фактури, заплатени от „ГЕКО 16“ ООД към кредитора на „ТЕРМСТРОЙ-96“ ООД – „МОНТАЖИ ПРОБГ“ ООД и заявени като регресна претенция към длъжника от встъпилия в правата на кредитора.

1.     Относно прекратителната част на определението:

Установява се, че в предходно развило се производство по ч.гр.д. № 243/2020 г. на ДРС, по идентична молба на „ГЕКО 16“ ООД за същата претенция е удовлетворено искане за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху собствен на бъдещия ответник „ТЕРМСТРОЙ 96“ ООД ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20482.505.612 и СГРАДА с идентификатор 20482.505.612.1 при условията на гаранция.

В настоящото производство горепосочените недвижимости отново са заявени за възбраняване.

След като с Определение № 191/20.03.2020 г. по ч.гр.д. № 243/2020 г. е удовлетворено изцяло искането на молителя „ГЕКО 16“ ООД по отношение на обезпечаване на бъдещия иск чрез възбрана на недвижимите имоти, описани по-горе, то очевидно, че повторното заявяване на такава претенция е лишено от правен интерес, а преодоляването на условието, при което е допуснато обезпечението става чрез обжалване на същото в частта относно наложената от съда гаранция при несъгласие от страна на молителя, за каквото несъгласие между другото няма данни по делото.

2.     Относно отхвърлителната част на определението:

Съгласно чл. 397 ал.2 от ГПК в правото на съда е преценката относно допускане на няколко вида обезпечения до размера на цената на иска, респективно право е и да допусне обезпечение  само по отношение на част от предложените от молителя мерки. Стойността на бъдещата осъдителна претенция е в размер на 4896.39 лева. Данъчната оценка и пазарната, по която са придобити предложените за възбрана имоти, в това число ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20482.505.611, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.1, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.2, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.3, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.4, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.5, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.6, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.7 значително надвишават цената на иска и допускане на възбрана и върху тези имоти би довело до преобезпечаване. Въпреки, че отсъстват данни за актуалната цена – касае се за обекти за търговска дейност като само площта на УПИ е 15314 кв.м., а сградите съставляват складови бази и селскостопанска сграда със значителна застроена площ, видно от скиците, издадени от АГКК, приложени към молбата. Имотът, ведно със сградата в него, върху който е допуснато обезпечение в предходно развилото се производство по ч.гр.д. № 243/2020 г. също са изключително за търговска дейност и вероятно на значителна пазарна цена. Освен това отсъстват  както в молбата, така и в частната жалба аргументи в насока защо е необходимо възбраняване на повече имоти от вече възбранените за гарантиране правата на молителя при евентуално положително за него решение по бъдещия иск.

В контекста на изложеното, обжалваното определение не страда от визираните в частната жалба пороци и ще бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение от 01.04.2020 г. на ДРС по ч.гр.д.№ 254/2020 г., с което е прекратено производството по делото по отношение на искането за обезпечение на бъдещ иск за заплащане на сумата 4896.39 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване до окончателното плащане, в полза на „Геко 16“ ООД, гр. Девня, ЕИК *********, срещу „Термстрой – 96” ООД гр. Варна, ЕИК *********, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20482.505.612 и СГРАДА с идентификатор 20482.505.612.1, и е оставена без уважение  молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск от „Геко 16“ ООД, гр. Девня, ЕИК *********, срещу „Термстрой – 96” ООД гр. Варна, ЕИК *********, в частта за налагане на обезпечителна мярка възбрана върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20482.505.611, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.1, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.2, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.3, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.4, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.5, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.6, СГРАДА с идентификатор 20482.505.611.7.

Определението е окончателно.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                            2.